Будапеща е прекрасно място. Толкоз спретнат град, хем и панелки и графити си имат, и пак не е грозен като София. Чисто, без кич, някакви прекрасни тихи улички с къщи и кооперации с много цветя на 5 минути пеша от голям шумен център. Никъде не видях SUV-тата, към които българинът така активно се пристрастява. Нямат и проблем с паркирането, градският транспорт е ужасно удобен, правилата се спазват, има вело пътеки, паркове колкото щеш... Абе обичам го тоя град.
Попаднахме на някакъв зелен фестивал - цял булевард бяха затворили за коли и по него имаше игри, хапване, сергийки, обучения. Направи ми впечатление, че чрез игри учеха децата да рециклират и разделят боклука. Имаше и огромна велообиколка на града - няколко хиляди велосипедисти обикаляха по маршрут и още няколко хиляди ги гледаха. Мен едва не ме отнесе човек на инвалидна количка, толкова беше бърз.
Освен това беше много гот с мъжа ми цял ден да се подмоткваме самички, насам-натам, музеи, паркове, катедрали, кафенца, изложби. Но има толкова много, а ние само два дни останахме. При това и доларът нещо много поевтинял, поохарчихме се, но тотално си струваше. И с много приятели се видях, и хонорари събрах и публично ме похвалиха. Освен това общувах без проблем, мъжът ми беше сма-ян! Даже успях да подслушам някакъв американец на един мост съвсем неволно!
И като се прибрах, намерих маман в отлично настроение, били на Витоша, пекли се, хапнали скара и салата. И утре пак химиотерапия.