В тази тема някой друг, освен с ник Ина, може ли да пише 
Виж целия пост
Роди се тема... КАКВА Е ГРАНИЦАТА НА НАШЕТО ТЪРПЕНИЕ И ДАЛИ Е ПОЛЕЗНА ЗА НАС
- Публикувана: 12 окт. 2007, 18:36 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2007, 00:42 ч.
# 16
12 окт. 2007, 21:17 ч.
Подкрепям 
и съм на мнение,че колкото повече си мълчиш по зле става.Аз всичко,което ме дразни си го казвам,очаквам същото и така всеки се стреми да не дразни другия 
А ако се случи следва подобаващо извинение
и от двете страни
Виж целия пост
знаете ли като се замисля, все се оплакваме че ни дразнят и че много търпим, обаче това за безразличието май е доста по гадно
то по-добре едно скарване и после да се сдобрим, както си е редно
то по-добре едно скарване и после да се сдобрим, както си е редно
и съм на мнение,че колкото повече си мълчиш по зле става.Аз всичко,което ме дразни си го казвам,очаквам същото и така всеки се стреми да не дразни другия А ако се случи следва подобаващо извинение
и от двете страни
# 18
12 окт. 2007, 21:21 ч.
Проявявам достатъчно търпение, поне според мен. Той може да е на друго мнение
Не че се налага да бъда търпелива, де. Общо-взето, не се живее трудно с него.
Виж целия пост
Не че се налага да бъда търпелива, де. Общо-взето, не се живее трудно с него.
# 19
12 окт. 2007, 21:22 ч.
Според мен стигне ли се до безразличие, значи няма семейство, а по скоро съжителство. То и съквартирант да ти е пак, или ще те кефи , или ще те дразни! Но безразличие... лошо! Значи все пак прекаленото търпение не е полезно за брака. Май както във всичко друго, разковничето си остава златната среда! Ама как да я откриеш?!
То не е постоянно безразличие. Има моменти, в които търпиш, за да е добре или така си мислиш. Казваш си за кой ли пореден път: "Хайде, от мен да мине, само и само да няма скандали и разсърдени." А има и други моменти, когато търпиш по навик и ти е безразлично, че търпиш, че се подлагаш на това. За такова безразличие говоря. То, че търпението е вид мазохизъм, така е, ама чак такава мазохистка не съм - да стигна дотам, че да търпя, да съм безразлична и да не го напусна.
Виж целия пост
Моето търпение е почти безкрайно. Не бих търпяла физическо насилие и ясно и категорично съм го заявила. Честно казано, примирила съм се с толкова много неща, че чак съм се обезличила. Не смятам, че това е полезно за нас - нито за мен, нито за него, но вече стигнах почти до крайност в търпението ми. А търпението ми на моменти започна да граничи с безразличие.
Според мен стигне ли се до безразличие, значи няма семейство, а по скоро съжителство. То и съквартирант да ти е пак, или ще те кефи , или ще те дразни! Но безразличие... лошо! Значи все пак прекаленото търпение не е полезно за брака. Май както във всичко друго, разковничето си остава златната среда! Ама как да я откриеш?!
# 20
12 окт. 2007, 21:32 ч.
ами лично аз съм много прям човек и което ми е на сърцето всичко си казвам. Оказва се обаче че и така не е добре, но нещо ми у бягва златната среда.
А иначе колкото повече трупаш талкова по голям скандал става накрая
Та си мисля не е ли по-добре няколко караници ама по малки
Виж целия пост
А иначе колкото повече трупаш талкова по голям скандал става накрая
Та си мисля не е ли по-добре няколко караници ама по малки
# 21
12 окт. 2007, 21:42 ч.
Зависи как ще го кажеш.Да имаш търпение не означава да не си казваш,като те е яд,а просто да не те е яд.
Виж целия пост
# 22
12 окт. 2007, 21:54 ч.
e с това не съм съгласна, но .........
Виж целия пост
Зависи как ще го кажеш.Да имаш търпение не означава да не си казваш,като те е яд,а просто да не те е яд.
e с това не съм съгласна, но .........
# 23
13 окт. 2007, 08:42 ч.
Търпението ми се изчерпи окончателно. Прагът ми на възбудимост е много нисък Изнервена съм от много неща, ревящо бебе, дразнеща свекърва, разхвърлян мъж, просто на моменти ми се иска да избягам някъде. Но ще се оправя, аз съм оптимист!
Виж целия пост
Изнервена съм от много неща, ревящо бебе, дразнеща свекърва, разхвърлян мъж, просто на моменти ми се иска да избягам някъде. Но ще се оправя, аз съм оптимист!
# 24
13 окт. 2007, 15:20 ч.
Никак не съм търпелива. Бързо се паля, но и бързо ми минава. Не знам добре ли е или зле, обаче ако се опитам да устискам после става по-лошо. Трупам, трупам и накрая си го изкарам тройно.
Виж целия пост
# 25
4 ноем. 2007, 23:42 ч.
абе то и моята не е много висока но ако трябва да сравнаявам с години маи сьм поутихнала. но и аз не сум от тия дето си трят и подмонават вси4ко. по добре да с иго каже6, макар и под формата на 6ега, от колкото да ци тре6. после излиза през носа и на двамата
Виж целия пост
# 26
4 ноем. 2007, 23:48 ч.
Това се отнася и за мен.
синео4ка, ние да не сме от една зодия?
Виж целия пост
Никак не съм търпелива. Бързо се паля, но и бързо ми минава. Не знам добре ли е или зле, обаче ако се опитам да устискам после става по-лошо. Трупам, трупам и накрая си го изкарам тройно.
синео4ка, ние да не сме от една зодия?
# 27
5 ноем. 2007, 09:18 ч.
Аз по принцип съм търпелива и си търпя,търпя,натрупвам,натрупвам,а накрая избухвам 
.Общо взето търпението ми е нещо като бомба със закъснител и като гръмне става страшно.
Виж целия пост
.Общо взето търпението ми е нещо като бомба със закъснител и като гръмне става страшно. 
# 28
5 ноем. 2007, 09:28 ч.
С времето се научих да бъда много търпелива. Научих се също да търся подходящ момент, в който да напомня, че търпението ми не е безкрайно. Много ми помага и той, когато усети, че губя търпение, приземява ме моментално.
Виж целия пост
# 29
5 ноем. 2007, 10:02 ч.
"Търпението не ми е силната черта" - това ми е основна характеристика. 
По всички параграфи с изключение на един - детето. Единствено спрямо нея търпенето от моя страна не може да доведе до безразличие. За всичко останало - силно и бързо паля, запаленото си стои дълго време, макар и тлеещо, но угасне ли - положението става още по-зле....
Виж целия пост
По всички параграфи с изключение на един - детето. Единствено спрямо нея търпенето от моя страна не може да доведе до безразличие. За всичко останало - силно и бързо паля, запаленото си стои дълго време, макар и тлеещо, но угасне ли - положението става още по-зле.... Препоръчани теми