Човещина за децата ни!!! Моля, подкрепете ни!

Където има хора има и разрешение на проблемите.
Ще ви дам пример от моя личен опит:
Дневния център за деца с физически и умствени увреждания в Сливен.
Децата живеят в семейна среда ( не е вярно, че такива деца се нуждаят нон стоп от мед. грижи и пр). Ходят сутрин, вечер си ги прибират.
Центърът е субсидиран от общината до колкото помня. Съвсем незначителна субсидия. НО. От тук започва НО-то!
Директорка - огън, родители - учредили са си фондация. Правят контакти с други НПО, аз оценявах там един проект, финалът на който беше театрална постановка. Имаха помощ от един учител от училището, който беше поставил пиесата с тези деца, които, ако слушам Масларова или директорката на Могилино трябва да са си по леглата до смъртта си.
Центърът е в града, няма нужда да ви обяснявам какви са позитивите на това такова място да бъде в град, а не по чукарите.

Не е вярно и , че за деца с ДЦП трябва да се полагат само супер специализирани грижи. Деца с ДЦП ходиха години наред на летните лагери на Български младежки червен кръст в Тузлата. И бяха обгрижвани от доброволци - младежи и много животи се промениха от тези лагери. Това е само един пример срещу предразсъдъците по темата.

Да, държавата, бла бла бла - факт е, че парите са малко, субсидиите също, но ЛИЧНАТА мотивация е основна - директорката на Могилино можеше да се свърже например с Червен кръст, можеше да се свърже с Корпус на мира, които безплатно щяха да й изпратят доброволци маааалко да раздвижат тези деца. Можеше да се свърже с Международна социална служба, с кой ли не!!!! България не е пустиня, на нея просто не й е пукало!!!  Сещам се за поне още 10 неща, които е можела да направи. В дома са минали 2 големи европейски проекта, по които има изградена супер-модерна рехабилитационна зала. Можеше да пусне студенти да правят стаж там, можеше да пусне студенти по психология да играят поне с тия деца.

Познавам поне 5 директора на домове забити в нищото на тази страна и са на светлинни години далеч от тая пача, която със сто процентова сигурност получва над 600 лева чисти пари.

И най-голямото доказателство, че държавата в случая няма много общо знаете ли кое е - интервюто на директорката, която каза, че тя не е виновна, правителството не е виновно, виновен е персонала 

Това частен дом ли е и тази директорка
самоназначила ли се е? Кой е зад гърба й?
Защо родителите на тези деца не ги е еня?

И понеже се поядосах нека да ви покажа в същтата тази държава на която не й дреме и не дава пари, какво прави д-р Георги Лулчев в Дома за възрастни с умствени увреждания в с. ПОДГОМЕР , България!
2004.г. филмът"Георги и пеперудите" за него  за дома в който работи спечели Сребърен вълк от Международния фестивал за документално кино в Амстердам. Който иска да отиде да го види - дават го по кината в момента.

http://www.programata.bg/index.php?page=details&ln=1&city=1&eid=19880

http://www.georgiandthebutterflies.com/

ето малко от коментара:
Георгги Лулчев наистина е психиатър по професия и директор на Дом за възрастни с умствена изостаналост (в с. Подгомер) и се грижи за своите пациенти точно по този всеотдаен начин (затова и Андрей Паунов отдавна замислял да го документира в действие). Мечтата на Георги е да организира стопанство, в което неговите толкова жизнени болни също да се грижат за някого - например щрауси, охлюви и фазани, и да произвеждат коприна и соев хляб. Една малка оптимистична история, в която се оглежда реалната лудница, в която всички ние живеем.

Ами да, но не защото няма пари, а защото парите предназначени за това, не отиват по предназначение. Потъват безотчетно. Много пари са налети за подпомагане в тази сфера, резултат, никакъв. Липсват мерки, програми за превенция, за намаляване броя на изоставените деца. Ами няма да стигат парите, защото нито парите се управляват правилно и целенасочено, нито се вземат мерки за решения на проблемите из основи.
Казваш 200 лв. заплата, там в това село, това не са малко пари. Смяташ ли, че не е престъпление, да назначиш проста като галош, неграмотна жена за директор на подобно заведение, че и да й плащаш на всичкото отгоре. Убедила съм се, че в България, винаги в основата на подобни идиотщини, и въобще на всякакви малоумия и безумия, седи някой бюрократ, който си бърка в носа, вместо да си гледа работата. Имаш ли представа колко институции и колко бюрократи получават пари за да контролират тази сфера? Колко шапки имат тези заведения? И така логично стигаме до върха, кой носи отговорност, че на по-ниските етажи чиновниците не си вършат работата, че отговорността се размива и прехвърля?
От твоите думи излиза, че тази директорка няма вина, че се е отнесла престъпно безотговорно към поверения й дом и деца, и че никой никъде по веригата не носи никаква вина, защото сме бедна държава и нямаме пари.
Струва ми се най-малкото наивно човек да повярва на подобна логика. Някъде нещо не се връзва.

Интервюто на директорката е просто...вън от конкуренция. Би ми било много интересно да разбера колко е образована, квалифицирана и компетентна да заема този пост и с какъв конкурс е назначавана.

Доброволците са си доброволци, Червен кръст, благотворителност, студенти...бла-бла...всичко това няма да обезпечи дома с постоянен квалифициран персонал.

ДЦП може да бъде в различна форма и с различна степен на нужда от специализирана помощ. Има абсолютно неподвижни хора, за какви лагери може да става дума? Бани, рехабилитации, масажи, специално оборудвано легло, матраци, колички и т.н....да. Тези рани от залежаване които видяхме във филма са доста малки дори като се вземе предвид базата с която разполага дома. Болката може и трябва да бъде успокоявана, децата не могат да са обречени на страдание при всеки допир, но за това са нужни медицински кадри, а не баби-санитарки.

Точно така е!
На галош и 5000 лева да му дадеш- все тая.
Затова и аз лично не виждам връзката със стачката на учителите.

Качих английския вариант, където ще я пращам, ще сканирам екрана с указания за попълване, че е на бг.

ето link, утре, най-късно неделя ще го метна и на френски.

Аааа, как ставаше с изтипосването на екрана, принт screen ли беше?
http://www.bgpetition.com/Abandonned-children-of-Bulgaria/index.html

Момичета, домът в Могилино е само един от многото такива домове, в които живеят нашите деца. Ако има 5 директора, които са дейни и мислят за децата, то има 55, които приемат работата си само като работа, а не като съдба.
Ще се разшуми край този случай- ще закрият дома в Могилино. Ще изпратят децата на друго място, също толкова забравено от всички. И ще зачакаме следващият журналист от някъде си да дойде и да направи следващия филм... 
Мястото на тези домове е не някъде, където сякаш и очите на Бог не стигат, а в градовете. Там където ще има възможност да се осигурят адекватни медикосоциални грижи, където за тях ще се грижат специалисти.
Мястото на тези деца не е в най- затънтените краища на страната ни, а в сърцата ни.
Иначе... жалко за душите ни...

Има много ясни и конкретни критерии по които се определя дали човек трябва да бъде институционализиран или не. Абсурдна или не, една библиотека с точни директиви и тестове за оценка на индивида мога да ти покажа, по които се оценява адекватността на такова решение.

не разбра за какво говоря, но няма никакво значение - продължавай да драйфаш.

Струва ми се нормално на поста да бъде назначен квалифициран и компетентен човек, който да получава доста по-голяма заплата. Струва ми се нормално, управлението на заведението да не е поверено само на директора (каква е тази централизация на властта в държавни учреждения аз не мога да разбера ). Струва ми се абсолютно нормално там да работят квалифицирани специалисти с далеч над 500 лв. заплата. Абсолютно ненормално ми се вижда да се иска по-добро качество на такава услуга без изпълнение на условията за квалифициран и добре мотивиран щат.

Да ме прощаваш xenia, ама критериите в различните държави за леки, средни и тежки умствени отклонения са различни. (отклонения от IQ)Като се унифицират, тогаз ще приказваме.

Не говори зазубрени неща, че си смешна. И най-невежя, но любящ  родител е за предпочитане пред институция (не визирам тежки физически увреждания, естествено)

О, разбира се че са различни. В България просто не съществуват тестове за определяне функционалната автономия на човек и критерии по които да бъде определян в подобно заведение. Единствения критерий е отказа на родителя и вероятно някой-друг бюрократ който си решава че това е по-болно, хайде на село, другото по-читаво...значи еди-къде си. Грубо казано.
Като говоря за квалифицирани кадри, говоря наистина за квалифицирани. И строги норми в това отношение. И обективни тестове и нормативни документи и закони, и мерки за контрол. Интересно ми е има ли ЕДИН човек в социалното министерство с обучение в чужбина (защото у нас такова няма) по отношение критериите за институционализиране.

