Обожавам мед! Мога да го ям с лъжица, мога и с ...пръст 
Мога и в напитки...просто ми потекоха лигите само като си помислих 
Виж целия пост
Мога и в напитки...просто ми потекоха лигите само като си помислих Мед
- Публикувана: 12 окт. 2007, 18:31 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2007, 18:24 ч.
# 60
15 окт. 2007, 15:24 ч.
# 61
15 окт. 2007, 15:30 ч.
Яжте мед, но с мярка. Гъз глава затрива, все пак.
Аз го обичам със сиренце. На пържени филии с яйца, бухти, мекици.
Виж целия пост
Яжте мед, но с мярка. Гъз глава затрива, все пак.
Аз го обичам със сиренце. На пържени филии с яйца, бухти, мекици.
# 62
15 окт. 2007, 15:49 ч.
И аз го обичам много- върху филийка с масло или пържена с яйца, в чай с лимон. 
Виж целия пост
# 63
16 окт. 2007, 11:39 ч.
Не го обожавам, ама все пак хапвам всяка сутрин по 1 лъжица заедно с мюслите за закуска.
Виж целия пост
# 64
16 окт. 2007, 11:44 ч.
е кажете какъв е съставът му , не мъчете ССК .
Виж целия пост
щоуууууууууууууу, каза ти какъв му е точно състава ли 
# 65
16 окт. 2007, 11:52 ч.
Обичам мед, Пепи също. Особено като гледа Мечо Пух, точно както Калоян на Лили
Не му давам повече от три лъжици. Ако закусва кисело мляко с бисквити, също слагам мед(това е от скоро обаче).
Виж целия пост
Не му давам повече от три лъжици. Ако закусва кисело мляко с бисквити, също слагам мед(това е от скоро обаче).
# 66
16 окт. 2007, 11:54 ч.
Минах през меденото изложение и забърсах 3 бурканчета различен мед 
Виж целия пост
# 68
16 окт. 2007, 13:22 ч.
Алергична съм 
Като дете ме тъпчеха с мед при всяка поредна болест и се чудеха що не помагал... Понасям го само в меденки...
Виж целия пост
Като дете ме тъпчеха с мед при всяка поредна болест и се чудеха що не помагал... Понасям го само в меденки...
# 70
19 окт. 2007, 13:29 ч.
Обичам вксусът на меда. Напомня ми за детството. Сякаш съм под стария сачак пред къщата на село и чувам металното ръмжене на центрофугата, в която татко слагаше пчелните пити. Рояк пчели бръмчат наоколо, усетили, че са отнели съкровището им. А ние, хлапетата, чакаме с нетърпение да потече меда. После бързаме да бучнем пръстчета в изцедените пити, току-що извадени от машината , в която до преди малко баща ми ги е въртял до припадък. Все още има мед по тях. Последни капчици събират сили, за да се отпуснат и да паднат на земята - като сълзи. Всяка ръчичка, добрала се до медната пита къса парченце и пъха в устата. Невероятна вкусотия. Медeна дъвка. Първо усещаш сладостта, която с всяко следващо дъвкване става все по- слаба, докато накрая в устата ти не остане парченце восък. Ако затвориш очи в този момент, непременно ще си представиш най-пъстрата поляна с цветя и ще усетиш аромата им. Или пък ще видиш най-кичестата акация (такива имаше много по нашия край тогава) и ще ти замирише... на детство.
Виж целия пост
# 71
19 окт. 2007, 15:01 ч.
ОХХХ....така си го написала, че видях и поляната и пчелите и малките пръстчета, а ароматът, леееле. Само че в устата ми няма медена дъвка
. А искам да има, държа те отговорна за повишеното ми слюноотделяне в момента.
