МНОГОДЕТНИ МАМИ 25

Добро утро,приятелки мои!
Срещички гласите още....ох,как ви завиждам благородно Кога ще мога и аз да ви видя
Браво за медийните ви изяви!Гордея се с вас!Не мога да ви гледам,че съм без Уиндоус,но си ви представям 
Не можах да разбера коя е Алмичка,тази респектираща дама...Да вземете да си надписвате снимките в албума...Цоци!
Ани,миличка,наистина простотията по хората ходи...Бронята ще я оправиш ти,но тази жена скоро няма да се оправи  Като видя твой пост ,не мога да не вляза и да разгледам снимките и рисунките ти!Пиейки си кафето отново им се възхищавам!Тони да оздравява скоро!
И Давид кашля много,вчера го оставих у дома ,а предната нощ много плака и става да пиша 5-6 пъти и то по много.Щях да го водя на лекар,но тази нощ беше по-добре...дано да не се обаждат бъбреци...
Дидка, всички гребци ли са така...смели...
Албенка,целуни майка си от всички нас!Усех на операцията!
Мама3,и на Венко поздрави!Ще се справи той...герой е!
Тедивас,все така късмета да те следва!
Джейн,браво на момиченцата...Аз до скоро возих Давид с количка...особено ако имам работа да върша някъде или да пазарувам.Ами то беше невъзможно един хляб да вляза да купя... Тази година нямам тези проблеми .Пу-пу-пу...пораснало е малкото ми момче и симптомите на аутизма взеха да отшумяват.Говори повече...е на испански му е по-лесно,но няма значение.Писъците отшумяха...дори прояде милият...вчера сутринта изяде две пълни купи с попара...нещо нечувано 
Момичета,благодаря ви за съчуствието и успокоителните думи...Тези дни всичко е кротко у дома.Гого е мълчалив...чувства се гузен...Дори помага повече у дома без да го карам/а това рядко се случва/
Ние търсим усилено жилище и сме казали на хазяите,че до 15-и ноември ще се изнесем/редно е да ги предупредим месец по-рано/За дейността ,която ще захвашаме ще ни трябва къщичка с гараж...На Дани му трябва помещение за работилница....и така...Дано Бог да е с нас и този път!
Прегръщам ви!
 
 

Виновата 
нямам радости,само тревоги в момента,затова не пиша,но ви чета и се радвам за вас 

Днес, най-после, успях да прочета цялата ви темичка.
Момичета,   .
Просто вече нямам търпение да пиша при вас. Дори мъжът ми снощи цяла нощ ме уговаряше, че е време за още едно бебче. Единствено засега ме спира, че след години чакане и лутане из вариациите на моята професия - вече работя любимата си работа (смених основната си месторабота) и съм като наркоман, който си е получил дозата.
Някои знаят, че и за съм мама на трима - едно ангелче и 2 прекрасни госпожици, но така копнея за още едно детенце.
Много ви се радвам.
Ако пак мога да съм полезна с нещо (Цвети знае какво имам предвид), се обаждайте.
Целувам ви всички.

Здравейте, мами!
Ани69, щом ще идваш до София, ще трябва да намерим време да се видим! За Мама3 - остава събота или неделя.
Азаф, много е хубаво, че работиш любимата си работа.
Аз май съм се разделила с идеите за професионална реализация. Пък и май съм си пообъркала обучението, та даже не знам какво искам да работя... Харесва ми да съм вкъщи с децата, но ... не знам като пораснат, дали човек  не се чувства излишен...
         

Пепи,благодаря за песничката.Много е хубава!Знаеш ли,че Ерик Клептън я написва в памет на момченцето си...
 Азаф,пиши по честичко при нас.Ще ни е приятно.
 Наталка,къде се губиш...сподели проблемите.Ще ти олекне.Ако имаш нужда от нещо кажи...всички сме насреща.Да знаеш колко дрешки съм събрала от Давид...все за Джо си мисля като ги прибирам.Защо не си ми по-наблизо...И от чаршафчета имам нужда   

Вече ми олекна,благодаря ти миличка   
А и мъдрите хора казват:"И това ще мине"

Здравейте,

малко съм виновна и аз - чета...чета, а не пиша....
За материала във весника: журналистката каза че ще ме предупреди - забавянето било заради предизборните реклами, но още не ни е снимал фотографа, така че.... не знам....
А проектите - малко по малко наваксвам с работа, но още не съм ги завършила всичките - но съм много по-напред с материала!
Много ви благодаря, че не ме забравяте!
Натали, и аз се замислих за тебе - казвай ако можем с нещо да помогнем- ако искаш пиши и на лични!
Габи - знам че знаеш как да насърчиш момчето, но му помогни да разбере че сте му простили и да излезе от чувството за вина - аз като студентка след първата двойка 3 дни не се обадих в къщи - толкова ме беше срам - родителите ми били ужасно притеснени - а съм била на 20 год., но не съм разбирала майчиното и бащиното сърце - мислех че те искат само да се гордеят с мен и няма да приемат никакъв неуспех - направо ме е страх като се замисля колко глупости съм можела да направя - гледаш го - голям човек - а всъщност - дете.  

Ей - това многодетните родители - май сме друга порода хора - ако искате ми  вярвайте, но сме различни от едно-  и дву- детните!
Много добре се чувствам тук сред вас!   

Хайде и аз да отчета днешните снимки! Като цяло изобщо не съм доволна от участието си, дано ме поизрежат. Бях толкова разконцентрирана, че почти не чувах какво точно говорят.
Малките вдигнаха студиото с главата нагоре - реване, тропане, бутаха се в мен. Не застанаха на едно място и не мълчаха половин минута дори, въпреки че имаше солети, даже гроздето от масата на водещите го отмъкнаха още преди да започне предаването. Биеха се за гроздето, за солетите, защото са свикнали на всеки да слагам в отделна чинийка, пък там само една имаше. Нямаше интересни за тях играчки и само ги изсипваха и разхвърляха, от което на детегледачката не й стана приятно, май. Общо взето тя изобщо не можа да се оправи с тях, аз през цялото време почти бях в детския кът, а тя само им говореше на такъв език, като че ли са на 3 години. Накрая като си тръгвахме ни каза /на мен и мъжа ми/: Горките вие вкъщи! И това малко пространство, което са отделили за детски кът, аз получих клаустрофобия, пък децата - съвсем.
Иначе водещите и целия екип бяха много мили. Темата беше за това как да се справяме с децата си без да ги бием. Психоложката и детегледачката твърдяха, че само с много говорене и поставяне на точни правила , може да се справиш с всеки проблем. Аз честно казано не мисля, че това помага в ситуации на тръшкане пред детската градина или навън някъде. Или когато повтарям милион пъти нещо да не се прави, и те въпреки това го правят.
Абе, 2 ноември ще бъде деня на срама.
А да знаете с какво отидохме до там - със собствената ни колаааа. От вчера вече сме мобилни. Скромно - Форт Ескорт Комби, но усещането, че имаш собствена кола е страхотно.  Така че ви черпя за новата придобивка.
Хайде отивам да отмарям, че доста напрегнато ми беше!

Наде и аз те подкрепям - тръшкането само бой го оправя май и то сериозен ама първия път - за да не реши да повтори!
Абе не може само да ги бием, но когато поставянето на ясни правила и увещанията не помагат......

Миналата седмица отидах да си взема Пешко от училище и го намерих наказан на най-последния чин - сбил се с две деца, едно момиче ритнал в корема, не си носел учебника по математика, бъркал таблицата за умножение....и т.н и т.н...........
Ами още в коридора на училището го отупах - след 3 часа изобщо не бъркахме таблицата за умножение - вече сме прилежни и си пишем домашните - ако пропуснем пишем 3 пъти, ако се сбием - нямаме парички за закуска и така....

Мен ме боли повече от него..............

Здравейте!!!
Ех че ми е хубаво..... ще имам срещичка с много приятелки
Ани,не може ли да промениш дните ,та и с теб да се видим?  Ох тези болести....И моите като се разболяха за Р.Д. и още влачат хрема.Ми то стана 10 дни Капки, лайка,
капки ,лайка...накрая пак сополи А като четох случката с лелята с боята...паднах от стола особено за това:И на нея не и е лесно Ани.....И добре че имаш глава на раменете си.
Наталка и аз те сбарах да четеш ,но си мислех дали не си обидена  че не пишеш Пък мислих ,мислих и не се сетих за нищо.Проблемите край нямат....но тук като ги споделиш ти олеква.А ти ни подари в замяна снимка или историйка с Джо.и другите ти синчета са много хубави.Да сте живи и здрави!
Тедивас,  прегръдки за Пепи.Отдавна не бях слушала толкова хубава музика.Беше истинска наслада за ухото 
Наде,ти така беше и самокритична към предната си медийна изява,пък беше страхотна!По темата:Говориш ,говориш но понякога просто си изпускаш нервите .И говоренето се превръща във викове и истерии от страна на родителите.Аз си мисля по добре плесни леко по ръчичката дето пипа и по- ще разбере че греши, отколкото да крещиш в лицето му.Абе нещата на книга и в живота са доста различни.
Азаф, приятно ми е...и се радвам за успешната реализация
Раде,ти като нашия тати бе.Той направи от моите войници.
Габи, стискам палци за къщата.и за новото ви начинание!!!!!
Мамо Цоци, ма само какви характеристики им дръпна само...
Дидка,как е кампанията?????????????
Кабо Алма, Супер Теди   
А Красимчето къде се загуби????????????
Аз днес ритнах една кола. сигурно вече се чудите какво ми става.Ами като нямам търпение (пазя си го за в къщи)спрямо простотията навън....Омръзна ми всеки ден да обикалям улиците заради нахални и несъобразителни шофьори!!!!!Този днес, беше спрял на входа на градинката през която минавам за да стигна до кухнята.Ритнах колата с намерение да включа алармата -покана за лют скандал.Ама него днес го обичаше Господ.Не пропищя колата .А аз пак през съседни улици Но от утре ,ще си нося алено червило- ще пиша по прозорци "послания" сей такива букви!
 И друго да ви питам????какво ги правите тези то-о-олкова чифта обувки???Аз заради дрехите се простих с килера и го направих дрешник А ма на тия обувки място не мога да им намеря .Трупам ги едни в/у други и това е Пък като дойдат гости...ела да видиш

Много приятно ми беше да си бъбро-пиша с вас!!!Целувки за всички!
Галче ,щях да те пропуснаhttp://s7.rimg.info/aea6c4eeb4335904aded4cde9e0295f3.gif

nadiaeuro честито ново возило....дъъъъълги години безаварийно да си го карате!
Пепи,миличък    благодаря за поздрава!
радеток   наистина сме друга порода ....
ani69 тя Цоци и мене ме пропуснала в представянето,пък уж адашкис нея,уж един калибър  пък ме забравила ,ама и е простено
Габи успешно търсене и намиране на новата квартира...попарата е много вкусно нещо
mama3 и у нас едни сополи ...аман

Вече съм си у домааааааа!
Габи, ужасна случка! Най важното че детето ти се е върнало у дома - където се чувства най сигурно! Бравос му на възпитанието, за грижата за своите!
Дидке, настръхнах с тез твои разкази!
Наде, не е важно колко струва, важно е че е ваша- помощник и член на семейството! Най ми е свидна нашата първа кола - Опел Кадетче... още като я взехме беше за пенсия, но вярно ни служи още много време! А, най свидните ми спомени са все с нея...
Пепи, много ти мерси - любима ми е таз песен! И не се излагай - маниАк...
Мама3, да се оправяте! Кво стана с мама?
Нат, всичко ОК, ли е?
Азаф, ако по често пишеш тук - ще ти дойде вдъхновението...
Аз съм против боя, но от време на време.... Язък, че все ми се приисква да натупам тоя дето не мога....
Габи, Цоци каза - не големи снимки, щото... нали...ама, по някоя мънинка, все пак може - много ми липсват....
Мамо Цоци, обичам те - нали си знаеш... още малко потрай!
А, Неви-то и сестричката и - къде изчезнаха? И Пролетната, нещо пак се покри.... Дано всички са здрави и добре!

Наде, паднах от смях-хич не ме интересува ,че си се изложила, щото не го вярвям. През цялото време си представях борбите на малките с детегледачката...
Честито возило и внимавай къде паркираш- дане попаднеш на Ани69 или Мама3 

Пешеходке, ще има ли освещаване?!

Раде, твоят хайванин с таблицата за уморение трети клас ли е ? Разбирам...тази таблица и мене умори, ама към шляпването моите са резистентни, а към говоренето- увредени-ушите им са пълни със съединителна тъкан. Отвреме навреме само като видят лютото око на баща си, та се стреснат... ама за кратко.

Габи,  :hug:, ама много,много и за Додо- специални!

МЦ, Дидка, стари кучета сте виееее...
 

Здравейте и от мен !
Казвам се Краси и бих искала да се присъединя към вашето задружно общество.
Благодаря на Мама Цоцоланка за поканата!
Имам две големи момичета и едно бебче момченце на 4 месеца и с Лилибончето пишем в отчетните на юни 2007.
Утре ще пиша повече,че отивам да къпя малкото бръмчало, което се плюнчи от одеве