Повод да задам темата е снощния кошмар на дъщеря ми.
Плака на сън: “Мечо! Не! Не топа (топка)!” Явно единствената и позната фигура за “сплашване”- Мечо, искаше да й вземе топката!? Мечо, който идва от гората, когато Тя пищи истерично, за да види защо е този шум?; Мечо, който взима бонбоните, когато Тя е прекалила с тях; Мечо, който прибира разхвърляните и необгрижвани от Нея играчки, за да ги разгледа и поиграе с тях в гората, но на следващия ден вежливо ги връща...
Враг съм на санкции и заплахи през плашещи ме в детството герои:Баба Яга; Торбалан; Кумчо Вълчо... Несериозно възприемам и наказването в ъгъла-едно време тази родителска санкция се превръщаше в най-голямо забавление за мен и брат ми...
Така че се оказвам без набор от приемливи и достатъчно добри санкции за възстановяване на контрола над ситуацията!
За сега съм случила на добро дете, но понякога, макар и рядко дяволчето Фют си няма работа и му нашепва: "Прави пакости!"...
Тогава реагирам с многократното:" Моля те не прави така, защото е грозно и е беля!" В къщи ме иронизират за умолителния тон. В повечето случаи имам добър резултат, но има и ситуации, в които отговорът е категоричен: "Нама!" и всичко продължава...
Та споделете за Вашите приоми и родителски открития и работещи техники за сплашване, сакциониране и насърчаване на децата Ви!
Ще съм Ви признателна за обменения опит!