Есен на вратата чука, АПРИЛския отбор навънка все тъй щъка

Честита ни Нова темичка и Честито ни бебче!!!

 

Честито бебче, Ваняяя!!!

ЧЕСТИТО Ване  - да ви е жив и здрав юнака
а на теб бързо възстановяване

Ване честита ти рожба.Смяла съм се от сърце,реши ли сме живот и здраве бебока да се казва Даниел-на таткото.

 

Много ви благодаря, милички! Ще копирам постинга си от другата тема за породените деца, за да не пиша наново.

За тези, които ги вълнува как е минало второто раждане, сравнено с първото: в началото тръгна почти идентично - цяла нощ засичахме контракции и чакахме, на сутринта ме приеха в болницата, този път бях с 3-4 см разкритие (предишния бях с 5см), леки контракции. Спукаха ми водите и си поисках епидурална. До тук всичко протече еднакво и при двете раждания. Нооо като раждах Емко след като ми сложиха упойката ок. 4 часа нищо не усещах, т.е. имах контракции (силни), но упойката ме беше хванала добре и нищо абсолютно не усещах. След това обаче напъвах 1ч. и половина и имах страшно много шевове, бавно и мъчително възстановяване, преливане на кръв и т.н. Това раждането на Емко. А сега втория път - спукаха ми водите и аз, знаейки, че сега вече ще тръгнат истинските контракции им викам - искам упойка. Сложиха ми катетъра и викат: айде да ти се позасилят и тогава ще вливаме, че иначе ще се забави раждането. А те едни шантави контракции - на 10-15 мин. (а съм с 5-6 см. разкритие), вярно силни, ама. Сложиха ми окситоцин и като се започна един кошмар - дъъълги и много силни контракции, много начесто, мислех, че ще колабирам. Сложиха ми упойката, понамалиха окцитоцина, упойката ме хвана, обаче пак силно си боля. Хубавото е, че най-големите мъки бяха ок. 20 мин. (въпреки че бях вече раждала, никога не бях изпитвала толкова силна болка) и доктора вика: време е да напъваш. 10 мин. на магарето, натисна ми няколко пъти корема (много съм му благодарна, защото бебо се оказа с къса пъпна връв и д-ра така много ми помогна) и бебе Дани изплака!
Така, че в резюме - боля повече, но за пъти по-кратко време, самото раждане беше мноого по-лесно (от което най-ме беше страх, това беше най-кошмарната част при първото раждане); имам само външни шевове (от епизиотомията), вътрешни нямам. Още няколко часа след раждането бях навън на разходка из двора на болницата (а предния път кръвопреливане, плазма...). Възстановяването ми сега сравнено с предишното е все едно сега не съм раждала. Така, че на тези които им предстои - кураж, дори и да боли, минава много по-бързо раждането и възстановяването в пъти по-леко. А тези, които още се чудят за второ дете - давайте смело, чувстото да имаш 2 дечица е невероятно!!!

Само да похваля и Емко какъв страхотен батко е. Още в болницата настояваше да го кача при бебето да му подари едно от топчетата си и аз скришом ги качих на нашия етаж и им показах бебо и му дадох да го цунка по главичката. Сега като ни изписваха Емко като видя мен и бебо се затича пръв към нас и педиатърката, преди да подаде бебето на таткото, клекна и го показа на Емко - той взе да го гали, гушка и целува. Бяха много сладка картинка , почти се разплаках от умиление. Дано са станали хубави снимките.

Да, и аз забелязах (в една тема за имената те бях засякла) - първите ни деца с едни и същи имена, а вторите с почти еднакви. Страшно съвпадение, нали?

С Емко качих 28 кг. и се роди 4.050.
Сега с Дани - 22 кг. и се роди (знаете ) 3.900.

Разликата е само 150 гр., но определено Емко беше с по-голяма главичка и по-бузест. И по-трудно излезе, все пак е "разширил пътя" и сега Дани проплака само след няколко напъна.

Ваня, добре се завърнали  . Радвам се за бързото ти възстановяване  . Макар, че си се поизмъчила. Така мило си описала, че ми се прииска второ  .
 Да нацелуваш Дани и Емко   . Чакаме снимчици  .

Ваня 
Благодаря ти че споделяш!
Като прочетох описанието за раждането и ме заболя корема от притеснение... Хубаво е, че си се възстановила бързо.

Но заради тази част си заслужава:
Пожелавам бебе Дани много да слушка мама, тати и брат си!

Давай! Наистина си струваше всички болежки и пъшкания по време на бременността. Да имаш дете е страхотно, но като станат 2 е просто невероятно!

Еми, леко раждане ти пожелавам!

Ваня,много се радвам,че вече сте си вкъщи с малкия Дани.
 Браво на батко Емко,все така да се грижи и обича братчето си.
Наистина с две дечица е страхотно,голяма веселба пада вкъщи.
Много се радвам,като ги видя да се прегръщат и се кискат още в 7ч.сутринта.Вярно е ,че доста трудничко,ама това избледнява,пред ухилените им личица.
Еми,Ваня се отчете,сега ти си наред.Желая ти късмет!
 Чао.

Къде сте, мами?
Да се похваля,Нелка все пак ще ходи на ясла,след като свърши стачката.
Ванче,как сте?
Как е малкия Дани?
emi_jamie , при теб как се развиват нещата?
Чакаме да се похвалиш.

Кала, поздравление за яслата  . Късмет и бърза адаптация  . Госпожите в яслите не стачкували, защото са мед.сестри и получават от друго място заплатите си. При вас не зная защо е така  .

Яде, спи, пълни памперса. Буди се горе-долу на 3ч., нощно време спинка по 5 ч. Само дето нощно време го мъчат коликите милото, та ми виси по 2 часа буквално на гърдите и са ми страшно разранени зърната. Но поне това помага да не се мъчи милото, пък аз ще стискам зъби още малко докато заздравеят.

Малко ме притеснява Емко да не се стресира и чувства пренебрегнат от новата ситуация в къщи. Много се радва на бебето, ама все пак. Как беше при теб?

А, и днес му падна пъпчето.

Дори, грешно съм се изразила.
Нелка са я приели в първа група,там май не са мед.сестри.