МАРТ - 2006г.

Лили  много ти е хубаво гарджето,Цециното също сладурани страшни 

Дейзи няма защо да се засрамваш ти си си красавица  а дъската за рисуване се оказа идеална(става и на масичка)Б седи на нея с часове,от разходка, като влезе в къщи тича на дъската и рисуваме(и двамата,защото ако се отдалеча почва да мамосва)освен това може да се ползва до 6 години и съвсем си избива цената
а и аз много се радвам на играчките,сега избирам за едно две годишно момиченце и наистина момичешките играчки са страхотни-чак зениците ми се разширяват
а момичешките мами може ли да ме ориентирате за куклите-бебета,кои са хубави

майчета издивявам в къщи,вчера го изведох и вятъра го надуха и сега е с хрема
тича нагоре надолу
отваря си вратите
качва се сам по стълбището
нервничи
а на мен кръвното ми е супер ниско 90 на 50 и едвам гледам
баби няма желаещи да помагат
бавачката рускиня потъна някъде
търся други без резултат

Привет!

Дейзи,   е няма такава красота, страшни снимки си направила, обожовам го този град! Невероятна атмосфера лъха от снимките!  

Ние успяхме да разгледаме повечето забележителности във Флоренция, въпреки че бяхме за 4 дни, ходихме и до Сиена, Монтекатини и др малки градчета близо до Флоренция. Ние спахме в апартамент точно до реката и Понте Векио и изобщо не миришеше Сега ще почна да качвам снимки Обувки за сватбата така и не си купих, всичко е черно, сиво и лилаво този сезон, няма нищо светло. Но за сметка на това си купих бая от другите обувки

Мила   възглавничка ние ползваме от около 6 месеца, много тъничка, Анна-Мария обожава да се въргаля върху възглавници, има около 10 и непрекъснато ги разнася и лежи върху тях.
А за страха, и аз забелязвам че почва да я е страх от тъмното, вечер малко я е страх да си влиза в стаята ако е загасена лампата, вика ме да я светвам:)

Мила,  Лили, супер снимки, толкова са пораснали Катеринка и Бобчо вече Мила май Бобчо ще наследи таланта ти да рисува колко съсредоточено маже с боичките  

А Дейзи изобщо не се обвинявай, че си лоша майка, такава не съществува    На всеки му избиват нервите понякога, нормално е А Дейзи можем да си ходим и ние на гости, нали сме почти съседки И аз приятелки с деца почти нямам

За среща аз другата седмица няма да мога - тогава е сватбата Така че може по-другата седмица да се организираме

И накрая да ви се похваля, вчера бях на поредната проба и роклята става направо невероятна, по-хубава от оригинила
  
Цунки!

качих малко снимки: 

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=181425&view=1&photo=1

парола: anna


Дейзи, кухята ми се струва доста интересна, ще взема и аз нещо подобно да се занимава.

Мила за кукли-бебета не мога да помогна, ние имаме само една кукла-бебе която не е нищо особено, плаче като я натиснеш по ръчичката и вика "мама". В магазини Марсел има много кукли-бебета




 

Здравейте, ей не мога да насмогна с тези снимки...значииииии!

Прекрасни...как ми се допътува някъдеееееее...

Аз съм за среща, както кажете... дете обаче сигурно няма да имам този уикенд, баба и ще я вземе!

Ха не съм се сетила че има нужда детето от възглавница, а някъде пише ли на каква възраст би могло да се предложи... в смисъл че на мен ми се струва рано... грешка - не съм видяла Мария да проявява интерес...

Нямаме страх от тъмното, даже се опитвам така да я извадя от банята като загася лампата, но безрезултатно, стои си вътре все е дно е ден...но пък има страх от нови хора, особено онези които и се нахвърлят да я гушкат и т.н.

