Как да го убедя, че сега е Моментът?

Много точно казано.

много ми е кофти...не знам към кой да се обърна...просто искам да си разкажа историята и да видя аз ли греша или той...
аз съм студентка 2-ри курс.от около година и половина живея с приятеля ми,с който изживяваме лудата си любов.на 08.08.2008 се сгодихме,но още от самото начало,когато започнахме да излизаме правим планове за женитба,деца и тн.Нооооо... паричките никога не стигат и (за съжаление) това лято така желаната и планувана сватба не се състоя-отложихме я за момент,в който ще можем да си я позволим.
искам да имам дете ... от... от както се помня (ако можех още на 15 щях да си го направя).
преди около седмица най-добрата ми приятелка разбра,че е браменна (страшно много се зарадвах за нея)тя е повече от щастлива,макар,че детето не беше планувано.моят приятел като разбра за нея започна да ми говори колко много иска да си имаме дете,как иска сега да си го направим и тн (това ми се повтаряше постоянно - от него и от приятелката ми).случи се така,че започнах работа в един детски център-грижа се за децата,играем и тн.един ден ми се случи нещо невероятно-едно от дечицата ме нарече "мамо",което направо се заби в сърцето ми.беше толкова красив момент,а мен сърцето ми кървеше...изпитах толкова голямо желание да си имам собствено,каквото никога не съм изпитвала.прибрах се в къщи и казах на приятеля ми,че искам сега да си направим дете,а той... той ми отказа.според него не сме били в положение да правим деца,защото той все още нямал нищо зад гърба си,не бил натрупал милионите и тн.как можа да ме кара да си направим дете,а 2 дни по-късно да ми отказва? почувствах се ужасно... той има пари да харчи за сума ти боклуци ( и ги харчи ) а за дете няма? по мойта логика той никога няма да е готов,защото никога няма да натрупа състоянието си... ужасно се чувствам... в някаква депресия съм изпаднала,а никой и нищо не ми помага... какво да правя...

Mличка,и моят съпруг така все отлагаше плановете за дете,трябваше жилище да купим,да обзаведем .....и т.н  и така минаха 4г.И решихме че е време вече ,но след година опити се сблъскахме със стерилитета и така вече 3г.И знаеш ли съжалявам за изгубените години в пазене,защото всичките ни приятели имат вече големи деца ,а ние......дом ,кола....но за какво са ни като няма за кого да ги харчим И още нещо ,децата се създават от двама .Може би сте много млади и не сте готови за тази важна стъпка.

Либче, аз не подкрепям това мнение. Разбира се, че трябва да се говори. След като това е твоя мечта от толкова отдавна, успяла си да изчакаш, докато бъде разумно да я осъществиш, време е да я изживееш. Не можеш да я мечтаеш безкрайно, животът на човек се вгорчава, чакайки.

Говорете, говорете, говорете - говорете до припадък. Опитай рационално - извади си сметките, покажи му защо смяташ, че ще се справите финансово. Нашето семейство е аналогично на вашето - ако искаш ще ти помогна с финансовото планиране, ако имаш нужда да сравниш.
После опитай емоционално - обясни му колко ти е важно, колко го бленуваш - нищо, че няма да е за пръв път.

Мъжете понякога са трудно подвижни, що се отнася до промени. (Между другото за колата той не се дърпа толкова нали? Виждам аналог с финансовия му аргумент.) Ще го подбутнеш, после ще стане чудесен баща, сигурна съм.

За това на жените природата е дала майчин инстинкт. Не съм чувала за "бащин инстинкт". За някои неща жените са каритана на кораба.

говорихме с приятеля ми (след като споделих мъката си с една приятелка,според която той е постъпил доста жестоко като ми е гожорел,че иска дете,а 2 дни по-късно вече не иска) та казах му го точно по същия начин,обясних му,защо смятам,че е жесток с мен,разплаках се(напоследк плача за всичко-може би от нерви) и той каза,че щом толкова искам дете-ще го направим...аз наистина го искам,но не така насила,защото имам чувството,че го принуждавам.страшно много го обичам,той мен също ме обича безумно много,а дойде ли дете-то ще е най-важното.естествено идва и страха дали ще можем да се грижим за него.как разбрахте,че моментът е подходящ? за мен беше важно той да се съгласи да го направим,когато съм готова (тоест-сега)...

