За изхождането, закаляването и кърменето на поискване - част 3

не знам, прочетох новата статия за преодоляване на трудностите, но нещо при нас започна да не върви Уж до скоро, колкото пъти я заведа, почти не е имало да не пишка, а от 2-3 дни, сигурно от 10 пъти, пишка само 2, най-много 3 пъти и след малко в памперса. Нито интуиция, нито нищо не помага. До скоро като я изпишквах на около 2 часа беше добре, но сега или вече се е изпишкала или малко след като и обуя пак памперса се изпишква.

Петя, може да си станала по-настойчива, да си се амбицирала? Аз в началото много се запалих и започнах да броя колко напишкани гаши имаме за дена, дебнех и час по час му предлагах да пишка. И така докато малкия не се запъна като магаре на мост и абсолютно отказваше да пишка в легена. Като го заведа над легена се извива и реве, обувам му гащите и след няколко секунди се напикава. Оправи се като спрях да броя и като спря да ми пука дали е останал сух или се е напикал 10 пъти.
Също така е възможно да никне зъбче или пък да е леко неразположено детето-поне при нас винаги се оказва нещо такова
Давай по-лежерно

ами напоследък наистина стана по-неспокойна и предполагам, че скоро ще и изникне 3-ти зъб, въпреки, че не личи на венеца. От вчера забелязах, че дъха и мирише на ацетон, както когато е болен човек, но не дава други признаци да е болна. Направо се чудя Иначе не я дебна, когато се сетех на около 2 часа я водех и тя веднага се изпишкваше, а сега я държа по 5 мин и нищо.

Здравейте момичета, и аз да се включа в групичката макар и да съм изпуснала първия влак. Подробно изчетох всички теми и статии и от две седмици сме само по гащи или голо дупе (за ужас на свекърва ми), през деня разбира се. Най-интересното е, че малкия човек разбира какво става и за моя радост (и гордост на таткото) голямата нужда отива директно в гърнето от самото начало а за пишкането,...е, има и добри и лоши дни. Изработихме си метод, ходим на гърне само в банята и едновременно.
Яна, аз следя от самото начало вашия напредък и често повдигам духа с постингите ти. Бих искала да те попитам, махането на нощния памперс (ако още помниш) ускори ли нещата, отрази ли се на цялостния процес? Питам, защото имам чувството че обърквам детето си като му слагам памперс за през ноща при положение че цял ден развява голо дупенце. А не мога да събера кураж имайки предвид, че той плаче когато е сънен и не желае да сяда на гърне или да го държа. Дайте ми съвети как да се справя с тази ситуация.

Благодаря на всички които активно участват, превеждат статии и ни помагат да не живеем в неведение.      

изкачвам на 1ва страница,

Кристина, аз в началото много геройски махнах нощния памперс. Алекс може и да беше готов за това, но аз не бях При всяко помръдване го пипах м/у крачетата дали не се е напишкал, не спях добре, все мислех че се е напишкал без да го усетя. Той също се изтормози от постоянно ръчкащата го за да провери майка и накрая сменях по 4 чифта гащи и подложки нощем. Накрая върнах памперса, само че го изпишквах нощем когато мисля че му се пишка, и винаги му сменях памперса ако усетя, че се е напишкал. Махнах памперса когато установих, че винаги е сух сутрин, напишкваше се веднъж седмично например. За изпишкването през деня-не помня да е имало ефект, ако е имало ефект то е било самият факт, че го изпишквам нощем а не дали е с памперс или с гащи.
Нощем задължително докато го изпишквам суче, иначе не става засега. Денем не суче докато пишка/ ака.

Благодаря ти.   

Яна, а как го изпишкваш докато суче? В смисъл в каква поза, сваляш ли му напълно панталончето преди това? Дани също не иска да го изпишквам, когато е сънен и очкава да му дам гърдата, за да го направи.

  Аз също през ноща ги изпишквам докато сучат, просто и тиквам гърдата в устата и с другата ръка я събличам отивам до тоалетната изпишквам я и се връщам. Всичко много внимателно за да не събудя другата или пък направо приключвам и с нея, тоест оставям ги да ревнат, но тиквам гърдата за да се успокоят и изпишкват. Има моменти вече обаче когато със сигурност стават за да се изпишкат и не реват докато не ги изпишкам, а чак след това за да им дам гърдата и да заспят.

Аз пък си го вдигам, отнасям го мрънкащ до банята, стъпва си на крачетата, свалям гащите и докато се прозява сънен и спящ се изпишква.. После казва сънено "браво" (туй ни е ритуал, че чак и спящ го прилага  ), гушва се в мен и си лягаме. Давам цица и се отнасяме.. До следващото пиш
Обикновено са 2-3 на нощ  + 20тина будения за "нениииии".. Вече така гръмогласно си го търси, че няма как да му откажа 

Процедурата по изпишкване нощем е такава:
Сядам на спалнята, така че легена да ми е м/у краката. Гушвам Алекс, така че да суче от дяснта ми гърда (само така ми е удобно, на другата гърда не мога да уцеля легена), смъквам му долнището на пижамата (не го събувам напълно, само смъквам до под коленете), разкрачвам крака, с лявата ръка му хващам коленете и му ги сгъвам. Навеждам се и аз малко напред, така че дупето му да се пада между коленете ми. Казвам пиш, изчаквам го малко (нощем става по-бавно, през деня се изпишква за няколко секунди, а нощем може дори 5 минути да суче преди да се изпишка) и като е готов-бум в леглото, вдигам панталона, завивам и си лягам.

    На 8 месеца и аз понякога съм я изпишквала нощем сучеща, но сега
само смъквам гащите до коленца и тя пишка над легена до леглото.
Пробвах и до банята да ходим, но аз ще се спъна някъде, а и тя недоволстваше
от светлината. Може и да не се обърка детето, ако е нощем с памперс -
при нас нямаше проблем. Като свърши лятото и голямото нощно сукане с
пишкане по ен пъти, тогава и спря да пишка нощем и така... Другият
вариант е - първо сукане, после пишкане или обратното - трябва да се опитва.

Благодаря, момичета .

Имам повод да почерпя - направихме пробив с изхождането на извън къщи! 
Напредък е - досега няколко пъти се е случвало да изпадам в сконфузна ситуация, като виждам, че му се ходи, вдигам се с бебето до тоалетната, хората ме гледат странно и накрая - нищо.  Та бяхме на гости за уикенда. Пак доста време стискаше и плачеше, като се опитам да помогна, или пък се оглеждаше с интерес. Накрая в полусънено състояние пусна акито на свобода  и оттам нататък проблем нямаше.

Всъщност два повода имам. Изглежда дойде краят на нощното аки! Днес дори ми се разсърди, че не съм го разбрала и настоявам за нещо повече от пиш. В тая връзка - е, не го владея това изхождане без бебето да се разсъни...

Mimsat, при вас как е положението? Как процедирате по време на разходките?
много ви се радвам на вас, че сте започнали от самото начало 

Здравейте момичета,
майка съм на пет месечна сладурана и аз като вас се интересувам от страшно много неща свързани с нея.
Случайно попаднах на темата ви и искам само да ви разкажа какво прочетох съвсем наскоро (от книгата на един американски детски психолог) по въпроса като предварително ви казвам че е противоречиво на всичко което прочетох до тук.Не го правя за да влизам в полемики (опазил ме Господ!) а за да ви предложа още едно мнение по въпроса.
Та книгата се казва "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън и си я свалих от www.DMCA-removal-from-Google.


"..От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-куленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва...."

Ще ми бъде приятно да разбера какво мислите,все пак ви чета за да се уча от вас