САМО за фенове на Стивън Кинг !

А някой чел ли е "Колорадецът"? Започнах я преди около месец и не мога да я прочета. Това сякаш не е Стивън Кинг. Или превода е тотално сбъркан. По-тъпо и отегчително нещо не бях чела от този човек, който ми е един от любимите писатели. В крайна сметка, прочетох няколко други книги, но тази не върви. А е тънка. Не ми е пред очите и не знам на кое издателство е, но ми е любопитно има ли такъв, който е успял в начинанието.

А аз чакам за рд подарък "Дума Ки"

Аз четох "Колорадеца", не ми допадна книгата. Ако стигнеш до края, ще си още по-доволна Експериментира човекът с жанровете, може да си го позволи. Поизчерпан ми се вижда, или откакто е спрял алкохола и дрогата нещо накуцват нещата. Въобще са несравними книгите му от 80-те със сегашните, според мен. Сега започнах Дума Ки, ще видим...

Ок, ще разкажа – с малки букви слагам гадорията, да не вземе да я прочете някоя бременна мама, случайно надничаща  тук.

Помня, че си купих книгата от пловдивската автогара, преди да се кача на рейса за Сф.
Та, настаних се аз  удобно, рейса потегли и захапах… Минах набързичко предговора, стигнах до встъпителните думи на автора и тъкмо се замислих /негодувайки/ над твърдението, че жанра е за хора,  ” които обичат да намаляват скоростта и да оглеждат мястото, където току-що е станала тежка катастрофа.“ и попаднахме на такава.. Рейсът намали и  спря. Почти под прозореца ми, имаше изгоряла, малка кола, която още тлееше и пушеше /Ясно се виждаха и два тлеещи трупа отпред /.
Ако искате вярвайте, но рейсът спря за няколко минути и всички пътници – без изключение се натикаха от нашата страна, за по- добра видимост. Никой не повърна, не извика – стояха и гледаха, като хипнотизирани, а на мен ми идеше да завра под седалките. Шофьорът даже слезе да огледа по-отблизо, после се качи, като изпсува грозно, че се чували сирени и побърза да потегли, за да не го карат да пише. Добре, че нямаше деца, само една млада майка с малко бебе, но и тя доста се ръчкаше за „билет на първия ред”.
Аз изпадам в потрес при подобни гледки, ако имам избор си ги спестявам. Виждала съм още няколко катастрофи – за щастие леки – но винаги, ама винаги имаше много зяпачи, попиващи с жаден поглед всяка подробност. Живея на оживен булевард и при всеки писък на спирачки и триещи се ламарини, гледам как се юрва народа. И това са хора, от всякакви възрасти и съсловия. Ако са закъснели, питат - "Кво, стана? Как стана? Ти видя ли?"


ПП. Ето и пасажа, за който говорех.
 „Защо хората четат такава литература? Защо тези книги се превръщат в бестселъри?“ Струва ми се, че тук има скрит подтекст  в смисъл, че писането за страха и ужаса е проява на лош вкус. Читателите често започват писмата си към мен със следните думи: „Навярно ще ме помислите за откачен, но действително харесах «Сейлъмс Лот».“, или: „Може би имам морбидни наклонности, но се наслаждавах на всяка страница от «Сияние».“… Струва ми се, че ключът към това е изречение от статията в „Нюзуик“, написана от един критик и посветена на второкласен филм на ужасите. Изречението гласи: „…филм за хора, които обичат да намаляват скоростта и да оглеждат мястото, където току-що е станала тежка катастрофа.“

Тук е цялото въведение http://www.chitanka.info:82/lib/book/82

Абе и аз винаги съм се чудила за това зяпане. Но не го осъждам. По-скоро всеки път се чудя какво ли тласка човек да гледа такива сцени? Съчуствие? Желание да види колко зле биха могли да бъдат нещата и съответно да се поздави с невероятния  късмет, който има, бидейки жив и здрав?... Не знам. И двете причини са обясними, прости, чисто човешки - само на външен вид сме по Божие подобия все пак.
Но и обратно - когато чукаме на дърво и извръщаме поглед какво всъщност правим? Явно инстинктивно смятаме, че като заличим по-бързо картината на видяното та това ще ни даде гаранция, че на нас няма да се случи? Когато извръщаме поглед не проявяваме ли всъщност липса на съчуствие? Не, по-скоро ни е страх.... Много често мисля за тези неща. И си казвам: Боже, ако сега извръщам очи и искам да забравя и да се скрия...а ако утре това се случи с мой близък? Такива едни въпроси все ми се въртят в главата. Не претендирам, че знам отговора им обаче.
А Стивън Кинг той точно тези подсъзнателни пориви много добре познава. И май затова е и толкова богат 


Лизбет, и аз смятам, че беше брилянтен в по-старите си книги (въпреки, че не съм чела много от новите му). Но и нормално е - всеки се изчерпва от към сюжети в  един момент. Та вижте какво става с киното. Няма какво да снимат без да повторят някоя добра стара история. И как иначе - та за цялата история на киното има ли вече нещо, за което да не е разказано? Само ефектите се подобряват. Ама и те втръснаха.

