Разсиновяването-тема табу???

Не мога да давам съвети и мнения за такова нещастие и житейкса трагедия ... помня само, че имаше мами във форума преживяващи такава загуба ...

Дай боже да не се случва за в бъдеще  .

И аз съм съгласна с всичко, което казва Мерипопинз.

Никога няма да забравя как мой познат - лекар от "сой" и с добро положение в обществото пред дъщеря ми каза: "Божеее, колко е кривогледо, как не го видяхте още Там!" Аз: "Ами видяме го!" Той:  "Ама вече нямаше как да го върнете, така ли?"

Именно хора от уважаваните социални слоеве в обществото навремето ми даваха хиляди полезни съвети какво и къде да проучвам за биологичните родители, колко изследвания да направя за всичко преди да се съглася на осиновяване. И в никакъв случай да не се съгласявам да осиновявам дете над 1 годинка, "защото то вече е изпуснато и нищо не става от него". Представям си те какви осиновители биха били....

Аз пък друго не разбирам. Какъв е смисъла на самия акт "разсиновяване". Защо хората прибягват до него?
Ако детето е непълнолетно е просто немислимо да го изоставиш, независимо каква е ситуацията и какви са проблемите. В тази възраст то не може да ти причини такива "злини", че да се откажеш от него. Пуберитета си е сложна възраст за всички деца, мога да дам доста примери на проблемни "неосиновени" младежи. След навършване на пълнолетие детето вече в някаква степен е поело живота си в ръце и "смисъла" е единствено да зачертнеш 18 (примерно) години от живота си и да забравиш, че си имал дете, че си го обичал, че си давал всичко от себе си.  Е, може накрая да се е получило едно голямо "нищо", но това е твоето "нищо". Дори детето ти да те е разочаровало (мразя тази дума точно в този контекст) и да упражнява тормоз над теб, да ти причинява зло, какво точно ще постигнеш като го "разсиновиш". Символичния жест, с които ще покажеш на света, че вече нямаш нищо общо с това "разочарование" дали ще ти донесе утеха, спокойствие, и т.н.

Подкрепям прекратяване на осиновяването единствено по вина на осиновителя, което да е в интерес на детето. Ние, осиновителите, би трябвало да съзнаваме отговорността, с която се нагърбваме и да осъзнаваме факта, че тя е до живот.Да осъзнаваме, че родителстването не е просто нещо и независимо биологични или не родители на децата си винаги може да се провалим. И за това вината ще е само наша.
Разбира се, всеки случай на разсиновяване е индивидуален и е трудно да се правят обобщения. Важното е да се защитят в максимална степен интересите на детето.