НОВО: Дигитални асистентиВиж

Роди се нова тема"Вьзпитателният шамар"!!!!?

  • 7 263
  • 181
# 60 23 окт. 2007, 01:07 ч.
Янтра не се заяждам виж горния ми пост изобщо темата е точно за това има ли нещо уместно,кое е уместно доколко е уместно и прочие.Ще погледна темата за която говориш Peace
Виж целия пост
# 61 23 окт. 2007, 01:11 ч.
Е, да удрям детето си (на мама малкото съкровище), защото не иска да яде или да спи е меко казано глупаво. Нито ще го накара да спи, нито да яде. Ще плаче и ще се чуди защо го пляскам по ръчичките (само там посягам, с шляп по лапичката). Но когато умишлено ми тества прага на издържливост и границите на кое може и не може смятам, че е мой дълг да му покажа, че не всико може. Има разрешени неща и забранени неща. Забранени са предимно опасните за него. Не мога да изпокрия целия апартамент. Все пак ям с вилица и нож, гледам голям, тежък и опасен телевизор, готвя и печката е гореща.....
Негово право е да не му се яде. Мое право е да не му дам да яде до следващия определен за това час. Тогава как яде Laughing
И ако не му се спи го вдигам, след час (или повече) вече му се спи и заспива.
Това са за мен границите.
И за да не ми се налага да казвам прекалено много не повечето шкафове са олепени с тиксо. След 15-20 опита сам се отказва да се опитва да ги отваря Simple Smile
Виж целия пост
# 62 23 окт. 2007, 07:58 ч.
Когато беше две годишна дъщеря ми,беше във фазата да казва само "не" и да се тръшка по земята.Е вярвате ли ми,че толкова съм и говорила и обяснявала,че чак аз започнах да си омръзвам.Докато в един слънчев ден се тръшна за пореден път,пердето ми падна,яде бой по дупето в разстояние на два блока докато се прибереме,е след тази случка забрави и да се тръшка и всичко.Същото горе долу беше и с катерушките,за една седмица си разби три пъти устата,в крайна сметка беше заплашена,че при следващ път,хем ще я боли заради устата,хем и бой ще яде,не се стигна дотам.
Така че има различни деца,не може да се реагира  по един и същ начин.
Виж целия пост
# 63 23 окт. 2007, 10:09 ч.
Моята дъщеря сега (на 3.5) е в този детски пубертет. Първо е не, после ще мисля. Аз просто никога не воювам с нея. Сутрин - "не искам да се обличам". Добре, "мама отива на работа" ... когато се облека тя вече е готова да се облече без никакви проблеми. Друг начин да я склоня е, да й дам да си избере дрешките сама. На улицата - няма да ти дам ръчичка да пресечем". Пка добре, "значи няма да пресечем и ще стоим тук" ... 30 секунди и кандисва. Никога не крещя и не бия, с това съм я спечелила за каузата. Ако някой път ми прикипи (и то защото аз съм в такова настроение) и кресна, това ми струва доста скъпо след това, защото тя разбира, че това е позволено и го използва срещу мен.
Виж целия пост
# 64 23 окт. 2007, 10:19 ч.
Добре де, детето прекалява в някакъв момент, ти сто пъти си обяснявала едно и също нещо, явно приказката не действа в случая, плясваш го по дупето - и какво толкова, бихте ли ми казали вие всички, радетелки на безсмисленото приказване? Защото истина е, че има моменти, в които децата изобщо не слушат какво им се говори, а трябва да бъдат озаптени по някакъв начин?
Виж целия пост
# 65 23 окт. 2007, 11:01 ч.
Цитат на: galia_mi в пн, 22 окт 2007, 16:45
А и... защо не я оставиш да я боли от печката, от удара на колата,

