И ти ще се почувстваш силна, когато всичко отмине и го преживееш. И ще можеш да даваш съвети като всички нас - от страна на вече минала и излязла от дупката. Дай си време.
Виж целия пост
Какво правите , когато се чувствате безвъзвратно нещастни?
- Публикувана: 28 септ. 2007, 18:55 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2007, 17:47 ч.
# 30
29 септ. 2007, 10:22 ч.
# 31
29 септ. 2007, 11:54 ч.
Както всеки първото нещо е плачът-той някак промива душата.
След това започвам да обмислям ситуацията,да правя план за разрешаването на проблема.
На мен лично най-много ми помага,когато поговоря с някой,винаги е по добре да споделиш проблема отколкото да го затвориш в теб-така само утежняваш положението.
Това е от мен,дано успееш да го преодолееш.Само ти се познаваш най-добре и знаеш кое ще е най-добре за теб самата.УСПЕХ
Виж целия пост
След това започвам да обмислям ситуацията,да правя план за разрешаването на проблема.
На мен лично най-много ми помага,когато поговоря с някой,винаги е по добре да споделиш проблема отколкото да го затвориш в теб-така само утежняваш положението.
Това е от мен,дано успееш да го преодолееш.Само ти се познаваш най-добре и знаеш кое ще е най-добре за теб самата.УСПЕХ
# 32
29 септ. 2007, 16:49 ч.
Безвъзвратно нещастна се чувствах само веднъж-когато загубих майка си 
По принцип рядко ми се случва да потъна...когато обаче се "смръцафръцам" започвам да пазарувам-блузки и чанти предимно. Влизам в някоя книжарница и излизам с поредния "празноглав", лековат, но пък разтоварващ чиклит!
Виж целия пост
По принцип рядко ми се случва да потъна...когато обаче се "смръцафръцам" започвам да пазарувам-блузки и чанти предимно. Влизам в някоя книжарница и излизам с поредния "празноглав", лековат, но пък разтоварващ чиклит!
# 33
29 септ. 2007, 17:29 ч.
Когато се чувствам нещастна , много или малко , си поплаквам , плача винаги помага! Някак избистря съзнанието и когато 'излееш' болката виждаш по-ясно нещата!
Виж целия пост
# 34
29 септ. 2007, 17:38 ч.
Не се чувствам безвъзвратно нещастна, когато нещо ми е кофти гледам да се оплача, после забравям - така няма време да се натрупа, и материал няма. Е, сега, винаги има какво да ме направи нещастна, но дано не ми се случват такива неща, засега не съм имала такъв момент, че да ми се налага да мисля как да изляза от него.
Виж целия пост
# 35
29 септ. 2007, 17:47 ч.
Скривам се. Удрям един здрав рев, в който се самосъжалявам и се вайкам (Как пък все на мен? Защо! Защо! и пр.). Толкова ми става жал за мен, че се ядосвам. Побеснявам чак. 
Това ми дава сили да се изправя. От проклетия, значи.
Следва разумно приемане на фактите. Какво мога мога да променя? Как точно? Какво не мога да променя. Как да го приема.
После действам. Приемам и променям.
И ей ме на, продължавам.
Виж целия пост
Това ми дава сили да се изправя. От проклетия, значи.
Следва разумно приемане на фактите. Какво мога мога да променя? Как точно? Какво не мога да променя. Как да го приема.
После действам. Приемам и променям.
И ей ме на, продължавам.
Препоръчани теми