2 деца - 1 банан

В такива ситуации можеш само да научиш детето си да отстъпва и да не се разстройва за глупости. "Недаващото" дете си е бебе. Не можеш, и при най-добро желание, да го научиш да си дели нещата, и да е последвателно.

Друго не виждам какво може да се направи.

Не се ядосвай.

Няма начин едно дете да разбере кое е правилно ако не му се каже, не му се покаже и т.н. Ами той може да поиска и да скочи от терасата - ще му дадат ли, щото мрънка?!
 
  Никога няма да предложа на дете нещо за ядене, ако няма да дам и на другите присъстващи деца. Родителите са могли да го разчупят предварително и да дадат на всеки парче и съм сигурна, че нямаше да има драма.
 
Подобен случай - свекърва ми купила 4 близалки за 4-ма внуци. Обаче вечерта дала двете на другите деца. На сутринта отиваме всички  и тя вади един плик с лакомства и подава на най-малкият(2г.ни племенник) да си вземе. Да ама и близалките на моите деца вътре. Да поясня - моите деца не им купувам близалки, в редките случаи когато са им купувани - са стояли да се разтопяват в някоя чиния. Хубаво де ама нашият като разбра, че за него няма - рев, страшна работа - и то за нещо което не обича.
Аз на него хубаво му обясних, че братовчед му е малък и затова не дава, той не разбира и т.н. Накрая мъжът ми отиде и му купи.  Само дето никой друг не отрони и дума по въпроса. Утре племеника ще знае, че за него всичко може и има, въпреки, че отстрани някой плаче.
 
 Изводът - трябва да превъзпитам свеки, ама късно вече...полза няма да има.
 

Да. Единствените, които имаме шанса да възпитаме, са нашите деца. Свекърви, баджанаци и подобни не можем да превъзпитаме. (И мъжете си даже не можем, но това е пък съвсем друга тема). Можем да ги клюкаме "другите/лошите" родители тука, ама това как ще помогне на детето, когато пак е в ситуация, където друго дете не иска да си дели не знам какво си?

На 3 г не е бебе. Ако имам само 1 банан, или каквото там, няма да го предложа, или ще разделя на две. За играчки обаче не правя драми, ако не дава. Има навика да мъкне в градината играчки и после ги вземаме омърляни, щото еди кой си играл  с тях- търкалял ги по земята, засипвал с пръст и пр. ТЯ дава де, ама не й с екарам, ако не дава.

arrows,
Твоят "скъпоценен" е взел адекватно решение, (според мен), като е отправил вниманието на детето ви в друга посока.
А иначе, пак според мен, решенията са няколко:
1.  още при даването бананът се бели от родителите на рожденика и се дели на две, три, четири - колкото са децата на рождения ден;
2. купуват се предварително още банани, за да има за всички присъстващи деца;
3. не де вади въпросният банан от хладилника или се законспирира дълбоко, в най-тъмният и недостъпен за детето-рожденик рафт там (за да не се сети за банана ако случайно бръкне в хладилника!). (Това, третото, е недопустимо, но понякога е необходимо! )

Не zнам дали е вzел адекватно решение, но аz ако бях нямаше да питам "може ли, не може ли да се раzдели банана" и то едно 3 годишно дете.
Щях да го вzема и да го раzделя. Пьк който иска да си яде половинката.
Естествено щях да обясня какво и zащо го правя.
Но едното да яде, а другото да гледа... 
Вьzмутих се, та чак се ядосах...

Е-е-е, arrows! Не можеш да очакваш от един мъж толкова адекватно и бързо решение.
Не се ядосвай, обаче! Това са "бели кахъри"!  
Ама и родителите на това дете как са могли да допуснат да се даде на едното дете банан, а на другото - не?
И при това са първи братовчеди, доколкото схванах ... 

Моят син е пословичен в недаването си. Не дава на никой, дори и на мен. Обаче понеже знае много добре, че не е правилно, винаги си намира извинения. Примерно онзи ден исках да ми даде от любимото си сладко с черешки и ми даде само една с обяснението "Ще се задавиш", обаче аз си взех две, а той "не,не, от две ще се задавиш". И пак си взех две. Тръшкал ми се е, ревал е, обаче това е положението.
Като не им се занимава сега да му търпят тръшканиците, ще берат големи ядове като стане по-голям. Това е повече от сигурно.

Аз пък мисля, че както и да са реагирали, все няма да си доволна. Ако ще и на 5 части да са разделили банана и целия да са го отстъпили на твоето дете. Защото: другото дете на 3 години е бебе според теб, защото ти не присъстваш на рождения ден на племенника си, защото той е глезен, думата му е закон и защото не одобряваш възпитанието му.

Уча сина си, че на егоизъм се отговаря с егоизъм, не с доброта, която впоследствие се трансформира в "мека мария", "много е добър, само да не ти е съпруг" и т.н. Така че не знам как бих реагирала на мястото на родителите на рожденика. Зависи от много предходни ситуации, не само от РД партито.

В това и аz сьм сигурна.
И не е до това, че не им се zанимава. Просто имат някакьв такьв начин на мислене, който zа мен не само е странен, но и абсолютно неправилен... Питат го zа всичко и вместо той да ги слуша, ТЕ го слушат 

С други думи: "Либерално възпитание"

Това не го раzбрах 
Естествено, че ако има 2 деца и 1 банан  БАНАНЬТ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗДЕЛИ. Или двете ще ядат, или никое няма да яде.
Какво оzначава АЗ ДА СЬМ НЕДОВОЛНА?
Да, недоволна сьм от случката, zащото не я намирам zа адекватна. Да, глеzен е и Да на 3 години си е бебе откьдето и да го погледнеш...
Не сьм каzала нищо лошо zа детето, а zа вьzпитанието, което му дават родителите му.
Ако го намираш zа правилно...                 браво 


П.С. Аz и не искам да присьствам на рожденния ден на племенника си... можеш да се сетиш zащо 

Изобщо не съм съгласна, че дете на 3 години е бебе! Колкото и на маминка да й се иска това.
А за недаването - изтървана работа. Щом на 3 вече не е научено да дели с околните... 

Проблема не е в детето , а в родителите.
Аз щях да направя достатъчно гръмогласно изказване по въпроса,
белким им стане неудобно и щях да си тръгна.

Взе ми думите от устата.
С такива родители възпитанието е изгубена кауза.

Решение няма. Има липса на възпитание при родителите на "бебето" 

Изобщо не го мисли, проблема не е ваш. Мъжът ти е постъпил точно както и според мен трябва. Тъкмо са имали време да си поговорят двамата сами за споделянето, егоизма ...
Виж, роднините ви имат проблем, ама са големи хора, да се оправят 

Това си е чиста форма липса на възпитание и родителксо присъствие както авторитет пред детето!

Предполагам щях да съм много по-възмутена но имам същите ситуации тук и направо беснея понякога ама се чудя как по дяволите да ообясня на майката, но тя като не вдява.....
Само ще ви спомена последното нещо което чух от нея и не издържах и и казах че детето и не е бебе а голям човек (разбирате какво имам в предвид).
Детето се връща от детска градина. Майката подава сокче в кутийка, детето посяга само да сложи сламката, кайката веднага се впуска да продупчи кутийката и с огромно очудване установява, че детето можело само. Когато ми разказваше това беше възхитена от дъщеря си как била толкова умна и сама си продупчвала кутийката (детето е на 3 и половина!!!!) Следва от нейна страна : "ах маме, ама ти си ми много умничка, леле, как сама успя, ама ти си ми съкровище, бебето ми е пораснало..."

По същия начин се подхожда и за играчки. Когато нейното дете иска нещо (дори и да е чуждо) следват скандали (буквално) как така няма да му се даде: " ама тя е малка, тя е още бебе, тя не разбира!!!"
Моите деца също са деца и е нормално да не искат да си дават играчките по някога, но не, те били големи и трябвало да дават на бебето а когато нейното дете не иска да си даде играчката: "оставете я, тя е малка, не разбира, не я разплаквайте..."

Мдаааа, всичко е до родителите и възпитанието. Моите деца на 3 г. сами си правеха сандвичи (елементарни и предварително нарязани продукти). Детето на тази жена е на 3 и половина и все още е с бутилка за мляко и си суче всеки ден  , още не се храни само.... 

Когато децата се третират по този начин се научават всичко да им се поднася на тепсия и всеки да се съобразява изцяло и само с тях което е в тяхна вреда след време.  Възпитание! Родители! Среда!

Случката определено е неприятна. Но още по-неприятен е тонът,  и цялостното звучене на поста ти. Явно имаш някакъв проблем с родителите, а прехвърляш отношението си и към детето. Съжалявам, но звучи УЖАСНО грозно.

Едва ли ще напиша нещо по-различно - вината е на родителите, това е стандартен етап от развитието на децата, както и много други подобни.
Аз бих взела банана и или има за всички, или се дели по равно или никой не яде. Толкоз.
Също не толерирам поведение "думата му е закон". На никой в семейството думата не е закон - всички отстъпват и се съобразяват с другите, няма значение дали е бащата или майката или детето.  Случвало ми се е да процедирам с Ния така - не си дава играчката, взимам я и никой не си играе с нея, даже се случи на рождения и ден, искаше да покаже новите си играчки на децата, но не им ги даваше да ги пипат. Е, разрева се, но не мога да я оставя и да се правя на ударена, с времето това поведение ще се влоши.
Това си има и лоши страни де........на морето едно момиченце я удари, тя се разрева и дойде много учудена как така може да прави такива неща детето, като не е хубаво. Стана ми мъчно, че не се е защитила, но тя не посяга, защото знае, че е лошо. И се обяснявахме, че детето е бебе, невъзпитано и т.н

Аз също не съм съгласна, че дете на 3 год. е бебе!
Моят син след десетина дни ще навърши 3 и въобще не гледам на него като на бебе. Доста е самостоятелен и разбира какво му се говори, дори може да поспори и да се пазари... Отдавна му е обеснено, че когато е с други деца храната и играчките се делят, независимо дали му харесва или не. Така че според мен си е до родителите и до начина им на възпитание. Въпреки, че относно възрастта съм забелязала други майки с по-големи деца често да казват "остави му камиончето, той е още бебе.." а съм сигурна, че техните деца на тази възраст не са ги наричали бебета.

 В тзи ситуация,ако някоя от моите щерки се държи така,по-скоро тя ще остане без банан.

За мен тригодишното изобщо не е бебе, а е дете. Малко момченце или момиченце.
Точно в тази възраст те изпробват границите на родителите - доколко ще позволиш или забраниш нещо. Ако съм родител на това дете изобщо няма да го питам, а ще му кажа, че братовчедчето е на гости, приятелчето или там няма значение какво е и че има един банан, който ще се раздели на две, за да хапнат  и двете деца. Даже може да не го питам, докато си играят просто ще срежа банана на две и ще дам по едно парченце на всяко.
наистина безумна ситуация, малко се ядосах на родителите честно казано.

Едно три годишно човешко създание ,преминало кърмаческата възраст ,съвсем не е бебе ..
Ситуацията е доста неприятна и според мен проблема е в родителското отношение към детето ..как те го възпитават ..и как аджеба изграждат в него съзидателна представа за света ..
 Ако бях на мястото на родителите никога не бих си позволил да дам някаква храна само за моето дете предположение ,че  в къщата ми има друг малчуган ..Бих разделил на две равни части банана или бих отскочил до магазина да взема още ,така че да мога да дам на всички по равно. Не знам тези родители не са ли на ясно ,че на другото детенце също ще му се прияде ..
Какво бих направил аз в случая - първото ,което е не бих оставил другото дете да си яде банана пред моето..щях да го взема и да го разделя на 2 .След това бих отишъл до магазина и щях да купя килограм банани и да ги разделя с всички ..Не бих позволил в детето ми да се създават негативни чувства ...После може би щяхме да си поговорим с родителите на въпросното 3 годишно ..Както и бих си поприказвал с моето за много неща от ситуациите от живота .. Бих му разказал притчата за  "трите риби .." ..Бих му поговорил за ПРЕКРАСНОТО за споделянето ...за ЛЮБОВТА  към всяко едно нещо ..

Да, напълно съм съгласен ,че  този начин на възпитание (който дори не е възпитателен) е меко казано неправилен .. То ще се научи на своеволие.. и в крайна сметка каква личност ще се изгради в него, как ще бъде подготвено то за трудностите в живота ..
 Тази ситуация с банана е доста показателна за  много неща ..

Това все едно аз съм го писала,но за нашият почти 5 годишен племенник.Същото ... е!
И винаги съм си казвала "да се оправят майка му и баща му с него".Хващам си детето,отклонявам му вниманието с нещо друго,казвам му,че така не е хубаво и не се прави,а онова да си реве и тръшка колкото иска
Родителите му са с олимпийско спокойствие и крайна форма на непукизъм,но моят "скъпоценен" не дава и косъм да падне от главата на сестра му,та затова и аз не им се меша със съветите си

Ще използвам темата за едно мое питане - как постъпвате, когато двете ви деца (моите имат по-малко от 2 години разлика) не искат да разделят нещо тясно си? Примерно едното дете има шоколад по някакъв повод, а другото няма и т.н. или пък едното иска да играе с играчка на другото? Аз се опитвам да обясня да ги споделят, но не винаги имам успех и когато детето не иска да си отстъпи нещо негово, в крайна сметка признавам, че това е негово право и забавлявам/предлагам нещо друго на другото дете. Не ми е приятно, но пък и мисля, че в такъв момент е редно да се взима под внимание мнението им. Повечето пъти успявам да ги убедя, но все пак се случва и да не искат. Като чета темата се чудя няма ли и това да се приеме като прекалено либерално вместо просто да взема нещото и да го разделя?

Иначе по темата е ясно, избора е бил на родителите, те е трябвало да го разделят предварително или да попитат и двете деца искат ли и ако получат положителен отговор - делят. Аз поне така постъпвам. Но вече даден на детето поне според мен е неправилно да му се отнема, за да се раздели с друг на сила.

Родителите не са реагирало адекватно, детето просто е следвало като поведение това, което е видяло. В такива случаи повече не съм допускала общуване с такова дете, или съм ограничавала контактите на децата си.

Ароус, далеч от такива роднини. Не знаеш на какво могат да научат Янис. А братчеда е направо изтърван. Той ще им пийне сосеца като го хване пуберитета. Тежко им горко. Ако не си направят второ и то превъзпита баткото
Случвало ми се е. Двамата са много трудни характери и зависи от настроението, в което са. Малкия обикновено, ако е изморен, почва да се тръшка и не дава, ако ще и турско да стане. Няма оправия. Оставям го да се успокои, а през това време обикновено търся нещо друго, с което да удовлетворя мерака на каката.
Тя от своя страна понякога също може да бъде ужасно несговорчива и тогава по същия начин постъпвам с малкия - давам му на него нещо друго. Най-смешното е, че и каката иска от това нещо и зарязва подаръка.