Lyusil логиката ти ме разби.
Верно е, че някои четем и пишем във форума, за да си загубим малко свободно време... Ама правете го качествено, бе хора! ТОВА не е моята логика, Галя, това малко по-нататък беше разбрано съвсем правилно от друга съфорумка, която обаче очевидно чете и мисли. След като авторката на тази теория е решила да възпитава, разчитайки на първосигналните методи - болка по ръчичката, че да не пипа, болка по дупенцето, че да не пресича, болка по личицето, че да не се залива с горещ чай.... това е да заместиш едната болка с друга. И какъв е смисълът, питам аз? newsm78 Labrador и Maikata са дали перфектни примери от моя начин на възпитание. Peace
Nevada, пак ще повторя - възпитателният шамар е израз на безсилието на родителя. И аз съм била безсилна, затова все пак имам някоя "изцепка" извън обичайните си методи на убеждение. Но си го и признавам за моя слабост, а не за сила. След това съжалявам и имам доблестта да се извиня на детето си. Hug Проблемът, че ми няма доверие до степен, че ме изкарва извън нерви, съм си го създала АЗ! Peace А мога да се похваля, че моето дете също е в детския пубертет, страшно е своенравна, но се влияе дори само от тона и погледа ни. Пробва, естествено, понякога дори адски упорито, но като й представя негативите от ситуацията, която сама си избира, много бързо се отказва да се инати повече. Grinning
Виж целия пост
# 66 23 окт. 2007, 11:19 ч.
Аз по шамарите не съм, но дърпам уши. Crossing Arms
Даже, смятам, че е по-обидно... Rolling Eyes

Ама като се наложи, дърпам и още как. Naughty
Иначе, плесване през ръчичка или тупване по дупето-*по- скоро ги забавлява и се хилят. Ефекта е нулев. Wink
Виж целия пост
# 67 23 окт. 2007, 11:20 ч.
Цитат на: Lyusil в вт, 23 окт 2007, 11:01
Цитат на: galia_mi в пн, 22 окт 2007, 16:45
А и... защо не я оставиш да я боли от печката, от удара на колата,

Lyusil логиката ти ме разби.
Верно е, че някои четем и пишем във форума, за да си загубим малко свободно време... Ама правете го качествено, бе хора! ТОВА не е моята логика, Галя, това малко по-нататък беше разбрано съвсем правилно от друга съфорумка, която обаче очевидно чете и мисли. След като авторката на тази теория е решила да възпитава, разчитайки на първосигналните методи - болка по ръчичката, че да не пипа, болка по дупенцето, че да не пресича, болка по личицето, че да не се залива с горещ чай.... това е да заместиш едната болка с друга. И какъв е смисълът, питам аз? newsm78 Labrador и Maikata са дали перфектни примери от моя начин на възпитание. Peace
Nevada, пак ще повторя - възпитателният шамар е израз на безсилието на родителя. И аз съм била безсилна, затова все пак имам някоя "изцепка" извън обичайните си методи на убеждение. Но си го и признавам за моя слабост, а не за сила. След това съжалявам и имам доблестта да се извиня на детето си. Hug Проблемът, че ми няма доверие до степен, че ме изкарва извън нерви, съм си го създала АЗ! Peace А мога да се похваля, че моето дете също е в детския пубертет, страшно е своенравна, но се влияе дори само от тона и погледа ни. Пробва, естествено, понякога дори адски упорито, но като й представя негативите от ситуацията, която сама си избира, много бързо се отказва да се инати повече. Grinning
 202uu
Виж целия пост
# 68 23 окт. 2007, 11:20 ч.
Цитат на: Nevada в вт, 23 окт 2007, 10:19
Добре де, детето прекалява в някакъв момент, ти сто пъти си обяснявала едно и също нещо, явно приказката не действа в случая, плясваш го по дупето - и какво толкова, бихте ли ми казали вие всички, радетелки на безсмисленото приказване? Защото истина е, че има моменти, в които децата изобщо не слушат какво им се говори, а трябва да бъдат озаптени по някакъв начин?
... и в този момент се появява "шамарът" - задникът им е загрят, а умът им - насочен в определена посока.
Честно казано, когато бяха малки, не съм ги удряла. Просто знаех, че са малки и не разбират, затова бях склонна да повтарям до полуда, за да им вмъкна в главите някаква житейска истина, като например - котлонът е горещ, колата мачка, скачането от 4ти етаж не е препоръчително.... ей такива ми ти работи.
Но откакто станаха достатъчно големи, за да разбират какво им се говори, но въпреки това не разбират от блага дума, дойдоха и възпитателните шамари. Като го обземе дивотията и буквално спре да чува, единственият начин да го върна обратно на земята е да го ударя. Действа мигновено, спестява ми страшно много време и напразни молби и уговорки.
За мен шамарът нито може да се класифицира като насилие, нито като израз на родителско безсилие.
Моя приятелка възпитаваше сина си главно с поучителни беседи. Но докато се опитваше да го вкара в правия път с обяснения и анализи, той спокойно маризеше моите деца. Принудих се да огранича контактите с приятелката си заради детето й. Е как тая жена не се сети нито веднъж да опуха безценното си съкровище, след като то е посинило някое от моите съкровища. Детето просто си просеше шамар, но никой не се сети да му го отвърти. Мама кротко обясняваше, че така не е редно да се прави, че това е лошо, но тъй като той не е лошо дете, то и не трябва да прави такива неща.... Честно, идвало ми е аз да го шляпна, но предпочетох да не се виждаме повече.
И все пак тук не говорим за побой, еждневен и системен, а за по някой и друг отрезвяващ шамар на седмица.
Виж целия пост
# 69 23 окт. 2007, 12:43 ч.
Цитат на: Nevada в вт, 23 окт 2007, 10:19
Добре де, детето прекалява в някакъв момент, ти сто пъти си обяснявала едно и също нещо, явно приказката не действа в случая, плясваш го по дупето - и какво толкова, бихте ли ми казали вие всички, радетелки на безсмисленото приказване? Защото истина е, че има моменти, в които децата изобщо не слушат какво им се говори, а трябва да бъдат озаптени по някакъв начин?

