. По едно време Ники поиска да слезем долу, за да види лицето на Спортакус и тръгнахме, но докато слезем и изчакаме таткото шоуто свърши и хората си тръгваха с ябълка в ръка. Ние въпреки това отидохме та поне сцената от близо да видим и кочината беше пълна - по земята се търкаляха нахапани ябълки. Думи нямам направо - толкова ли не можаха поне огризките да си хвърлят в кошчето. Докато малкия се забавляваше на вече празната сцена мъжа ми изчака с баткото за автограф от Спортакус, но не успял да снима детето с него, защото му паднала батерията на телефона, а фотоапарата беше в мен - здраве да е. Накрая подариха на детето някакво детско филмче, което няма никаква връзка с Мързел Град, но пък детето остана доволно, а аз учудващо не успях да се изнервя 
Препоръчани теми
