7 години брак

Няма да се притесняваш!!!

Имаш още 25-30 г. да го научиш:)

Не съм чела всичко, само последната страница и първия постинг, но да кажа че последното писание на Феам е много точно казано. Оставам с впечатлението, че искаш да живееш в стила на - Не е важно аз как съм, важното е на Вуте да му е зле, та да се сети от къде му идва...
Общо взето не мисля че търсиш решение, а по скоро се оставяш по течението, голям игнор и ще се случи това което трябва да се случва... А това според мен е грешка...
Съгласна съм с мнението че жената домакиня и майка която не ходи на работа, доста се променя   и то в не добра светлина - при това почти трета година съм точно такава 
Може би е най-добре да поговориш с мъжа ти, да си свалиш картите и да му кажеш как стоят нещата, предполагам че и той ще има какво да каже по темата!
А това, че ситуацията ограничава, а не ти... ммм помисли още един път, наистина ли е така 
Нали брака е цвете, което ако не се полива и гледа ... умира!
Най-първо потърси вината в себе си, виж какво можеш да промениш, опитай, винаги можеш да си тръгнеш, или да се правиш че за теб не съществува... но кому е нужно това...

Така е. Ама я си представи, че си си купила цвете. Първите месеци му се радваш, я какво е хубаво зелено. След година си викаш, а бе нещо не ще да цъфти, ама нали си е мое ще си го гледам. На втората година става досадно, ти го поливаш, а то пустото  не ще да цъфти. На третата май няма да искаш да го поливаш. Ще си купиш друго, което може би ще цъфне.

Albertine Напълно те разбирам. Аз постъпих по същия начин. не се сърдя за нищо, не се цупя, просто си мълча. Абсолютно безразличие. Отдавна ми е писнало от разговори, а и този път не мисля, че аз трябва да го започвам, когато реши, че така не му харесва, добре дошъл. Готова съм да го изслушам и да кажа, каквото мисля. Ама нещо ефект засега няма. От време на време само отбелязва, че съм станала по мълчалива. Вече даже почвам да се замислям дали въобще му пука? 

Аз за сега съм доволна от хода на събитията.Имам обаче чувството че вие искате да е съвсем като в любовен роман,аз на него,той на мен.Да,ама реалния живот не е такъв.И ако аз съм мила добра и грижовна и се напъвам да бъда разбиращата,искащата,драпащата с нокти да спаси връзката ,другия като не ще да мръдне напред ,а дърпа назад и гащите да напълня от зор едва ли ще му променя потребностите.
Ели Ч З и Пиколина,мисля че просто до вас не стоят този тип мъже и затова не разбирате точно какъв е проблема.Проблема не е в това че не работя и се отегчавам.Напротив,ако сега почна работа с това просто ще подпиша смъртна присъда на брака си.Нали съм работила,знам какво е-прибираш се смазан от умора и почваш да чистиш на нов ред в къщи.Готвиш,простираш,докато другия е на дежурното си място ,пред ТВ-то.Караш се,късаш си нервите да му обесняваш че сега и ти работиш и ти правиш това което и той,затова е редно и той да дава по нещо от себе си в къщи ,ама ако стените можеха да те разберат,със сигурност щеше да може и той.Е какво,ще започна да работя-ще бягам като луда от работа към градината и обратно.Той естествено няма да може да взема никога детето,защото си има часове с клиентите си и пр.
На кого му трябва това-на мен ,да се скапвам още повече?Или на него,защото ще съм толкова пребита и изморена че ще ми е все тази как се отнася?!Е това ли е щастие?Мислете малко преди да съветвате(казвам го най-ама най приятелски,почти шеговито,не се сърдете).

Ели,имаш право.Искам да му е зле,така както на мен ми е зле.Да,колкото и да е гадно злорадствам когато се чувства пренебрегнат.Така ще разбере защо и аз негодувам.Нали знаеш ,ако на един сит обесняваш какво е да си гладен няма да те разбере напълно,така и нашата работа.

Алессиа,аз не се цупя.Не се държа като сърдита,напротив усмихвам се,държа се мило,но в същото време си гледам моите работи и не му обръщам внимание,точно както прави той.Ето,за два часа го оставих с детето,което пищя цели два часа.В един момент влезе в кухнята при мен и каза"Е не мога повече".До преди една седмица му беше смешно и забавно когато детето проявяваше капризи и се чудеше какво ми е толкова трудно да се занимавам с него сама.Сега,когато дойде неговия ред да бъде търпелив ,както ме съветваше разбра че не е толкова лесно.Че е по-лесно да работиш,отколкото да се занимаваш с ревящо бебе и да не можеш и до тоалетна да прибягаш,защото ако го пуснеш започва да пищи неистово.

