Много ли са случаите,когато бащата се присеща?!!!

Ми какви хора - егоисти дето мислят само за себе си и обичат да вземат, но не обичат да дават.

Ми хубу бе-егоисти....ми да си моли там приятелите, познатите-кво се обръща за помощ към някакви напълно непознати хора?Със същия успех може да си пусне банкова сметка с надпис-помогнете, нуждая се от едикво си.С тази разлика, че няма да преобърне хиляди съдби, и все някой ще се намери да пусне монета в шапката.Докато варианта децата съвсем да го отблъснат е огромен.

Това с баща ми е болезнена тема,но ще ви кажа какво стана в последствие.Получи инсулт и се залежа,млад на 46 г.Имаше втора жена за която се ожени за да има кой да му готви и да го гледа(поне така каза на майка ми.Когато се разведоха бях 10 твърде малказа да знам за какво става дума.И той и жена му непрекъснато ни обвиняваха ,че с брат ми не правим нищо за него.не беше ни виждал 12 години.Никога не го е интересувало болни ли сме здрави ли сме има ли какво да ядем.Оженихме се дойдоха децата,пак нищо.Когато се разболя се сети,а колко пъти аз сам била в болница или брат ми,а безсънните нощи на майка и баба,а кошмарния ми пубиритет,а баловете ни ,а сватби те ни.КЪДЕ БЕШЕ ТОЙ!!!!!Почина тази година.сега ми е оставил в наследство една жена, която ламти за всичко негово(не че някога съм искала нещо от него)преди дни бях там да подпиша отказа си от наследствения ми имот,за да не е създавам проблеми ми наплати частичката и толкова .Това ми остана от така наречения ми БАЩА!!!!

Аз съм с нагласата, че все пак, човек може да се промени, при определени обстоятелства. Аз не съм същата като преди, когато бях с БНД. Допускам, че и той се е променил или ще се промени.
Дори да не е обръщал достатъчно внимание на детето, когато сме били заедно, може един ден....да порастне...и да си влезе в ролята.
Няма да спра детето да се вижда с него.
Децата имат нужда от отговорен и обичащ баща. Ако нашият татко стане такъв-да, нека се виждат, срещат, общуват.

Да..всеки се променя и аз се промених,но...как след като сега има регистрации във всички сайтове.и си търси ,с кого да сподели многото свободно време..един ден да му повярвам,че ще се промени!?!!!КАК???!!!Да стане отговорен..да бе да...ама другия път вече не вярвам на такива думи!Дори преди малко в предаването в което участва Славето..психоложката каза,че...за детето е по-добре да вижда баща си...аз не мисля,че като се появи ч пут на 3 месеца...за детето ще е добре и то ще чувства,че има баща!ЛЕЛЕ..КАК МЕ Е ЯД НА МОЯ БНД....НАГЛОСТТА МУ МИНА ВСИЧКИ ГРАНИЦИ..ИСКА МИ СЕ ДА ГО СМАЧКАМ!!!!!!!!!!!!  като му видях новите снимчици истипосани в сайта..като видях,че е качил килца и доволната му усмивка и....се отвратих!!!идва ми да потъна в дъН земя..постоянно се питам...ЗАщО...ЗАЩО МУ ПОВЯРВАХ!!!!?????????     

П.С....А ТОЙ щом не се е сетил,когато бях бременна,щтом не се сети когато родих,щом 1 път не попита как е това дете и има ли си мляко,щом дори не знае как се казва...ЗА КАКВА ПРОМЯНА И ОТГОВОРНОСТ МОЖЕМ ДА ГОВОРИМ!!!????????????   

Пете, давай да му изпращам гадни лични съобщения, мамка му...

САБИ,ТОЙ НЕ Е В ТОЗИ ФОРУМ,А В Aha.bg,иначе с удоволствие бих дала да му пишеш на кретена,малко да го поизбазикаш! AMA KAK добре му се е отразил свободния живот...нямам думи!

