Адски много ме боли!!!

  • 4 472
  • 28
# 15
Миличка,не се предавай и бъди силна Praynig Ти заслужаваш да имаш бебче и ще го имаш и то ще осмисля целия ти живот. baby_neutralЗнам,че невинната душичка ще е винаги в сърцето ти ,но ти бъди силна Sad
Виж целия пост
# 16
Чак сега видях тая новопоявила се тема тук и  за кой ли път съм потресена... НЕ ИСКАМ да има повече попълнения в нашите редици. Никой не заслужава толкова много мъка, ЗАЩО???? 
Мила, прегръщам те...Знам,че нямам сили да върна най-скъпото ти същество...Но ако имаш нужда от подкрепа и разбиране, ние сме тук. Пиши при нас.
Уф, просто толкова кофти ми стана,че и думи не намирам да пиша...

 Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose за поредното невинно създание...
Виж целия пост
# 17
 :cry:Ladybaby,това е ужасно....Няма думи на земята,които да опишат болката от такава загуба...И никога не ще намерим отговор на въпроса"Защо?"...Аз също преживях загуба..ма 1.10 този месец...направих аборт-бебето беше със синдром на Даун,бях в 21 седмица,усещах ритничетата му...измислих му име...но уви....новината за заболяването му ме уби...Чувствах се убиец!Това беше мое решение -да прекъсна живота на едно невинно,но увредено дете...Кошмарно е...Винаги,когато губиш живота в себе си-с твое,или без твое решение...
Възхищавам се на смелостта ти и желанието  да дадеш начало на нов живот Hug
Желая ти от сърце скоро да сбъднеш мечтата си и да се радваш на живо и здраво бебенце Simple Smile
Виж целия пост
# 18
Скъпа, единствено мога да кажа, че ужасно съжалявам за случилото се, но съм сигурна, че скоро ще можеш да забременееш и бебчо ще осмисли живота ти.
Пожелавам ти моя късмет- 2 бебчовци наведнъж Hug
Виж целия пост
# 19
Горе главата!Загубих момиченце на 6 мес.в момента съм по майчинство с 2 момченца.
Виж целия пост
# 20
Искам да споделя с вас за моята загуба.Загубих бебенцето си в 37 г.с. защото беше се оплело в пъпната връв.Много е тежко да родиш мъртвото си детенце, да го видиш и да не може да го прегърнеш.

Миличка, прегръщам те, болката ти е невероятна. Praynig
Аз също загубих преди години своето първо и много желано бебе. Знам какво е да не можеш да го прегръщаш, а да искаш само и единствено това. Мисля, че тези деца идват и си отиват за да ни покажат , че няма да сме сами по-нататък. Знам, че сега освен болка не чувстваш нищо друго.
 Знам със сигурност, че моето ангелче е "живо" и закриля децата ми.
Мисля, че ще минат години и ти ще го разбереш, също. Трудно, ужасно трудно ти е сега. Кураж...
Виж целия пост
# 21
Ladybebi,каквото и да кажа е просто е излишно Weary.
Тежко ще ти е,трудно ще тие,но трябва да се пребориш!Нямаш друг избор!Някой ден ще имаш друго бебче,което да гушкаш,а това ще ви закриля цялото семейство.
Горе главата и много сила ти пожелавам Hug.
Виж целия пост
# 22
Много е тежко... Много! Съжалявам много...
Няма отговор на въпроса "Защо", който ти би могла да приемеш...
Трябва да си силна! Това не означава да не изстрадаш болката си, но означава да събереш сили и да продължиш, защото някой друг, някое друго ангелче, чака да бъдеш неговата единствена МАМА...
А тази невинна и свята душичка, ще бъде винаги с вас!
Прегръщам те от сърце!
... и бъди сигурна - ти не си виновна за нищо - някой път животът не ни дава шанс да го променим!
Виж целия пост
# 23
Не се отчайвай -  говори за това, надживявай болката и гледай напред!  Hug Най-хубавото винаги предстои! Може би 1 или 2 душички те чакат да се съвземеш и те да дойдат на земята....   bouquet
Виж целия пост
# 24
Аз сьм по тежьк случай:гледане 6месеца по болници и в кьщи,вадене от "оня свят,интубиране....Привързваш се,свикваш и после край.Ако това може да те успокои.....Гледай напред и давай следващото!
Виж целия пост
# 25
оххх миличка какво да ти кажа.Когато прочетох за теб в отчетни  все едно  се връщам преди 2 години с лошия спомен за моя случай Confused
аз също загубих бебчето си 14 дена преди термин,знам какво е,знам колко боли,знам каквва мъка се изпитва като го родиш и да го видиш безжизнено на кантара,знам че до последно се надяваш да изплаче... Cry Cry Cry Cry
ВСичко това е много ужасно...
аз съм съпричасна с болката ти...
преди 2 месеца родих...бебо беше омотан  с пъпната връв.извадиха го секцио.Слава богу  се видя на ехографа  че е омотана пъпната връв около вратлето че направо не ми се мислеше какво може да се случи
Сега се радвам на малкото съкровище 
Господ ме  дари с  най големия ми подарък

целувам те и те прегръщам Hug бъди силна...Аз бях (доколкото ми беше възможно)

аз също сънувах кпшмари половин година,плачех постоянно Sad Sad исках си бебето Cry Cry
ох пак се натъжих
това е болка която остава за цял живот в сърцето ти
целувам те мила
Виж целия пост
# 26
Думи за тази мъка няма. Прегръщам те силно. Ще се научиш да живееш с болката, друг начин няма. Само не се изолирай, не бягай от хората, бъди с тези, които те обичат, и тях ги боли.  Hug
Виж целия пост
# 27
 Cry Praynig Hug
Виж целия пост
# 28
Много силно те прегръщам  Hug Hug Hug !!!

Болката никога не стихва. Научаваме се да живееем с нея. Но трябва сила и подкрепа от най-близките ти хора. Говори, споделяй, не се отдръпвай, не потъвай.

С теб сме, тук ще намериш кътче, в което да приютиш душата си. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия