Там,където сме нещастни

  • 8 822
  • 188
# 105
Нещастна не,но има един град,който ми навява много лоши спомени и се чувствам много потисната,да не каже зле.Да отбележа,че не става въпрос точно за самия град,а малко преди него.
Виж целия пост
# 106
Как можах да забравя противната циганска Ябланица. Пфууу ужасно местенце  Sick

Едно лято на 40 градусова жега, в 12 ч на обяд, трябваше да чакам мъжът ми да ме вземе, а идваше от Плевен. Батерия на телефон паднала, всякакви роми ми предлагат такси и нямаше нито един бял от стотината човека около мене...  Whistling
Виж целия пост
# 107
Там, където съм нещастна е къщата, в която живеем в момента. Не съм си у дома, не мога и за миг да се отпусна и да се почувствам свободна да правя нещата, които обичам. Живея с мисълта да се махна оттам...дано да е скоро  Praynig

Градовете които ме подтискат са Несебър и Банско, а преди ги обожавах. Сега са ми претруфени, препълнени с хора...действат ми клаустрофобично...

Виж целия пост
# 108
Нещастна е силно казано, но ми е изключително неприятно да влизам в месарница.
Виж целия пост
# 109
Парижките кафенета с топлите кроасани сутрин,това е нещо,което пожелавам на всеки да види и усети,но нали темата беше къде си нещастен,а не къде си щастлив?

Това си е направо за друга тема, Донината. Малките масички, една до друга и си допирате гърбовете с хората от съседната маса и се побутвате с лакти, без да искате...

Да, това е за другата тема...
Виж целия пост
# 110
Ужасно се чувствам във фризьорски/козметичен салон... Имам се за поддържана жена, обаче едночасови разговори относно дължината на ноктите, стърчащия кичур коса и последната височайша особа, която е минала под този сешоар, ме карат да се чувствам все едно съм претърпяла лоботомия.
Виж целия пост
# 111
А на мен ми дай там да кисна.
Виж целия пост
# 112
Кв. "Левски" в София. Язовир Балчик. Клаустрофобично ми действа Венеция.
Виж целия пост
# 113
Като влизам в някое училище или детска градина, страшно ми е неуютно. В общината и полицията, данъчните служби. Лозе. В Силистра- отвратителен за мен град.
Виж целия пост
# 114
Това, което истински ме подтиска са селата. Понятието "китно селце" важи за навсякъде другаде, но не и за България.
Порутени и изоставени къщи, възрастни хора, които се броят на пръстите на двете ми ръце, бедност и усещане за обреченост и самота.
Същото чувствам, когато съм на път и минавам през подобни места Tired.

Неуютно ми е все още и в новата ни кооперация, въпреки че вече 7 години минаха, откакто сме се нанесли, дразнят ме разни безумия, които ни завеща строителят. Но тях рано или късно ще ги оправя, докато при ситуацията със селата нищо не зависи от мен Confused.
Виж целия пост
# 115
Има ли такова място,където се чувствате не на място,подтиснати сте и нямате търпение да си тръгнете?
Да - домът на свекъра и свекърва ми. За моя радост не съм прекарвала там повече от 3 дни накуп, и то от дъжд на вятър, но и това е достатъчно да го броя за мястото, от което си тръгвам с най-голямо нетърпение.
Виж целия пост
# 116
Да, в Бургас се чувствам така, откак стъпих тук.
Виж целия пост
# 117
Как не се сетих по-рано ИНФЕКЦИОЗНА БОЛНИЦА
Да не се заричам, но само умряла бих се върнала там  Sick
Виж целия пост
# 118
Подсетихте ме за италианските кафенета, нищо общо с нашите. Малки, с много правостоящи места, малко маси направо на улицата, без сервитьорки. Не са за висене, а за кафе пауза, пиеш и продължаваш.

Хм, без сервитьорки? Може би защото има достатъчно снажни италианци сервитьори Heart Eyes
Сериозно, не пия кафе, не обичам български кафенета особено, но в италианските се влюбих, особено в тези на площад "Навона" в Рим...Там времето просто спира...
Виж целия пост
# 119
Асеновград. Не ми е там мястото. Там живее свеки...
Слава Богу, ходя радко, но наистина нещо ме хваща за гърлото, като тръгна само в тази посока  Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия