Карате ли се на дечицата си?

  • 3 258
  • 58
# 30
 В началото,докато бебо беше по-малък,като повиша малко тон и ревваше,сега обаче не му прави впечатление и се смее,мисли ,че си играем,никакво внимание не обръща като му кажа "Не".понякога и аз се изнервям,но гледам да се сдържам,още е малък и не разбира напълно какво му казвам
Виж целия пост
# 31
Карам се!  Embarassed Все още не ми се е отпуснала ръката да го нашамаря, но е имало моменти, в които съм си представяла, че аха-аха и е получил плесник № 1. Само че от там следват и №2, 3, 4, 5 и т.н. Това броене ме кара да се възпирам и успявам засега!  Peace

Начина ми да се успокоя е да броя до 20, да му попея песничка, да излезем веднагически навън и ако всичко това не върши работа - да се обадя на свеки да долети от Ст. Загора и да ме отмени за няколко дена. Последно се случи преди няколко дена и в момента съм със заредени батерии, готова за нови геройства!

Да ме прощава детенцето ми за нервите, които съм си изпускала върху него, но мисля, че няма да е за последно!
Виж целия пост
# 32
Карам се, че и бия отвреме навреме.
И аз Crossing Arms
Виж целия пост
# 33
Карам се ,и на мен нервите ми не издържат.
Peace
Виж целия пост
# 34
Да, карам се.Дори много често взе да ми се случва през последните седмици Confused
Виж целия пост
# 35
Карам се,да.Малкия е много своенравен и всичко му минава покрай ушите.Но в някой ситуации просто няма друг начин.Когато се сбие с някое дете,например,или когато дърпа играчките на децата от ръцете им.
Виж целия пост
# 36
Рядко му се карам, ама той си ми е послушен (пу пу).
Говоря му много, обяснявам сьщо толкова много и се дьржа с него приятелски.
От личен опит zнам, че караниците, а не дай си Боже накаzания и побоища не помагат, а само оzлобяват детето...  И то се отдрьпва и zатваря в себе си.
Аz искам детето ми да споделя с мен и най - важното - да не ме льже... както правех аz от страх, че ще ям пердах...  Confused
Виж целия пост
# 37
Да, ежедневно. То хубаво да говорим като големи хора, но тя разбира само, ако пожелае. Направо ми писна от тръшканиците й, а е почти на 4...
Виж целия пост
# 38
Карам се. Моята хиперактивна хала върши беля след беля. Бебка слушка.
Виж целия пост
# 39
Да, карам се.Дори много често взе да ми се случва през последните седмици Confused
И при нас е така за съжаление.
Виж целия пост
# 40
За сега не много е малък .На работа доста често повишавам и ми повишават тон правя всичко възможно у дома това да не се случва.
Виж целия пост
# 41
Ми карам се, разбира се - и аз съм човек!  Crossing Arms

 Peace
Виж целия пост
# 42
 Не знам какво имаш предвид под "карам". Да направиш забележка с по остър и твърд тон или да крещиш силно и продължително. Двете неща са различни според мен. Крещенето не помага на детето, може би помага на майката да се успокои, но стресира детето. Обаче забележките с твърд тон са задължителни. Бъди твърда в позицията си,  без да крещиш, но и без да позволяваш да правят каквото те си решат. Аз дълги години бях детегледачка и тъй като детето не беше мое нямах право да й крещя, но винаги бях много твърда, когато се отнасяше до нещата, които й позволявам. После ме слушаше много и много се обичахме двете. Не беше свита, плаха и срамежлива, но знаеше какво й е разрешено да прави и какво не. Сега се опитвам да прилагам същия модел на поведение при сина си.
 Естествено обаче, че зависи и от темперамента на човек, но затова сме родители да се променяме и да се стараем да възпитаме децата си да бъдат достойни хора.  Stop
Виж целия пост
# 43
Карам се, разбира се. Понякога го и пошляпвам.  Close
Не съм от желязо.
Онези, които успяват, са от друга планета - над материалното, над елементарното, над земното.. искам и аз, но засега не мога...  Confused
Виж целия пост
# 44
Карам се...Даже понякога се улавям,че употребявам изразите на майка си...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия