По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ох, да .... права си
Умеете ли да мразите?
- Публикувана: 16 окт. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 22:35 ч.
# 15
16 окт. 2007, 15:43 ч.
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ох, да .... права си
Виж целия пост
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ох, да .... права си
# 17
16 окт. 2007, 15:46 ч.
Може би да се влюбва силно по-скоро...
Аз се сетих за религиозните фанатици, обичат толкова силно своя бог, че мразят всички, които не го обичат...
Виж целия пост
Мисля си, че който може да мрази, може и да обича много силно, въобще е човек на силните чувства...
Може би да се влюбва силно по-скоро...
Аз се сетих за религиозните фанатици, обичат толкова силно своя бог, че мразят всички, които не го обичат...
# 18
16 окт. 2007, 15:47 ч.
Според мен това,че омразата е признание за превъзходството на другия съвсем не е вярно твърдение.Понякога може би да,но по-скоро трябва да го наречем злоба.
Виж целия пост
Омразата е признание за превъзходството на другия. Имало е време, когато съм мразила. Когато осъзнах чувствата си стигнах до това гениално умозаключение просто се отърсих от тези чувства.
След това не ми се е случвало да мразя някого.
Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.
След това не ми се е случвало да мразя някого.
Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.
# 19
16 окт. 2007, 15:49 ч.
не я мразя... не е и безразличие...
Не знам. Не мога да го опиша.
Но май не мога да мразя.
Виж целия пост
Не знам. Не мога да го опиша.
Но май не мога да мразя.
# 20
16 окт. 2007, 15:59 ч.
Смятам, че умея.
Странно, че в момента не се сещам за човек.
Явно в момента никого не мразя.
Защото след като го мразя, аз просто го изключвам от живота си - не се срещам с него, не общувам, няма какво да обсъждам. И не се сещам за тоя човек.
Виж целия пост
Странно, че в момента не се сещам за човек.
Явно в момента никого не мразя.
Защото след като го мразя, аз просто го изключвам от живота си - не се срещам с него, не общувам, няма какво да обсъждам. И не се сещам за тоя човек.
# 22
16 окт. 2007, 16:04 ч.
Аз не умея.
Не съм много по крайностите.
В неделя пратих малката на среща с дядо си и се зачудих защо сме скарани с баща ми. Оказа се че не си спомням, мислих мислих и накрая се сетих и пак се ядосах. Преглътнах и му я изпратих.
И так бързо забравям лошото.
Много по-спокойно се живее прощавайки или забравяйки.
Не разбирам хората който мразят, те натоварват и тровят предимно себе си.
И не виждам нищо лошо в безразличието към някой, по-добре е от това да го мразиш.
Но безразличието по принцип е пагубно. За това сме на това дередже сега. Защото има твърде много "мен това не ме засяга" в нашата мила родина.
Виж целия пост
Не съм много по крайностите.
В неделя пратих малката на среща с дядо си и се зачудих защо сме скарани с баща ми. Оказа се че не си спомням, мислих мислих и накрая се сетих и пак се ядосах. Преглътнах и му я изпратих.
И так бързо забравям лошото.
Много по-спокойно се живее прощавайки или забравяйки.
Не разбирам хората който мразят, те натоварват и тровят предимно себе си.
И не виждам нищо лошо в безразличието към някой, по-добре е от това да го мразиш.
Но безразличието по принцип е пагубно. За това сме на това дередже сега. Защото има твърде много "мен това не ме засяга" в нашата мила родина.
# 23
16 окт. 2007, 16:05 ч.
Не знам, по-лесно ми е да съм безразлична. Със сигурност има случаи в които бих намразила, но тогава ще изпитвам и силен гняв и бих предприела действия.
Лично аз бих предпочела (ако има за какво) някой да ме мрази отколкото да съм му безразлична. Омразата все пак е някакво отношение
.
Виж целия пост
Лично аз бих предпочела (ако има за какво) някой да ме мрази отколкото да съм му безразлична. Омразата все пак е някакво отношение
.
# 24
16 окт. 2007, 16:26 ч.
Мисля, че при мен се свежда повече до гняв и ярост към някого в определен момент. Но отминава, не го мисля постоянно и не ми тежи. Трябва някой да ми причини такова зло, че да ме накара целенасочено да го мразя. Но съм сигурна, че ако изпитам такова силно чувство, то със сигурност ще води след себе си и желание за мъст 
Виж целия пост
# 25
16 окт. 2007, 16:31 ч.
Намразвам,ама до дъното на душата си...после,след не много време, ми минава.Успявам да се справям с миналото-прощавам,игнорирам или забравям...Омразата ми тежи,определено,затова намирам начин да се справя с нея.
Виж целия пост
# 26
16 окт. 2007, 16:32 ч.
Както писах в една друга тема - не обичам да задържам отрицателни емоции. Пък и съм страшно непостоянна, а за да мразиш се изисква някакво постоянство все пак.
Виж целия пост
# 27
16 окт. 2007, 16:34 ч.
Едното не изключва другото,едва ли всички пеньоари са имали единствено такива следобеди,Касиди пита умеете ли да мразите,а не дразни ли ви някой в момента.
Виж целия пост
МразЪ да мЪ питат тъпи неща.
Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
# 28
16 окт. 2007, 16:38 ч.
По-скоро комбинация от отвръщение и ярост съм изпитвала за известно време, после ми става безразлично.
Не знам дали това е омраза, всъщност, не мога да определя какво е "омраза".
За щастие отдааавна не съм изпитвала подобни чувства, реших да прощавам, научих се...сега съм като тибетски як.
Виж целия пост
Не знам дали това е омраза, всъщност, не мога да определя какво е "омраза".
За щастие отдааавна не съм изпитвала подобни чувства, реших да прощавам, научих се...сега съм като тибетски як.
# 29
16 окт. 2007, 16:47 ч.
Това са много силни отрицателни емоции. Гледам да ги избягвам.
Виж целия пост
Препоръчани теми