Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...
- Публикувана: 26 септ. 2007, 23:06 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 15:36 ч.
# 61
27 септ. 2007, 14:35 ч.
Не обичам миналото,не че не съм била щастлива. просто-минало, защо да живея с него? Хората, с които съм била в миналото - някои са си отишли от живота ми,значи е нямало общо помежду ни, което да ни държи заедно. Най-хубавите спомени са с тези, които и сега са в живота ми. Бъдещето- понякога се страхувам какво ще ми поднесе. Опитвам се да го умилостивя, да направя това,което зависи от мен,за да ми е по-удобно в него. Застраховала съм живота си, инвестирам в децата си-с добро отношение и любов. Те са моето бъдеще, колкото и помпозно да звучи. Съпруга ми е с мен от 22 г. Той е и миналото, и настоящето, и бъдещето,надявам се. 
Виж целия пост
# 62
28 септ. 2007, 12:46 ч.
живея в настоящето-миналото не мога да променя, а бъдещето се гради именно в настоящето!
Виж целия пост
# 63
28 септ. 2007, 12:57 ч.
Точно така се чувствам и аз-живея тук и сега,изцяло в настоящето.Сграбчила съм го силно и не искам да го пусна.
Виж целия пост
Живея тук и сега. Оценявам всеки ден, радвам му се и рядко се обръщам назад. Настоящето е моето време.
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
# 64
28 септ. 2007, 13:07 ч.
Живея почти изцяло в настоящето и се опитвам да извлека максимално от всеки миг.
В миналото се връщам рядко, само за някой по-хубав спомен.
В бъдещето не живея, само се опитвам да го подредя сега, в настоящето.
Виж целия пост
В миналото се връщам рядко, само за някой по-хубав спомен.
В бъдещето не живея, само се опитвам да го подредя сега, в настоящето.
# 65
28 септ. 2007, 13:20 ч.
Рядко надниквам в миналото. Хуабвите неща съм ги запазила и мога спокойно да се връщам по същите места (като Ханибал Лектър съм , без кулинарните му пристрастия, де).
За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
Виж целия пост
, без кулинарните му пристрастия, де). За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
# 66
28 септ. 2007, 13:40 ч.
И аз така.
Виж целия пост
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
И аз така.
# 68
28 септ. 2007, 13:43 ч.
И аз така.
и аз, макар, че хем ми е добре там, хем е пагубно за мен и за околните...
Не знам къде е истината?
Виж целия пост
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
и аз, макар, че хем ми е добре там, хем е пагубно за мен и за околните...
Не знам къде е истината?
# 69
28 септ. 2007, 13:44 ч.
Миналото за мен не съществува - буквално. Винаги съм живяла с бъдещето. Откакто имам деца, обаче ми се налага да обръщам внимание и на настоящето 
. Та гледам да ходя и по земята.
Виж целия пост
. Та гледам да ходя и по земята.
# 70
28 септ. 2007, 13:47 ч.
Много рядко се връщам назад.Само, ако специално ме провокират-някоя тема тук или децата ми,примерно.Мога спокойно да казвам за нещата:"Минало!" - и без "грам багаж" от това да си гледам спокойно настоящето."Сега" е любимата ми част от живота 
.Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"?
Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
Виж целия пост
.Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"? Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
# 71
28 септ. 2007, 13:48 ч.
Зависи от настроението ...
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
Виж целия пост
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
# 72
28 септ. 2007, 13:50 ч.
Понякога се връщам назад,но по принцип живея в бъдещето.
Виж целия пост
# 73
28 септ. 2007, 13:56 ч.
С няколко стъпки напред, с поглед назад - е моето настояще. Много си фантазирам и ако така, ако иначе, си минава настоящето ми.
Виж целия пост
# 74
28 септ. 2007, 14:01 ч.
в настоящия момент съм нагазила яко в настоящия момент
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...
Виж целия пост
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...
Препоръчани теми