Вече веднъж ти писах мнението си за таланта ти. За втори път те поздравявам
Виж целия пост
Обичам вксусът на меда. Напомня ми за детството. Сякаш съм под стария сачак пред къщата на село и чувам металното ръмжене на центрофугата, в която татко слагаше пчелните пити. Рояк пчели бръмчат наоколо, усетили, че са отнели съкровището им. А ние, хлапетата, чакаме с нетърпение да потече меда. После бързаме да бучнем пръстчета в изцедените пити, току-що извадени от машината , в която до преди малко баща ми ги е въртял до припадък. Все още има мед по тях. Последни капчици събират сили, за да се отпуснат и да паднат на земята - като сълзи. Всяка ръчичка, добрала се до медната пита къса парченце и пъха в устата. Невероятна вкусотия. Медeна дъвка. Първо усещаш сладостта, която с всяко следващо дъвкване става все по- слаба, докато накрая в устата ти не остане парченце восък. Ако затвориш очи в този момент, непременно ще си представиш най-пъстрата поляна с цветя и ще усетиш аромата им. Или пък ще видиш най-кичестата акация (такива имаше много по нашия край тогава) и ще ти замирише... на детство.
ОХХХ....така си го написала, че видях и поляната и пчелите и малките пръстчета, а ароматът, леееле. Само че в устата ми няма медена дъвка
. А искам да има, държа те отговорна за повишеното ми слюноотделяне в момента.Вече веднъж ти писах мнението си за таланта ти. За втори път те поздравявам
# 73
19 окт. 2007, 15:37 ч.
Уважаема, доня КОПРИВА, мога само виртуално да почерпя с това
Малко извън темата, но както на времето моят дядо се е занимавал с пчеларство, така днес и баща ми започна да го прави. Извади същата стара центрофуга, нареди 10-тина шарени кошера, облече странният костюм и за радост на внуците си, започна да повтаря същите свещени действия, с които дядо ни пленяваше на времето. Винаги гледахме отстрани и по-надалече, за да не ни нажилят пчелите. И там, отстрани, всичко изглеждаше като някакъв магичен ритуал. После цялата менажерия се преместваше пред къщата и когато дядо изваждаше първите изцедени пити, ние, внуците, се спускахме като коте на риба. Наставаше борба голяма. Баба, уж ни гълчеше, че вече сме големи и не трябва да се борим така, после, че сме се омазали с мед и лепнем навсякъде, но и тя ни се радваше, лека й пръст и на нея. Толкова много години са минали от тогава само, че ми иде да заплача...по безвъзвратно отлетялото детство.
Виж целия пост
ОХХХ....така си го написала, че видях и поляната и пчелите и малките пръстчета, а ароматът, леееле. Само че в устата ми няма медена дъвка . А искам да има, държа те отговорна за повишеното ми слюноотделяне в момента.
Вече веднъж ти писах мнението си за таланта ти. За втори път те поздравявам
. А искам да има, държа те отговорна за повишеното ми слюноотделяне в момента.Вече веднъж ти писах мнението си за таланта ти. За втори път те поздравявам
Уважаема, доня КОПРИВА, мога само виртуално да почерпя с това
Малко извън темата, но както на времето моят дядо се е занимавал с пчеларство, така днес и баща ми започна да го прави. Извади същата стара центрофуга, нареди 10-тина шарени кошера, облече странният костюм и за радост на внуците си, започна да повтаря същите свещени действия, с които дядо ни пленяваше на времето. Винаги гледахме отстрани и по-надалече, за да не ни нажилят пчелите. И там, отстрани, всичко изглеждаше като някакъв магичен ритуал. После цялата менажерия се преместваше пред къщата и когато дядо изваждаше първите изцедени пити, ние, внуците, се спускахме като коте на риба. Наставаше борба голяма. Баба, уж ни гълчеше, че вече сме големи и не трябва да се борим така, после, че сме се омазали с мед и лепнем навсякъде, но и тя ни се радваше, лека й пръст и на нея. Толкова много години са минали от тогава само, че ми иде да заплача...по безвъзвратно отлетялото детство.
# 74
19 окт. 2007, 15:55 ч.
И аз обичам много да консумирам мед.
Ето да прочетете за него : http://abiconic.dir.bg/bees/med.htm
Дано да ви е интересно и полезно.
Виж целия пост
Ето да прочетете за него : http://abiconic.dir.bg/bees/med.htm
Дано да ви е интересно и полезно.
Препоръчани теми