Есенните багри са красиви, МАРТенчетата са диви и игриви![

Аз наминавам само да ви прочета и да се оплача, че ме боли мъдреца. И двата започнаха да се показват след като родих Алек, а после изведнъж спряха. Сега отново се активизираха. Майка ми се шегува, че трябва да родя още 3, за да се покажат изцяло 
Нещо взех да откачам тук тези дни. Започнах да мисля едни схеми как да си замина през Мексико (понеже не регистрирват на границата) и после да се върна пак от там. Ако обаче нещо се обърка и си прецакам 4те години чакане за паспорт ще бъде отвратително  Пък и не знам колко е безопасно пътуването с малко дете из тази държава... А трябва да стигна до голямо летище. Сега продължавам да търся инфо по въпроса.
Такива странни мисли и желания ме вълнуват тези дни. Децата поне са добре   

Да, Моргана:) Едни мои приятели така кръстиха дъщеря си. На италиански е Фата Моргана:)

ЕЕЕ, хайде сега, нищо ти няма:) Тук италианките раждат на 36 години, градят кариери:)

Ние вееч 6 имаме

Момичета, много ви благодаря за топлия прием и за добрите думи по адрес на моите малки момичета. Нямах време да седна пред компа, т.к имахме гости, и се наложи да шетам.

Наталче, честито 1 годишнина.
Желая ти много щастие, драве и разбира още 2-3 дечица

Моите по принцип развалени, допълнително и 2 бременности дадоха отражение. Въпреки че съм на 28,
имам вече 2 коронки, 2 извадени зъба, куп извадени нерви и пълна уста с пломби. За утре имам час при зъбаря, да ми пили зъбите, т.к. трябва да си слагам мост, само това още нямах в устата , ама скоро и това ще стане

 Здравейте, момичета.
 Направо да се изкажа и аз по обсъжданите теми.
 За къпането- не го правим всяка вечер, а през вечер във ваната, а иначе на мивката основно измиване без косата обаче. Не ползваме сешоар - ама той Генчо и коса няма.
 За подправките - слагала съм подправки. Основно зелени.
 За зъбите - не усещам да са ми развалени, но и не ми трябва, че от преди това си имам доста пломби.
 За омазването по време на ядене - много се маже, ама това е защото не иска да яде. Тоест трябва нещо да го излъжа, за да отвори уста.
 За детска кухня - тук няма ( или поне аз не знам). Затова мнение не мога да дам.
  За разходките - излизам всеки ден поне по два пъти. Ама тук е топло, обаче дори и да е студено пак ще излизаме. Чистият въздух е живот и здраве.
  Уини, видях клипа от парка. 
 Роси, прекрасно те разбирам. Преди да пристигна тук се разделяхме с Иван два пъти по три месеца и после още за един месец. Той идваше тук в командировка, а аз бях в България. А дотогава не се бяхме разделяли и за един ден (а бяхме 6 години заедно). Това са най-кошмарните ми дни. И аз имах такива мисли като твоите. Не можех изобщо да спя през нощта, с никого не исках да се срещам. Абе, пълен ужас. Даже последния път бях и бременна. Просто бяхме на телефона всяка свободна минута и така ни минаваха дните след работа. Обаче времето минава. Щом си издържала досега, няма страшно. Ние много искахме да дойдем да живеем тук (бяхме идвали преди и много ни хареса), беше ни много трудно, но издържахме. А ти ако получиш после гражданство ще имаш възможност спокойно да избираш в коя държава да живееш и да работиш. Така че ти стискам палци да не мислиш за глупости и да се гушнете скоро с мъжа ти. 
 Това е от нас. Приятен ден. 

      Момичета, добро утро!
 Какво мислите за копривата?Имам набрана коприва,но ме е страх да я правя на пюре.Нямам информация-става ли за бебета,от кога?
 за зъбите-моите са ужасни ,защото се страхувах от зъболекар на млади години и пушех цигари Сега съжалявам,но злото е сторено.След раждането не съм ходила на зъболекар,защото нямам отворени зъби-всичко е в пломби

Танче благодаря ти за подкрепата  Определено съм на кръстопът, не знам какво да очаквам ако тръгна за Мексико, познати казват, че е опасно. Баща ми ще ни качи на самолет на първото летище, но той ще е до голямо летище, където ще се оправям сама. И ако това ми провали 4те години, направо ще се гръмна... Обаче пък сега така ме блазни възможността да замина и да се върна чак догодина за интервюто за гражданство. Решението ще е мое, последствията също. Мъжът ми знае как страдам и вече е съгласен на всичко само да се успокоя.
Мерси пак    Хубаво е да знаеш, че не си единствен в такъв момент.

Момичета, споделете эза обувките за прохожздане- купихте ли, с ципче отдолу или не ?Аз скоро ще трябва да купувам. И още нещо- в проходилката по чорапи ли ги пускате децата? Знав, че боси е най-добре, но вече е студено.

rosito, аз също те разбирам, защото с мъжа ми живеехме разделени известно време. Това бяха най-кошмарните ми години. Ние сме заедно от 16 години:) и няма сила, която да ме раздели от него. Иначе, сетих се, че във форума "майки в чужбина" има майки, които живеят в Мексико, допитай се до тях, сигурно ще ти дадат добри съвети.

Здравейте,момичета
deni аз купих на колев с цип и връзки,за да му регулирам ширината в глезена,в къщи му ги мия и си ходи с тях в проходилката по същата причина(студено е на земята)
подправки, Филип е ял магданос а сега му готвих картоф,тиквички,магданос и една люспа лук да видим дали ще му хареса
смятам днес да отида на накупя малко пюрета,по разнообразни,че май ние сме най изостанали със захранването ял е 7-8зеленчука,тиква,а вчера за пръв път ябълка в пюре на хип с морков,много го хареса
къпем го всяка вечер а косата на 2-3 дена,сушим само с кърпа,но доста му порасна каската и скоро ще влиза сушоара в действие
на кухня с нашите темпове на ядене може да го запиша към 3тата му годинка

а от 2 дни ми се е разранило едното зърно след 8месеца терор мислех ,че вече са закоравяли и няма мърдане ,но пак ще мятам Гермастана

Здравейте!
Това противно време ме потиска Единственото предимство, ако не зацикля пред компа  е, че мога да си свърша някоя работа из къщи.
И аз съм в числото на изхранващите зъболекаря си  Почти нямам здрав зъб, сега 3 чакат оправяне. Отлагаме ги още от бременността, после пък заради кърменето, но сега вече трябва да се правят
Дени, аз го пускам босичък да ходи. Слагам чорапки и терлички отгоре. Или тънки чорапки и един чифт чорапи от тези с гумените елементи отдолу /те са доста дебели/. На последната консултация специално питах педито обувки или бос - категорично бос. Малък бил още за обувки 

За кухнята - записах го и от януари ще ядем готвено от лелите в яслата 

Добро утро и от мен!
Роси, мила, прегръщам те и ти съчувствам! Доколкото те познавам от постингите ти си една много разумна и отговорна млада дама (дори повече от мен, нищо че съм "по-стара") и се надявам, че каквото и решение да вземеш, то ще е по-доброто

Май още не съм се изказала за къпането - всяка вечер, кога във ваничката, кога под душа по-набързо, но винаги в банята. Косичката - през вечер, от самото начало сме така, така ни каза педиатърката. Няма много коса, така че хавлийката върши работа за подсушаването. Киара вече иска да се изправя и във ваничката Вчера така съм се смяла - изправи си и се хвана за маркуча на слушалката с едната ръка, с другата ръкомаха - пази равновесие и се клати напред-назад - изглеждаше точно все една кара сърф или нещо такова

Обувки за прохождане съм купила, Дени, от тези с цип отдолу, но дори и най-малкия номер все още е голям на Кика-Мика.

За разходките - извеждам я и в по-хладно време, дори в събота като видях, че вали сняг, веднага я заведохме навън за 2-3 минути, да види малката ми мишка що е то сняг Иначе като е много мръчкаво то на мен по-скоро не ми се излиза , детето като се "опакова" добре мисля, че няма да има проблеми.

За детска кухня все още не съм мислила, но трябва да проуча въпроса, защото май ако има голям наплив трябва да се запишеш предварително.

Подправките - ами аз въобще не готвя за моето дете (срам, срам, срам) Има ли други такива "лоши" майки като мен?

Стана дълго, ама да ви разкажа за събота вечер - значи поканиха ни на пицария по повод бебето, което една приятелка роди в четвъртък. Викнахме свекърва ми да стои при Киара, нахраних я, заспа малката мишка и ние излязохме. Прибираме се след 3-3 и половина чАса (към 1) а тя реве ли, реве. Оказа се, че се е събудила малко след като сме излезли и въобще не е заспивала. Поне свеки каза, че ревяла отскоро. Та като ни видя това дете и като почна да ни се радва, толкова съвестно ми стана, че сме я "изоставили". Проблемът е, че никой не прекарва достатъчно време с нас/с нея, за да може да се каже, че Киак го познава - само мен и баща си . Свекървата идва веднъж на 2-3-4 седмици, майка ми откакто започна работа във Вършец няма възможност да идва, нямам приятелки или роднини, които да не ходят на работа и да имат повече свободно време, което да прекарват с нас. Пък явно детето ми е по-ревливичко и чувствително. Иначе се радва на другите хора, дори и на непознати, ама аз да съм до нея. Та май ще наемам бавачка да идва веднъж седмично по 2-3 часа, да свиква Киак с нея, да знам, че има на кой да я оставя, ако се наложи.