за дете няма подходящ монент и никога не си готов,така че ако го искате и двамата действайте и успех

Просто в един момент си казах ТОВА Е МОМЕНТА.Е, друг въпрос е че това беше преди 2 години и половина и все още не се е осъществила мечтата ни.
Та, ако го искате действайте, че понякога отнема повече време колкото си мислиме.Успех

направо ме боли сърцето като си представя,че има жени на които им се дарява най-ценното на тази земя,а те го захвърлят.колко момичета оставят новородените си дечица по домове или по-лошо-убиват ги (дали с аборт или в последствие с нехайно отношение към тях...) а има други,които са родени,за да дарят живот,но...  толкова е нечестно.извинявам се,че не е по темата,но просто имам нужда да поговоря за тези неща.
с моя приятел живеем при родителите ми,които само чакат да се оженим,за да ни освободят цял етаж (живеем в къща).имаме си и кола(не е кой-знае-какво,но върши работа) главният проблем е,че нямаме нищо зад гърба си-никакви спестявания,приятеля ми в момента си търси работа(от скоро е така) а аз съм студентка(но мисля да прекъсна за известно време,за да поработя и евентуално да събера някакви парички).искам го това дете,но дали няма да е по-добре да изчакаме?май така ще е най-разумно...но то друга страна-до кога да чакаме-аз искам това дете от толкова дълго време...

Ами и аз моя го чаках да стане готов! От чакане забременях на 26г чак, не че е късно, дори е много добре като време за първо дете, но за мене лично аз исках да стана мама дори на 23-24г. Но той беше на друго мнение!
Плюс това на мене ми изиграха много лоша шега тия противозачатъчни! Пиеш ли ги - няма бебе, ако не ги пиеш шанса да имаш бебче е доста голям! Това го казвам, защото все пак дори една непланирана бременност би било нещо чудесно, което в нашия случай нямаше как да стане! Ама и аз тъпата овца, пиех ли, пиех такива простотии!!

Моя случай не е точно такъв, но даси разкажа...при нас първо мъжа ми поиска дете/може би заради разликата ни в годините/е, аз се стреснах и казах да изчакаме.Изчкахме и после ...ни отне повече време от колкото очакваме, много съжалявах че не се съгласих по-рано.Е вече имам детенце, след тежка бременност и е чудо че е здрава.Сега искам 2ро.Той преди 6 месеца 'КАТЕГОРИЧНО НЕЕЕ', е не спрях да му говоря, да му казвам всичко, по темата...колко го искам , защо го искам, как нещо в мен не е завършено.....бе  казвах всичко каквото чувствах, е той, разбра огромното ми желание и сега сле 1-2 месеца ще почваме , за 2ро.
Понякога 'да изчакаме' не е най-доброто решение.дали тогава бях готова за дете, НЕ... ужасно се страхувах, задавах си много въпроси, но когато Я гушнах разбрах , няма нищо друго като това да си майка.

Пожелавам ти успехи скоро но не го карай насила.Насила хубост не става както се вика.И скоро да се похвалиш.

Сега не иска, не е момента, не трябва...
Ами като поиска, ако не става?!
Нека се замисли над това.

Ние сме здрави, прави, спортуващи и без здравословни проблеми, само че се оказа че не може да имаме деца (колкото и да не вярвах, заради мъжки стерилитет)
И се поборихме 2-3 години, пръснахме едни 10-15хил лева за клиники и процедури....и имах невероятния шанс и късмет да забременея инвитро.
На никого не го пожелавам, но и никои не е застрахован....
Иначе и аз така планирах, кога е момента, кога трябва....ама като ме тресна съдбата  разбрах че това не е пица да си поръчаш...

 Здравей Либи, разбирам те напълно.
Аз имам гадже от 3 години, живеем заедно от 7-8 месеца. Не мога да го накарам да мисли за брак, а за деца - уж казва, че е готов, но да започнем с опитите по-натам, нека мине лятото и т.н. Имам чуството, че все отлага. Знаеш ли какво си мисля, че мъжете трябва да бъдат поставени пред свършен факт, защото иначе никога няма да са готови. Трудно се разделят със свободата.
Така, че и да си забременяла, сигурна съм, че ще е за добро. Много е важно как ще му поднесеш информацията. Не бива да се страхуваш, трябва да си категорична и да го убедиш, че си щастлива и е това, което искаш. Покажеш ли страх и несигурност, повярвай ми - и той ще изпита същото.
Зная го от личен опит.
Успех


Сега чак се усетих, че пиша на латиница. Извинете ме 

Оффф, моят мъж е същият- имаме вече едно великолепно момиче, но догодина септември то тръгва на градина и ми се иска сега да забременея със следващо, защото:
1. като гледам синът на кумата - ходи на детска от септимври и 3 дни е болен, 2 на ясла- кой работодател ще ме търпи да отсъствам толкова много?
2. поне докато е болна, да си седя вкъщи с нея и новото бебе.
Сега съм в период на преговори с него, ако успея ,ще се похваля.
Успех на всички.