Ми, Албертин, аз ти казах как бих постъпила за себе си, но не съм настоявала и ти да правиш така.
Обменям опит. Уж. Но не съм имала в живота си твоята ситуация.
Някъде из моя постинг пишеше и да пратите Теодор на половин ден ясла, дори и да не тръгнеш на работа. Защо не? Ще имаш време за повече неща, за повече релакс, за повече контакти, извън съпруга ти. Според мен са много важни контактите с други хора. Ежедневни такива. Все пак един човек не може да замести цялото общество.

Въххх,сладурки!Абе от нас талианките няма отърване.Шегувам се момичета.
Ани,мила,абе чивек,права си за Теодор.Наистина ще е хубаво ко мога да го изгърбя да ходи на градина поне до обяд.Ама кажи какво ще помогне това в отношенията ми с Фло-нисто пиле.Аз така или иначе си контактувам с хора,имам приятелки,приятели джарам кафета,аперетиви и пр,не се ограничавам.Излизаме и с Фло ит.н. проблема е че той дефакто дори да е цял ден и цяла нощ с мен дефакто не присъства.Като в онази песен"...танцувам сам,макар и с теб..."чак ми става смешно вече.Ох момичета,обичам ви бе!

Ами, де да знам, бе Владе... Пускаш тук някаква тема, че искаш да пратиш Фло в игнор, дори и да го разведеш и, няма как, започнах да се чудя как да се увеличи личния ти конфорт. Няма да помогне яслата на Теодор, викаш? Нищо няма да помогне?
Тогава най_разумно е наистина да послушаш Джоя и да менажираш ситуацията самостоятелно като най_запозната.
Аз се постарах.

О'кей де,признавам си че съм малко от типа хем ме боли,хем ме сърби.Да взема да гледам"Дневника на младия отровител",току виж помогнало.

здравей и аз бях в подобна ситуация,с мъжа ми бяхме разделени за 2месеца, и сега отново сме заедно.и на 11.11.2007 имаме годишнина от сватбата ни 7 години не сме се навивали че е критична но то се случи от само себе си но го преодоляхме.ако вярваш че всичко ще е наред то ще бъда така.желая ти успех. 
 

Просто за статистиката при нас също 7-мата година ни беше най-трудната. Кой знае може и още по-трудни да имаме. Не съм го отдавала на суеверия. Пожелавам ти скоро и вие да се справите с мъдрост, търпение и любов!

По въпроса за 7-те години. Това не е суеверие, а почти доказана теория. Не само брака, живота на човек изобщо, се развива в периоди 7 до 10 години. Разбира се, че прес предшестващите 6 не "спим" и не стоим на едно место, но "постиламе", и както е казано, "както си постелем, така ще легнем". Но към 7та година започва нещо "ново" и в рамките на следващите 3 има "прелом", промяна. Не се отнася само за брака, а и не е обезатлно в негативен смисъл. Но помислете сами, не е ли при всеки така, не настъпват ли значителни промени в такава периодичност? Подчертвам, те може да са всякакъв характер, но обикновнно след такава фаза, стъпваме на "ново стъпало" в живота си.

А, сега, нещо за Albertine. До тук прочтох две, три менения, които мен лично ме впечатлиха. Едното беше на магьосника от ОЗ, другото на gioia. Наистина много "съвети" и все от "собствената камбанария". А твоята е построена по друг начин, на друго место, гледа на друга посока, и най-важното е твоята, т.е. ти, а и живеещите в нея, трябва да се чувствате комфортно, иначе е трагедия. Така, че аз ще се въздаржа да те съветвам и аз! Но ще повторя казаното от
Магьосникът от Оз:
Млада си. Веднъж се живее. За някои е по - важно просто да са щастливи. За други да имат миялна машина. За трети да летят.

Наистина помисли върху това, толкова много казва... ти, за теб кое е важното!?

Желая ти успех и щастите, и то зависими от теб, а не от други, пък били и те в най-близкото ти обкръжение.

Почти доказана теория?И от кого?В брака може да има само предположения.Стига с тези теории,всеки брак си е строго индивидуален.Ако достигнеш седмата година,на осмата могат да ти бият шута.Може и след 30 годишен брак всичко да свърши.Изобщо кой ти брои годините?