ПАЗАРДЖИК задрямал е в мъглата, студ и дъжд обрули дървесата

  • 12 758
  • 285
# 150
http://tedkamar.multiply.com/
не бъдете много критични има и готови рамки теса от по ранен период, аз да се застраховам Joy
Охо, започваме за промрънкваме за обяд.
Виж целия пост
# 151
 Hug
Виж целия пост
# 152
mother-of-pearl козината ми настръхна,
знаех си,че дъжда има пръст в цялата тая работа...
а може би греша...






Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.
Виж целия пост
# 153
mother-of-pearl козината ми настръхна,
знаех си,че дъжда има пръст в цялата тая работа...
а може би греша...

Никога не съм била по щастлива и спокойна от СЕГА, но...през годините, когато бях самотна майка (около 4 и половина), правех кариера - за да оцелея, майка ми беше на хиляди километри от тук (тя м/у другото за първи път от 10 години присъства на рождения ми ден) - именно тези думи от това стихотворение са ми давали сили да продължа!
Вярвам че има фея на желанията (за някои тя е с друго име), вярвам че в живота всичко е балансирано - за да получиш, трябва да дадеш! Е, аз си дадох своя дан и сега само получавам. Греба с пълни шепи от предоставеното ми щастие.Пожелавам го на всеки... Иначе не се бях сещала за това стихотворение от около 3 години...
Виж целия пост
# 154
mother-of-pearl нищо не казваш как мина празника вчера
Виж целия пост
# 155
Хайде и от мен едно / то си е мое/, че те са много, ама айде щото съм стисната Joy Money
Аз съм почитател на така наречения бял стих - демек - правя са не интересна и пиша без рими Joy
Избирам това, защото условието е да изрази днешното ми настроение, макар че не съм го писала днес.

Да обичаш като куче


Едва ли…
Някога ще дойда боса
Да се сгуша в топлото ти тяло
Хлипаща и слаба
Едва ли
Ще крещя до изнемога
Че пак чорапите са в хола
Едва ли
Ще ти кажа,че не си
постъпил днес добре
че трябва да ме слушаш
и винаги съм правата
Едва ли
ще съумея да да ти кажа
че те обичам като куче
няма да ме разбереш
Едва ли
ще съм някога велика героиня
от измислен свят или досадна
лелка с ролки на главата
Едва ли
някога ще сготвя и
ще ти запаля свещи за вечеря
НО ще те чакам
винаги във ъгъла на стаята

ВИНАГИ ще бъда
лудата
немарливата
небрежната
схватливата
неповторимата за теб -
СЪПРУГАТА
защото знам,че ме обичаш всякаква...

Виж целия пост
# 156
mother-of-pearl нищо не казваш как мина празника вчера

Пу,пу - направо пърфект!  bowuu
незнам дали разбрахте, но бяхме 2 рожденнички - аз и свекървата, моята мама също беше ( от 10 год. за първи път се случва да си е тук за Рожденния ми ден). Бяхме на ресторант, защото още сме в ремонт в къщи и ми бяха приготвили много изненади. А ако вечерта сте усетили земетръс - идваше от нас  Embarassed. Освен всичко това, и делото ми в съда, през деня мина по най-желания от мен начин.Така,че пак ще се повторя, но феята на желанията, явно ни чете форума  Simple Smile
Ето и малко снимки: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=192567
Виж целия пост
# 157
mother-of-pearl smile3501 и по снимките личи че добре сте изкарали въпреки че са малко размазани, ама карай затова е текста отдолу Wink
mama_iana а ти си скрит талант Thinking
Виж целия пост
# 158
mother-of-pearl ,
Понеже Дамян Дамянов е любимият ми поет, ще си позволя да те поправя. Стихотворението, което си пуснала тук, е със заглавие "Към себе си", от стихосбирката "Още съм жив", 1993 год.  Hug
А ето го и моето любимо стихотворение на Д. Дамянов, от стихосбирката "Стигат ми солта и хляба", 1980 год.:

             Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тежък и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!


Колебаех се дали да не напиша и "Приказка", пак от Д. Дамянов. Обаче размислих, тъй като едва ли има човек, който да не го знае това стихотворение. Страхотно е!
Виж целия пост
# 159
Пътека


Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

 

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

 

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

 

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

 

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

 

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

 

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

 

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

 

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

 

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

                            Пеньо Пенев

Виж целия пост
# 160
Пръстен


За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

 

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

                       Веселин Ханчев
Виж целия пост
# 161
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Недялко Йорданов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля!
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай!
Не остарявай, любов, моля те не остарявай!


Виж целия пост
# 162
Нели имаш 6+, аз викам с поезията до тук, а?
Иначе аз да не започвам с формулите и задачите, ама като нямам сродна душа newsm45 кой ще ми се върже на акъла hahaha
Виж целия пост
# 163
Иначе аз да не започвам с формулите и задачите, ама като нямам сродна душа newsm45 кой ще ми се върже на акъла hahaha
Незнам за задачите,но с химични уравнения и аз ще се включа!!!
Виж целия пост
# 164
Здравейте искам да ви похваля за стиховете отдавна не ги бях чела страхотни са
И да ви дам един линк http://www.bgpetition.com/maichinstvo/index.html
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия