Златна есен е дошла, а навън щуреят МАЙ-ските деца!

Галка, тя и Евка така ми вика мамооо и татко и много и се радва, защото наистина е много сладко. Другото което постоянно повтаря е "куо тоа" (какво е това?), ама с едно френско произношение, много е любопитна. Всяко нещо е "куо тоа".

ха ха ,това направо си го представих мноооого смешно ще да е 

Жули пък казва и показва с красноречиви жестове ,че нещо го няма..Вчера все тъпчеше хляб докато ядяхме,че и след нас и накрая го прибрах, а тя вика- Ням пляп,което ще рече няма хляб,придружено с разтворени ръце с дланите нагоре..Много е смешна 

Видях и на Алекс снимките и се чудя на кой прилича повече на майка си или баща си,май те си приличат двамата 

Явно любопитките са доста и Тери се включва в този отбор  
ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ НА ОЛЧЕТО ЗА ТЕМАТА! СТРАХОТНА ИЗНЕНАДА С ОБНОВЕНИТЕ СНИМКИ! РАЗГЛЕЖДАХ В ЗАХЛАС СУТРИНТА ВСЯКА СНИМКА!  
Олче, мила сигурно няма да ти е лесно в началото като тръгнеш на работа, но все някога това ще се случи. Ако предложението си заслужава - почвай без да му мислиш прекалено много. Все пак оставяш Вели на най-доверения човек след теб (поне при мен е така). Успех и споделяй тревогите си тук, ние можем поне мъъъъничко да ти помогнем в адаптацията.

Чак сега смогвам да драсна някой ред, че ми домъчня за вас. От сутринта съм започнала да чета темата, но чак сега успях. Снимките довечера или....когато има време.
Сисе, подкрепих петицията. Нямам думи да опиша управленското безхаберие ( имного   в допълнение към безхаберието). Разстроих се много...
Хайде до по-късно, че ми стана криво...

Олче, поздравления за успеха на интервюто за работа  И ние с Румчо ще стискаме палци да се адаптирате бързо всички към новата ситуация и работата да ти носи удовлетворение
Точно се канех да му правя снимки, че отдавна не сме имали фотосесия, а и оня ден лелята донесе фотоапарата след командировката си и днеска така си ожули носа и челото, че не е за показване , така че снимки от нас ще има по-нататъка.

Не само изгледах филма за Могилино, но и бях там, преди може би 5 години... Много тежко преживях срещата с тези деца и винаги ще си спомням за тях, за дома, за мизерните условия в които живеят. Бях отишла с една дарителка, българка живееща в Германия, дошла с благородната цел да дари пари, които събирала за децата в Германия. Взе ни от театъра, нали работех в кукления театър. С колежката се облякохме като клоуни, взехме балони и бонбони и отидохме до там. Не знаех какво ме очаква, там не спраях да плача, както и сега докато гледах филма....
 Ето тук много интересен разказа за дома, за дарителката и нашите преживявания от моята колежка Ани:
http://cherish.blog.bg/viewpost.php?id=69691
 На който му  е интересно, може да прочете, на мен ми е трудно да разказвам, а и не искам да ви помрачавам деня. Но смятам, че всеки трябва да знае за тези деца, гледам на живота с благодарност вече.

ванилка, със сърцето си съм съгласна с това "мнение" обаче, понякога се налага да вършим неща, които не са продиктувани от чувствата ни. Имам предвид, че до голяма част причината да започна работа е финансова... Въпреки че, все си мисля, че постъпвам правилно  , защото ако се налагаше просто да работя по всяко време бих могла да се върна на старото си място, където няма да ми е нужно да се доказвам занапред, и където бих имала сигурни доходи и познати задължения. И все пак се надявам новото място да ми донесе по - голямо професионално и личностно израстване...  Поне първоначалните уговорки са доста примамливи и обещаващи...
А за Вели, мъчно ще ми е и още как. И то най - вече, защото не бях подготвена толкова скоро да се разделяме.  Мислех, че поне до 2 годинки ще съм си до него неотлъчно. А майка ми от тази година е без работа (съкратиха я, защото просто няма много родени деца за набора, който им е нужен за гимназия. И съвсем естествено се наредиха нещата да има човек, който да се грижи за дребчо, а аз да се "върна" на работа... 
За подкрепата, която ми оказахте БЛАГОДАРЯ ще е малко, защото имах огромна нужда от насърчение, чувствам се ужасно.
Изобщо, когато някоя мама тук има проблем, безценно е как всички се втурват да помагат, страхотни сте!
За филма за изоставените деца нямах нерви да го догледам целия, не ми се коментира видяното.  Въпреки че, не бива всеки да си затваря очите и да се радва, че не му е дошло до главата, защото точно безхаберието и зариването на главата в пясъка раждат абсурдите и драмите в нашата жалка държавица. Ако има хора, които им пука, които си отварят очите на четири и които се борят (най - вече!) много неща сигурно биха били различни. Но ние сме си овче племе, свикнало векове да си затваря очите, ушите и устата пред грозното и несправедливото, и затова не сме видели добро досега (а и няма да видим, май скоро...)
Така " оптимистично" закривам емисията. 
Целувки на всички ви - сладурани и малки бонбони!

oлче, за жалост финансите са голямото зло, заради което много неща се преобръщат.... но твоя вариант е супер, вели ще е при баба 

Привет!

Тези дни ми е доста натоварено и ми оставаше време само да ви чета. При нас кой знае какво ново няма, освен, че и ние имаме проблем с храненето - Гоги ми отказва почти всякакво ядене. Направо вече съм в огромна чуденка какво да му приготвям. Ако на ядене хапне по около 7-8 лъжички си е събитие. Спрях всякакви солети, бисквити и тем подобни, но уви... Надявам се да е период.

Олче, огромни благодарности за красивата ни темичка! Много беше приятна изненадата с обновените снимки. Благодаря!   

На всички дечица и мами пожелавам бързо адаптиране на ясли, при баби и т.н. На Олчето - успех на новата работа! А за Вели не се коси, той може би по-бързо ще се адаптира от теб. 

Добре завърнали се и на Даниеле и Калоян. Радвам се, че всико вече отмина, дано никога повече не ви се налага да преживявате този ужас!

Подписах петицията, гледах и филма. Ужас! Но за съжаление не съм никак изненадана. Като студентка изкарах две седмици в подобен дом - там спяхме и се хранехме. Беше повече от покъртително това, което видяхме. За съжаление за последните 5-6 години нищо не се е променило, май само шум се вдига около институциите за закрила на децата, а на практика - нищо. Кофти е, че го казвам, но май скоро няма и да се промени кой знае какво.

Лека и спокойна нощ на всички!

Смайли-прочетох това което е писала приятелката ти и си поплаках....Много тъжно..
Пропуснах да кажа на Даниеле-остави лошите преживявания зад теб и дано Калоян няма нужда повече от такива интервенции.Знам какво е било,напълно те разбирам..
Олче не можеш ли да наемеш майка си по програмата за детегледачки? Да и плаща Бюрото по труда?

Олче, много съм впечатлена от прекрасната тема и от снимките в началото. Не знам откъде си открила тази снимка на Марти, но много ми харесва - една такава свежа- зелена... /струва ми се, че Божа е снимана на същата люлка... или се бъркам?/

Хора, много ми е трудно да стигам до компютъра... Като съм тука трябва да пиша разни неща - по работа и не мога...

Олче поздравления за новата работа - сигурна съм,че всичко ще е наред с Вели... Остави го малко да диша - той е мъж все пак  
Аз имам нужда да си починем малко с Марти - един от друг   Мисля, че ще се чувства по-добре някъде да си играе с децата и да му пеят песнички... Отколкото да се мъча да работя докато е с мен и да се изнервяме... Но не ми се ще да е цял ден... Търся ясла, която да може само до обяд...
Благодаря на мамите, които ми отговориха за яслите в Младост... все още проучвам...
Марти вече всичко разбира и много обича да му разказвам нещо - повтаря последната дума от изречението, което съм казала и е много смешен   Днес влязох в един магазин и той се развикал отвън с цяло гърло МАМОООООО...  
Другото ми оплакване е, че яде на 2 часа... Постоянно ме дърпа да ходим в кухнята и вика па-па... Все едно е умрял от глад - като му давам и мрънка, като се забавя... Дано да е период...
Иначе вече незнам коя нощ - може би 4-5-та  НЕ СПИМ... Буди се на всеки час... Сигурно са зъби...

