МОЯТА МЕЧТА и моето обещание, докоснато от вълшебството на Коледната нощ

  • 416 534
  • 2 468
# 2 130
Здравейте мили мами и бъдещи такива, за мое огрoмно щастие дойде ред да разкажа пълната си история, с щастлив край, или по-скоро прекрасно ново начало ......

Скрит текст:
С мъжът ми живеем заедно повече от 4 години. От самото начало искахме семейство и почти не сме се пазили. Не сме правили целенасочени опити, но не сме се и пазили. След около година съвместен живот, заговорихме сериозно, че вече искаме наследник. Аз отидох на гинеколог и от там тръгна съмнението, след като казах на лекаря, че всъщност не се пазим. Той ме прегледа, каза, че с яйчниците,матката и цитонамазката ми е добре и ми даде тестове за овулация, за да си помогнем. Тъй като се предполагаше към този момент, че не сме улучили просто момента. И така започна одисеята. Започнах и да чета форуми, образовах се как да си следя овулацията и наблягахме на контакти в тези дни. Обаче бебето не идваше.....започнахме тестове, първо микробиология, хламидии, лекувахме уреаплазма, обаче се мина повече от 9 месеца и тревожността ми нарастна.Започна да се заражда в мен усещането, че нещо не е наред, че не съм способна да зачена. От форума, момичетата ме посъветваха, да направим спермограма. Все още доста неуки, направихме такава в местна лаборатория, чаках с нетърпение резултатите. Когато  мъжът ми донесе листа в офиса, бях сломена, бройката и подвижността беше силно намалена, зароди се сериозна тревога в мен.....и в него. Започнах да чета, да комуникирам с други момичета за съвети и опит, през това време си бях пуснала и хормони на мен и се оказа, че там проблем - няма. Стана повече от година, мъжът ми вече приемаше допълнителни добавки, но бебе - нямаше. Всички ме успокояваха, че сме млади/ Тогава аз бях на 24, той 27/ и ще стане , да не се тревожим, но това ме тревожеше още повече, именно защото сме млади, би трябвало да стане лесно... От форуми момичета ме посъветваха да запишем час при д-р Александов във Варна, за консултация , хубава спермограма и цветна снимка. Ходихме при него, спермограмата се потвърди, дори имаше бонус- доста влошена морфология, при мен цветната снимка показа пълна проходимост на тръбите....Доктора ни посъветва да опитваме интензивно още половин година, ако не се получи да отидем за инсеминация. Мина още половин година, обаче бебе - нямаше и започнахме да се замисляме за процедура. По това време откриха ин витро клиника в моят град- Бургас и д-р Николов правеше консултации всеки месец, решихме да идем за мнение и при него, все пак ни беше и в града и беше по-удобно. Запазихме час за консултация и нова спермограма. Излезе спермограмата, бройката се беше увеличила двойно от досегашните ни резултати , но все още далеч от стандартите, морфологията си беше все така лоша. Доктора ни насочи за кандидатсване по Фонда......и започна да готви документи. Имахме няколко кофти спермограми, остана само становище на андролог. Мъжът ми отиде за такова при д-р Кацаров. Коментара му беше ,че най вероятно е наследствен проблем, липсваше варикоцеле. Даде му само документ за фонда и препоръки за нови добавки. Бърканица и прахчета. Занесохме документите в клиниката и започна чакането. В същият месец, обаче, докато ходехме нагоре- надолу, да събираме документи и да готвим документация за фонда......цикъла ми закъсня с 2 дни, нечувано за мен  8O тест- положителен......но за кратко, след 1 седмица ми дойде. Тогава научих и що е то, химическа бременност. Николов ми каза, че най-вероятно се дължи на мъжкият фактор и лошата морфология, некачествен спермотаозоид опложда и тялото разпознава дефектният ембрион и го изхвърля. Преживях го много тежко. До ден днешен страдам за това детенце и ми е мъчно за него.

   Започна чакането за решение на Фонда...мина се време- Одобрени. През това време не спирахме да се надяваме. Имах още един опит с положителен тест, но след това пак ми дойде. Мъжът ми продължаваше да взима добавки и андроситол. Аз продължавах да се следя и напрежението ми все повече нарастваше. Наближи и зимата на 2012 година, бях на прага на силите и нервите си, не можех повече да чакам или щях да се побъркам, реших, че ще направя ин витро опит преди новата година, мъжът ми ме подкрепи. Между многото ми пътувания/ работата ми е свързана с пътувания и  в страната и в чужбина/ пътувах и до София за да подготвим документите и опита ин витро в клиниката на д-р Николов. Ноември месец стартирахме опита- ИКСИ. Точно преди опита обаче, ми откриха много висок пролактин, неочаквано, защото всички други хормони ми бяха в норма и овулирах спонтанно, цикъла ми беше редовен. Смъкнаха го бързо с Достинекс и стартирахме. Стимулацията мина бързо и без странични ефекти, за 7-8 дни  бях готова за пункцията. Пунктираха 10 яйцеклетки, 9 се оплодиха. На 2 ден ми казаха, че имам 6 с чудесно качество , които се делят добре. На следващият ден, обаче нещата се влошиха и решиха да ми ги върнат и да чакаме . Върнаха ми 4 , ембриоложката, обаче ми сподели, че и е било много трудно да избере читав сперматозоид, процента на годната сперма за икси била 0,5 процента..... Sad  Въпреки всичко , ембрионите, които ми върнали, изглеждали обнадеждаващо. Върнах се вкъщи и зачаках.......теста. Малко преди Коледа трябваше да го направя/директно кръвен/- положителен и бях много щастлива. След 2 дни пак трябваше да повторя кръвният, за да потвърди нарастването- беше Коледа, сутринта рано, с такава трепет и надежда чаках и вярвах, че се случват чудеса.......на Коледа, че е дошло моето време, истински вярвах. Уви, чхг, беше паднало почти наполовина....Опита беше неуспешен. Спрях хапчетата и зачаках да ми дойде. Бях сломена, обезверена , но и примирена някакси.....не вярвах вече, изобщо не вярвах. Дойде нова година, тайно се надявах на нов късмет....чаках да видя късмета си от баницата в новогодишната нощ- Падна ми се работа и път..... тогава всички таени чувства в мен изригнаха, не можах да спра да плача цяла нощ и се питах само, защо на мен. Обаче, отговор нямаше.
   Мина нова година, цикълът ми дойде, започнах да влизам малко по малко в ритъм, задълбах в работата и там намирах упора, записах се на нов курс, започнах нови занимания. В края на Януари, цикълът ми пак закъсня, казах си , че е от хапчетата от ин витрото. Обаче два дни по-късно ме налегна сънение- тест и пак беше положителен. Казах си - имало Господ, бях убедена, че е моят момент, че това вече е моето бебенце, обаче и този път не ни беше писано....седмица по-късно цикъла ми пак дойде. Налегна ме съмнение и си пуснах имунологични изследвания- отново не беше там проблема, нямах никакви отклонения. Започнах да чета за мъжкият фактор и намерих статия за връзката между намалената репродуктивност, лошата морфология и поддържане на висока кръвна захар от мъжа/ не говоря за диабет/. Мъжът ми много обича сладко и си хапваше постоянно , решихме да тестваме кръвната захар и заека изкочи, беше висока. Той започна диета, един месец беше без нищо сладко, махна купените сладкише/ от време навреме му печа вкъщи/, наблегна на пресните зеленчуци и бобовите храни, махна белият хляб и газирани напитки.  Аз обаче бях съвсем обезверена и не вярвах вече в нашето чудо, беше ме страх дори да продължим с бебеправенето, за да не изживявам пак ужаса на положителният тест и загубата след това, душата ми гореше и аз с нея. Интимните ни отношения малко по малко се влошиха
   Преди Великден , мъжът ми замина в командировка на 28ти Април, върна се на 1 късно вечерта. Дребна случка в ежедневието ми изприщи дълго задържани чувства, направих невероятна криза, едва успя да ме успокои мъжът ми, но след тази вечер, вече чувствах, че сякаш сърцето ми беше празно. Точно преди да заминем на село на 3ти Май, сутринта се събудих в по-добро настроение и успяхме да бъдем по-близки с мъжът ми, след което заминахме за празниците при нашите. Там всичко беше наред, поуспокоих се, спрях да мисля за проблеми и изкрахме страхотни празници. Върнахме се и влезнахме пак в ежедневието. Работа, разходки/вече времето го позволяваше/ , започнах да готвя, запалих се по това да гледам подправки, записах се на шофьорски курс. ден, два , преди да ми дойде цикъла започнаха страшни болки в десният яйчник. Мислих си ,че е възпален. Същата вечер сънувах пак , че сме на село ,в коридора на къщата и има червена количка, от която се надига детенце на година  и малк,о а мъжът ми вика от стаята: " Дръж детето, ще падне от количката". Събудих се и не мигнах до сутринта, болеше си ме и яйчника и кръста зад него- доста силно. В момента в който съмна, дигнах мъжът ми да отиде до аптеката за тест-  :bfp:. Бях много притеснена, не щастилва. Много , мнодо притеснена, казах си- само това ми остава, сега и извънматочна, реших че ембриона е в тръбата, много ме болеше. Същият ден трябваше да закараме сестра ми с багажа и в Несебър, защото започваше работа там. За това трябваше да действам бързо, вдигнахме се и веднага в частната болница, там попаднах на страхотен лекар, който не познавах към момента, но който до ден днешен е с мен. Видя ме, каза, че не вижда нищо, но матката е удебелена. Обачеее.....се съмнява да е извънматочна, тъй като овулацията ми е била в противоположният яйчник, на този който ме боли, извика ме след една седмица. Каза ми да се моля.
  Тази една седмица беше кошмар за мен, очаквах всеки един момент да ми дойде, обаче нямаше как да стане, тъй като доктора ми изписа ударна доза утрогестан. Всеки ден правех тест за бременност, но за мое учудване все по-наситена беше чертичката, а чхг-то летеше , летеше напред .
След една семциа отидох пак при него........иииииии.........точката се видя на ехографа, малка, черна точица, вътре в матката, много малка точка , но предизвика такава емоция и в мен, дори и в лекаря. Той вече, занеше всичко, през какво сме минали. Извика ме след още седмица и каза, да вярвам, че това е чудо.
    Мина още седмица в тревоги  и напрегнато очакване. Пак чаках най-лошото, но всичко сякаш вървеше наред. Имах големи притеснения, защото нямах никакви симптоми за бременност, не ми се гадеше, не ме болеше нищо.....абсолютно нищо не чувствах, дори мозъкът ми отказваше да мисли, че съм бременна, защото ме беше много страх.
  След една седмица бях в лекарският кабинет и видяхме едно мъничко, но силно тупкащо сърчице....Сърчицето на нашето Чудо и детенце. Обаче моето  сърце все беше свито, макар и с напредване на времето и прегледите, малко по малко се опуснах, въпреки това, вътре в мен страха си стоеше.
   Дойде време за ФМ, сърцето ми беше пак свито, чаках пак лоши новини. Всичко беше наред освен едно, детето въреше с 5 дни назад по ПРМ/ 17 април/, според който е трябвало да е заченато на 1ви Май и аз така си мислех, че е станало, макар и точно тогава мъжът ми да беше в командировка, но пък замина на 28 на обяд и предположих, че се е запазил някой сперматозоид от тогава. Но според мерките на детето, то е било заченато на 5 май- Великден.....а тогава бяхме на село.....и ми светна за онзи момент на нежност, преди да заминем, явно и овулацията ми е закъсняла/нетипично за мен/ .......Това беше и е моето Чудо. Сега вече вярвам в чудесата, защото моето е такова. Супер нелогично и неочаквано заченато, без никакви планове или тестове или следене. В момент, в който ми трябваше надежда, дойде и моята малка принцеса. Чакаме я с нетърпение да се роди през следващата година, терминът и на раждане е рожденният ден на мъжът ми 24 Януари.....просто съвпадение или Чудо, всеки сам може да прецени за себе си, но аз вече вярвам . Пожелавам и на вас    -да се случат чудесата възможно най-скоро


На прага на Коледните празници, искам да ви вдъхна надежда, че чудеса се случват, не винаги по наша поръчка и график, но точно за това са чудеса
Виж целия пост
# 2 131
Звезден прах, историята ти е невероятна! Толкова се радвам, че я сподели. Развълнува ме от дъното на душата ми и ме остави без думи. Пожелавам на теб и съпругът ти само щастливи дни!
Виж целия пост
# 2 132
Толкова трогателна и вдъхновяваща история!Моят приятел също е роден на 24 януари,това са прекрасни хора!  bouquet
Виж целия пост
# 2 133
Привет, моля към моя ник да сложите още едно търкалящо се бебче. Аз успях. След кошмарна и втора бременност/ по-точно пета/ , благодарение на най- добрия лекар на света д- р Сигридов, преди броени дни станахме родители за втори път на малко момиченце и така щастието ни е пълно. Нещото, което научих е никога да не се отказвам от мечтите си независимо каква помия ми поднесе съдбата. Желая подобно на моето щастие на всички, които го желаят!  Усмихнете се, вашето дете ви чака някъде там и трябва да ви хареса, а как да го направи ако все сте тъжни Hug
Виж целия пост
# 2 134
magnet, Страхотно,честито. Страхотно послание си написала за всички нас.
