Нарисувай ми овца, или за детските картинки

Това не е отговор "по същество".

Хубава хвалба за съпруга.

Етиа, не е и нужно всички да рисуват еднакво. според мен е най-важно да се забавляват и да изразяват себе си. не бива децата да се сравняват и да се унифицират.

аз пък много се озадачавам, като чуя майка, която казва : "Моето дете не може да рисува"....какво значи ДА МОЖЕ ?
и по този повод, понеже, видите ли, не можело, не му се дава, за да не изцапа.....

Анда, не ми се коментира вашата учителка.....няма смисъл. ти си знаеш как да работиш с Ането, така че да се научи да твори.

Майка ми в училище трябвало да рисува детски лагер, а тя рисува много хубаво, но не може да рисува хора. И преглежда учителя русунката и казва "Добре де, всичко е много хубаво, ето и палатките с нещата вътре, и дърветата, и лагерен огън си има.. и знаме.. но къде са децата? Нали е детски лагер, все пак" А майка ми "Ами те са на поход". "Е, не е ли останал някой да пази лагера?". "Аиии... зад палатката е!" 

На моята мацка и е още рано да рисува, но темата ви ми е много интересна   

Анда,не се притеснявай-ти си права според мен!След като детенце има желание да учи нещо ново-не го спирай!Заради такива учителки,които си знаят едно и също нещо образованието в България е на това положение!Ти ми припомни случка от преди 5-6г.(племенничката ми тогава беше първи клас и учеха събиране и изваждане до 10.Само че на мен ми се сториха малко примерите за упражнение и дописах още десетина,които детето реши много бързо и с голямо желание.Само че нещо не ме беше разбрала и си ги беше написала в тетрадката за домашни и на другия ден учителката й се беше карала пред целия клас защо е решавала повече задачи!Аз по принцип съм учител по математика(в момента съм по майчинство),но много бих се зарадвала ,ако ученик напише повече задачи от зададените...

Проведох малък разговор с едната госпожа (не знам с коя госпожа е била случката с рисуването, а и не исках да разпитвам Мая). Не знам какво да мисля вече, а и не е много по темата... но Анда (пък и вие) ще ме разберете.

Казах й (деликатно, мисля) за случката с рисунката и лилавите листа и обясних, че аз специално я поощрявам да рисува както си иска, без правила и 'правилни' форми или цветове.
Тя ми отговори, че ставало дума за задание по математика (ъъъ) и че Мая казвала грешни цветове (на червеното - зелено и т.н.), тя мисли, че детето познава цветовете и отговаря така, за да привлече вниманието й. Иначе е талантлива и една от първите е почнала да рисува човешко тяло и т.н., иначе била много доволна от нея, но тази седмица я била поразочаровала и си говорили на четири очи с нея...
Това, че пред детето казва, че я е разочаровала, ме смути.

Госпожата е малко по-остра (преките ми наблюдения) в общуването си с децата, но е факт, че последните почти я боготворят, което мисля, е по-важното и показателно.
Все пак наблегнах, че не искам да ограничавам фантазията на детето... не мисля, че се разбрахме. Тя или говореше за друга случка, или не разбра какво й казвам.
Аз пък в колата изрично казах на детето, че ето - нали е чула? Госпожата е казала, че може да си рисува с каквито цветове си иска, стига да й назовава правилно цветовете, когато я питат.

И така... не знам колко ми е правилен подходът. От една страна се доверявам на госпожите (и трите) и не искам да се бъркам в програмата за обучение; от друга - не искам 'правила' да насаждат бариери на детето ми и да му пречат да развива въображението си. От трета страна, всеки петък ми дават творчеството на детето - не само заданията, но и още куп листи с рисунки - тя е много продуктивна и явно не я ограничават извън занятията.

Кажете, какво мислите?

Анда, мисля, че учат по едни учебници в нашите градини. Едни папки А4 с отделни листа за различните занятия, по една на дете, нали? Видях ги в началото на годината и много ми харесаха.

А Мая рисува очарователни козлета с по 4 уши (2 от които са рога, но не им личи ) с копитца навсякъде.

Ами с нас какво се случи с ,,невярната рисунка,след като говорих с госпожата,тя ми каза,че никой не се замисля за това как си развива въображението детето и как вижда нещата,трябвало да се изпълни темата/макар,че беше изпълнена/.След това на родителската среща обясни как не винаги родителите са прави и децата и да не се разправяме и да си нарочваме децата-цитирам,нарочваме децата.Това беше върха-останах потресена от думите на един педагог.Това е за съжаление действителността трябва да мълчим и да се съгласяваме за да не страдат децата,заради нас.Направо сам отчаянна как ги учим на това да нямат мнение и достоинство или аз не разбирам нещата правилно?

Аз смятам, че госпожите се опитват да научат децата да си изпълняват точно заданията, учат ги на дисциплина, това не означава задължително ограничаване на въображението.
Има задания от вида: "Пребройте предметите на листа и оцветете топката." Идеята е детето да оцвети споменатия предмет, а не дървото примерно. Ако след време задачата е да се пресметне 2+2, а детето реши да напише колко е 3+3, това пак ли ще бъде ограничаване на въображението?
Миналата година учителката беше изтрила къщичката, която Цецо си нарисувал към заданието, защото задачата била друга. Но пък имат и свободно рисуване, където никой не ги ограничава в нищо. Просто става дума за различни задачи и според мен не е лошо децата да могат да изпълняват и конкретни такива, не само свободни.

Не беше такова заданието. Очевидно бяха имали урок по рисуване, а не по "отгатни кое на рисунката е листо и го оцвети".
Тези неща си личат - личи си кога е имало някакъв замисъл в урока и кога е бил рожба на най-обикновено скудоумие. А деткото няма никакъв проблем с изпълняване на конкретни задачи - не я хваля, момиченце е, а момиченцата обикновено са такива изпълнителнички чак яд ме хваща.

Много хубава тема! Дано не възразите, че се включвам, въпреки че още не съм майка. Страшно ме радва подходът ви да насърчавате фантазията на децата!
Явно практиките в градините  не са се променили от преди 17-18 години, за съжаление.
На мен ярко ми се е запечатала една случка от детската градина - караха ни да рисуваме пеперуди (аз не съм от най-талантливите, да не кажа, че нямам грам талант) - на края на задачата на всички деца им наредиха рисунките във фоайето на градината да ги видят родителите, а на мен ми я дадоха да си я нося в къщи. Такъв рев му дръпнах като се прибрах, как всички рисуват хубаво, само аз не мога. Така намразих всички упражнения по рисуване, че всеки ден отивайки на градина се молех да не трябва да рисувам, а като видех, че носят боичките и се разревавах моментално. Явно доста съм се била стреснала, щом изобщо не исках да ходя на градина. Та татко, който пък изобщо не може да рисува, явно видял се в чудо, реши всяка вечер да рисуваме заедно. И така драскахме си дружно грозно и двамата, а той ми повтаряше, че това е импресионизъм и Пикасо рисува така, а другия път да кажа на другарката, че нищо не разбира. Е, аз не станах Пикасо, но пък и сега обичам да си рисувам
Ако някой ден децата ми наследят моя "талант" и аз ще настоявам, че са импресионисти и да рисуват както пожелаят     

Хм... четейки тази тема се сетих, че отнесох първия си и последен учителски шамар точно в час по рисуване, в 1-ви или 2-ри клас  Помня особено ясно, трябваше да рисуваме човешки фигури в движение - творих, творих, нароих 5-6 человека, обаче не останах доволна от себе си и метнах листа си в коша. Тогава Другарката дойде и ме плесна през лицето - кой ми бил позволил да си хвърлям рисунката /?!/ и не, не можело да я започна отново. В края на часа показа на децата смачканото ми художество, подчерта, че точно то е най-доброто от всички, но тъй като съм го хвърлила, съм... ъъъ... нещо като дисквалифицирана. Нямам представа какво и е било в главата на таз женица, но странен ще да и е бил педагогическия уклон. Така или инак, не ме отказа от рисуването, нито от самокритиката 

А по темата... карам децата да рисуват от натура и тогава държа нещата да са "истински". Да речем, ако рисуваме нашата къща или вазата на масата, използваме "правилните" цветове - няма как да бравосам зелен покрив или кафяво кокиче, все пак. Когато рисуваме свободно обаче, може да се прави всичко, абсолютно всичко. Хора с криле, татковци с червени коси и дървета на колела. Друг е въпросът, че засега претвореното и в двата случая представлява приблизително еднаква плетеница от черти... надявам се след година-две да проникнем по-дълбоко в дебрите художествени 

Бу, Анда, да се включа пак по казуса с учителките. Мисля, че има логика в това да се изпълнява заданието. Но пак подхода трябва да е да се спомене, че задачата е била само това или друго, но много красиво се е получило с фона, примерно. Случва ми се непрекъснато с моите като решаваме "задачи" у дома. Не знам правилен ли ми е подхода, но ненавиждам вкарването на децата в шаблон още на 4 годишна възраст!!! Заданието е важно, но творческия подход, с който се надгражда е ОЩЕ по-важен, особено на тази крехка възраст. Окачването и оценяването на най-красивите картини също ми е отврат, защото понятие като най-красива за тази възраст поне според мен няма! Независимо колко сюреалистично е подходило детето, после това си е цял жанр и е доста ценен. Усета към цветовете се изгражда много добре в такъв тип картини и "драсканици" и аз лично го поощрявам. У нас висят по стените всякакви картини
Защо не иска да си пише името - не знам! Вики точно в градината свикна да си надписва сам нещата, които прави и у дома също надписва, въпреки, че няма нужда.
Всяка учителка си има подход явно, но някои (и в нашата градина ги има) се взимат много насериозно в опитите си да сложат в кутия/рамка дори 4-5 годишните! Това много ме притеснява! Бих говорила с такава госпожа, и да, бих коментирала пред нея творчеството на детето си с подчертано поощряване на нестандартното в него! Има кога да свикват на другото.

абе здраве да е, последните два дни е в такава форма детето, че поомекнах - някакви трайни щети не виждам да са му нанесени
не й млъква устата, а когато ръката се движи паралелно с нея, се получава "момиченце, което е решило да бъде иглу, ама и..." 
Сутринта бях почти насила замъкната навън, където за пет минути девойката прави снежни мечоци с листенца за слънчеви очила, по един за всяко място, където пребивава въпросният непреносим мечок през деня - в колата си, на пейката и т.н. После пък рисува в снега пица с гъби, та и линията развалихме

Във всеки случай в петък се разговорих хубаво с другата госпожа, която им беше купила куклен театър с остатъците от събраните пари и се разбрахме да правим кукли за него заедно с децата.

Супер, Анда! Явно Ането не се дава лесно! Браво, напълни ми душата 

В нашата градина, мисля, че на всички деца им закачват рисунките, защото и супер абстракциите на сина ми съвсем нелогично стоят там, редом със съвсем ясно нарисувани дървета.Аз така се ориентирам какво е рисувал и той, иначе - няма шанс да схвана

Даже питах мъжа ми/архитект, но и кандидатствал в Художествената, естествено/ що така този ген се губи у наследника му, а той с гордост ми заяви, че до четвърти клас майка му му рисувала картините, щото него го мързяло и всички мислели, че не може да рисува.

Като гледам другите деца как чинно си оцветяват картинките, а моят ги "приключва" с два замаха в един цвят извън всяка логика, просто мисля, че в темата за картините, ще се включа адекватно и аз, като стане героят в четвърти клас.
Чакайте ме.
Айл би бек

КЛОНКА, чакаме "неадекватните драсканици". Моля те, сподели ги с нас