Голяма работа е станала. За половин банан толкова нерви. Проблемът не е твой, нали твоето дете си споделя храната с приятелите, какво те интересува другите дали го правят? Все някога ще се случи да му се дояде нещо и не го почерпят, много важно. Да се оправят родителите му, те си го отглеждат.

  Само дето те са роднини и щеим се налага често да се виждат.А ти защо реагираш толкова остро?И твоето дете ли учиш да се държи така?

Много "недаващи" деца познавам, но родителите им винаги успяват по един или друг начин да неутрализират подобни ситуации. Ама тези ваши роднини ... 
Ако са ти неприятни, просто сведете срещите си до възможния минимум, за да няма излишни нерви 

Не реагирам остро. Просто когато някое дете не сподели храната или играчката си със сина ми,не ми става обидно и не се ядосам. Всеки да възпитава собствените си деца. Това имам предвид.

Благодаря ти, Вечернице. И моите са така.
Интересно, че останалите родители съдят останалите, но не се включват да коментират по моя въпрос 
Не омаловажавам ситуацията, в никакъв случай. По-скоро се изказвам, че има случаи, в които определено не настоявам прекалено, а още по-малко пък на сила да взема и да разделя нещо, било и за 3 год. дете.

Груба грешка на родителите. Кристиан го уча от едногодишен да дава и дели и сега е на 1г. и половина и винаги дава на друго дете, било то храна, играчка и т.н. Какво значи "ми той не дава"? Защо не дава? Кой го е научил?

Ами 3 г. деца са егоисти по принцип. И даже не е ясно, че е добре да го караш да дава на сила, така то може да реши, че неговата майка защитата по-скоро интересите на другото дете, а не неговите собствени.
Конкретната ситуация е разбира се грешка на родителите, но само, защото не са разделили банана още преди да го дадат, както вече казах. Веднъж даден не съм сигурна, че е добра идея да му се взима, особено на сила!

Днес на пързалката имах същата ситуация, да карам или не детето ми да слиза като едно малко дойде и се разплака, при положение, че моето 4.5 г момиче беше изчакало 3 деца около 10-тина мин. Ами не я свалих (особено на сила), споменах няколко пъти, че детенцето чака и след 1-2 мин тя слезе. Ситуацията е много подобна, не мислите ли?

Имам брат и нямам спомен вкъщи да е имало такава дилема. Аз съм по-голямата и много добре помня - откакто се е родил брат ми, винаги всичко се е деляло между двамата. Много често даже и между четиримата - нас двамата и родителите ни. Те после може само да опитат и да се откажат в наша полза, но винаги сме делили. И никога не е имало тръшканици. Даже и за играчки не си спомням да сме се карали (допускам, че е възможно, просто да не си спомням). Но за храна и други по-важни неща - винаги се е деляло. Даже си спомням, че когато някой съученик черпеше в училище, ми даваше още един бонбон, който носех на брат си след училище. От екскурзиите винаги му носех някакъв подарък или лакомство...
Родителите са в дъното на тези отношения, каквото и да ми разправяте.
По тази причина, синът ми дели с нас - родители, баби и дядовци, но никога не сме допускали да изяде нещо сам, без поне да предложи на останалите. Егоистите са гадно племе и не искам на съвестта ми да тежи възпитанието на един такъв.

Как`Сийка, и у нас беше точно така, от както помня, за храна особено. Това се опитвам да правя и с децата, ако съм само с единия в магазина и си вземе бонбонче, казвам да вземе и за другия и т.н.. Но за играчките определено се карахме с брат ми, а е 4 г. по-голям, това го помня. Моите са с по-малка разлика. Брат ми никак не харесваше "отстъпи, по-голям си" и аз не харесвах да правя разни неща, "защото съм момиченце"

А разделяния понякога се получават от други хора, без мое съгласие, но се случва. Преди седмица баба им беше взела пакет с любимите меденки на Вики, а за Катето - яйчице, е, тръшнаха се всеки за другото. Казвала съм тонове пъти, но... И гости са носили различни неща на двамата. Не винаги може да изискваш от всеки да носи еднакво. Въпросът ми беше как се справяте, когато едното дете не иска да даде? Рядко са големи драми, но се случва.

В групата ми важи същия принцип : ако някой донесе почерпка и е недостатъчна( бонбончета,които не може да се делят),си я прибира в шкафчето . Ако има за всички - черпим се.
 Като бяхме малки със сестра ми и ни подаряваха шоколади ( тогава "Кравата " беше лукс), аз като добро и лакомо прасенце си го изяждах веднага, но тя си го криеше и "употребяваше" по малко. Накрая майка ми и баща ми я караха да дели с мен, защото ме дразнеше. С времето се научихме да делим всичко, а разстоянието ( на 200км една от друга) ни сближи максимално.
 Имаше случай, в който и намериха шоколада в обувката.

Как й се струваше да в карат да дели? Той си е неин! И аз винаги предлагам на другия да раздели, но предлагам, увещавам малко, не карам.

А бе неин, неин, ама като го извади след два дни...

Благодаря ви, момичета (и момчета  ) zа отговорите.

Лятото на село се сьбирахме 4 и никога не е имало подобни случки. На всички се купуваше по равно и се даваше на един пьт. И то си е негово, да си го прави каквото иска. Ако е нещо zа ядене, яде си го, ако пьк не си го иzяде наведньж, то то си стои и никой не му го бута. Ако пьк е било само едно _ дели се на 4. И не сме се карали или сьрдили.

Миллена, как бих постьпила в твоята ситуация... честно каzано не zнам.
Щях може би да кажа на детенцето, на което не се дава в случая, че на другото скоро ще му омрьzне да си играе с играчката и то ще я остави или пьк щях да покажа нещо "по интересно", или щях примерно да иzвадя водни бои и да ги иzвикам и двете да рисуваме...


Майка ми и леля ми като били деца (и досега и досега се бьzикат), като им се купело шоколад майка ми, нали много го обичала, го иzяждала наведньж. На леля ми обаче и накьртяло обикновено и си го ядяла дни наред парченце по парченце, като обикновено иzнудвала майка ми "Ще ти дам едно парченце, ако направиш еди какво си"...
Хитро, а 



И аz щях да постьпя по тоzи начин и сьм го правила...
На блиzката детска площадка има само 2 люлки и обикновено са zаети. Който иска да се люлее стои до люлката и чака, докато се освободи.
Но ведньж седнал Янис, не бьрzам да го сваля. Люлея го като междувременно му обрьщам внимание колко други деца чакат и той малко след това сам иска да слеzе.

Хаха, arrows,  и ние с брат ми бяхме тъй( за шоколадите). Само, че не съм го изнудвала, той ми ги изяждаше. То нали има една приказка: ПО равно, или по братски...

И аz щях да накарам в случая шоколадьт да се раzдели (или не точлно "да го раzдели", ама да почерпи). Някак не ми се вижда удачно едното да ходи и да си гриzка нещо пред другото, а то да се пука от яд, че го е иzяло наведньж.
Пьк ако се и драzни..

Ми ако е бил по - голям   

Значи разсъждаваме и реагираме сходно.
Да и аз подсещам другото дете да почерпи, както казах повечето пъти става. Но когато детето каже, че не иска, негово си е. А?
Иначе за играчки и т.н това ми е решенито - казвам няколко пъти, накрая взимам да се занимавам аз нещо с този, на когото е отказано.
Това имах предвид.
Изненадах се на репликата ти, че как така 3 год. няма да иска да дели. Ами не иска, малко си е за това, нормално е. Пак казвам родителите са за бой, че са го дали преди да делят или питат.
Така, де, зациклих вече, извинете 

Не се притеснявай... и аz това исках да кажа 

ХОра, тази тема вече я чета като : 2деца- 1 бан. ИЗвинявам се за отклонението!

2 деца-по половин банан. За всички тук е ясно какво е решението, явно само за родителите на брат'чеда не. Жалко за тях, още по-жалко за детето. Няма да му е лесно, когато порасте (ако не се промени), още по-трудно ще е за родителите му, особено в пубертета.
На 3 г. може и да е бебе, но много добре разбира-факт, щом не иска да дели с някого нещо си.

Millena, моите са също с малка разлика, и непрестанно се карат за нещо си.
Аз лично деля ситуацията на два вида: за играчки и за храна.
Когато става дума за храна, тя задължително се дели (правилото важи и когато има чужди деца).
Когато става въпрос за играчки или някакво занимание-не карам по-голямото да отстъпва на по-малкото, нито той на нея, защото тя е момиченце. Разбира се, има и нюанси и реагирам според ситуацията, но това е главното водещо при мен.
След като някой от тях е намерил занимание/играчка, с която му е интересно да си играе, и не желае да я сподели за момента с другия-ок, правим уговорка, че след малко ще се смени, и отвличам вниманието на другото дете в друга посока. По-неотстъпчивият е синът ми (овенът)

В случая с пързалката и аз бих постъпила като теб. Там вече има ред, и децата от малки трябва да се учат на това, ако ще да се късат от рев. По същия начин сме чакали за любима атракция на децата ми, и въпреки тръшканиците на синът ми, никой, повтарям, никой възрастен не ни е отсъпвал ред!

Доня Туфиня, благодаря за коментара
Явно погрешно разбрах острия тон в темата, а всъщност всички споделяме сходни реакции

Аз имам същите проблеми. С личните си деца.
Това, че се опитвам да ги възпитавам в дух на равенство, не означава обаче, че винаги мога да се преборя с онзи егоизъм, който е нормален етап от развитието на детето.
Сийке, много е важна разликата в годините между децата. Ако е по-голяма е нормално по-голямото дете да е отстъпчиво и покровителствено настроено. Но когато едното ти е на две, а другото на четири, едното току що е навлязло в детския пубертет, а другото все още не е излязло, не умеят да разбират, владеят и контролират чувствата си - какво му остава на родителя, освен да дири компромиси?
Да, моите и двамата са научени, че са братя и се ползват от равни привилегии / и равни санкции, разбира се/. Това което има единия, го има и другия. Всичко се купува по две. До степен такава са научени, че когато сме в супера или в книжарницата или където и да е, ако единият от тях пожелае нещо и аз позволя - задължително взема два броя / едно за него, едно за брат му/, без да му се напомня да го прави.
Виж, когато става въпрос за играчки, често пъти изпадам в безизходица. Всеки си дърпа неговото и не дава на другия. Какво да сторя? Обяснявам, но имам и търпение, понякога се ядосвам, а друг път изтръгвам спорния предмет и вдигайки го нависоко, казвам, че никой няма да играе с него след като не се разбират.
А....друг път, така съм уморена от безкрайните им крамоли, че си слагам бананите в ушите и ги оставям да се оправят в живота сами / хвърлям по едно око, колкото да е се самоунищожат/.
И ако някой ме види в този момент, вероятно ще каже - ех, каква майка, какво възпитание дава на синовете си......

Не си сама!
Да не забравяме, че и ние сме хора

Знам, че не съм сама. И за това го пиша, за да вдъхна кураж на всички, които понякога имат угризения и чувство на вина.
Няма нищо страшно в това да признаем слабостите и умората си. Не сме свръхчовеци. Но това не ни прави по-лоши или по-малко любящи майки.

Тъй, тъй. И аз това пишех. Понеже масовата посока на темата беше в грешното възпитание   

Аз докато отговоря на Millena  то се е изписал цял ферман 
И аз съм от по-голямата част която гледа да раздели, но ако не става оставям правото на собственика да реши и в много случаи както всички сте забелязали щафетата се предава по желание и с гордост че е споделило детето и е разделило с другарче  . Много често забелязвам, че умишлено не се дели нещо - само и само да дразниме лъва и в повечето случаи мен с постоянните им писъци и кавги  В такива моменти съм на същата практика като dodo_dodo 

Подобно на Доня Туфиня  когато спора е за храна предлагам да се раздели предварително и тогава да се консумира. Ако обаче детето държи да не се дели или е от сорта на близалка която и да искаш няма как да разделиш казвам да се даде малко - хапка или близване на другото дете за да опита. Това правило с близането обаче важи само за моите деца - изрично съм им забранила да го практикуват с другарчетата от училище (да не хванат някой бацил).
Децата толкова са свикнали да делят храна, че дори и да не искам ми подават лъжица от тяхната да опитам 

Е, да де, и аз за храната имах предвид, че е задължително да се дели, даже и не само между децата, но и между тях и възрастните. 
За играчките е естествено да се карат. Тук вече ролята на възрастните е да ги научат на по-цивилизован начин на изразяване на претенциите, т.е. да не се изпотрепят взаимно. 
И тактиката да се оставят децата да се оправят сами е много полезна, не само за психическото здраве на родителите, но и за самите деца. Ако родител се намеси, обикновено печели най-малкото, което води до проблеми в отношенията. По-добре е то да се научи да извоюва само своето от по-големите, по-полезно ще му е в живота, отколкото една майка-орлица, която цял живот трепери над "бебчето" си. 

Ми след Как`Сийка, смятам темата за изчерпана, аз няма какво повече да добавя .

А аз си мислех, че в България е закон да разделиш храната с друго дете, защото ми се случвало и на улицата да предложат на детето ми нещом което друго дете яде. На мен ми се случи подобна случка с племенницата на мъжа ми, дете на брат му. Те са чужденци, дойдоха ни на гости преди точно година. Тогава тя беше на 2 и половина, а дъщеря ми с 3 м. по-малка. Бяхме на гости в дома на родителите ми и етърва ми извади едни десертчета- кисели млекца от типа на Данонино - 4 на брой и взе да дава на дъщеря си. Естествено на моята дъщеря й се прииска - бяха в едни шарени кутийки, донесени бяха от Франция и дъщеря ми не беше виждала такива, та затова имаше и голям интерес. Ами не й се даде. Дъщеря ми буквално седеше пред другото дете и отваряше уста на всяка лъжичка, която му беше поднесена. Но се каза : "Ами тя Лена ще плаче ако дадем". Няма да ви кажа как се почувствах, още повече, че аз нямаше как да намеря от тези глупави кисели млекца, за да дам на моето дете. Аз все пак не издържах и казах - " Не можете ли да дадете поне една лъжичка да си куса " Мълчание. Най-накрая чичото се смили и подаде една лъжичка на дъщеря ми, но тя се тросна и не я пожела. Тя е много горда и всъщност стисна зъби и се обърна на другата страна и даже не изхленчи, а много й се ядеше. Още по-лошо. Помислих все пак, че са си взели урок да не показват повече тези неща пред децата. Но не! Върхът беше, че на другия ден като дойдоха на вечеря у нас пак донесоха от тях и се започна същата сцена! Тогава вече им казах, че не може така да продължават и че трябва да дадат и на детето ми или да си ги ядат сами. Дъщеря ми се приближи до чантата на етърва ми и я виждах как й се искаше да провери дали няма още едно десертче за нея. Етърва ми я овика да не пипала там!!!! Накрая другото дете не си довърши десертчетата и те се смилиха да ги отстъпят на детето ми, което направо взе да подскача от радост и ги изяде с такова удоволствие, че на мен чак ми се сви сърцето. Е, този път си казах, че може би вече ще престанат да ги носят. Но не!!! На третия ден мъжът ми трябваше да им каже отново повече да не ги вадят. Направо изумях от дебелокожието им. Всичко това, защото детето им ядяло САМО от тези десертчета и нищо друго. Е, 3 месеца по-късно свекърва ми ни беше на гости и специално беше донесла 1 стек десертчета изпратени от етърва ми. А тази последната ни изпрати колет пълен с дрехи за децата ми, ама в някакви огромни количества, сякаш се извиняваше за нещо. Значи й е ясно за какво става въпрос, ама...Защо така постъпва с дъщеря си, не знам.

arrows спомена още, че родителите питат 3-годишното си дете за всичко и са оставили той да определя правилата. Ето защо, според мен, тя насочи темата към грешното възпитание....
lala, много неприятна ситуация.

Лала а за сиуацията ,в кото си изпаднала просто нямам думи-то нали и ние искаме да ставаме еврапейци и да им подражаваме,ама май това тяхното на нищо не прилича.Имат се за много възпитани и се смятат за голяма работа,но държанието им и отнощението им към детето ти ме навежда на други мисли.Не мисля,че трябва да сме като тях !Не съм съгласна много и с методите им на възпитание.Много сме различни ими е трудно да ги приема.

И синът ми е на 3, но и през ум не би му минало да си дъвче нещо сам дори, когато ние сме там, а какво остава да има и други деца! Това соц мислене "всичко за детето" направо ме потриса, а родителите на "братчеТчето" ще оставя без коментар.....

Аз точно това наблюдавах при това семейство и точно затова си правя изводът, че всяко нещо трябва да е с мярка. Добре е да се говори с децата, но все пак прекалените преговори с тях не водят до нищо добро. Според мен има нужда понякога просто да се наложат правила без да се налага да се водят безкрайни разговори. Нашата история има продължение, това което разказах беше просто още един пример като този за банана, но той не е чак толкова интересен. Тази година бяхме ние на гости във Франция при свекърва ми. Естествено братът и стестрата на мъжа ми често идваха, за да ни видят и да прекараме повече време заедно. Като любопитен факт бих споменала само, че историята с десертчетата вече беше ескалирала - 1 г. по-късно. Детето вече не само че яде само от тях (там има сигурно 10-ина марки с подобен вид млекца, но се яде само 1 марка!), но и ядяло само тези с парфюм на ягода. Те се продават по 12 на стекове, в които има само 2 с ягода. Та се купуват индустриални количества в момента и се ползват само 2 млекца от 12!!!! Естествено всичко останало се пласира по роднини, защото в семейството няма как да се изконсумират всичките количества. Моята дъщеря също е злояда, но ако ще нищо  да не яде, въобще няма да се навия на подобни безумия. Оставяла съм я гладна с дни и накрая все нещо хапва. Няма да умре от глад я! Това между другото.

За 2 седмици се нагледах на такива ексцесии, че ми се взе ума. Честно казано аз тук подобно нещо не съм наблюдавала. Което ме изуми всъщност, че родителите нито веднъж не взеха мерки за нищо, а просто преговаряха безкрайно с детето, което естествено въобще даже не ги и слушаше вече какво говорят. То просто си правеше каквото си е наумило. Получи се така, че аз например правя забележка на моята дъщеря да не прави нещо, тя спира, но другото дете продължава. На него му се казва да спре, никакъв ефект. Естествено дъщеря ми като гледа, че другото дете може да прави нещото и тя решава да започне отново. Аз повишавам тон, тя спира, но другото дете пак продължава и така до безкрай. Вие как постъпвате в подобни ситуации? Естествено аз правя забележка накрая и на другото дете, но то никой не слуша. А родителите не се и помръдват, за да го накарат да спре. Какво можех да направя в тази ситуация? И как да накарам дъщеря ми да се подчини след като тя вижда, че на другото дете същото нещо е позволено (то всъщност не е позволено, но всички си траят) ?  

Така е, lala, аз също не приемам този модел на възпитание- преговори, да му говориш като на възрастен и т.н. ИмА ситуации, в които дететто трябва да знае кой определя правилата. Чела съм доста менеия, че трябвало да се отнасяме с децата си като с личности, либерално възпитание, ама да не правели чужди хора забележки и пр. И после се чудим що били агресивни, що така, що- ианче...

Да, просто трябва да има граница за какво може да се преговаря и за какво - не. Както винаги истината е на средата. И аз съм "за" либералното възпитание, но има ситуации, в които не преговарям.

Вие какво правите, ако детето не хареса сготвената ви храна примерно? Аз често размишлявам над въпроса. Дъщеря ми понякога е доста капризна към храната, но знам че е чувствителна и наистина някои неща не харесва, макар няколко дни преди това да й е било вкусно. Но, разбира се, понякога прекалява с това и определено се глези, защото не иска да яде в момента това. Та винаги се чудя да й предложа ли друго (примерно филия с лютеница е лесното измъкване в такива ситуации), защото опцията да яде нещо, ако то наистина не й е вкусно не ми харесва. Аз например храна на сила не мога да ям, ако ще да остана гладна.

Обикновено й готвя неща, които обича. Понякога обаче решава, че няма да го яде. ОК- става от масата и друго не предлагам. Майка ми пък веднага почва да й бута филия със салам, примерно. КАраме се доста на тази тема, без резултат, разбира се
НЯкога й готвя отделно за нея, което пък е много тъпо, щото аз съм възпитавана в стил: всички сядаме заедно на масата и се яде каквото има. ДА не говорим, че тя винаги иска да вечеря по- рано. Малко се отклоних от темата май...

Да, де, и аз така готвя. Досега винаги е обичала кюфтета, но от няколко седмици прави фасони на всичко с кайма, първо беше мусаката, сега и кюфтетата. Не говоря за експерименти, които понякога и аз самата не си харесвам
То хубаво да става от масата, и аз го мислех това като добра идея, но ако детето е гладно, а конкретната манджа не му харесва колкото и по принцип да я яде? Ти винаги ли си харесваш това, което си сготвила?
За разни ей такива граници често се чудя.

Според мен проблемът не е в лошо или погрешно възпитание, а става дума за културни различия.
И аз имам дете и понякога в парка на люлките, където го водя има и други деца.Някои от тях са с родителите си или баби или детегледачки.В началото исках да давам от бисквитките, които носех за сина ми.Но едната детегледачка ме спря, като ми каза,че детето не може да яде бисквити-родителите не позволяват.Много ми беше мъчно,то гледаше как давам на сина ми и явно искаше и то.Но когато реших тайно да му дам една бисквита, детегледачката ми се скара- каза ми,че детето има диабет и не може да яде бисквити.Дръпна го и си тръгнаха.
Бях доста шокирана, но сега разбирам колко правилно е постъпила.На един детски рожден ден правих тортата на детето и реших да дам на всяко дете по една лъжица шоколад.И тогава една майка скочи и ми каза- не, то има алергия към какаото.
Сега забелязвам,че тук децата са научени да не очакват някой друг да им дава каквото и да било, колкото и да им се иска.И разбирам родителите, които така са ги възпитали.Изпадала съм в ситуацията на ароуз-бях в един парк и децата -4 на брой- ядяха пилешки крилца с хляб- това явно им беше обяда.Майката ме попита дали може да даде на моя син.До тогава не беше ял никога такива неща, но опита малко парченце.Децата бяха 4,крилцата бяха 10-по две за всяко и едно за майката,която го раздели с моето дете.Но каквото и да си говорим-тя си остана малко гладна.
И в Бг ми се е случвало да съм някъде с детето, да е време да го нахраня и наоколо да има деца,закоито нямам храна-с две бебешки бисквити и кутия плодово мляко не мога да нахраня и детето си и цялата площадка.Сядам на отдалечена пейка, но децата идват, а съм далече от вкъщи.Не ме разбирайте погрешно-нямам нищо против да купя храна на деца, чиито родители нямат възможност.Но родителите са до мен- с цигара и кафенце.Т.е. не е финансов проблем.
На гости с детето винаги му нося храна,защото то още не може да яде всичко.Ако има други деца им нося нещо вкусно, но то не е същото,като на мойто дете- те са по-големи.ВЪпреки това,когато поискат, те първо питат родителите си-има ли за мен от тази храна.И едва,когато родителите им кажат,че могат да ме попитат мен, ме питат.Но не се сърдят,ао се окаже,че нямам две бебешки пюрета,да речем.Ако е босквитка или някакво плодово мляко,обикновено искам и не отказвам да дам,но ако нямам нито детето се сърди и тръшка, нито родителите са ми сърдити,нито аз се чувствам виновна.
Тук, в Холандия не е прието да предлагаш или искаш храна,дори,ако става дума за дете.Само,ако те почерпят и то по някакъв повод,можеш да приемеш или откажеш.
Вече съм свикнала и не ми прави впеатление,дори се чувствам много по-спокойна.Но,когато си отида в Бг майма ми твърди,че съм започнала да имам много лоши навици-не се съобразявам особено с хората, но аз си идвам,за да си почина,не за да се ангажирам с чуждите проблеми.

Уффф,Millena, права си, накара ме да се замисля. ГЛедам да направя предварителна уговорка: дали иска, или пък давам да избира между 2 ястия( още преди да съм сготвила).  НИе с баща й много лошо я научихме винаги да чака десерт( да не си помислите, че е плод ). Та, така и да не харесва яденето, хапва малко поне. То ако я осатвим, само боклуци ще яде. МНого съм доволна, като е на градина- поне знам, че е яла супа, второ и плод.

Аз отново деля ситуациите. Ако сме у дома-важат моите правила и правя забележка и на другото дете. Ако ще да ми се сърдят родителите, които преди това така и не са успели да озаптят чедото си.
Ако не сме у дома-на техен терен-и в подобна на вашата ситуация-оставям си детето да вилнее според другото дете. Явно на възрастните би им допаднало две дяволчета да ошмулят къщата им. Ок. Така детето ще знае къде какво може да се върши. Иначе не бих била съгласна да има двоен стандарт-за моето непозволено, а за другото - не. Объркващо е за детенцето.
Ако сме на неутрално място - важат правилата на самото място.

Полудявам!  
Дъщеря ми е капризна, и то много. При избор от 3 ястия тя пита няма ли друго!!!!  Оставям я да си избере, и не предлагам нищо допълнително! Ако няма голям избор се договаряме какво ще яде.

Е, радвам се, че всъщност като разровим ситуациите се оказва, че не съм най-либералната мама наоколо
Няколко тежки думи казани по-рано в темата развенчахме, това ме радва. Вече бях започнала да си мисля, че само у нас не е казарма или че съм тотално провален родител 

П.П. Да не говорим колко ми е неприятен двойният аршин към себе си и към детето. На себе си бихте позволили да не ядете сготвеното някой път, защото не сте на кеф или да ядете чипс вместо плод, но на детето - никога 

Лала, и моите са чужденци, само че немци. Но по вьzгледи, както гледам, не се раzличават много от твоите... 

Ма то и братчедчето е такова... яде само екологично чисти храни, купени от специални магаzини... Друго не му се дава. Абсолютно.
Та моя скьпоценен след като присьствал на случката с банана решил и той да процедира така _ купил на Янис блиzалка на Шпонж Боб (естествено братчедчето не се облажил с такава, колкото и да се трьшкал, нали не е ЕКО), купил му и други неща, които братчедчето нямало... яли в Мак Доналдс...
Ми тьй де, няма да си оставим магарето в калта... каквото повикало _ такова се обадило, каzват хората...
(това снощи ми го раzкаzа, Янис се вьрна с пьлна чанта подарьци, не че иначе нямаше да ги има, ама сега са "по_ специални" точно щото братчедчето няма такива).
Освен това братчедчето НИКОГА не е гледало ТВ, ама НИКОГА.
Чак пьк толкова... 

Ааа, не, при нас въобще не става въпрос за екологично чисти продукти или каквото и да било друго. Напротив - етърва ми не може да готви и се ядат само полуфабрикати. Тук ставаше въпрос, че не може да се даде на моето дете, защото другото щяло да плаче. Ами ако и моето вземе да се разплаче? Само че моето не плаче, а стиска зъби и търпи. Аз лично си мислех, че дъщеря ми е много разглезена (и още смятам така). Но като бяхме във Франция започнах да се питам дали аз не съм изкривена нещо? Друга случка. Люлка - двойна, за 2 деца. Братовчедката седнала от едната страна. Дъщеря ми поиска да седне от другата страна, за да се люлеят двете. Слагам я, при което другото дете изпада в истерия. Слиза от люлката и започва да се тръшка и да държи люлката, за да не може и дъщеря ми да се люлее. Аз стоях и чаках майката да вземе някакво решение, но такова нямаше, освен :"Лена, защо така правиш? Защо сега плачеш и т.н." Аз си замълчах и дъщеря ми сама реши да слезе, за да остави братовчедка си да се люлее сама и отиде на другата люлка, която също е двойна. Седна и започнах да я люлея. Другото дете започна още повече да се тръшка. По едно време дъщеря ми поиска да спра да я люлея и покани братовчедка си да седне при нея. Е, и това не беше достатъчно - истериите продължиха поне половин час, ние накрая си тръгнахме, защото ни се наду главата. Все пак детето беше на 3г3м тогава, а дъщеря ми както казах е по-малка с 3м. След това и със столчето на което сяда всяко дете същото. Винаги се изчакваше братовчедката да реши кое си избира, защото ако дъщеря ми посмееше да седне някъде, започваше страшна криза. Всичко това се случва на територията на свекърва ми. Естествено свекърва ми не одобрява всичко това, но нали там не се месят... Нали са "културни". Само зълва ми не си поплюва и единствено тя смееше да прави опити за възпитание и коментираше случките на висок глас, за да се сетят родителите да реагират поне веднъж адекватно. Последният ден това дете едва не уби майка си, та тогава вече и аз се намесих, защото етърва ми, бременна, вече щеше да се разплаче, а аз некултурната българка взех, че я съжалих, въпреки че мисля, че тя си е виновна. Да им имам културните различия, казвам аз! И защо аз трябва да се съобразявам с техните културни различия, те да не са някакви по-възвишени същества от мен? Поне като са ми в къщата и им слагам и вдигам всеки ден, възпитанието според мен изисква да не дразнят детето ми. Нищо няма да им стане да дадат на детето си да си хапне заветните десертчета като излязат от дома ми (бях им предоставила цял апартамент на разположение, за да им бъде по-конфортно, да си ядат там, какво ми се влачат всяка вечер вкъщи, чакат да ги нахраня, а в същото време се гаврят с детето ми).

Аууу, arrows, тази тема е с голям потенциал за Дом и семейство, ама ако я почна няма да спра. И ме избива на един патриотизъм, направо откачам

Винаги преди да готвя ги питам дали имат някакви специални предпочитания. В общи линии знам кои са любимите им ястия и супи и предлагам измежду 5-6 варианта да си изберат. Не че няма вероятност да са казали, че искат примерно мусака, а след това да откажат да я ядат.
В този случай предлагам една или две алтернативи / водена именно от твоите притестения/. В мига в който почувствам, че въпорса не е в храната, а се опитват да ме разиграват - ги оставям гладни/ двамата или капризничещия/

И аз така правя На една вълна сме значи   

Абсолютно не бих допуснала ситуация едно дете да яде, друго да гледа. И ако все пак се случи, ще направя и невъзможното, но ще разрeша проблемът адекватно - най-вероятно ще изляза на мига до магазина.
Бебе на 3 години съм виждала, да. Не вярвах, че може да има, но пред фактите съм безмълвна.

Малко остричко тръгна темата,но май повечето са на едно мнение.Храна винаги деля,ама винаги,което не пречи на Ния(три години) да продължава да се тръшка всеки път така драматично,че стресира останалите чак.Сийке,това с научаването не е толкова лесно и до голяма степен си до дете,недей толкова категорично да съдиш.Ния също използва обяснения разни-ще се задавиш,ще ти се развалят зъбите,няма да остане достатъчно за мене....изобретателността и в случая е безкрайна.Понякога ми става много жал за нея,за две години да не се умори от подобни сцени,явно наистина и е проблем,но деленето на храна е едно от малките неща,за които съм непреклонна.Играчки също не дава,ама никак,пусках и тема наскоро.Не я насилвам,но не спирам и да я подканям,имам си и малки победи,които ми топлят душата-днес сама реши да занесем на дечицата в един дом готварската и печка,защото имала друга Обаче там-изненада-не дава да прочета книжка на децата,защото съм нейната майка,не дава да гледат картинките...Бяха ми необходими сигурно 10 мин(през които тя реве истерично и хълца),за да я убедя тя да показва картинките,аз да чета.Ама всичко това така ме уморява на моменти,че мечтата ми за три деца отлита някъде в пространството.Додо,Милена-направо ви се възхищавам за търпението

Не, не съдя. Само казвам какво мисля по въпроса.
Вярно е, че от дете до дете има голяма разлика, но досега не съм виждала такова, на което да му идва отвътре да си раздава храната и нещата (е, може да има и такива деца, но са рядкост, защото това е извън природата човешка).
Колкото по-рано започне да се приучава детето да споделя удоволствията с околните, толкова по-бързо и лесно ще се научи. Затова и в семействата с повече деца този проблем не е така често срещан, както в тези с едно дете. По-малките от рождението си са научени да делят с другите деца.
Bili , явно споделянето при дъщеря ти е съпроводено с отрицателни емоции, защо не пробваш да обърнеш нещата и да я научиш, че даването може да носи радост и удоволствие? Начинът ти ще намериш, нали си познаваш детето. Пък даже и да става чрез поощрения и награди. Нека всеки път, когато сама предложи и даде нещо на някой друг, да получава нещо, което да я радва. Дали морална или материална ще е наградата - ти си реши, но ако започнеш с материалната, работи и върху трансформирането й в морална. Гордост и любов в погледа на мама - това не е ли прекрасна награда за едно дете? 

Bili, точно заради мами като те се включих в темата не с поредното оплюване и съдене, а с малко по-различна гледна точка. Пак казвам, не оправдавам родителите изобщо. Но децата са си деца и не винаги искат да дават, особено на 3 г. Разбира се, че ги учим, повтаряме, но успех не винаги има и аз не бих насилвала, ако нещото си е на детето, негово си. Малко на възраст или не личните неща са си негови и има право да решава да подели или не, колкото и да го убеждаваш, че да споделяш е прекрасно. Децата постепенно узряват за тази идеи, по рождение са егоисти, не го казвам аз, а психолозите. Наша работа е да ги научим на това, но наистина не винаги е лесно и децата са различни. Отдавна го разбрах и съм спряла да съдя, че ако моето дете прави/не прави нещо, то за всички останали е също толкова лесно/трудно.
Затова се включих в темата

Хайде малко да отклоня темата, ако нямате нищо против.

След работа отивам в градинката при дъщеря си, като пускам майка ми да си ходи. Винаги нося нещо за Луси - сокче, солети, бискити, друго. Ако става дума за бисквити и солети, те лесно се разделят между децата, ама като нося едно сокче, обикновено дръпвам дъщеря си настрана, за да го изпие, но децата, естествено, идват след нея, да пият и те. Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.

Как постъпвате в подобна ситуация?

Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.

Случвало ми се е, но с разни нещица, които са в пакетче. Бърка се в пликчето, без да се пита дали може. Това ме е вбесявало, защото става думаза дете на 3 години( не му се разрешава да яде такива неща). Предлагам на дъщеря мида яде по пътя и стигнем ли градинката, ако не е изяла- прибирам. Сокче в товоята ситуация не бих носила.

Това ми напомня една вчерашна случка, дъщеря ми яде солети, които по принцип рядко давам, но бяхме принудени да се крием от дъжда под чадъра на едно кафе и само солетите я спираха на едно място. Та идва едно хлапе, към 4-5 годишно според мен, което ми казва - Мен ще ме почерпите ли? Аз казавм - Разбира се, заповядай. Той ми отговаря - Ама да знаеш, че ще си взема много! и извади половината солети от плика 

Иначе изчетох цялата тема, наистина някои примери доста ме втрещиха, аз слава богу засега не съм имала такива случки, даже обратното дразня се от това, че хората и децата непрекъснато я черпят и то задължително с неща, които аз не купувам и се стремя да не яде, но пък тя се научи да проси, което намирам за отвратително, но просто не мога да се преборя. Интересното е, че никой не се сети да попита аз разрешавам ли, дали няма алергия, чисти ли са й ръцете и пр., но това да кажем  е тема на друг разговор.

Храна раздавам, ама сок, вода, да му пият от шишето или сламката   Ако имат чашка - сипвам, ако нямат - имат си родители. Избягвам да му купувам, когато са много деца, за да не се дразнят, но пък ако иска - не го ограничавам...

Това е далеч по- възмутително, отколкото несподелянето на храната, което виждам е много е популярно. Преди малко една жена караше внучето си да черпи моето дете със зрънчо, а онова не даваше и ревеше, пък моето изобщо не настояваше да си вземе. Защо тормозеше детето тази жена, при положение, че сме и напълно непознати? По- добре децата да знаят, че не всичко, което поискат следва да им се даде.

Не ми се е случвало някое дете да вземе сокчето на сина ми и да го допие, нито той посяга към чужда храна без покана.

A родителите на децата,които изпиват сока на твоето дете къде са?
Аз не бих позволила на моето дете да се държи така и да пипа чужди неща без да пита.При това пъво мен-ако преценя ще му купя сок или каквото там е интересно.За мен,когато всяко дете си има закуска/плод/сладкиш е нормално.Ако решат помежду си да си ги разменят-ок.Но не давам да се пипат чужди неща.И не давам да пипат нещата на сина ми,ако не ме попитат дали може.

Мисля, че има голяма разлика между поделянето на храна между непознати и това между близки хора. Аз лично не очаквам непознати хора да предлагат каквото и да било на децата ми и ми се струва, че това със сока е малко преминаване на границата на личното пространство.  

