Домашно насилие

Така е
И знаем, че става постепенно... Силата на тормоза (психически и физически) ... за това и жертвата се обърква и мисли, че в нея е вината, че тя не е направила това което трябва, мисли си, че не е добра майка, съпруга и всички неща са натрапени капка по капка неща от насилника 
Тя има представа че я манипулират, използват, пребиват, но си мисли че го заслужава ... Лошото е, че насилника предизвиква това чувство в нея. Когато го осъзнае и не може да търпи това положение изградените "паяжини" и се струват дебели като корабни въжета ... Дори и да се измъкне от неговата хватка има вероятност да се връща отново и отново, защото самочувствието и е стъпкано и и е налагано мнението, че сама няма да се оправи в живота ...
Но Милички, вярвайте, че можете да се оправите сами и да успеете да се чувствате отново пълноценни и обичани стига да не се поддадете на измамното чувство на "сигурност" в лапите му ...
Няма нищо по лошо от това, но вярвайте ми не винаги ще е така ...
Трудно е да направиш първата крачка, но още по трудно е да стъпчеш себе си, самочувствието си, собствения си живот за сметка на "проекта", които насилника си е замислил като те подчинява ...
Има още едно, което съм изпитала на гърба си. Ако направите дори и това да стъпчете достойнството си заради някой и нещо, ако мълчите дори и да искате да крещите един ден той рано или късно ще поиска сам да ви замени с "друг обект" за контрол, но ще поиска да задържи и вас като трофей ... Ако не сте съгласни и на това тежко ви ...
Варианти има много, важното е да успеете да се измъкнете и на всяка цена трябва да направите нещо:
Докато не се разделите с "призраците на миналото" не започвайте нова връзка, защото
рискът да попаднете отново на насилник е огромна ...
И историята само ще смени героите, но не и причината за насилието ... Такива хора търсят и намират ... а ние сме достатъчно уязвими за да направим отново същата грешка ...
На мен ми трябваха 7години за да успея да стана онази която бях преди да се запозная с бившия ...
И сега съм щастливо омъжена за човек много различен от него ... но смених коренно
критериите за мъж
Това е от мен
Надявам се да съм полезна на Дани и да направи крачката към споделяне на проблема
Дани  

Може жената да не иска да сподели. Най-малкото засега. Знаете колко е трудно.

Може...
но целта е не да я накарам да каже тайните си мисли, а да я накарам да осмисли живота си, да разбере себе си, да чуе, че има такива истории навън от семейството и, и да разбере, че други са успели да се измъкнат и тя ще успее да го направи със сигурност. Както и да и дам насока преди да се впусне в нова връзка. Това трябва да правят всички, които са направили своя избор и са успели да избягат от насилника си ...
Правната помощ е добра, но за мен тази, която дава човешки съвети и лекува душата е още по добра  Двете заедно вършат чудеса, но какво прави една жена, един човек след делото? След фактическата  раздяла и развода, ей тук е разковничето в живота на жертвата....

Интересна история от личния ми живот:
Една колежка преди 10 години ми каза, като бях още прясно разделена с бившия да мисля, че е "умрял" Тя така правеше с нейния бивш ...
 Тогава се учудих и я помислих за луда, но сега разбрах, че е доста добро решение за част от "преболедуването":
Тя говореше за него:
"моя преди да умре" - за преди да се разделят
"Моя като умря" - и след като са се разделили
Луда работа ... ама ефективна 

Тези думи все едно са казани от мен. И аз дълго време заобикалях темата отдалеч, после започнах плахо да надничам, все като "скрит", а ето, че се осмелих и да се покажа. Но само дотук. Все още не се осмелявам да споделя. И все още се чудя дали пък аз не съм виновна за всичко, което ми се случва. Може би той е прав, че съм "тъпа" и не мога да разсъждавам правилно и затова го ядосвам... Не знам.
Но знам, че живея като в асансьор, който с бясна скорост се движи между етажите нагоре-надолу. И ако вчера съм била "горе", нищо, абсолютно нищо не може да ми гарантира, че днес няма да съм "най-долу" 
Осъзнавам, че звуча объркано. Дано да намеря в себе си сили и да споделя...

Първата стъпка, която прави насилника, е да те направи зависима от него, за да не изгуби контрол. Вменява чувство за вина и малоценност. "Колко си глупава!", "Никой друг няма да те вземе, бъди ми благодарна!".

така е ...
Този асансьор ми е познат ...
Все си мислиш със страх, че днес е добре дано утре да е същото ... но идва момент, когато на него му е кипнало от нещо и няма на кого да си го изкара и го прави на най уязвимия след него ТИ ...
Може да си "скрива" гнева си за няколко дни месеца дори и година и да изригне, когато най малко очакваш ...
Ти какво правиш ... от страх си мълчиш и чакаш по добри времена?!??
Чакаш и се надяваш той да се оправи?
Няма човек, които е посегнал на друг да не му се е  "усладило" и да не е повторил действията си отново и то с още по голяма сила ... Имам чувството, че си подхранва така страстта, садистичното чувство ... знам ли ... Странно но е факт ...
Че влизате скрити също го разбирам, имате чувство, че ви следи на всякъде и ако направите грешка и той разбере, че сте споделили или дори и гледали тази тема ще си изкарате още по големи неприятности ...
При мен нямаше нет, но имаше "услужливи" приятели, роднини, хора от улицата, които му казваха къде ходя, а ако отида до магазина и се забавя имах проблем и то голям ...
Това беше една голяма въртележка от страх да не "прескоча" правилата му,  които от първия ден на съвместния ни живот ми беше създал малко по малко , но едно съм научила че Трябва доза егоизъм за да се справите с проблема какъвто и да е изхода ...

Леле колко истина има в думите ви...Чак се плаша
Много ми допадна тази идея да мисля за него като  за "умрял". Моят "умря" преди 10 месеца  .

Живях с него 10 години. Схемата е ясна. Аз съм грозна и тъпа, а той е много добър. Аз го ядосвам и той ме е ударил по погрешка. Счупил е доста мебели, но затова аз съм виновна, че съм го ядосала. Не иска да излизам с приятелки, защото много ме обича и не може без мен. Ако се забавя от работа звъни да ме издирва, защото е много притеснен дали не ми се е случило нещо. Не ходиме на гости, защото се притеснява от чужди хора.  Мисли за семейният бюджет и затова той прибира парите. Налага се да работя извънредно, защото парите не стигат. Той се изморява и не може да работи допълнително. След работа е много изтощен и трябва да пийне малко да си отпусне нервната система. Домакинската работа и децата са задължение на жената. Ремонти той не може да прави, пари за такива също няма. Жената да си освежава и боядисва, като е толкова претенциозна.
Детето го ядосва и той ще го превъзпита с бой. Ако каже на някой че тати го бие става лошо. Тати отива в затвора, а детето отива в дом за сираци. Мама е в болница и нямало как да го намери. Затова детето мълчи.
Ако пък се случи жената да кара тежка бременност и не трябва да се натоварва и да прави секс. Тогава това дете вече не е желано. Ако не отиде доброволно да направи аборт, той ще и помогне. Може да я бутне няколко пъти с цел да падне на дупе. Ако получи силни контракции - Чудесно! Прибрал и е ключовете, парите и телефона. Няма къде да ходи да и спасяват бебето. Целта е аборт. Ако все пак се измъкне и с парите от касичката на детето вземе такси до болницата. Мъжо и ще я последва със семейната кола и ще обяснява на всички колко много я обича и се грижи за нея. А тя била психично болна, но заради бременността не си пиела хапчетата и затова говори глупости на хората.

  Не знам какво да кажа...
Чудя се само защо си търпяла толкова време... Не е въпросително изречението, не се чувствай длъжна да отговаряш, предполагам ,че си чувала това и друг път. Радвам се,че си се отървала!Направи му една хубава паметна плоча и й обърни гръб завинаги.
 Пожелавам ти занапред само хубави моменти!

Ех, момичета, нека не правим погребения. Децата често си искат и баща си, даже и след тормоз. Мое проклетосвещенство напоследък си служа с ултиматуми - или за момента се местим при моите родители, или се разделяме, или ходи на работа, или си ходи; случващото се като скандали не е лично и не е тайна - всички близки са информирани; казах му, предложих ти заедно да обсъждаме парите, не искаш, следователно парите вече са отделно; предложих ти да обсъдим с професионалист-психолог кой какво мисли, само двамата - не искаш, следователно неприятната истина ще е тема на всеослушание.

Не знам това достатъчно ли е, не е ли, че да почне да се вразумява. Заформила съм една визия на падар...
Във всеки случай обича бебето и ми помага с гледането му.

Децата може би искат баща по принцип, а не точно този...
Първата стъпка на тормозения е да осъзнае, че има проблем. Следващата е да осъзнае, че не може да промени насилника си (това може само той) и да помисли реално(което е най-трудното) дали изобщо има някаква надежда за промяна. В едно 99 % от случаите - такава няма да има.

