Много ви благодаря за подкрепата, ще се справим разбира се. Яд ме е, че вместо на мен или на мъжа ми, се случи това на най-скъпото ни същество.
Аз разказах как сме го открили диабета при юнките и само ще копна поста, че нямам много време за писане.
Ето:
Аз ако си спомняте, преди две седмици някъде ви питах потят ли се много дечицата Ви, пият ли много вода. Дари изпиваше докато беше болна между 2-3 литра вода на ден, пишкаше много, имаше ацетонов дъх, и в урината имаше ацетон. Лекарката ни каза, че е оздравяла от вируса заради който пиеше АБ, но силният дъх си го имаше. Настоях, че нещо не е наред и тя реши да пуснем изследвания. ПКК не включва изследване на кръвна захар, и затова не сме разбрали по-рано. Та като излезе резултата, точно на РД-то ми в 4ч следобяд, веднага ни изтреляха към болницата, че живота й е бил в опасност. Едва я събудих, беше много вяла, отпусната като пътувахме натам, а после казаха че е изпаднала в кетоацедоза. За моя радост сме се усетили 2-3 дни по-рано и овладяха положението със строга диета и инсулин. Не се наложи да е на системи. Докато бяхме в болницата я изследваха на 3ч, набоцкаха й по сумати пъти пръстчетата, детенцето не знаеше на кой свят се намира, само ревеше и нищо не можех да направя. Накрая си купихме глюкомер и нещата малко се успокоиха. Тя почти не плаче като й слагам инсулина, то и не боли, по-скоро уплахата й е в повече, но вече е почнала по малко да се успокоява.
Вчера й сложихме и един инжектор, с който спестяваме на всеки 3 дни 5 убождания, и е по-лесно и спокойно за мен, и за нея.
Моля се, надявам се, за 3-4-5 години най-много и да намерят лечение на тази болест, за да не се мъчат дечицата. Аз до сега не познавах толкова болнички деца от диабет, но се уплаших колко са много всъщност. На никого да не се случва такова нещо Praynig
Виж целия пост
Аз разказах как сме го открили диабета при юнките и само ще копна поста, че нямам много време за писане.
Ето:
Аз ако си спомняте, преди две седмици някъде ви питах потят ли се много дечицата Ви, пият ли много вода. Дари изпиваше докато беше болна между 2-3 литра вода на ден, пишкаше много, имаше ацетонов дъх, и в урината имаше ацетон. Лекарката ни каза, че е оздравяла от вируса заради който пиеше АБ, но силният дъх си го имаше. Настоях, че нещо не е наред и тя реши да пуснем изследвания. ПКК не включва изследване на кръвна захар, и затова не сме разбрали по-рано. Та като излезе резултата, точно на РД-то ми в 4ч следобяд, веднага ни изтреляха към болницата, че живота й е бил в опасност. Едва я събудих, беше много вяла, отпусната като пътувахме натам, а после казаха че е изпаднала в кетоацедоза. За моя радост сме се усетили 2-3 дни по-рано и овладяха положението със строга диета и инсулин. Не се наложи да е на системи. Докато бяхме в болницата я изследваха на 3ч, набоцкаха й по сумати пъти пръстчетата, детенцето не знаеше на кой свят се намира, само ревеше и нищо не можех да направя. Накрая си купихме глюкомер и нещата малко се успокоиха. Тя почти не плаче като й слагам инсулина, то и не боли, по-скоро уплахата й е в повече, но вече е почнала по малко да се успокоява.
Вчера й сложихме и един инжектор, с който спестяваме на всеки 3 дни 5 убождания, и е по-лесно и спокойно за мен, и за нея.
Моля се, надявам се, за 3-4-5 години най-много и да намерят лечение на тази болест, за да не се мъчат дечицата. Аз до сега не познавах толкова болнички деца от диабет, но се уплаших колко са много всъщност. На никого да не се случва такова нещо Praynig
и от нас с Вики! И дано наистина след време се намери лек за диабета...На мен братовчедка ми и синът й са с диабет и с подходящ режим водят нормален живот. Стискам палци Дари бързо да свикне с инсулина и да бъде едно много щастливо дете! 
) децата в украсата, приготвянето на трапезата... разни трикчета и малки тайни, които само майките имат, за да направят нещата вълшебни за децата.
) Крис ще ги дооформи нещата. Важно е семейна снимка да има. По възможност над 1 мегабайт (каквото и да означава това) в jpeg формат (още повече каквото и да означава 
, но пък съм сигурна де, че ще се намерят помошници, ако пък не - свиркай лесно ще напиша мойте тайни 
, с баткото имаме вече 7 годишен стаж