Вярвам на съпруга си.Поне за сега не ми е дал повод да се съмнявам в него.Но човек не знае какво ще се случи в бъдеще.Дано винаги да е така.
Виж целия пост
ВЯРВАТЕ ЛИ НА СЪПРУЗИТЕ СИ
- Публикувана: 2 окт. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2008, 14:43 ч.
# 241
4 ноем. 2007, 21:54 ч.
Не!
На мъж не вярвам
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
Такава съм!!!
Виж целия пост
На мъж не вярвам
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
Такава съм!!!
# 242
4 ноем. 2007, 22:12 ч.
За много неща вярвам - че ме обича, че ме уважава, че се гордее с мен / второто и третото косвено ги разбирам/, че се старае да ни осигури комфортен живот, че си държи на семейството като цяло и т.н.. Обаче, че за 14 год. не ми е изневерявал не вярвам. Всъщност даже съм сигурна в обратното. Още по-малко пък вярвам, че няма да ми изневери за в бъдеще, ако /дай Боже!/ продължаваме да сме заедно. Дано да е достатъчно хитър, че да не разбирам. Иначе, като се бракувахме, се клехме - повтаряхме едни мили думи след една фризирана лелка -като по американските филми...Много беше трогателно!! 
Виж целия пост
# 243
5 ноем. 2007, 00:43 ч.
Думата вяра и съпруг в едно изречение не ми се връзват...
Започнеш ли да му вярваш, загубена си! Не че имам повод да не вярвам, но покритото мляко котки не го лочат...
Виж целия пост
Започнеш ли да му вярваш, загубена си! Не че имам повод да не вярвам, но покритото мляко котки не го лочат...
# 244
5 ноем. 2007, 09:22 ч.
Хе хе, много хубаво казано. Подкрепям това мнение на 100%. 
Виж целия пост
На мъж не вярвам
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
Ако ще и(има една приказка) краката ми да мие и водата да пие,не му вярвам!!!
# 245
5 ноем. 2007, 17:14 ч.
подкрепям те напълно!
Виж целия пост
Вярвам му повече, отколкото на себе си...
Просто е човек, който заслужава доверие.
Що се отнася до твоя съпруг - или си му досадила и затова ти се троска така или наистина има какво да крие...
Просто е човек, който заслужава доверие.
Що се отнася до твоя съпруг - или си му досадила и затова ти се троска така или наистина има какво да крие...
подкрепям те напълно!
# 246
6 ноем. 2007, 09:59 ч.
Човек не може да има вяра на никого в този живот.Дори на себи си.А вие как вярвате на мъжете си повече от колкото на вас,незнам?Дано един ден не се събудите и да си дадете сметка ,че сте вярвали сляпо,без дори някой да го е грижа за това!Винаги трябва да има 1% съмнение,за всеки случай,дето се казва това да е солта в любовта.
Виж целия пост
# 248
6 ноем. 2007, 10:41 ч.
Ами аз лично предпочитам да вярвам, вместо непрекъснато да се тормозя. Ако е решил да бяга по чуждо и да вярвам и да не вярвам е все едно. За какво ми е да се тормозя?
Виж целия пост
# 249
6 ноем. 2007, 11:10 ч.
Вярвам му и той ми вярва не се ревнуваме но никой не е застрахован.Аз съм му казвала че ако някога направи "нещо" да се постарае аз никога да не разбера а той винаги отговаря да не си мисля че същото важи и за мен
Виж целия пост
# 250
7 ноем. 2007, 15:17 ч.
Че на мъжете си ако не вярваме на кого тогава?Та нали те са нашата опора в живота!Ако не ми даде повод не мога да спра да му вярвам безрезервно.Предпочитам така отколкото постоянно да се чудя с кого е и какво прави...
Виж целия пост
# 251
7 ноем. 2007, 15:29 ч.
Вярвам, вярвам - защото съм гъсчица шегувам се.
На него повече вярвам.
Сега сериозно ако не му вярвам няма да съм с него. Не ревнувам, не го следя, не се съмнявам - такава съм си. Обичам го ,вярвам му това е.
Виж целия пост
шегувам се.На него повече вярвам.
Сега сериозно ако не му вярвам няма да съм с него. Не ревнувам, не го следя, не се съмнявам - такава съм си. Обичам го ,вярвам му това е.
# 252
7 ноем. 2007, 17:04 ч.
Ех,момичета,май сте с малко семеен стаж затова вярвате така безрезервно.И аз вярвам на моичкия по принцип,но съм го предупредила-усетя ли,че ми кръшка,няма да го оставя и да се отърве от мен и децата,а ще го тормозя до гроб.Или ще му отвърна със същото,да види какво е.така че,по-кротко с вярването,проверката е висша форма на доверие.
Виж целия пост
# 253
7 ноем. 2007, 17:06 ч.
Какъв е според теб минимумът стаж, който може да не се смята вече за малък?
Над 10 години стигат ли?
Виж целия пост
Ех,момичета,май сте с малко семеен стаж затова вярвате така безрезервно.И аз вярвам на моичкия по принцип,но съм го предупредила-усетя ли,че ми кръшка,няма да го оставя и да се отърве от мен и децата,а ще го тормозя до гроб.Или ще му отвърна със същото,да види какво е.така че,по-кротко с вярването,проверката е висша форма на доверие.
Какъв е според теб минимумът стаж, който може да не се смята вече за малък?
Над 10 години стигат ли?
# 254
7 ноем. 2007, 21:34 ч.
Аз му вярвам
От 11г. сме заедно и никога не съм имала повод за съмнения.
Виж целия пост
От 11г. сме заедно и никога не съм имала повод за съмнения.
Препоръчани теми