Профи тема за Разговори и разправии :)

Еми аз като един от тези, които от икономист решават да се преквалифицират на уеб дизайнер ще си кажа точно какво ме подтикна:

- неосъществена детска мечта. Бях приета в художествената гимназия, нашите ме натиснаха да отида на другото място, където бях приета.

- реализирах се като икономист. Бих казала че даже имам изградена някаква кариера (колкото и да я мразя тази дума). През цялото време имах чувството, че нещо ми липсва, че нещо ме притеснява, че това не съм точно аз
- обичам да се занимавам с компютри. Мога да се ровя с часове в нещо. Обичам да разучавам как работи това или онова, как се борави с еди какво си, ей така заради спорта, не от някаква необходимост
- преди известно време приятели, които знаеха че работя на фотошоп ме помолиха да им направя разни работи. Аз ги направих и те много си го херасаха. Казаха че е трябвало да се занимавам стова. Аз им се изсмях. Те ми пратиха други техни познати, да им правя също нещо си, вече срещо заплащане. Аз им го направих и те си го харесаха. Това се повтаряше на няколко пъти и с течение на времето придобих някаква увереност че мога да правя разни такива елементарин неща. Натрупах и някакво портфолио
- от чиста спортна злоба кандидатствах за работа. Ей така, без да имам нужда, без да храня каквито и да било надежди, без да имам амбиции или цел. Просто заради експеримент, ако може така да го наречем. На интервюто беше много весело и забавно Аз бях абсолютно спокойна и се държах много свободно, точно защото не ми дремеше . Обясних им какво мога, казах им какво не мога, казах им защо искам да се занимавам с това, абе всичко си казах. И те ме взеха Не само че ме взеха но се съгласиха да работя от къщи.

После реших че имам много пропуски в знанията и че усета и вътрешното усещане е супер, но когато става въпрос за работа е малко несериозно и затова реших да уча. Не съм сигурна че някога ще ми стане основна професия. Хем ме е страх от тази крачка, хем не ми се почва от нулата, хем ми е трудно да се примиря, че съм си пропиляла времето да уча две магистратури икономика. Но пък ми дава нещо, което като цяло ми липсва в основната работа. Тя е доста суха и лишена от динамика.

Та не казвам че съм добра, не съм някой самороден нешлифован диамант по отношение на компютърната графика. Има хора които наистина са страшно добри, много можещи, много знаещи и много правещи, аз не се слагам в тяхната графа. Малена ви каза - вижте хората в Графила какво правят. Просто съм си намериля някакво местенце и му се радвам като малко дете в магазин за детски играчки.

Калина, благодаря ти много за високата оценка, но мисля че не е много вярна Съвсем средно статистическа съм си, просто имах воля да призная пред себе си, че нещо не ме удовлетворява. И понеже мисленето много трудно ми се отдава, гледам да действам

Биляна, еваларката за тази  СПАМАРО-ФОТОШОПСКа  и всичкологска тема имаше си нуждица от нея...

   
недей така де , че и аз съм от редиците на ВОДОЛЕЙТЕ... пък не се смятам чак за чешит.... 

Да ти кажа честно просто така се случи В 7-ми клас гимназяията в която ме приеха беше едно от най- елитните училища (и сега е). Както казах, нашите малко ме понатиснаха да отида там, най- вече зарид средата. Последната година трябваше да ходим на стаж и фирмата, в която ходихме решиха да ме вземат на работа като завърша. Парите бяха добри и аз тутакси се съгласих.  Като така и така почвах в тази свера реших да си завърша и висишето в такава област. После се преместих на друга работа и изкарах още една магистратура свързана вече със застраховането. От 7 години  работя в тази фирма.

Сега да не останете с впечатлението, че съжалявам. Не, не съжалявам грам. Просто не съм такъв човек и назад не се обръщам. Просто сега реших да си направя живота по весел и шарен Кофтито е че шаренията изморява в някакъв момент

emi_jamie, значи ти се оказа типичен пример за дете, което просто е кандидатствало

аз 3 години кандидатствах
всяко лято за мен светът се сриваше, след поредното класиране. Всичките ми съученици бяха студенти, само аз стоях в безтегловност. Много ми беше гадно. Накрая, на 3-тата година ме приеха в челната 10-ка, но колко ми струваше само.
Майка ми ме молеше, поне да попълня и другите специалности или да се пробвам в Лесото. Аз не, та не. От 10 специалности, пишех само 1 - архитектура. /водолей/. Сестра ми междувременно записа второ висше, аз седнах й попълних документите й, тогава ми се подиграваха, че съм професионален кандидат студент. Седнах, ревах, ревах, абе гадост.


интересно ми е, родителите ви ли ви насочиха към образованието или сами решихте?

доскоро не се бях замислила, може би защото вече съм родител, започнах да си задавам такива въпроси.

аз уж бях от тихите води, обаче супер своенравна, дума не давах да ми се каже какво да правя. Реших архитектура и толкова. И сега като реша нещо, никого не питам, с никой не се съветвам, като окрилена съм, бълвам енергия и след това или си блъскам  главата или си жъна засятото.