Доня Туфиня, Лизбет, "Дума Ки" определено ще ви хареса  ! Книгата си е "Кинг" от всякъде! Накрая има само един излишен епизод, но това си е моето лично мнение. Приятно четене  !

Здравейте!
Идвам тук във вашата групичка.
Кинг не съм чела от 100 години, май ще трябва да се поправя.
Напоследък гледах "Кари" и "Мизъри", но ми се видяха съвсем смотани като филми.

И аз не бях чела много време. Не само Кинг, а книга изобщо. С това постоянно стоене на компютър все нещичко да ровиш, и някакси бях отвикнала. Но си взех две от книжките, които Daniabc продаваше. И сега малко ми се върна вкуса за четене. То когато четяхме преди години толкова много беше друго - нямаше торенти, нямаше с какво да заместиш книгата. Сега ще дебна в Стивънкингския форум да си купя "Понякога те се завръщат"

А това дето го четох - "Последният случай на Ъмни" много ми хареса. Най-малкото заради реверанса към Р. Чандлър. И него много го харесвам.

Малко поизостана темичката, мъчно ми е 
Аз не спирам да го чета, така ме е завъртял, че не мога и ден да изкарам без да чета. Ако си свърша книгата, която съм започнала просто не мога да издържа и един ден без да подхвана нова. Като пристрастена съм...

Стефче, ти беше споменала за едно разказче "Движещият се пръст" - прочетох го, много е забавно 

Това за движещият се пръст не съм го казвала аз, но сега като го споменаваш се сещам, че съм чела май нещо такова. Но съм забравила, не съм сигурна. Както и разкази в тази книжка "13". Уж не съм ги чела пък като го започна се подещам, че ми е познато. Когато бях към 20 и нещо години изчетох на юруш къде кавото намеря негово из нас или мои познати. Прочетох там 15-ина неща. И съм забравила някои.

А, извинявай, значи съм объркала  Няма значение, разказчето е забавно, четох го в Читанка.

Понеже никой нищо не коментира, ти какво четеш в момента?

Аз преди два дни започнах "Гробище за домашни любимци" - няма второ такова четиво! Уникално, направо потресаващо е. Много размисли вкарва тази книга ...

Айде и аз да се запиша в темата.
Голяма съм почитателка на Ствън Кинг.Чела съм почти всичко, издавано досега от него.
Любимите ми книги съм ги чела по 2 пъти- Гробището е от тях

"Дума Ки"съм си я купила,но не съм я прочела още ,в момента чета друго,след него е тя

И на мен ми е любимо "Гробище за домашни любимци". Особено всички онези страници, в които описва как разкопава детето... Толкова трудни са за четене. Четеш, буксуваш, четеш и накрая... се чуствах все едно аз току що бях разкопала нечий гроб. Винаги съм казвала, че след негова книга много често ходиш сякаш си ударен с нещо тежко. Няма да забравя как налъгах преди години моя приятелка да започне да чете Стивън Кинг. Точно с тази книга. Тя няколко пъти пита "Ама да не е много старшна?". Викам: Няма, бе, просто един дебел котарак взе че умря. И я оставих да я почне в една дъждовна вечер.   Така де - като ще е Кинг да е Кинг.

 А аз се изкефих на това дето чета в момента "Последният случай на Ъмни" заради препратките към Реймън Чандлър. До тоя момент не бях забелязала такива приумици при Кинг.

Аз напоследък изгълтах много книги, обаче Гробището много ми повлия, още повече, че и моите деца са на точно същата възраст като тези в книгата. Вчера, докато четях усетих, че спирам да дишам, чета и плача ... и после наистина ходих като ударена с нещо много, много тежко ... Така ходих след като четох "Мъглата". Ужас направо



Толкова силно досега не ми е влияла негова книга, но тази ми е вече любимата! Измести "Тъмната половина", определено. 



Имате ли представа, дали Бард или Плеяда ще преиздават още от старите му издания?

Четох във форума на Стивън Кинг, че Бард щяли. Дано е така, дано! 

Ха! Подобно на теб, брат ми навремето когато я беше чел имаше котарак. Едър и голям. Брат ми казваше, че докато четял го гледал как се протяга и....
На мен и "Сейлъмс Лот" много ми хареса. Всички онези хорица в малкото градче, (всеки със своя си номер), постепенно нещо навлизаше в живота им... Беше някак толкова реално. В едно малко градче уж просто дойде един непознат. А всички изтрещяха. А! Сетх се и за друго - как вятърът стана един такъв по-особен. Когато я прочетох бях много впечатлена точно от описанията на природата в Лот. (как вятърът лазел под стряхата, как никога не се успокоявал..Ей, страхотна книга!)

Въпреки, че да си призная отдавна вече му претръпнах на книгите откъм страх. Но когато ти е за първи път е.... много по-въздействащо от филм.

Ух, "Сейлъмс лот" е много готина, да  Понякога ме е страх да гледам през прозореца 

Клетка, Роуз Мадър, двете части на То, Пътна мрежа, Живата факла, Играта на Джералд - тези ме чакат сега да ги почвам