Не мога да кажа, че дъщеричката ми /на 2 г. и 2 м./ подражава на някого конкретно, но тя е като едно индиго и само имитира и в движения и в приказки хората около нея, които й направят впечатление: и мен, и баща й и други роднини и непознати хора и т.н. Както казваме ние: досега си е водила записки и сега с всеки изминал ден прави и говори все повече и по-нови неща.
Виж целия пост
На кого подражават?
- Публикувана: 15 окт. 2007, 22:19 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2007, 16:14 ч.
# 15
16 окт. 2007, 10:02 ч.
# 16
16 окт. 2007, 10:31 ч.
Винаги подражават на гадняра. Като гледат разните му филмчета за доброто костенурче Франклин, през ум не им минава да му подражават, но виж - отрицателните персонажи са велик пример за тях! Както и най-дивите им приятели. Защо веднъж поне не попиха някой положителен опит, нещо благородно и възвишено? Само дивотии са им в главите и ако намерят някого, който да е по-дявол от тях, той се превръща в пътеводна светлина в живота им.
Виж целия пост
# 17
16 окт. 2007, 10:36 ч.
Ние самите (и себе си включвам) се подозираме как изглеждаме отстрани като родители. И на мен веднъж ми го изтърсиха това с "ти си идеална" и тръпки ме побиха. Може би в бъдеще от пособно идеализиране започва отчуждаването. Ако децата ни мислят за идеални как ще имат смелостта да си кажат какви глупости са свършили? В един момент разбрах, че много рядко съм им каздава за моите случки на тяхната възраст, включително шмекеруването, дребните лъжи. В началото не вярваха на някои неща, та питаха родителите ми за по-голяма сигурност.
Виж целия пост
Синът ми определено на никого не подражава. Ама милиметър даже. Абсолютно цветен, независим и странен е. Всички казват, че е много особен и, колко странно, наше дете ли е. 
С дъщеря ми нещата са по-сложни. Тя много иска да е като мен, което просто няма как да стане. Хем се опитва, хем сама усеща колко не се получава, хем отчаяно иска, хем аз непрекъснато й натяквам как не може и най-вече не бива. Онзи ден имахме разговор, който много ме натъжи. Нещо й говорех назидателно, не бях доволна. Казвах й, че всеки греши, но важното е да се поучим и да се постараем по-нататък да не повтаряме точно тази грешка. И тя каза "не, не всеки греши". Аз казах "неее, всеки греши разбира се. няма идеални хора". А тя отговори, но едно твърдо, натъртено "ти си идеална!", "откъде ти хрумна? разбире се, че не съм", аз бях изумена, "не, ти СИ идеална". Толкова тъжно ми стана... Не искам тя да си мисли така за мен, дори не разбирам откъде й го е родила главицата, как се е получила такава пропаст... Не знам. Искрено се надявам да й уври главата и да разбере по-натам, но не знам...
Иначе не знам дали съм силна и властна. Всъщност, силна съм, ама чак пък толкова властна.
С дъщеря ми нещата са по-сложни. Тя много иска да е като мен, което просто няма как да стане. Хем се опитва, хем сама усеща колко не се получава, хем отчаяно иска, хем аз непрекъснато й натяквам как не може и най-вече не бива. Онзи ден имахме разговор, който много ме натъжи. Нещо й говорех назидателно, не бях доволна. Казвах й, че всеки греши, но важното е да се поучим и да се постараем по-нататък да не повтаряме точно тази грешка. И тя каза "не, не всеки греши". Аз казах "неее, всеки греши разбира се. няма идеални хора". А тя отговори, но едно твърдо, натъртено "ти си идеална!", "откъде ти хрумна? разбире се, че не съм", аз бях изумена, "не, ти СИ идеална". Толкова тъжно ми стана... Не искам тя да си мисли така за мен, дори не разбирам откъде й го е родила главицата, как се е получила такава пропаст... Не знам. Искрено се надявам да й уври главата и да разбере по-натам, но не знам...