за средното надделяха ТЕ  .....но при висшето си постигнах целите...  към който се стремях ... но с реализацията чак преди година успях... а  дотогава работих и по специалността си от средното - икономист и по втората си специалност от ТУ - професионална педагогика--- като учител... но от скоро съм в редиците на електро- проектантите, или извода е че дори и над 30 човек може да реализира мечтите си... стига да е упорит  

а междувременно родих и две прекрасни момичета 

Абсолютно!
Но не съжалявам за времето прекаранно в Университета. В професията си за кратко време дори изградих кариера.
Но искам да изпитам чувството да ставаш сутрин с кеф и да отиваш с кеф на работа, и да си удовлетворен освен материално, но и психически. Иначе се съсипваш.
А междудругото хобито или любимото занимание като се превърне в професия не става ли и то досадно задължение?

Винаги ми е харесвала математиката и смея да кажа, и разбирах/м. След като разбрах, че от мен художник няма да стане и след една случайна олимпиада по техническо чертане в 7 клас, реших че ще уча нещо с математика и чертане. Избора беше между механото и строителния. Избрах си строителния. Там имаше Архитектура и строителство и Геодезия. Инат съм и не исках в навалицата, та си избрах геодезията. Хареса ми, завърших после ВИАС. Нашите винаги са ме подкрепяли. Единственото им условие беше да имам някакъв занаят след средното.
Това е, харесвам си професията

Досадно не, но става задължение. Когато ти е хоби, може да загасиш компа и да отидеш да караш ски. Когато ти е професия и те натиснат сроковете, можеш само да гледаш през прозореца снега, докато обмисляш поредната идея Губи се свободата, което за мен на практика прави съответната дейност задължение. Не обезателно неприятно, но все пак задължение.

ако хобито ми е професия, веднага ще престане да ми е хоби и ще си намеря друго

И аз съм Водолей, но имам чувството,че съм на съвсем друга крайност, в сравнение с Малена  .

Аз исках да уча акьорско майсторство. Като ученичка играех  в театър и това наистина ми доставяше удоволствие и удовлетворение.  Нашите не ме подкрепиха. Баща ми направи всичко, за да не стана актьор  . Завърших Колежа по туризъм във Варна. Преоткрих себе си в нови насоки (май характерно за Водолеите да харесват много и различни неща  ). Сега карам магистратура Туризъм. Все още съм професионално неориентирана.

И да ви попитам нещичко:
Имахте ли вече деца, когато градихте професионалната си кариера или те се появиха по-късно?

Родих голямата ми дъщеря на 21. Това беше в трети курс. Нямах проблем да си завърша, но втората магистратура ми излезе през носа Бях се зарекла, че никога повече няма да пипна учебник и няма да се явя на изпит! Никога не казвай никога....

Темата е супер, как не се сетихме по -рано.Това е един мини клюкарник!

По повод образованието винаги съм искала да се занимавам с мода, от малка ходих по курсове и разни школи.Моите връстници излизаха по купони, а аз рисувай с часове, не си лягах без старите издания на VOGUE. Записах Техникума по облекло, само една специалност Конструиране и моделиране на облеклото, за което никога няма да съжалявам.Приеха ме от ряз, бях четвърта в списъка.Колкото повече се занимавах с това, толкова повече се зарибявах.В момента, е който реших да кандидатсвам имах "професионално" портфолио, но не ме приеха и реших да пробвам в друга насока.Зарязах четките и станах Икономист.Не съжалявам, това пък ми даде други знания и умения.
На всеки един етап от живота ми съм се занимавала с различни неща, бързо ми омръзват и ги сменям.След броени дни започвам работа различна от образованието ми...

И аз да споделя как на 30 (и две) реших да работя в коренно различна сфера (с огромната подкрепа и помощ на Малена   )

Висшето си образование не го избрах аз, в града имаше две висши учебни заведения - икономическо и техническо. Виж колежа по туризъм по би ми подхождал, още повече съм от езиково училище, но тогава все още нямаше туристически бум в града.
И понеже математиката никога не ми е била сила, избрах икономиката. Дори кандидатствах с литература  . Изкарах пълно 6 на изпита и ме приеха в най-желаната специалност - счетоводство и контрол.

Да ама не стана счетоводител от мен! Опитах, работих... не! Никога не съм ходила на работа с желание, изпълнявах всичко по-скоро механично, с рутина. А аз съм зодия близнаци - интересуват ме 100 други неща, моята мисъл е все в нещо друго.
Семейният ни бизнес е свързан с мебелопроизводството и индиректно вършех повече работа в тази сфера. Мъжът ми не еднократно ми е казвал "зарежи, ти не си счетоводител, започни да се занимаваш с това с което сега си ми полезна". Дърпах се, нали така са ме учили - работиш това, за което си учил.

До като не дойде предложението да стана Главен счетоводител на фирмата 
Чак тогава си дадох сметка, че не мога да работя тази работа цял живот. Просто е невъзможно! Чувствах се като обречена буквално - трябва да приема, а не искам. Аз нямах нужният опит за Главен счетоводител, трябваше тепърва да "чиракувам".

И тогава Малена ми "плесна" един словесен шамар  Мъжът ми също отдавна беше на нейното мнение.

Eто, сега се преквалифицирам. Чувствам се прекрасно, окрилена съм. 

Това все едно аз съм го писала.

До тук всичко е 1:1 с мен  . Облеклото във Варна.
Само ,че след това се занимавах 6 години с Модерен Балет, докато не ми предложиха да стана  хореограф , при което нещо се изплаших и реших да приключа с танците.
Записах се Маркетинг и Търговия в Датския (София) Като междувременно се омъжих.
И сега съм наникъде , почти завърших и нямам идея с какво да се занимавам.....
Никога родителите ми не са определяли какво да уча. Решенията си бяха изцяло мои . Зодия Дева съм , ако има значение