Виж целия пост
# 2 135
Здравейте! Записвам се и аз в темата с надеждата за едно Чудо, Коледно или не!
Имам син на почти 8 годинки. С цикъл декември 2012 забременях след 7 неуспешни цикъла, но бремеността ми завърши в точно 12-та седмица! Причина не се изясни. Имах разни гадинки, които изскочиха след аборта и ги махнахме и след  точно 6 месеца след аборта започнахме опитите. Сега е 3-ти цикъл опити. Уж не чакам след седмица, но съм убедена че ще ми дойде. Бях добре, но днес никак не съм... Cry, вместо да вървя напред, аз пак назад...не мога да го преживея и си искам детето, което така и не се роди.... Cry Надявам се пак да забременея и всичко да е наред този път до края. Поне си имам момченце вече, но то не може да замести нероденото и желанието за още едно! Вярвам и се моля да ми се случи Чудото! Praynig Успех на всички ни, чакащи да им се случи!  Hug Hug Praynig Praynig

п.п. Моля, да ме включите в списъка, ако е възможно!
Виж целия пост
# 2 136
Мили момичета, много болка, радост и щастие има в тази тема - очите ми се насълзяват като чета историите ви.
Моля, добавете и мен към списъка с Коледна мечта - бебче.
Ние опитваме от 2 години за първа рожба и не се получава. Лятото ми откриха висок пролактин, който лекувам и вкарах в норми, но бебчо все още не идва. Силно се надявам на чудото и вярвам в магията на Коледната нощ. На по 30 години сме с мъжа ми.
 Hug на всички успели момичета и успех на борещите се.
Виж целия пост
# 2 137
искам и аз да се запиша в вълшебното списъче . опитваме от близо от две години и половина .дано новата година  донесе на всички ни най -голямата радост .
Виж целия пост
# 2 138
Здравейте момичета, надявам се, че ще ме приемете и мен в тази тема.... wavey
Ще ви разкажа накратко моята история....така...
от началото на 2012 се опитваме да имаме бебе, но не ставаше, докато без да се усетя април 2013 не ми беше дошло, даже не съм си и помислила, че може да са 2-те чертички...и какво да кажа последва неописуема радост, еуфория, подготовка за сватба, сватба и всичко това приключи на 10 юли ,4 дни след сватбата   newsm45 в 5-ти месец, плода беше мъртъв...беше се задушил с пъпната връв ...няма да описвам чувства... вие знаете... #Cussing out ... и така половин година по-късно имам нужда от подкрепа, защото чакането на 2-те чертички е толкова болезнено, че не знам кога, дали този път ще стане, защо не става, имам ли проблем....толкова е потискащо, че при всички около мен става веднага...а моята мечта така и не се сбъдва! cry
Виж целия пост
# 2 139
Искам и аз да се запиша във вълшебното списъче. Опитваме с приятеля ми от 2005г. за първо дете, дано Коледа да  донесе на всички ни най-голямата радост .
Виж целия пост
# 2 140
Здравейте !!! Моля и мен да запишете във Вълшебното списъче ! В момента правим инвитро по ФАР и се надявам  да е последното! Успех на всички Hug
Виж целия пост
# 2 141
Здравейте !!! Моля и мен да запишете във Вълшебното списъче ! Скоро ми предстои инвитро и дано да е последното  Wink   bouquet
Laughing За сега успешно  Party с  twin_neutral
  Praynig да е успешно докрая !!!
Виж целия пост
# 2 142
Здравейте и от мен, с удоволствие откривам Вълшебния списък и се вмъквам при добрите феи в Навечерието на Рождествената нощ!  Да бъдем благословени и да успеем в начинанието си. Аз съм с Вас!
Виж целия пост
# 2 143
Привет! Преди време се записах в това вълшебно списъче със скрита надежда и спотаена вяра, че и нас няма да ни подмине вълшебството на Коледа. И вълшебството се сбъдна... След 5-годишна борба... Днес сме родители на една малка коледна звездичка,  която грее и осветява нашия дом наред с пъстрата коледна украса... Която украса подреждах с нежелание години наред... Но го правех.. С надеждата, че всяка следваща Коледа ще има защо и най-важното - за кого да го направя.... И ето, че чудото се случи... Вярвайте, момичета, бъдете упорити и се борете за вашата мечта!   bouquet babydust7 babydust7 babydust7
Виж целия пост
# 2 144
Толкова много емоции са събрани в тези постове, истински ме разчувствахте. Записвам се и аз в списъчето с надеждата 2014 да ми донесе пълното щастие. Дано всички да успеем  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия