Колкото повече расте детето, толкова повече стават опасностите. Такива хреми и пъпчици - направо стават смешни. Радвай се на детето и не обръщай много внимание.
Виж целия пост
Как преодолявате страха отностно децата ви?
- Публикувана: 4 окт. 2007, 22:13 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2007, 11:38 ч.
# 15
5 окт. 2007, 07:40 ч.
# 16
5 окт. 2007, 08:18 ч.
Ох и аз съм от групата на страхуващите се и представящи си какви ли не ужасии.. Моите вече са големички, но още не съм преодоляла този страх. Опитвам се да не мисля лоши неща, но не става. Добре, че мъжа ми като ме види, че пак нещо съм "психясала" ми се кара и аз се опитвам да мисля за друго.
Виж целия пост
# 17
5 окт. 2007, 08:53 ч.
Както са ти казали момичетата винаги ще се страхуващ за детето си, ако ще и на 100 години е. Просто недей да се вдълбочаваш и се радвай на прекрасните ви моменти. 
Виж целия пост
# 18
5 окт. 2007, 08:59 ч.
Няма лек за тая робота!!Много е гадно. Вместо да му се радваме , ние само се шашкаме и си мислим .Ами ако това , Ами ако онова. Направо да ти побелеят косите. Май това е най - трудното при това да си родител. Такива черни мисли ми минават понякога, че ме заболя ръката да 'чукам на дърво'. Но това е да обичаш и да си загрижен. Само дано не стана от ония майки дето не дават нищо на децата си от страх да не стане нещо 
Виж целия пост
# 19
5 окт. 2007, 09:00 ч.
Виж целия пост
Няма рецепта....и по- лошо ще става! 
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
# 20
5 окт. 2007, 09:26 ч.
Не го преодолявам и не мисля,че някога ще го преодолея.
Трябва да си абсолютен непукист,за да го преодолееш.Няма майка,която да не се притеснява за децата си.
Мамите са прави-колкото по-големи стават децата,толкова страховете ни са по-големи
Виж целия пост
Трябва да си абсолютен непукист,за да го преодолееш.Няма майка,която да не се притеснява за децата си.
Мамите са прави-колкото по-големи стават децата,толкова страховете ни са по-големи
# 21
5 окт. 2007, 09:52 ч.
Нали точно заради страховете си майките и бабите ни са досадни.
И ние с годините май натам вървим, неизбежно... от любов
Виж целия пост
И ние с годините май натам вървим, неизбежно... от любов
# 22
5 окт. 2007, 10:39 ч.
Сигурно няма човек който да не се тревожи за онзи когото обича.Сега разбираме и майките си още по-добре.Аз лично се тревожа когато има конкретна причина за това.Не си фантазирам,не си развивам сценарии ,не се вглеждам до лудост в нещо което го няма и се радвам на всеки един страхотен ден откакто имам това съкровище.
Виж целия пост
# 23
5 окт. 2007, 10:52 ч.
Прави са мамите. Колкото е по-голямо детето толкова по- големи са тревогите . Моята дъщеря е на 13г и все ми се смее ,че се тревожа за нея. За мен е още малко дете. Може би се вманиачавам ,но такава съм си.
Виж целия пост
# 24
5 окт. 2007, 10:54 ч.
Хората са го казали: "Малки деца - малки грижи, големи деца - големи грижи". Тъй че едва ли ще се отърсиш от това чувство.
Мисля, че това е генетично заложено у всяка една майка.
Виж целия пост
Мисля, че това е генетично заложено у всяка една майка.
# 25
5 окт. 2007, 11:37 ч.
Виж целия пост
Няма рецепта....и по- лошо ще става!
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
# 26
5 окт. 2007, 11:41 ч.
Ами не го преодолявам. Притъпявам го, доколкото мога.
Виж целия пост
Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това?
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това?
Ами не го преодолявам. Притъпявам го, доколкото мога.
# 27
5 окт. 2007, 11:52 ч.
Няма преодоляване! С всеки изминал ден фантазията ми става все по-голяма и по-голяма, чак аз се плаша от себе си и не смея да споделя с никой какви неща са ми в главата!
Виж целия пост
# 28
5 окт. 2007, 13:56 ч.
От тази тема някак си ми "олекна". Тъй като и моето съзнание развива какви ли не ужасяващи сценарии, от които дори на Хичкок биха му настръхнали косите, сега, когато знам, че и много други мами са като мен, се чувствам по-добре.
Виж целия пост
# 29
5 окт. 2007, 13:57 ч.
Виж целия пост
Няма рецепта....и по- лошо ще става!
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!"
Препоръчани теми