Там,където сме нещастни

  • 8 812
  • 188
# 30
Търново. Понасям го, ако не съм сама, инак екзистенциалният ужас се процежда и през ушите ми.

Същото... Може би защото ми е роден град и винаги съм искала на други места да ида и да видя... Търново е прекрасен за тези, които не живеят в него. Както и за всеки друг град важи същото.
Виж целия пост
# 31
Лом, Монтана, Видин. Няколко пъти ми се е налагало да съм за по-дълго от седмица там и се чувствах все едно всяка вечер са ме били с пръчки...а иначе не са лоши градове, но просто не са "мои" Rolling Eyes
Виж целия пост
# 32
Мразя тъмните и мрачни постройки. Такива обикновено са болниците и изобщо държавните сгради в моя град.
Виж целия пост
# 33
Видя ли пустиня и нещо се преобръща в мен  Crazy/надявам се никога да не посетя такава/...


И в мен нещо се преобръща, но в другия смисъл. Направо пеперуди ми пърхат, дори при мисълта за пустиня.  Embarassed Много вълнуващо ми се вижда. Искам да живея в бедуински лагер. Имам чувството, че нещо танцува в мен някакъв много дивашки танц, когато си помисля за пустиня през нощта.
Виж целия пост
# 34
Пловдив. Задушава ме този град.
Ужас ме обзема, когато трябва да отида там.
Виж целия пост
# 35
Граничните/митнически пунктове. Всеки път, когато приближавам за проверка, стомаха ми се свива на топка и ми идва да хукна в обратна посока. Винаги всичко ми е ОК, винаги се информирам къде какво и колко мога да нося и досега не ми се е случвало да нарушавам някакви плавила. Така че чувствата ми са напълно необясними, но много силни - и най-вече в главата ми започват да се въртят някакви апокалиптични представи как ме арестуват, хвърлят в затвора, или ми бият черен печат, или ми конфискуват багажа  Crazy А по принцип пътувам по работа, в достолепната компания на един шеф и един-двама колеги  Crazy Като премина проверката, имам чувството, че са ми поникнали крила  Crazy
Виж целия пост
# 36
Аз така се чувствам,когато ме спре катаджия.Или ме заговори полицай.Умирам.Гърлото ми пресъхва,стомахът ми почва да трепери.Почти не чувам какво ми се говори.Мъжът ми все казва,че не децата,а мен трябва да плаши с чичкото полицай,много съм се кротвала.
Виж целия пост
# 37
Перник.
Сливен- две поредни лета ни се чупи колата около него, на път за морето. Вече изтръпвам като го наближиме.
Белово- като дете ме заточваха по две седмици при баба, само лоши спомени.

Виж целия пост
# 38
Изпитвам ужас от болници,там никога няма да се чувствам по-различно от нещастна
Виж целия пост
# 39
Лошо е когато не можеш да си се представиш, да се впишеш в някаква обстановка....Много лошо, да. Къде точно се чувствам нещастна....на гроба на близък човек. Къде не бих си представила да живея - София. Шумно, мръсно, подтискащо и самотно, но ако ми се наложи - ще си се представя Wink. Друго място, което ми е правило кофти впечатление - Париж. Или по-точно - предградията Tired
Виж целия пост
# 40
Видин ми действа депресиращо заради табелките по къщите "До тук стигна Дунав през 19..г". Не помня точната година.
Виж целия пост
# 41
Крайните квартали и изоставените села.Там където всичко изглежда мръсно или забравено от Бога.
Виж целия пост
# 42
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.

Е как е ясно Laughing Аз обичам зъболекарските кабинети, обичам миризмата им, изпълва ме с много хубави чувства Grinning

Иначе на въпроса - определени места в София, около Лъвов мост, Женския пазар, уличките към гарата. Чувствам се ужасно там.
Виж целия пост
# 43
Нямам.
Виж целия пост
# 44
Където има мизерия и мръсотия Sick
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия