Споделете 22 - Няма да чета назад, тук мирише ми на чат

В Трявна е хубаво. Завиждам на жените с ищах за готвене. Мойта сложна манджа е бъркани яйда. Мдаа- не ставам за домакиня.

Много обичам да готвя, но когато имам време. Ако съм си вкъщи цял ден примерно. Най-мразя вечер да се прибера в 6 часа, всички гладни и да се чудя какво да смотам, хем да е вкусно и бързо.

Миналата зима по едно време дори готвех всяка вечер за другия ден, ентусиазъм, чудо!

По обяд съм на лекар. Най-после се наканих! Едно такова свито ми е...Ще видим...

Ето, полезен е форумът! От 3 и половина години не съм стъпвала на гинеколог. Сега ме подсети.

Да, това е важно. И аз не съм ходила, от миналата година май...?

Герги, дано да не е нещо тревожно, а просто преглед и всичко да е наред.

А вие как разбрахте, че ще ходя при гинеколог? /всъщност, так си е./
Мяу, надявам се всичко да е наред - затова отивам.

Защо трябва да има разлика или прилика ? Кому е нужно да има някакво противопоставяне и сравняване. Всъщност никога не съм чела спамочата.

  Споделям, че покрай питанката ми към Кейси сетих, че би било забавно да има тема, където да се пишат бабините девитини около бременността и в другите страни, само дето ме мързи да я пусна.

във връзка с темата за готвенето, споделям, че онзи ден наготвих мусака по рецепта от Готварския... за пръв път от 10 години мъжът ми каза, че мусаката ми е вкусна... приемам го като лично постижение...

МГМ, споделям, че молбата плюс разпечатката са безплатни.
Няма нужда Стефан да се охарчва с цели 30 стотинки.

Споделям, че обичам Тео. 
Споделям, че обичам и да готвя. Вчера правих пица. Мен в месенето много не ме бива, защото сме маниаци и тесто не ядем. Ама вчера какво ме прихвана... 
Търкалям тъпото топче, то тъпо се залепя. В рецептата пише да го поливам с вода. Поливам го, то се разкашква. Слагам му още брашно, то залепва. Да ти се не види и тестото. 
Накрая беше залепнало по дънките ми, по косата, ръцете до лактите, метълската ми домашна тениска - цялата в тесто... И в носа (там пък как се е озовало? ).
Отиде цялата сутрин, а работа ме чака, бебето се кисели, телефоните звънят.
Накрая метнах тестото в тавата и се опитах да го загладя с шпатула. И тя залепна. Едвам я изчегъртах. Бях решила да пека с нея, да му се не види и тъпото тесто, и тъпата шпатула. 
Със страшни проклятия метнах пицата във фурната и знаете ли какво?
Много вкусна се получи, да му се не види и пицата, и чудото. 

Хаха, Василиса, не знам, защо, но докато ти четох  поста се сетих за култовото- "мамка му и прасе".