За "лошата майка" аз се усещам, че вече от около 4 месеца не съм такава спокойна и уравновесена както преди... а напоследък направо няма да ви казвам...  за мен ... това си мисля ...  е дошъл момента за отделяне от детето и аз да се връщам в старите релси!
Тоест че натоварването явно не мога да го преглътна и не искам детето да обира моите нервни изблици... знам ли, от март на ясла, да сме живи и здрави и ако има места!!!

Мария направо е луднала по "бебета", тази снимка на която бърше дупето на бебето е само един момент от одисеята с него - то не е обличане, събличане, хранене, обуване, разхождане...

Имаме си кухня бебешка 18+, много я харесва, готви, храни всички играчки, голяма радост!!!


Еййййййй тази Зори бе, Chanel, а??? 

Лек ден от мен

Зори, и твоите снимки са много добри- дали защото ви свързвам с романтика покрай сватбата или мястото е романтично, но имах такова усещане като ги гледах
А и забравих да се похваля - сестричката ми чака своето второ бебе. Много се вълнувам, чак не можах да спя в нощта след като разбрах...

Днес нещо се скапах от към настроение.Колкото до нервите - чувствам че и моето търпение е на ръба и се изпускам от време на време,определено си ми беше дошло времето да пратя Ели на ясла.Сега е у дома от 2 седмици и ми се качва на главата.Като че ли наваксва за времето , в което не е у дома.Или аз се настроих много бързо на друга вълна Незнам , ама трудно се изтърпяваме взаимно напоследък
За страховете - определено я е страх от много неща.Преди я мислех за най- безстрашното дете , но сега ако изхлопа нещо в коридора и тя ми се хваща за крака.За пръв път изпита истински страх на плажа от един "МИКИ МАУС" (тези дето ходят по плажа  и те карат да се снимаш с тях)как го обясних само Като се надвеси над Ели - тя за част от секундата се стрелна в скута ми и го гледаше ужасена.След това го проследи с поглед и не се дръпна от мен , докато не се убеди , че си отива. Страхува се от тъмното  , от някой животни....друго не се сещам.
Аз съм и сложила съвсем тънка възглавничка под дюшека , а като кашляше я повдигнах малко повече и имаше ефект .

Леле какви хубави децааааааа
Хайде да ви покажа и моето, че май отдавна не съм:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=146719
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=145598
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=180833

П.П: Дейзи, все се каня да те питам, мъжът ти къде е учил, средно имам предвид. Страшно ми е познат

Сега ако дадеш и една парола ще успеем да го видим 

До сега разглеждах снимки и аз...прекрасни са...
Калаза,дай парола,за да ви видим и вас.
Аз не слагам възглавничка на Яна,тя спи основно по корем...правих опити да я обръщам нощно време,но след секунди тя пак е по корем и се отказах....да си спи както й е удобно на нея.
Снощи пак се борихме с палеца.Взех я да заспи при нас на спалнята,постоянно й дърпах палчето от устата,гушкахме се и накрая заспа.До тук добре,но си мисля,че така ще я науча да спи при нас и после пак проблеми....сега поне нямам грижи със заспиването й:слагам я в креватчето й и излизам от стаята-тя заспива сама.Та,пак се чудя дали това е най-удачният вариянт. Мъжът ми е против.За сега няма конкретни страхове...не се страхува от тъмното...дразни се от баби. Още от далече като види някоя баба или "лелка",започва да тича в друга посока и да вика:"Не,не,не"Като бяхме сега лятото на вилата,много й досаждаха комшииките...чак аз се дразнех...ама Яна не им цепеше басмата.
Хайде хубав и спокоен ден.

Страницата на снимка.бг не ми се зарежда и нищо не видях  явно е блокирала след моите стотици снимки  Зори, айде, чакаме ви  по съседски, честно казано понякога ми липсват отношенията от едно време, всички съседи се знаеха, виждаха се, сещате се за какво говоря, а сега едвам по едно здрасти казваме.

Калаза, мъж ми на приливи и отливи /щото е бил толкова примерен, че няколко пъти е изключван/ е учил в 12-то на Иван Асен и в 31-во на Гео Милев.