  Наистина ми е уморително вече да ми обясняват как трябвало аз да я науча.......Това за съжаление ми се струва мноооого далечна перспектива

Аз на твое място никога не бих дала нещо, което не може да се раздели, пред другите деца. Какво ще й стане на дъщеря ти, ако изчака малко и си изпие сокчето след като си тръгнете? На теб би ли ти било приятно някой родител да носи нещо само на детето си, а на твоето да му текат лигите край него? 
Да се поставиш за миг в кожата на другия обикновено спестява доста проблеми. 

Лятото дъщеря ми прекарва по 2-3 часа в игри по площадките. Неизбежно е да ожаднее и винаги носим вода или сокче. Понякога, ако няма сок, се налага да пие вода на чешмичката, но не и позволявам да пипа соковете/чашките на другите деца. Не може всичко да се споделя. Никой никъде не се крие и няма смисъл в това. Навън децата тук обикновено ядат едно и също- нярязани плодове, зеленчуци, сирене, дребни бисквитки, кексче. Много рядко храна се споделя. Не съм видяла на някой толкова да му текат лигите.

При вас сигурно е така. Тук обаче е прието обратното. Щом е дете, предлага му се. Навремето главно на момченцата ( ), сега на всички. Децата така са научени и очакват да бъдат почерпени.
Когато това не е възможно, според мен вината е на родителя, че изкушава останалите. Може да се даде дискретно, а не показно пред останалите. Поне аз не бих си го позволила. Особено, когато социалното разслоение расте с всеки изминат ден и не всеки родител може да осигури широкорекламираните и скъпи лакомства на детето си. 

Аз имам поглед и върху ситуацията в България. Прекарваме част от лятото там вече две години. Впечатленията ми са, че много майки се дразнят да се дава на децата им- гризки, бонбони. И са прави. Но много често разни, особено баби, настояват- да си вземе, та да си вземе. Ка' щяло да не яде бонбонки или гризчици.
Не съм фенка да се яде по ъглите, ако толкова иска детето- майката ще му купи. Баш такова разслоение не съм видяла.

Радвай се. Защото аз съм. И то за един глупав чипс с много Е-та и още по-голяма реклама. Ама беше и много скъп, нали пустата реклама трябва да се избие отнякъде.
Та видях как на едно дете му течаха сълзите, а майката на другото се правеше, че не вижда. Моето беше още бебе тогава, но си взех поуката, защото още ми парят онези сълзички.
И, изобщо, децата за какво ходят по детските площадки - да играят или да се тъпчат с лакомства? 
Между другото, не съм видяла на дете да му текат лигите за плод или зеленчук някакъв - винаги е за нещо, широко рекламирано по телевизията.

Права си 'Как Сийке, като плаче детето не може да си без сърце- ще предложиш, ако майката разреши- ок.
Всеки си има разбирания за нещата, но в крайна сметка сме хора, не роботи. Има ситуации и ситуации.
Както си права, че детските площадки са за игра.

Сетих се една случка 
С Янис бяхме на една детска площадка (да е бил 3 годишен тогава). Бях на диета и все поглеждах кьм огромния пакет солети на Янис отгоре вьрху количката. Не иzдьржах и zапочнах да си гриzкам малко по малко. Едно малко по - голямо детенце се zавьртя покрай мен, гледайки ме единствено в солетите и аz като се огледах zа майка му, която до последно така и не можах да видя, го почерпих. То си вzе една шепичка и отиде по настрани да си ги иzяде.
След малко се вьрна и отново вzе да ме гледа в солетите. Отново го почерпих цяла шепичка.
Това се повтори кьм десетина пьти, след което реших, че солетите не сьм ги купила zа чуждото дете и ги прибрах.  След като ме попита кьде са солетите и аz отговорих, че са свьршили, то ме погледна леко учудено и каzа "Ми аz видях, че са отгоре на количката". Каzах, че ги няма там, а то се zапьти да проверява само дали аджеба са там.
Естествено не го допуснах, то бива нахалство ама на мен вzе да ми идва в повече.
А майка му така и не раzбрах коя е... 




Иначе сокче досега не са ни искали, но аz и не смятам Янис да си го дели с другите деца от детската площадка. Всяко си има майка. Да му купи.
Ако е нещо zа почерпка... хубаво, ама сокче 

Това е грешка- научени са да им се предлага от всичко, а не трябва. Не обичам да черпят детето ми, когато е тръгнало да се пързаля. Черпещите са точно толкова несъобразителни, колкото и нечерпещите.

Грешка, негрешка - факт от българския манталитет. 
Нямам нищо против, когато е на място, където децата са с родителите си и те имат контрол върху това, което се яде и пие.
Но наистина ми е много странно това тъпчене с боклуци на децата по площадките. Освен, че се дразнят останалите, мен лично винаги ме е било страх от задавяне. Всички знаем какво може да се случи, ако детето е с пълна уста и се спъне или някое друго го блъсне.
Може да съм маниачка, но никога не съм позволявала на сина си да играе с нещо в устата, особено пък дъвка. Много ме беше страх от инциденти.
Не виждам какъв е проблемът, ако детето огладнее, да се заведе настрани, да се нахрани и пак да се върне да играе?
Отделно, че във връзка с една друга тема, подобно тъпчене с храна създава проблеми после с основното ядене и се почва едно вайкане по адрес на "злоядите" деца... 
Особено бабите, имам чувството, че изпитват странно удоволствие да си мерят лошия апетит и капризите на внуците. Колкото е по-проблемно детето, толкова бабата се издига в очите на останалите като мъченица. И светица, може би? 

Как` Сийке, аз написах, че като нося деляеми храни, ги връчвам на децата да ги ядат заедно, а когато й нося сокче, я махам от калъбалака, отвеждам я настрана и й го давам да го пие пред мен. Но какво пречи на децата да я последват!? Но както и да е!

Ами Нансен, нищо не може да им попречи да идват, освен родителите. Но както виждаш и те не го правят. Затова единственият начин да не делиш сока е да не го носиш. На мен ми хрумна идеята да слагаш сока в някакво детско шише /термосче и така няма да се вижда какво пие детето и няма да има съблазнени от кутийката деца. Освен това личното шише на детето никой все пак няма да надигне, въпреки че аз и от сока със сламка също не виждам как става работата ама ти си знаеш. Аз не нося храна за децата ми на площадката, за да не изпадам в деликатни ситуации. Скривам обаче някоя солета в чантата си, ако моите вземат да подскачат около чуждите лакомства, да ги залъжа и да им отвлека вниманието. Аз също като Как'Сийка изпивам голям страх от тичащи деца с пълна уста. Просто за секунди може да стане беля. Аз голям човек щях да се гътна от задавяне, пък едно дете...Ама то който е патил, знае.

Аз съм от патилите Бяхме на почивка на Рибарица,Ния беше на година и малко,дадох и едно малко парченце краставичка,тя тръгна към другата маса,падна,разплака се и се задави,просто за секунди стана всичко,посиня веднага и се отпусна,обърна очите,помислих си,че....Още по-лошото е,че не реагирах адекватно ами припаднах,добре,че е мъжът ми-обърнал я с краката надолу и я тръскал с всички сили докато изплаче.После четохме,че това е било много опасно и не се препоръчва,за мен тогава просто Бог ни я върна.Трябваше ми една година и доста специалисти да се възстановя от шока,но все още като видя дете,което върви и яде,ми прилошава.

абсолютно на същото мнение съм

мале, настръхнах аз докато четох историята  а какво се препоръчва в такива случаи