Подсетихте ме за италианските кафенета, нищо общо с нашите. Малки, с много правостоящи места, малко маси направо на улицата, без сервитьорки. Не са за висене, а за кафе пауза, пиеш и продължаваш.
Виж целия пост
Там,където сме нещастни
- Публикувана: 16 окт. 2007, 21:25 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2007, 08:47 ч.
# 77
17 окт. 2007, 12:06 ч.
Кремиковци, Перник - изпитвам отврат от комините им.
Горубляне.
Търговище - място, забравено от всички.
Къщите без вътрешни WC клетки.
Виж целия пост
Горубляне.
Търговище - място, забравено от всички.
Къщите без вътрешни WC клетки.
# 78
17 окт. 2007, 12:07 ч.
Аз обичам кафенета. Но не всякакви. Не харесвам задимени. Обичам да са малки, уютни, да сервират кифлички и голееееми чаши горещо капучино. Вън да вали, а аз да съм в приятна компания вътре.
А итал. кафенета, ех.
Виж целия пост
А итал. кафенета, ех.
# 79
17 окт. 2007, 12:08 ч.
Не ги намествам, ама се присетих 
Кафенетата тип квартално барче са ми непоносими, с кафето Елит или Нова Бразилия, олюцени стени и гнусни чашки, брррр Но хубавите кафенета, добра музика, разнообразие от кафе, бисквитки, атмосфера...обичам, че и с вестник.
Виж целия пост
Кафенетата тип квартално барче са ми непоносими, с кафето Елит или Нова Бразилия, олюцени стени и гнусни чашки, брррр Но хубавите кафенета, добра музика, разнообразие от кафе, бисквитки, атмосфера...обичам, че и с вестник. 
# 80
17 окт. 2007, 12:26 ч.
Виж целия пост
Най-добре се чувствам вкъщи (независимо къде живея), всяко друго място ме потиска.
# 81
17 окт. 2007, 12:28 ч.
Това е моето място. Събота сутрин...
Виж целия пост
Но хубавите кафенета, добра музика, разнообразие от кафе, бисквитки, атмосфера...обичам, че и с вестник.
Това е моето място. Събота сутрин...
# 82
17 окт. 2007, 12:36 ч.
Да много
ме е подтискала бившата ми квартира където живеехме в София с бившия ми мъж,винаги ми миришеше на гадно и влажно.Колкото и да проветрявах и чистих,беше усойно и нямаше никакъв поглед ,забита нова кооперация между блокове и в ниското,много подтискащо и гадно действаше на психиката....
Виж целия пост
ме е подтискала бившата ми квартира където живеехме в София с бившия ми мъж,винаги ми миришеше на гадно и влажно.Колкото и да проветрявах и чистих,беше усойно и нямаше никакъв поглед ,забита нова кооперация между блокове и в ниското,много подтискащо и гадно действаше на психиката....
# 83
17 окт. 2007, 12:37 ч.
Парижките кафенета с топлите кроасани сутрин,това е нещо,което пожелавам на всеки да види и усети,но нали темата беше къде си нещастен,а не къде си щастлив?
Виж целия пост
# 84
17 окт. 2007, 12:58 ч.
Всъщност с така формулираното питане "там, където сте нещастни", си мисля, че малко хора биха отговорили без да излязат от конкретния въпрос.
Нещастна съм понякога и в собствената си кожа. Понякога и в ушите си, че не винаги чуват.
Виж целия пост
Нещастна съм понякога и в собствената си кожа. Понякога и в ушите си, че не винаги чуват.
# 85
17 окт. 2007, 13:49 ч.
Болниците ясно,че е най-гадното.
На мен специално много ми е неприятно на Колхозния пазар във Варна.
И може да ви се стори странно, но много мразя големи магазини като Метро, Пикадили и т.н. Самата навалица там от хора просто много зле ми влияе.
Така като се замисля май места с много, много хора накуп са ми неприятни.
Виж целия пост
На мен специално много ми е неприятно на Колхозния пазар във Варна.
И може да ви се стори странно, но много мразя големи магазини като Метро, Пикадили и т.н. Самата навалица там от хора просто много зле ми влияе.
Така като се замисля май места с много, много хора накуп са ми неприятни.
# 86
17 окт. 2007, 13:59 ч.
Ами виждала ли си западни гробища? Разхождала ли си се там?
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
Виж целия пост
Болниците,гробищата и зъболекарските кабинети може да не ги споменаваме.За тях е ясно.
Няма по-прекрасно място за уединение, за успокояваща разходка там. И е красиво.
http://www.flickr.com/photos/10545985@N04/1597428923/
# 87
17 окт. 2007, 14:11 ч.
БГ гробищата не са чак тъй поддържани,ама също не са лоши.
Варненските стари гробища биват,но аз повече съм се шляла по тези в Тополи и съм изпитвала истинско облекчение от това.
По темата с кафенетата,дето писах,че не обичам,стана дума и за барове и т.н. "лъскави" кафенета.Не обичам ни лъскави,ни стари и мръсни.За барове не мога да кажа,щото подозирам,че във Варна няма такова за каквото говорите,но не обичам да седя на барстол!
Обичам ресторанти - вкусна храна,хубаво вино и разговора пак става задушевен и дълъг!
Виж целия пост
Варненските стари гробища биват,но аз повече съм се шляла по тези в Тополи и съм изпитвала истинско облекчение от това.
По темата с кафенетата,дето писах,че не обичам,стана дума и за барове и т.н. "лъскави" кафенета.Не обичам ни лъскави,ни стари и мръсни.За барове не мога да кажа,щото подозирам,че във Варна няма такова за каквото говорите,но не обичам да седя на барстол!
Обичам ресторанти - вкусна храна,хубаво вино и разговора пак става задушевен и дълъг!
# 88
17 окт. 2007, 14:12 ч.
Видин - кофти спомени, мъжът ми беше войник там.
Равда - заради цялото строителство. Всичките ми ученически и студентски лета за разрушени и застроени. Лозенец и Оазис са поели по този път също.
Коктейли и други "ВИП" събития - не ми е там мястото. Ходя, пия едно протоколно, изнервям се от парвенющината и си тръгвам.
Роднински сбирки - повече от половината ми роднини са дребнави мрънкалници. Единствено с бабата, която е на 80 години мога да си комуникирам нормално.
И... у нас - цялото това чистене, готвене, пране, дете, работа - направо не ми се прибира
Виж целия пост
Равда - заради цялото строителство. Всичките ми ученически и студентски лета за разрушени и застроени. Лозенец и Оазис са поели по този път също.
Коктейли и други "ВИП" събития - не ми е там мястото. Ходя, пия едно протоколно, изнервям се от парвенющината и си тръгвам.
Роднински сбирки - повече от половината ми роднини са дребнави мрънкалници. Единствено с бабата, която е на 80 години мога да си комуникирам нормално.
И... у нас - цялото това чистене, готвене, пране, дете, работа - направо не ми се прибира
# 89
17 окт. 2007, 14:13 ч.
Като бях малка,до 7 годишната ми възраст,живеехме в къща и недалеч от нея имаше гробище.Това беше любимото ни място за игра с моята приятелка.Слава Богу,близките ми са живи и отдавна не съм ходила на гробище,но е красива наистина.Все пак не бих прекарала свободното си време там
Виж целия пост
Препоръчани теми