Златна есен е дошла, а навън щуреят МАЙ-ските деца!

Аз нямам настроение да пиша, за компенсация се отчитам с няколко нови снимки. Поздрав за всички от Ема

още малко нови от тук: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=173287&photo=30

а това http://www.snimka.bg/album.php?album_id=139353&view=1&photo=9 е снимка на копчето, което Ема глътна, а дясното е същото, но НЕгълтано.
Страшничко, нали!
Всички болнички да се оправят!
На учениците пожелавам леко адаптиране!

Ох и ние сме сополиви, дано да е от зъби (с кучешки се "озъбваме"...  ), че ще хващам вече незнам кой влак...
Колежки по съдба, пръскате ли нещо друго освен Стеримар?
На Рали БРАВО за успешния първи ден, като ученичка. Много се радвам, че не е изгубила обичайния си дух и хъс за пакости! Няма да им се дава на някакви лелки там, я! На всички останали дребосъци, (а и на техните майки), които тръпнат в предстартова треска, стискам палци за също толкова весело "представяне"!
Духи, БРАВО, страшна красота твориш! Аз съм от тия, дето кунките са им в г*зунки.  Както "образно се изразява Сиска. 
За стоенето в/извън сгъваеми кошарки, ние имаме такава, но за момента желание да се премятаме вътре не ни липсва. Има една любима възглавничка, която вече мяза на парцал  , и без която не тръгваме никъде, защото такова мачкане и тръскане и удря, подлага си я някъде в леглото и се засилва с главата напред да се гушка в нея, а краката му стоят опънати. Такива чупки и врътки прави, умираме от смях с него, като тръгне да се приспива. И през цялото това време с много нежно гласче си мрънка "каккааа - какккаааа" (така назовава всичко меко - възглавнички, плюшени, живи животни - котки и кучета...  )
Всичко, което става за гушкане е "кака"!
Ние пък с приспиването имаме обратния проблем. Абсурд е да заспи ако ИМА някой в стаята. Една вечер не е седнал да вечеря с нас, като голям човек (то затова и няма скоро да се научи да яде сам до първи клас...), нали си ляга рано, а ние вечеряме по - късничко. Оставяме го сам в стаята, той се премята, ръмжи си и се гуши в завивките, ако е превъзбуден през деня в повече,  това може и с часове да продължава. Но в никакъв случай не се настройва приспивно, ако го гушнеш. Тъкмо обратното! А така ми липсва през деня и искам да си го гушкам и да спи при мене, ама не давааа... 
С телевизията обаче е тревожно положението - не мога да го отлепя от любимия му музикален канал... Детски програми и песнички не го впечатляват(това обаче не важи за т.нар. "черна" музика, хи хи хии... )
Приключвам, че веч едва гледам от умора. Кате, къде са снимчиците?

Кабранска, къде си бе душааа?

привет,

иночка, миа е 9 кила, нали питаше. мисля, че ние дори на бузки не качваме, а само на красота, хахахахаха  има на кого да прилича де, баща й и майка й колкото и да ядат , нямат излишни кг. 
живи и здрави да са децата, другото е подробности.

олче, много сте пораснали на снимката с новата коса.
катето, давай снимкитееее.
пастичка, прерасни снимки , както винаги си дала. какво точно има на апетита на ема? четох, което си писалааа... но има ли изобщо такова нещо като детско безапетитие до степен до която да навреди на детето? ема отслабва ли? навлизам в подробност, а може би това е излишно.. моля се да се успокоиш и детенце да е здравичко, пък колко ще да яде. 

Здравейте и от нас!
Страхотни са всички снимки на дечковците 
Дано всички болнички бързо да оздравяват, а зъбките да се показват безболезнено 
Олче, честита ти работа   

Напоследък нямам настроение за писане...
Ей тук можете да прочетете защо  да не се повтарям пак http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=229765.0

змейко, с теб съм 

яслите не са ли вариант с малко повече подмазване, връзки, и в краен случай някое "дарение"?

свекитата верно ги отрежи, ако ще те ядосват така...

Момичета,тук съм...чета ви,но просто нямам сили  за писане...
Миналия понеделник,след като ви написах,че и двамата са болни и се чудя какво да ги правя...се чухме с майка ми по телефона,разбрахме се,като се пооправят да ги вземе,`щото вече наистина издавах багажа.....след което тя решила да им набере круши....но паднала от дървото и по пътя за болницата,въпреки усилията на баща ми,съседите и "Бърза помощ" издъхнала..........няма нужда да ви казвам какъв беше шока за всички ни....но още немога /а и неискам да повярвам/,че това се е случило......опитвам се да съм силна заради децата и Асен,но ми е страшно трудно.....отделен въпрос е,че ми се наложи да се занимаванм с хиляди глупави ритуали и подробности,които са в състояние да бутнат психиката и на най-силния и здрав човек....но се надявам да намерим сили и да продължим....
Иначе децата са още болни-вече са на АБ,защото гадната кашлица и хрема се влоши дотолкова ,че почнаха да се давят.......аз също съм със много тежък синузит,но като се посъвземем се надявам да ми остава време и за писане...дотогава да знаете,че си мисля за вас и ви чета.

Любче, моите съболезнования 
Няколко пъти препрочитах поста ти и не можех да повярвам какво си написала....
Съжалявам, много съжалявам - имаш моята морална подкрепа, но едва ли тя нещо ще ти помогне в този момент.
Прегръщам те силно 

Люба,моите най-искрени съболезнования на теб и на семейството ти!Нека почива в мир!Поклон!
Прегръщам те и бъди силна!

  Моите съболезнования, Любе! 

  Любче, с теб и цялото ти семейство сме  Моля се да излезеш от шока по - бързо и да предадеш положителната си енергия на малките човечета до теб. На тях скорошно оздравяване.
На всички болни дечица /включително и моето/ бързо възстановяване. 

Люба,приеми и моите съболезнования
Знаех си аз,че твоята липса не е на добре
Кураж миличка,макар че ще ти е трудно....

Кабранска, миличка, много съжалявам за огромната ти загуба... Толкова е нелепо. Незнам какво да ти кажа... Добрите и истински хора, като теб, не заслужават да им се случват подобни неща. Всички тук скърбим с теб и сме до теб и ако имаш нужда от нещо, само ни кажи...
Не ни забравяй и не се изолирай в мъката си, дано успяваме да те разсеем поне за мъничко... Страшно ми е мъчно и не мога да повярвам, че се е случило точно на теб... Прегръщам те силно и теб, и малките ти мъже, които имат нужда от теб. Радвай се, че ги имаш, наслаждавай се на всеки миг с тях, защото животът си минава, а миговете ни, отредени с любимите хора изтичат като пясък през пръстите...
С теб сме всички, не се предавай, мила!

 
Любче, много съжалявам мила  Миленка ми каза още оня ден, но не исках да те притеснявам да пиша.. То каквото и да каже човек в такъв момент е..
Бъди силна. Прегръщаме те всички 

Моите съболезнования, Люба!
Не мога да повярвам на написаното.... знаейки ти какъв страхотен човек си, знам, че и майка ти е била такъв. Не знаем какво ни очаква утре, за съжаление.... Прегръщаме ви силно и кураж....

Люба приеми най-искренните ми съболезнования