Ала /щото тя така си вика/ не я страх от тъмното, вечер само и само да кандиса да заспи загасям всичко в къщи и пак кръстосва като таласъм, спъва се и пада или седи в тъмното и се хили. И нея я е страх от определени непознати хора, по какво ги подбира незнам, ама на някои много се кефи, а от други пищи / за съжаление и от част от родата  /. Възглавница ползва първия половин час като заспи, после почва такова мяткане, че завърта на другия край на леглото, и така по сто пъти, накрая я махам, че само й пречи. Аз пък голям проблем виждам със завиването, не трае чувал,, а е все отвита и все се събуждам да я завивам.

За куклата върха на гъзарията доколкото знам е Бейби Бьорн, прави всичо както истинските бебета, има един милион аксесоари към нея и то бая солени, нашата е някаква съвсем обикновена, която като й махнеш биберона плаче

А и да не забравя, имам подозрение, че днес ще я дадат в Малък коментар по бтв от 19.20, снимаха я нещо, ама дали ще я монтират незнам, за всеки случай да знаете, че е с едно розово яке.

И аз не мога да отвора  снимките на никой  ама компютара ми се е бъгнал

Мислих , мислих какво да пиша и сега Денито като заспа и забравих

Сори

Парола: bebe

Исках да ви се похваля, че си направих едната празна стая на стая за игра за Денито С подръчни материали  Купихм батут и палатка и са вместих в едно майчинство Остава ми да купя лепенки за стената и мокет, че сега е с един стар килим и парче от мокет. Пак става, топло е, но да е по красиво  Много съм доволна и той доста се заиграва
Ще пробвам да кача снимки

Ох, страхотни снимки, момичета. Изгледах ги всичките. Така ми се ходи и на мен някъде. До Барселона и Фолренция няма да стигна скоро, но до язовир Цонево се надявам да се добера утре. От фирмата на мъжо ще ходят на една вила, и тъй като съм на венозни вливания и кърмачка ще мъкнем и бебе, и баба мед.сестра с нас. Но така ми се ходи някъде,ч е не е истина. Преско ще го оставим на другата баба, поне от него да си почина малко.
За възглавниците-след като навърши годинка му сложих, но той почти не спи на нея, че понякога я зхвърля от кошарата даже.
За страховете-Преслав е много плашлив и много срамежлив, и преди съм казвала. В морето не можахме да го вкараме, от някои звуци се плаши и .н.
Аз съм по-добре, но лечението продължавало 3 месеца. Както и да е, само да се оправя. :pray
Дейзи, въобще не се обвинявай. Да знаеш на мен как ми идва до гуша, че и все по-често се случва. И аз се изпуснах един-два пъти да го ударя на голо, но ефект нямаше. Само дето имам уигризения после. Много трудно го изтърпявам вече. Така ме тресат нервите, че миналата седмица почина на мъжа ми дядото и той спешно замина за Ст. Загора, а аз се скъсах да рева, че не мога да търгна с него. Готова съм и на погребение да отида, само да се махна за малко.

Дейзи абсолютно сьщото ми се случи вчера КАте не си за завиждане,и аз по такива причини още отлагам второто бебе и колкото повече време минава толкова повече губя кураж.

Вчера МАрти ме побьрка в истинския смисьл. НА яслата спи много малко тия дни и като го прибирам е ужасенннннннн. Вчера през целия квартал се е влачил по земята-ляга ,трьшка се, реве ,крачка не иска да направи сам,аз носех покупки,неговия багаж и него трябваше да мькна. За капак като се прибрахме се изпика на килима и вече ми падна предето и го наплясках по дупето. Направо прьстите ми се отпечатаха. БЯх бясна,а сега ми е гузно. 

ПОчнах да чета: " Изкуството да бьдеш родител" та поне там ме успокояват,че е нормално да се чувствам така,но като чета и вас разбирам,че при повечето ни е така.