Пускахме го в градинка , където има тревичка и пръс, дори не беше много равно , но се справяше чудесно и не се притеснявах като падне 
Бягаше си наволя , дори си похапваше и малко пръсчица 
, но този вариант е по -приемлив от останалия , където е много опасно и постоянно се страхувах да не си счупи нещо . Баща му заставаше на единия край на градинката между дърветата , а аз на другия, за да го завръщаме и така стана по-стабилен и чак тогава се осмилих да го пусна да ходи по асфалт 
Мисля ,при че този вариант ще ти е по- спокойно и няма толкова да се притесняваш, защото като падне - ще знаеш , че пада на по-мекичко 
Успех 
При нас беше обратно.Аз го оставях да си тича,пък всички наоколо се стряскаха,че всеки момент щял да падне,той просто така си тичаше,все едно,че аха и ще е на земята.Когато падне гледам да не реагирам емоционално,правя се,че няма нищо и той става и продължава.Случвало се и да плаче,тогава отивам при него и с целувки,гушкания се оправят нещата.
Препоръчани теми