18 СОУ в София с японски, китайски, арабски и фарси.

Съжалявам, че ще се намеся в един толкова конкретизиран спор, но ми се ще да изясня някои неща относно училището, което завърших.
По въпроса на дванадесетокласничката относно директорите : Мария Вълчанова беше моят директор, мой учител. Тя бе тази, която ме накара да осъзная още в девети клас, че бягството от часове единствено би ми навредило ( имаше период от 1 месец, в който въобще не ходех на училище, поради и аз не знам какви причини ). Мария Вълчанова вярваше в потенциала на учениците си.
Когато всички паралелки от випуск 2006 се събрахме, за да обсъдим организацията на изпращането, Величка Стойчева си позволи да нарече всички ни изроди, които никой никъде няма да приеме, как няма да си намерим работа и т.н. Представяте ли си как се чувства един млад човек на прага на един от най-решаващите си периоди от живота при чуването на такива думи? Повярвайте ми, много зле. А това го направи директор.
Но не съм съгласна с категоризирането на паралелките по този начин от същата дванадесетокласничка. Мило момиче, сигурна ли си в своите наблюдения върху учениците от другите класове? Аз поддържах контакт с ученици от абсолютно всички паралелки и за 5 години така и не успях да си извадя генерал извод за състоянието на целите класове... Ти как успя, не знам.
И понеже завърших английската, мога да си позволя да кажа, че тя НЕ Е на средно ниво. Знам кой преподава там, най-малкото. И то е достатъчно.
За 5 години ние и "японците" не спряхме да се съревноваваме по успех, като от време на време и някоя френска паралелка ни задминаваше. Това означава, че да учиш японски език бе също толкова престижно, колкото и да учиш английски. И те се справиха също толкова добре на кандидатстудентските изпити, колкото и ние.
През тези 5 години 4 души заминаха за Иран, около 15 за Япония - екскурзии, осигурени 90% от училището. Във Великобритания никой от класа ми не замина. Причината е ясна: нямаше кой да даде пари за нас.

Дъщеря ми е там тя изучава Арабски по свое собствено желание.

За Китай общо 14, а сега, още 9 това лято. Това на 125 ученка прави 24-25%, не мисля това да е лоша статистика.
СДобрева, Вълчанова наистина умееше да говори с учениците, но Стойчева е изключително добър администратор и като такъв преобрази училището за 3 години - нова дограма, японски център в двора, още 3 фонетични кабинета, мултимедиен кабинет, печелене на проекти, подсигуряване на кадри. Знам, че един директор би трябвало да умее и да комуникира, но със сигурност това не са най-важните качества на ръководителя.
Вълчанова направи така, че с колегите по източни езици да се чувстваме сякаш се натрапваме и правим едва ли не частно училище в рамките на държавното - така, че всеки проблем си ходехме и си го решавахме ние. А сега всичко върви в правилната посока, с единен колектив. Това е от изключителна важност за учениците и учителите. Има ли колектив - има спокойствие, атмосфера на взаимно сътрудничество, обща мисъл, а не отделни предмети. Това изгражда духа на училището. И що се касае до мен, която съм сменила като ученик общо около 8-9 училища, духът е онова, което прави дадено учебно заведение уникално.
В тази тежка криза на образованието 18СОУ ще е едно от училищата, което ще изплува, ще се запази и развие и аз твърде много държа именно Стойчева да е директор, а добрите думи, дай Боже, ще чувате от усмихнатите си учители.

Струва ми се изключително нередно, качествата на директори и учители да се обсъждат и сравняват по този начин от други учители. намирам, че нее етично.
 Аз съм завършила това училище, по времето по което Вълчанова беше директор. В това училище и лошите учители бяха по- добри от средното ниво в София. 18-то си запази името и качеството на образованието през годините, когато и елитните гимназии се сринаха.
Отнасяйте се с уважение към хората, които са работили за училището, всеки е направил всичко според възможностите си. Оценките са субективно нещо.
Резултатът от тази махленска свада е, че не бих желала децата ми да имат учител като Вас, г -жо Zanda Ksurik, не бихте били добър пример.

Не разбирам за каква махленска свада говорите?
Мисля, че е редно вече между ученици, родители и учители да няма никакви полулъжи, недомлъвки и е време да се говори открито за всичко. Смятам, че бях длъжна да отговоря на човек, който има въпроси към мен и на когото съм преподавала преди време. Да се сравнява смятам за етично, когато единият се изкарва богопомазан, а истински работещият човек бива вкарван в кал. По мое мнение това е просто нечестно.

А дали ще пратите децата си при мен да учат не е топик за обсъждане дори от пожелателен характер, защото моят предмет е до толкова специфичен, че е подобен на обучение за морски пехотинци или космонавти. Не можеш просто така да си пратиш детето, ако то самото не е детерминирано да се отдаде на подобно поприще.
Странно ми е Вашето изказване, при условие, че моят опонент сам твърди, че аз съм човекът, при когото и с тройка миналите си знаят и досега всяко нещо, което съм преподавала. Чувствам се засегната и просто не разбирам подобна нападка.

И тъй като очевидно се смята за нередно да се разказва за професията, за условията, да се коментират заслугите или грешките на даден човек, включително и моите, които с готовност признавам, ако имам такива, просто спирам да участвам в тази тема.
Но за тези, които тепърва ще коментират и вече са завършили имам все пак един съвет. Нещата навсякъде бурно се развиват или западат. Ако сте били доволни или разочаровани от учебно заведение, работа, забавачка, то само след година би могло да е обратното, просто защото се прави от хора и е важно кои са хората и с какво желание, мисъл и знания подхождат. Коментарите в стил преди беше добре, сега е зле или преди беше зле, сега със сигурност е още по-зле са неефективни. Аз самата не мога да кажа какво прави колегата по математика, японски, физкултура, камо ли да съдя за образованието по принцип.
Отговарям за своята паралелка, това ще го правя винаги. За разлика от 99% от учителите държа изключително много родителите да са наясно още с влизането къде попадат, какви са условията и дали ще е възможно да се справят.

Независимо дали по физическо, китайски или математика.
Когато човек работи в една институция е добре да пази и да се бори за доброто и име. Вие също сте част от него.
Не приемайте всичко лично, коментирам нет - изявите Ви и ги намирам неподходящи, а не качествата Ви на китаист.
Аз също не съм почитател на Вълчанова.
Успех!

Благодаря
Точно това и правя. Защитавам името на своята институция в лицето на г-жа Стойчева. Смятам я за изключителна и мнения от сорта, че тя е неподходящ директор не мога да подмина, просто защото не е така.
Г-жа Вълчанова има своя огромен принос, защото е първата разкрила по-особени паралелки и за това ще й бъда благодарна, тъй като това е моята работа. Не смятам да коментирам качествата на едната или другата, защото най-малкото г-жа Вълчанова е пенсионер и не може лично да се защити. Но не давам лоша дума да се каже, дето се вика, за новата директорка, защото имам своите дълбоки основания да вярвам, че, ако успеем да се справим като училище със страшната разсипия по отношение на образованието изобщо, то на 80% ще се дължи на нея.

Хайде, за да разведря малко обстановката  да опонирам за нещо друго:


С едно изключение - другарят Стоянов  По лош от него нЕма! Фен съм му и това е 

Стига с тия негативни изказвания за г-н Стоянов!!!
Докато ми преподаваше, наистина доста съм ревала от него, то бяха едни драми, ама пубертетски - що ми е писал тройка, аз си знаех за петица...  как може да обръща внимание на лошия външен вид на класното, нали решението е вярно и т.н.
Обаче той си остава изключително колоритен учител, обяснява добре, общо взето беше приятелски настроен. Имам много добри спомени от часовете последните години, успя да научи достатъчно онези, които имаха желание.
За Вълчанова не бих казала особено ласкави думи, чувствата между нея и целия ми клас бяха взаимни - не се обичахме, като преподавател по астрономия също не успя да ни запали особено. Тогава не сме се замисляли дали е била добър администратор... Сегашната директорка ми прави по-добро впечатление. Похвално е че търси възможности за допълнително финансиране на училището.
За сведение - завърших 1996 година, английска паралелка.
Сега в 18-то учи синът ми, в първи клас, с английски и засега съм доволна, макар че днешната училищна действителност малко ме шашка, но това явно важи за всички училища. Говоря за недопускането на родители до класните стаи, първолаците не ги пускат в междучасието по коридорите, ужасната лудница в училище - по 8 паралелки в първи, втори и май трети клас, от втори клас са на смени....

По никакъв начин не мога да подмина такова нещо.
Кажете по-конкретно какъв е бил проблемът?
Абсолютна лъжа е, че доста други деца се били преместили.
Не говорим за прехвалване, а за реалности. Директорката не е с връзки, а с конкурс, какво означава диретор с връзки изобщо не разбирам? Рекламата, при условие, че е подплатена, е крайно необходимо нещо.

Вас какво Ви притеснява? До кой клас е учело детето Ви там, с какъв успех е, в коя паралелка. Такива обвинения са просто странни, при условие, че училището миналата година лятото е на първо място в националната класация за най-добри гимназии В СТРАНАТА.