Може временно въздържание да има, но коренна промяна не!
Напускала съм го няколко пъти, но всеки път идваше да ми се моли да се върна. По едно време успя да е добър с мен и детето цели 2 години, тогава решихме че искаме да се женим и да си правим бебе. След като забременях пак тръгна по наклона и чак тогава се осъзнах, че не аз, а той има психически проблем. До тогава упорито си мислех че аз го нервирам и той не винаги успява да се владее.
А детето си го търси и обича, въпреки всичко. Но нещата които е виждал и чувал са му се отразили много зле. На моменти копира държанието на тате, а в същото време е много раним. Май се махнах първо за да го има вторият ми син и второ поне той да не гледа грозните сцени.
И да, обича децата си. Може да ги нагушка или да си поиграе с тях. Но не може да им купи нещо или да ги заведе на лекар. Но може да каже на съучениците на баткото, че майка му е луда и го е отвлякла. Може да седи на прозореца и да казва на детето, че ще скочи, защото мама не слуша.

Преди време каза, че иска да се събереме пак и много ме обичал, толкова много, че ще ми прости за това че съм го осъдила по закона за домашното насилие. Още не е осъзнал че има проблем  .

Кака Гоша не те ли изтощава да го дебнеш и да го заплашваш. В началото и аз така действах, накрая се изморих и предадох.   

Баба ми и дядо ми са живели заедно 53 години, до смъртта на втория. Дядо ми е тормозил жестоко баба и двете си деца - майка ми и брат й - и ги "осакати". Майка ми по същия начин повлия на мен и на сестра ми, а сестра ми - на дъщеря си.
Пострадалите от мъже-насилници само в този отрязък от "клана" сме: баба ми, майка ми, жената(жените) на вуйчо ми,сестра ми, племенницата, аз. И съм казала, че всичко ще свърши с мен, без да стигне до дъщеря ми!
Сега вие си направете сами изводите и какво искам да кажа...

И малко подробности, така и така започнах:
Баба ми, както се вижда, е търпяла дядо ми и всичко, което й е причинил чак "докато смъртта ни раздели". Позволила е да се държи така и спрямо децата Й. Тя самата не е агресивна личност.
Първия брак на майка ми е бил меко казано неуспешен. Отървала се е след като ражда сестра ми - без пари, без дом, с бебе на ръце. Като сме били малки е проявявяла и психически, и физически тормоз. Не е знаела как да постъпи като родител, защото не е виждала друго.

Сестра ми не е посягала никога на дъщеря си, но живя 15 години с човек, който посягаше на нея.

Племенницата пострада от нейно гадже, разкара го веднага.

Аз търпях "добро отношение" 2 години, които ми стигнаха за цял живот, мерси. Разкарах го. След това казах, че ако някой ми посегне, ще си събира зъбите от пода. Явно не съм си взела поука, защото отново попаднах на същото "добро отношение", но проявявано епизодично. Изпълних заканата си и я буквализирах. Тук казах край. Живея с човек, когото съм изкарвала извън нерви и никога не ме е нагрубил дори. Благодаря на този, Който трябва.

Да и при мен има лошо наследство.

Дядо ми е тормозил баба ми. Синът им (т.е баща ми) тормозеше всечки ни. Майка ми още живее с него, въпреки счупванията, които и е причинил. После аз попаднах на насилник. Сега водя битка синът ми да не стане насилник.

Наследството е много важно,да.
Повечето време живеем, втренчени в настоящия момент и не мислим, че нашето поведение може да повлияе на събития след много години... Ако баба ми беше избягала, ако го беше напуснала, нещата щяха да бъдат коренно различни. Майка ми, брат й, сестра ми, племенницата ми, аз. Най-малко 5 човека. Страдали заради бездействието на един.
Да гледаш как мъжа ти чупи ръката на дъщеря ти и след това раболепно да му сложиш яденето на масата... Извинявам се, ако това обиди някой. Яда ми е насочен само към един единствен човек. Просто помислете. Имайте малко вяра в себе си.
Не можете да промените насилника. Можете да промените много други неща.

Ами Китана,  iveeeta прави сте. Трябва да осъзнаем, че децата расли с родител насилник стават или насилник или жертва. Просто те не знаят какво е нормално поведение и отношение. Това беше много важно и за мен. Аз съм израснала в прекрасно семейство, баща ми никога не е посегнал на никой от нас, парите на нашите са на едно място. Отгледали са ни заедно, баща ни ни е къпал, хранил всичко двамата заедно, никога никой не е нагрубил за нищо. Та аз предпочетох децата да видят за пример отношенията на родителите ми, отколкото да гледат оня. За съжаление синът ми е преживял разни неща, съжалявам, че по-рано не се махнахме от онази среда, защото много неща са вътре в него, но дано всичко да спре до тук.
И бившият е живял в насилие и той не може да направи разграничението кое е нормално и кое не.