"Ще продам прасето. Само ми яде храната. Колкото повече яде, толкова по става на трион и му расте зурлата. Ти остави, че не пълнее, ами щурее. Оня ден се загуби, та се пребих да я търся тая пърлица. Стока се не губи, ама то туй не е стока. Жената вика, че го пуснала от кочината, да се изтича, и то изчезнало. Изчезна, вика, и го няма. Обиколих селото - няма го. Да не е игла, та да изчезне! Отбих се в кръчмата, разпитах този и онзи, да не би да са го виждали, ама къде ще го видят, то вече се стъмнило! Мамка му и прасе, къде да го диря! Ако се е набутало в гората, ще го изядат вълците! И аз тъй си помислих, че ако вълците са много, ще го изядат. Мислих, мислих, па тръгнах да го търся. Търсих покрай реката: няма го. Намерих брод, почнах да се събувам. Водата студена, надве ме преряза, но я прегазих, какво да правя! Тръгнах от другата страна. през едни ниви, ни се чува нещо, ни се вижда нещо. Почнах да мамя. Мааамя, маамя, маамя, па се спра; после слушам! Слуушам, слуушам - нищо няма. Мамка му и прасе, никакво не се обажда! Хайде после натам, та в гората под чуката. В гората се нищо не вижда, очите си изповадих, ама като съм тръгнал да я търся тая пърлица, не мога да се върна назад. Спрях се в гората, па пак почнах да мамя. Маамя, маааамя, маамя, па се спра. После слушам: слуушам, слуушам - нищо няма. Мамка му и прасе, никакво се не обажда! Хайде после още навътре в гората, та се набутах в едни тръни, целия ме изподраха. Едва се измъкнах на една поляна. Измъкнах се и разгеле гледам - прасето. Белее се и очите му светят насреща ми. Гъци-гъци, гъци-гъци! - викам му, а то не мърда. Мамка му и прасе, тръгнах към него доста свирепо, пак не мърда. Ритнах го още по-свирепо, хич не мърда! То пък да излезе един изгнил пън, от тия, дето нощем светят! И оттам, като почнах да мамя: гъци-гъци, гъци-гъци, гъци-гъци, па се ослушвам. Слуушам, слуушам, слуушам - нищо няма. Няма и няма. Устата ми пресъхна от мамене, до сабаале може да мамя и пак да не ме чуе. А бе, викам, тая пърлица да не е заспала някъде? На мене ми мина това през главата, ама мога ли да тръгна из това тъмно да търся една свинска опашка! Ако попаднеш точно на опашката, да. Ами как ще попаднеш! Освен да почнеш да ровиш наред в шумата, та дано го настъпиш. Ама и това не е сигурно, защото можеш да ровиш шумата, колкото си щеш, а то да се е заровило на една педя от краката ти и да не го откриеш. Даже на една педя да минеш покрай тая пърлица и пак няма да я видиш! Маааамя, маааааамя, маааааааамя - нема! Викам си по едно време, ще викам, колкото сили имам! И почнах да викам, що сили имам, а кучетата от съседните села лавнаха. Събудих околията, гледам, че по съседните села светнаха фенери, народ се събира на тумби, а аз не спирам да мамя: гъци-гъци, гъци-гъци! После фенерите тръгнаха, покачиха се по баира, народът на околията иде към мене. Кво има, пита народът на околията, аз казвам тъй и тъй, нали знаете моето прасе, оная сръбска пърлица, дето получи два ордена за храброст на селскостопанската изложба. Знаем, вика, околията. Изгуби се и го нема никаква! Не може да бъде! - казва околията и започва да мами заедно с мене. Гъци-гъци, мами заедно с мене Околията, па по едно време Околията ми вика: Това прасе требе да е минало през границата - я в Гръцко, я в Турско. По едно време Околията си отиде. Аз си тръгвам обратно и си мисля, дано да е минало в Турско, защото такова прасе не се намира никъде, като му видиш зурлата, ще си помислиш, че земята е създадена само за неговата зурла, та да я рови. И като си мисля това, усещам изведнъж, мамка му и прасе, сврело се вътре в мен, ей от тука, та до тука, сврело се, значи, в мене и върти пърлицата си точно под лъжичката, да ме гъделичка. Кога е влязло в мене, не зная и как тъй е влязло, също не зная! Ушите му ей тука усещам, опашката му пък тука, а горе - гърбицата, щото е гърбаво. Само дано не ме изпорови, мисля си, та да ми измъкне корена! Ако ми измъкне корена, свършено е с мене... Мисля... прибирам се, а то, пърлицата му с пърлица, се заровило в кочината, мига насреща ми, ни лук яло, ни лук мирисало. Ще те убия, скачам аз, а жена ми се хвърля отгоре ми: Жив да си, не убивай го!..."

Наистина, би било много мило да се въздържате от спам и чат тук, защото знаете ако това стане, каква ще е съдбата на темата И никакви връзки няма да я спасят.

Аркадий и Борис Стругацки - "Понедельник начинается в субботу". Много я обичам, и нали съм руска възпитаница, чета си я в оригинал редовно; тези дни се присетих за нея и за 'Золотой теленок' и '12 стульев', които тоже ще препрочета.

"Сталкер" филма на мен ми дойде много тежък и не твърде внятен. Книгата не съм чела, мисля.
Сега препрочитам 'Дневной, ночной, сумеречний, последний дозор' на Лукяненко. Обожавам добре написано фентъзи.

Детето се разсмърколяви вчера... натъпках я с осцилококцонум, че не ми се звънеше на хомеопатката за запушен протекъл нос, да видим как ще е днес...

Поздрав: http://www.biertijd.com/mediaplayer/?itemid=3954

Споделям, че ми стана мъчно. Нали вече няма да работя и сега говорих с партньори от Стара Загора, които ни правеха рекламни материали. И казах, че оставам в майчинство да си гледам децата и ми стана едно такова смотано. Много се уважаваме със служителите там и ... не мога до го обясня, като раздяла изглежда.
От друга страна децата ми имат нужда от мен.

Уф, Дона Флор, припомни ми изпълнението на Константин Коцев и незабравимото му "Мамка му и прасе"!  

споделям мнението на мяу. ето пак е по темата `споделете...`

днес сме на детски рожден ден. тра-ла-ла  . нямам търпение да заведем децата и да му седнем с майките.

снощи ходих на `зорба гъркът` на софийския балет. книгата ми е една от любимите. филмът го харесвам, но на антъни куин някак не можах да му повярвам. обаче, снощи видях истинския зорба в лицето на ясен вълчанов.
а, да! и на всичкото отгоре има страхотна прилика с д-р хаус.
донке, оказа се че съм успяла да снимам малко клипче. час по час си го пускам сега.