НЯМА ДА КОМЕНТИРАМ, ЩЕ РАЗКАЖА НЕЩО-ТАКЪВ ДОМ ИМАМЕ В НАШИЯ РЕГИОН-ГОМОТАРЦИ.ЗА ТЯХ МИНАЛИЯ 1 ЮНИ ПРАВИХМЕ ДАРИТЕЛСКА АКЦИЯУ И ИЗПРАТИХМЕ ВЪВ ВЕЧЕ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯ СОФИЯЛЕНД.ТАМ ИМА ДЕЦА ПРЕДИМНО С ГЕНЕТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.МАЛКА ЧАСТ ОТ ТЯХ БЯХА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОСЕТЯТ ЕКСКУРЗИЯТА.ДИРЕКТОРКАТА НА ДОМА ОБАЧЕ Е КАТО ТИГРИЦА-ДОМА Е В БЕЗУПРЕЧНО СЪСТОЯНИЕ, ДА НЕ ГОВОРЯ ЗА НЕПРЕКЪСНАТИТЕ ПРОЕКТИ И ДАРЕНИЯ...КЪСА Е НОЩТА, ЗА ДА РАЗКАЖА...НЯМА БЕЗИЗХОДИЦА ИМА ЛИПСА НА АНГАЖИРАНОСТ, ИМА НЕКАДЪРНИ КАДРИ И НЕЗАИНТЕРЕСОВАНИ УПРАВЛЯВАЩИ.НА ПЪРВО МЯСТО БИХ РАЗЧЕКНАЛА СЛЕД ДИРЕКТОРА НА ДОМА КМЕТА НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО-ПОСЛЕ ДРУГИТЕ ЩЕ СИ ВЗЕМАТ ПРИМЕР.ЖЕСТОКО Е, НО ГЕНЕТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НЕ ПРЕДПОЛАГАТ ДЪЛЪГ ЖИВОТ, ВЪПРОСЪТ Е ТОЙ ДА Е ЧОВЕШКИ.НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ПРЕОБРЪЩАТ НЕЩАТА И ОТ НАС ЗАВИСИ НЕ ДА ГИ ИЗЛЕКУВАМЕ, А ДА ПОДОБРИМ ЖИВОТА ИМ, ТА БИЛО И НА КРАЯ НА БЪЛГАРИЯ ДА СМЕ.ПРОТЕСТА ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ПРЕД ДОМА КАТО ПОВЕДЕМ С НАС И МЕДИИТЕ, ДРУГИТЕ ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И Т.Н.-ТАКА СЕ ПРАВИ.ТУК МОЖЕМ ДА СИ ПИШЕМ БЕЗКРАЙ ИНАЧЕ...

Хайде стига с глупости, стига със спорове - това, което гледах е престъпление. Живеем в 21 век и това е жестокост спрямо човешко същество, спрямо дете. Кой защитава правата на тези деца? Кой им осигурява медицинска грижа, кой изобщо общува с тях - никой... Че как, като те не могат да говорят и повечето, не защото са с умствено изоставане,  а поради причини споменати във филма.
Слепотата не е заболяване, покосяващо интелекта, както умственото изоставане, по-познато като олигофрения (тази дума вече дори не се употребява, няма я и по учебниците). Глухотата също. Аутизмът не се лекува, но се постигат резултати големи, когато се работи. Дори с тежката умствена изостаналост (олигофрения, за тези, които не се сещат) - също.... може да са минимални, може да е едно махане с ръка за "здрасти", постигнато с повече от 5 години труд, но е възможно.
Какво гледаме във филма - дете незрящо (това е правилното, а не сляпо), което с годините е развило още мнооого симптоматики на различни заболявания, включително и умствено изоставане, не защото ай кю-то му е ниско,  а защото няма необходимата стимулация. И кой е виновен за това - лелките, които ядосани, че за 200 лева трябва да сменят памперси на 13 годишни деца, защото ги е домързяло или им се е сторило сложно да ги раздвижват та се е стигнало до това дередже детето да е с атрофирали мускули, счупени кости и да не може да се изправи. Същите тези лелки, които смятат за единствено свое задължение да блъскат големите лъжици в устите, със скоростта на двутактов двигател, а детето, милото се дави, защото не може да преглъща толкова бързо...?! Въпросните тези лелки, които от хранене до хранене зарязват незрящите по столовете и гърнетата, където единственото, което могат да правят е да се клатушкат, разбира се... И пак тези лелки, които може би веднъж не са прегърнали тези деца, лишени от майчина ласка, от прегръдка, от милувка, от дума дори... Защо - защото са им малко парите ли? А мислите ли, че ако заплатите им бяха от 500лв. нагоре щеше да е различно - не, нямаше. Мисленето ни е такова, манталитетът. Не винете само държавата - тя е виновна единствено, че малко пари се отпускат за институциите - изобщо социалната ни политика агонизира. Държавата вина няма обаче за човешкото бездушие, за склонността да се третират "недъгавите", като неодушавени предмети, като животни... но прав беше някой по-горе, че хората и домашните си животни гледат по-добре, отколкото са гледани тези деца.
Аз съм просто изумена, че има хора, оправдаващи или най- малкото съгласяващи се и приемащи това нещо. Срам ме е от тази държава, срам ме е, че съм съвестен данъкоплатец, бясна съм на цялата система. Тези деца умират - умират пред очите на "специалистите". (В тези институции трябва да има социални работници, гижещи се за децата, психиатри, отговарящи за психичното им здраве, доктори за физическото - така ни учеха в университета...) Меко казано съм разочарована, меко казано - потресена... меко казано - ужасена съм.