Иначе не знам дали съм силна и властна. Всъщност, силна съм, ама чак пък толкова властна.
Ние самите (и себе си включвам) се подозираме как изглеждаме отстрани като родители. И на мен веднъж ми го изтърсиха това с "ти си идеална" и тръпки ме побиха. Може би в бъдеще от пособно идеализиране започва отчуждаването. Ако децата ни мислят за идеални как ще имат смелостта да си кажат какви глупости са свършили? В един момент разбрах, че много рядко съм им каздава за моите случки на тяхната възраст, включително шмекеруването, дребните лъжи. В началото не вярваха на някои неща, та питаха родителите ми за по-голяма сигурност.
# 18
16 окт. 2007, 10:55 ч.
Точно това имах предвид. Последното, което искам е някое от децата ми да ме "разчита" по този начин. Това би ни отчуждило и отдалечило една от друга. Явно грешката е моя.
Виж целия пост
[Ние самите (и себе си включвам) се подозираме как изглеждаме отстрани като родители. И на мен веднъж ми го изтърсиха това с "ти си идеална" и тръпки ме побиха. Може би в бъдеще от пособно идеализиране започва отчуждаването. Ако децата ни мислят за идеални как ще имат смелостта да си кажат какви глупости са свършили? В един момент разбрах, че много рядко съм им каздава за моите случки на тяхната възраст, включително шмекеруването, дребните лъжи. В началото не вярваха на някои неща, та питаха родителите ми за по-голяма сигурност.
Точно това имах предвид. Последното, което искам е някое от децата ми да ме "разчита" по този начин. Това би ни отчуждило и отдалечило една от друга. Явно грешката е моя.
# 19
16 окт. 2007, 10:56 ч.
О, на Франклин подражава определено. Иска да играе същите игри, да кани гости с преспиване като него, да си вземе златна рибка... И мечтае да й купим книжка "Франклин има много дъвки" 
Колкото до моите бели... то няма нужда да се връщам в детството си, аз още ги правя от време на време - чупя, забравям, разсипвам...
Виж целия пост
Винаги подражават на гадняра. Като гледат разните му филмчета за доброто костенурче Франклин, през ум не им минава да му подражават, но виж - отрицателните персонажи са велик пример за тях! Както и най-дивите им приятели. Защо веднъж поне не попиха някой положителен опит, нещо благородно и възвишено? Само дивотии са им в главите и ако намерят някого, който да е по-дявол от тях, той се превръща в пътеводна светлина в живота им.
Колкото до моите бели... то няма нужда да се връщам в детството си, аз още ги правя от време на време - чупя, забравям, разсипвам...
# 20
16 окт. 2007, 10:59 ч.
Точно това имах предвид. Последното, което искам е някое от децата ми да ме "разчита" по този начин. Това би ни отчуждило и отдалечило една от друга. Явно грешката е моя.
Ти пък сега недей да се закопаваш в земята от срам или вина! Да не сме се родили научени? Колко от нас са виждали родителите си неидеални? Възпитавани сме по различен начин, общо свеждащ се до "родителят винаги е прав", защото това е част от партиархалните нагласи. Щом веднъж сме започнали да се замисляме върху отношенията си с децата, неминуемо ще намерим най-доброто решение. Ако не, ще чакаме да се родят внуците.
Виж целия пост
[Ние самите (и себе си включвам) се подозираме как изглеждаме отстрани като родители. И на мен веднъж ми го изтърсиха това с "ти си идеална" и тръпки ме побиха. Може би в бъдеще от пособно идеализиране започва отчуждаването. Ако децата ни мислят за идеални как ще имат смелостта да си кажат какви глупости са свършили? В един момент разбрах, че много рядко съм им каздава за моите случки на тяхната възраст, включително шмекеруването, дребните лъжи. В началото не вярваха на някои неща, та питаха родителите ми за по-голяма сигурност.
Точно това имах предвид. Последното, което искам е някое от децата ми да ме "разчита" по този начин. Това би ни отчуждило и отдалечило една от друга. Явно грешката е моя.
Ти пък сега недей да се закопаваш в земята от срам или вина! Да не сме се родили научени? Колко от нас са виждали родителите си неидеални? Възпитавани сме по различен начин, общо свеждащ се до "родителят винаги е прав", защото това е част от партиархалните нагласи. Щом веднъж сме започнали да се замисляме върху отношенията си с децата, неминуемо ще намерим най-доброто решение. Ако не, ще чакаме да се родят внуците.
# 21
16 окт. 2007, 15:30 ч.
dara, RadostinaHZ, радвайте се, че сте идеални... Идва пубертета и тогава, ооооо тогава - ще сте най-черните в този свят - глупави, изостанли, старомодни... 
Последно време се грижа за малката ми сестра, която е на 14. Водя я по магазините, на фризьор, на вечеря и накрая на вечерта тя ми изтърсва колко ненормално семейство имала /визирайки мен/...
Виж целия пост
Последно време се грижа за малката ми сестра, която е на 14. Водя я по магазините, на фризьор, на вечеря и накрая на вечерта тя ми изтърсва колко ненормално семейство имала /визирайки мен/...
# 22
16 окт. 2007, 15:34 ч.
Знам, че ще ме детронират в пубертета. Но поне да не падам от много високо в техните очи. А отсега не ми спестяват реплики за старомодност, но го правят предпазливо. Все още пазя позициите за умност, но да видим докога.
у дома е демокрация, но като ми писне и като прекалят, обръщам го на деспотизъм.
Виж целия пост
у дома е демокрация, но като ми писне и като прекалят, обръщам го на деспотизъм.
# 23
16 окт. 2007, 17:06 ч.
И аз си помислих същото
Виж целия пост
Иса, таткото не го знам, ама от тебе имам някои впечатления - няма начин да не си по-силния характер. Можеш да си запазиш хубавото настроение чак до утре.
Можеш да си запазиш хубавото настроение чак до утре. И аз си помислих същото
# 24
16 окт. 2007, 19:08 ч.
Не (засега), подражава и на двама ни, а аз съм по-властната и кресливата в семейството
Около 6 мисля, че започват да подражават на човека от своя си пол
Виж целия пост
Около 6 мисля, че започват да подражават на човека от своя си пол
# 25
16 окт. 2007, 23:38 ч.
Ами още не мога да преценя, мисля,че и от двама ни е взел по нещо, което имитира.Например когато се ядоса мята и събаря точно като баща си, а пък се цупи точно като мен.
Жив и здрав да е, ще се види по-нататък на кого ще подражава повече.
Виж целия пост
Жив и здрав да е, ще се види по-нататък на кого ще подражава повече.
# 26
16 окт. 2007, 23:48 ч.
Предполага се, че момчето след 3 години започва да подражава на баща си, за да се харесва на майка си ... а момичето на майка си, за да се харесва на баща си ...
Виж целия пост
# 27
16 окт. 2007, 23:52 ч.
С кого е най-много и който я е впечатлил последно. Като цяло много се влияе от мен... но с баща й си приличаме... Идеализира него обаче.
Виж целия пост
# 28
16 окт. 2007, 23:54 ч.
Подражава и на двата ни,но все пак с превес към моя милост,защото аз съм й все пред очите,а баща си го вижда за кратко.Очаквам,обаче,да стане така:
Виж целия пост
Предполага се, че момчето след 3 години започва да подражава на баща си, за да се харесва на майка си ... а момичето на майка си, за да се харесва на баща си ...
# 29
17 окт. 2007, 09:51 ч.
Боже, колко съм била в грешка! Аз пък си мислех, че "подражава" на оня, с когото има най- сходен темперамент, тъй като няма начин да не е точно негов фен. Затова значи голямото ни нещо е студено, пресметливо, присмехулно животинче и използвач. Не можете да се сетите кого гушка единствено!
Виж целия пост
Препоръчани теми