Този филм в Могилино не искам да го гледам, защото и аз съм ходила по домовете и знам какво е. Преди години бях решила да си взема едно детенце - голямо сладурче- беше на 1,5 год. тогава /на колкото е сега Марти/ - не можеше да ходи още. Не можах да го осиновя, защото майката го беше оставила, постояла ден-два и избягала. При това положение няма разрешение от нейна страна за осиновяване и не можело... Абе ужас... нямам думи... Става ми много мъчно като говоря... Детенцето се казваше Жанидария... Дано да е имало късмет...
Много дълго стана - извинявайте...

Хе хе! И Ивко прави така понякога. Много ги обичам тези моменти. Особено това оо оооо! Прави го като се е затъжил или като ми се извинява за нещо.

Олче, отново си невероятна!!!    Голяма изненада с тази "доматена снимка" на Макси. За работата - чувала съм добри отзиви за тази фирма от един познат, така че дано това е Предложението с главно П, и получиш всичко, което е обещано. За Вели - няма как да не ти е мъчно, и денят да не ти изглежда дълъг, но факта, че си на ново място ще отвлича мислите ти от него в началото, а после ще свикнете с раздялата. Все пак вечер ще се прибираш при сладура, който ще те чака с Мамоооо на вратата 

Мимозка, Жули е френско гадже от всякъде - размери, обноски, въобще .... 

Галюшана, верно са сладури с това НЯМА. При нас сега пък всичко е НЯМА. И се смее иронично.... ама и аз му го връщам. Като го питам ще излизаме ли и той без да мисли НЯМА, и аз - еми, добре, няма да излизаме, и той почва да ми се сърди 
Иначе Макси на нас ни вика "Мамми" и "Татете" /татенце/, на бабите си вика мама /от маминка, че му идва дълго/, а на дядо си вика деди. /ама това всичкото, щото майка му го учи така де  /

Отивам  да подпиша петицията, но направо не ми се коментира....

Малеее, набарал ми е кутийката с тампоните.... и сега ще ги търся под бройка, че утре тати му е рожденник и да няма скрити изненади тук там 

А това ми е любимата снимка


Целувки

eй, днес кафе няма кой да сипееееееееее 

ами направо слагам следобедното   

заедно с поздрав от моето "момченце": 

Eто нещо забавно 
http://www.ffk-wilkinson.com/

Привет и от мен!
Приспах зверчето рано-рано, че днес много му се събра ходенето, пък и съседите баш по обяд като спим бяха решили ремонт да правят...та само да се похваля (то дали е за хвалба де  ) - нали все мрънкам, че Антон е твърде кротък с другите деца ( вчера пак се жалвах на баща му как се притеснявам да не го тупат много като пораснат)...пък то днес, диването му с диване, все едно не е той-след като се самообслужи на пясъчника, а една 'кака' му взе лопатката (е, даде я, нямаше как  , ама беше стискане и пищене)-хукна да дърпа от ръцете на едно друго дете играчките 
Разказвам го, 'щото при нас подобно поведение е събитие, само дето до сега се кахърих да не е излишно кротко и послушно дете, каквото бях аз (още съм де  ), пък сега-да не стане вагабонтин като татко си 
Толкова по темата 
А, Люба, аз не пиша, ама чета  , че нещо музата ми за писане я няма (обаче току-що ометох един кит-кат и съм в особена еуфория  ), но пък още по- се ядосвам - то не стига, че с imar-чето не се видяхме, а като ми писа, че и вие сте идвали...ще се изям ( аз най- накрая да ида на почивка и то тогава ще ми идвате вие  ). За другия път - никакви скатавки, координати давам веднага, само някой да се излъже да дойде 
П.П. Готини снимки, няма ли още