мога да продължа: щом не знае кога е родено, щом не знае на кого прилича, щом не го е виждал как се усмихва и не се е будил нощем от бебешки плач = за това няма втори дубъл! Няма да се повторят тези нощи, дни, месеци - предполагам така ще минат и години.

Какво като (ако) се промени?! Ми нека си се променя там и да си крета! 
Няма право да ми се меси в живота и живота на детето ми, след като девет месеца (докато му носих детето) не узря за мисълта да се опита да стане баща

Тези, които са се опитали, но по ред причини не са успели - нямали са сили или са имали проблеми някакви с майката - това е друга история. Те може би имат право да си общуват по някакъв начин с децата.

Моето няма баща! Има семедарител! И вече почти не се сещам за някаква съществена разлика от зачеването на моето детенце и инсеминацията, освен че ако "тати" беше от епруветка, нямаше толкова да се тръшкаме тука и Сабина, и аз, и всички останали на нашия хал. Щяхме да сме по-щастливи, вярвам, защото нямаше да страдаме толкова за "изоставените" си деца.

Но всяко зло - за добро!
Аз даже вече си измислих терапия - изброявам си всеки ден нещата, заради които смятам, че БНД постъпи прекрасно като взе, че го тресна амнезията и ни забрави! Ей-така, навивам си ги на пръста и не мисля за обратния сюжет (с БНД в главната роля), защото няма такъв филм и толкоз!
 

dannytq,
уважавам мъжката ти гледна точка, звучиш много трезво и си прав! Има значение кога ми се е обадил да поиска да види детето - беше на 6-ти август 2006 г., два дни след рождения ден на малкия, не на рождения ден!!! И последно го беше виждал на 5-ти декември 2005, я брой колко месеца са това??? Междувременно аз съм му звъняла в началото да му напомням, че има дете, да го питам не смята ли да дойде да го види, при което той отговаря: Ще го виждам, когато аз искам, сега немога, щото неискам да се виждам с теб!
Звъняла съм му да му кажа, че детето е болно и съм дала луди пари за лекарстава, а той почва да ме обвинява, че аз съм била виновна, че детето е болно и ми казва, че сега нищо неможел да направи, щото нямал пари, а в същото време от кръчмите не излиза и всяка вечер е пиян.
В следващите месеци имаше отровни смс-и, заплахи, опити да ми се поставят условия от сорта на: Ще ти дам развод, ако после пак се съберем!
Ето за такъв човек става въпрос, човек, на който безброй пъти съм давала шансове и той винаги ме е издънвал, разберете, че просто неискам да издъни и детето ми по същия начин. Всичко, което правя е, за да предпазя детето си, създали сме му здрава среда, където няма скандали и побоища, а съвсем нормални отношения, има всичко необходимо, за едно спокойно и щастливо детство, получава цялата любов на близките ми, е да баща немога да му дам! Не, че не съм искала, давала съм му шансове, плакала съм по цели нощи, че детето ми ще расте без баща, но това не помага!
Нямам намерения да тровя детската му главичка с отровни приказки за баща му, да го настройвам и да му обяснявам колко лош е бил баща му с мен, а той наистина беше! Смятам за в бъдеще да поддържам теорията, че мама и тати не са се разбирали и просто са се разделили, че някои деца растат са мама и тати, други само с мама, а трети само с тати (имаме такъв пример в семейството ми, така че аз не мисля, че всички бащи са лоши).
А що се отнася до моето спокойствие, да, пазя си спокойствието, защото, ако аз не го направя, няма кой да го направи вместо мен, защото за мен е важно да съм спокойна, да не крещя за щяло и нещяло на детето си, когато съм изнервена от нещо друго, важно ми е да отгледам и възпитам човек с ценности, а не ей тъй само да е нахранен и на топло.
Пък отношението ми към бившия не е продиктувано от някакви чувства и емоции, не тая вече никакви чувства към него, дори не го мразя, неискам да му отмъщавам, мисля, че по-голямо наказание от това, което той сам си наложи няма! Той сам си затвори пътя към мен и сина си, а сега съжалява, сигурна съм, познавам го от 100 години, знам, че съжалява, но немога да му помогна! Не съм зла вещица и аз съм човек и ако сега дойде като човек да говори с мене и да поиска да се вижда с детето, сигурно няма да го спра, но тайничко се моля това да не се случва, защото знам, че доброто му държание е ден до пладне и после пак ще сътвори някоя мизерийка, но този път няма да страдам аз, а детето! Затова си пасувам и не се занимавам с него, докато той не ме търси, невиждам причина аз да си създавам излишни неприятности.

И най-фрапиращият фкат - това лято просто онемях като разбрах, че бащата и цялата му рода дори незнаят на коя дата е роден сина ми!!! Той е роден на 4-ти август, а оная фамилия разяснявала на познатите си, че е роден на 5-ти!!! Даже на 5-ти получих смс от бившата ми етърва (съпругата на брат му), единствената от това семейство, с която съм в добри отношения и поддържам някаква връзка, та тя ми честитеше рожденния ден на малкия и сипеше пожелния, при което аз се чудех да се смея ли или да плача?

Извинявай... но без последните ти разяснения, бях длъжен да представя и другата версия, която не е невъзможна...

И все пак тя съществува (другата версия)

  Приема се! Още не съм откачила тотално и не съм намразила мъжете безобразно, знам, че има и свести мъже и не чак до там свестни жени, но просто моят бивш не се числи в тия класации.
И въпреки, че съм категорична в решението си относно отношенията му с детето и на мен ми става мъчно понякога като видя детенце да си играе с баща си или семейство - мама, татко и аз!
Нооо няма как, неможем да имаме всичко и колкото и да ми се иска да дам всичко на детето си, баща немога да му дам!
Страшно много се възхищавам на родители, които въпреки развода и разногласията по между си, споделят грижите за децата си, но просто в моя случай това няма как да стане и при положение, че АЗ наистина си ЗНАМ ЧОВЕКА, предпочитам да спестя на себе си и на детето си някои неприятни емоции.

Не съм съгласен... когато да го намериш, ще видиш, че можеш 

Дано да си прав!
Тя надеждата умирала последна, но на този етап наистина не виждам около себе си човек, който да отговаря на, това което търся, тъй че сигурно още не съм го срещнала! 
Ама ще почакам, една гледачка ми каза, че ми предстои брак и още едно дете, че сама няма да остана, реших да й повярвам (аз по принцип хич не вярвам на такива глупости, ама то любопитството е голяма работа)
И все пак, въпреки липсата на баща, мисля, че към днешна дата съм постигнала нещо много важно за себе си и детето, осигурила съм си спокойствие, а оттам нататък остава да постигам всичко останало!

Много се извинявам, ама вие искате да не се интересуват, за да може после да кажете, че  не са попитали за децата си ли?
И това ли искате наистина?
Не, Godzilla! От всичко най-много искам да осигуря нормално детство на сина ми. Да искам да има баща, ама такъв, който се интересува от него, знае кога е проходил, знае кога е проговорил, бил е до него, когато е болен...
Не съм плакала не помня от кога- вече бях решила че не мога да плача! Сега плача, когато ти отговарям. Защото знам, че не мога да съм и баща на сина си, защото знам, че ще му липсва и съм безсилна.... Не мога да го накарам насила да вижда сина си, а и да го изисквам от него, а и не  бих искала сина ми да има баща наполовина. Ако той имаше необходимостта да общува със сина си щеше да го прави....
И аз, повярвай ми, щах да съм щастлива... А, може би ако се интересуваше от детето си, просто нямаше да сме разведени..........

Благодаря тио все пак имах нужда да си поплача.......

Е, това е то! Никоя от нас не е искала детето й да расте без баща, но при така създалата се ситуация, в някои случаи като моя, по-добре без отколкото да се чуди детето има ли баща, няма ли и какъв е тоя дето се появява отвреме на време в живота му!
И ако наистина бившите ни съпрузи бяха хора, на които може да се вярва и да се разчита, просто нямаше да са бивши!