Няма такава ситуация - пак повтарям проблемът е твой, ти си безсилна да овладееш ситуацията и за това прибягваш до сила. Това НЕ Е възпитание., а точно обратното. Прехвърляш собствените си слабости на детето, а то горкото и хал хабер си няма, за какво е наказано?
Виж целия пост
# 70 23 окт. 2007, 12:46 ч.
Шамар за мен е плесница през лицето, при това със сила. И да е слаб, пак не бих си позволила да използвам такава мярка.
Възпитателен боят не може да бъде. Виж, "наказателен" може. Плясвала съм Самуил по дупето, но много рядко. Той не ми дава поводи за крайни мерки и наказания.











Виж целия пост
# 71 23 окт. 2007, 12:49 ч.
Да добавя. Да, има съкровища, които (ако им бях родител), щях да ступам. Но пак не мога да си представя,че ще удрям през лицето, по главата...   ooooh! Само по дупето.
Виж целия пост
# 72 23 окт. 2007, 12:53 ч.
Аз за пръв път съм плеснала дъщеря ми на шест - шест и нещо години. Така, че майки на малки деца, СПОКО - времето е пред вас Wink
Ако говорим само за шамар, и за мен той не може да се класифицира като насилие. С възрастта методите на въздействие се усложняват, понякога изчерпват, а отпорът или дори безцеремонността на детето нарастват. Тогава шамарът се явява като последна и неочаквана до този момент мярка.
За родителското безсилие съм склонна да се съглася - факт е, че съм пляскала, когато не съм могла да се противопоставя по друг начин.
Като цяло съм ЗА "възпитателния шамар", ако се наложи.

maikata , колко ти е годишно детето?
Шамарът е възпитание дотолкова, доколкото показва, че определен вид поведение не се толелира. Когато това стане ясно на детето, то си коригира поведението, т.е. то бива възпитано по някакъв начин.

А с уговорката на Василиса, за мен шамар е по дупето. Плесница по лицето би била пълно унижение за детето.
Виж целия пост
# 73 23 окт. 2007, 13:24 ч.
За мен насилието поражда единствено агресия.
Може да съм крайна, но дори шамарът е вид насилие.
Категорично против съм подобни "възпитателни методи" и не ги прилагам.
Виж целия пост
# 74 23 окт. 2007, 13:36 ч.
Цитат на: Н а т и в вт, 23 окт 2007, 13:24
За мен насилието поражда единствено агресия.
Може да съм крайна, но дори шамарът е вид насилие.
Категорично против съм подобни "възпитателни методи" и не ги прилагам.

това илюстрира и моето мнение.
истината е че преди когато голямата ми щерка беше малка е изяждала по някое и друго шамарче.И много съжалявам.Много

моят проблем е че аз мнго викам.Някой път без да искам се "чувам от страни' и направо не мога да повярвам.Но мисля че и с това се справям.Сега вместо да търпя и после да избухна в 5 минутно крещене от безсилие, предпочитам да отделя 20 секунди  на момента в който усетя че се надига агресия или "неподчинение" и да им кажа колко много ги обичам и хайде да направим така и така.

И да ви кажа някак се възцари мир и спокойствие в къщи.
Гледам ги и помежду си хлапетат по-спокойно си общуват.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало