На втората седмица от нашето запознанство той ми предложи и аз се съгласих. И така 12 години и 3 деца.
Виж целия пост
Как се случи? (става дума за решението за сватба)
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 16:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2007, 11:31 ч.
# 30
26 ноем. 2007, 22:29 ч.
# 31
26 ноем. 2007, 22:34 ч.
Лорън, и на мен ми се струва, че бързаш. В семейството ми цареше страшен патриархат. Да живея с някого за тях беше същото като да ги убия. Но го направих. Те земята обърнаха да ме накарат или да се изнеса, или да се оженим, но аз бях като магаре на мост - когато реша ще се женя, сега първо да поживеем, сватба по всяко време може да се направи. Сега само ми повтарят "Добре че не ни послуша, какво момче щеше да изпуснеш" 
Така че, направи каквото искаш, постарай се да не нараняваш близките си, но преди всичко внимателно обмисли нещата 
Виж целия пост
Така че, направи каквото искаш, постарай се да не нараняваш близките си, но преди всичко внимателно обмисли нещата
# 32
26 ноем. 2007, 23:11 ч.
На 8мата година му казах на момчето, стига с този гаджълък, дай да сменим малко плочата.. и така... надянахме по едно пръстенче.... 
Виж целия пост
# 33
27 ноем. 2007, 17:01 ч.
InaV,малко си неясна.Поне за мен.Казваш на момичето,че бърза а на края обесняваш,че ти не съжеляваш дето си бързала и не си изпуснала мъжа
Виж целия пост
# 34
27 ноем. 2007, 17:26 ч.
Бях точно като теб преди години, само с тази разлика, че и той искаше да се оженим, но не се решаваше и не казваше каква е причината все да отлага. Мислех, че чака да завърша, но завърших и нищо. Записах магистратура - нея също завърших и нищо. Постоянно му натяквах, че винаги съм искала да съм млада майка, да родя на 20 години, айде поне на 22-23, а вече съм на 25. А той - пак нищо. Родителите му намекнаха - доста време сте заедно, време е за семейство, а той - пак нищо. След дълго чакане, на една сватба на приятелка, почна да подмята нещо да се оженим на пролет. И така, на бъдни вечер направихме годеж и определихме дата за сватбата - 7 май. Но чаках почти 6 години да чуя думичките, макар че още на първата година и двамата знаехме, че някога ще се случи. Сега като го питам защо не се реши по-рано, казва, че не бил сигурен, че ще може да ни издържа.
Виж целия пост
Здравейте
Аз съм Лорън.Момичето,което пусна темата.
Незнам какво стана,но имах проблем с профила и реших да се регистрирам на ново за по-лесно.
Всички имате по-един или друг начин интересни истории.
Аз съм си навила на пръста,че май месец като завърша,декември годеж и на пролет сватба.
Моя приятел ми се подсмихва само и знам,че също иска,въпреки често да казва,че не иска да сключва брак,въпреки,че иска да живеем заедно и деца и т.н. Аз пък обаче съм малко по-друг тип човек.Деца без брак не раждам.Общо взето вече ми е ясно да не чакам предложение и ако ще става,ще стане без сълзливите истории по филмите.
Аз съм Лорън.Момичето,което пусна темата.
Незнам какво стана,но имах проблем с профила и реших да се регистрирам на ново за по-лесно.
Всички имате по-един или друг начин интересни истории.
Аз съм си навила на пръста,че май месец като завърша,декември годеж и на пролет сватба.
Моя приятел ми се подсмихва само и знам,че също иска,въпреки често да казва,че не иска да сключва брак,въпреки,че иска да живеем заедно и деца и т.н. Аз пък обаче съм малко по-друг тип човек.Деца без брак не раждам.Общо взето вече ми е ясно да не чакам предложение и ако ще става,ще стане без сълзливите истории по филмите.
# 35
27 ноем. 2007, 21:33 ч.
E-e-e, водиш с две години и с два броя !!!
Виж целия пост
На втората седмица от нашето запознанство той ми предложи и аз се съгласих. И така 12 години и 3 деца.
E-e-e, водиш с две години и с два броя !!!
# 36
28 ноем. 2007, 11:33 ч.
В момента това е големия ми проблем така да го нарека. С приятеля ми имам евръзка от 2 години. Миналата седмица прочетох пощата му 
и разбрах че има връзка с негова колежка. След луд скандал той разбира се отрича и 3 дни по-късно ми предложи брак. Той е на 33 г. и още миналата година ми предлагаш, но мен нещо ме спира, не знам какво е не знам защо се страхувам да се обвържа с този човек. От друга страна съм на 27 г. и изпадам в ужас че може да се разделя с него и да остана сама до края на живота си. /шефката ми е стара мома и може би затова имам страх от това семейно положение/. В мен има недоверие към този мъж и дори сега след скандалите той се държи перфектно с мен, но все ми се струва че е фалшиво и че той е гузен и затова е толкова добър /а през годините на връзката ни е имало и доста кофти държание спрямо мен което аз съм преглъщала без да кажа дума/. Извинете за дългия пост, но имам нужда от помощ. За нова година ще получа пръстен 
Виж целия пост
и разбрах че има връзка с негова колежка. След луд скандал той разбира се отрича и 3 дни по-късно ми предложи брак. Той е на 33 г. и още миналата година ми предлагаш, но мен нещо ме спира, не знам какво е не знам защо се страхувам да се обвържа с този човек. От друга страна съм на 27 г. и изпадам в ужас че може да се разделя с него и да остана сама до края на живота си. /шефката ми е стара мома и може би затова имам страх от това семейно положение/. В мен има недоверие към този мъж и дори сега след скандалите той се държи перфектно с мен, но все ми се струва че е фалшиво и че той е гузен и затова е толкова добър /а през годините на връзката ни е имало и доста кофти държание спрямо мен което аз съм преглъщала без да кажа дума/. Извинете за дългия пост, но имам нужда от помощ. За нова година ще получа пръстен
# 37
28 ноем. 2007, 12:56 ч.
Познавахме се от година,но се виждахме пред 3-4 месеца за по седмица,две,защото той много пътуваше.Та, след такива редки срещи ,на една почивка той ме изненада с пръстен,а почти не се познавахме.Аз приех,беше много романтично и неочаквано.Оженихме се след 5г.,чакахме подходящ момент,даже си имахме шаферче на 7 месеца.
Виж целия пост
# 38
28 ноем. 2007, 13:53 ч.
Миличка - съвсем добронамерена съм - това което описваш е далеч от съвместния живот . . .
Виж целия пост
...
А относно живеенето заедно.Ние две лета вече сме си все едно живеем заедно.
Аз не се прибрах при нашите.
Сутрин аз на работа и той на работа,после се приберем,отпочинем,излезим някъде с приятели туй онуй и така...
А относно живеенето заедно.Ние две лета вече сме си все едно живеем заедно.
Аз не се прибрах при нашите.
Сутрин аз на работа и той на работа,после се приберем,отпочинем,излезим някъде с приятели туй онуй и така...
Миличка - съвсем добронамерена съм - това което описваш е далеч от съвместния живот . . .
# 39
28 ноем. 2007, 15:46 ч.
Аз ако бях на твое място щях да си му кажа направо че не съм сигурна и бих поискала време(може би 2-3 седмици)в което да не се виждаме и чуваме въобще.Можеш да идеш при родителите си на гости или при някой роднина,да се дистанцираш и да помислиш.Когато останеш сама без него да ти влияее най-вероятно ще погледнеш от друг ъгъл на нещата,също ще видиш и неговата реакция - дали ще прояви разбиране,дали няма да се ядоса и т.н. Но според мене ако и тогава не си напълно сигурна и убедена по-добре не го прави
успех
Виж целия пост
В момента това е големия ми проблем така да го нарека. С приятеля ми имам евръзка от 2 години. Миналата седмица прочетох пощата му и разбрах че има връзка с негова колежка. След луд скандал той разбира се отрича и 3 дни по-късно ми предложи брак. Той е на 33 г. и още миналата година ми предлагаш, но мен нещо ме спира, не знам какво е не знам защо се страхувам да се обвържа с този човек. От друга страна съм на 27 г. и изпадам в ужас че може да се разделя с него и да остана сама до края на живота си. /шефката ми е стара мома и може би затова имам страх от това семейно положение/. В мен има недоверие към този мъж и дори сега след скандалите той се държи перфектно с мен, но все ми се струва че е фалшиво и че той е гузен и затова е толкова добър /а през годините на връзката ни е имало и доста кофти държание спрямо мен което аз съм преглъщала без да кажа дума/. Извинете за дългия пост, но имам нужда от помощ. За нова година ще получа пръстен
и разбрах че има връзка с негова колежка. След луд скандал той разбира се отрича и 3 дни по-късно ми предложи брак. Той е на 33 г. и още миналата година ми предлагаш, но мен нещо ме спира, не знам какво е не знам защо се страхувам да се обвържа с този човек. От друга страна съм на 27 г. и изпадам в ужас че може да се разделя с него и да остана сама до края на живота си. /шефката ми е стара мома и може би затова имам страх от това семейно положение/. В мен има недоверие към този мъж и дори сега след скандалите той се държи перфектно с мен, но все ми се струва че е фалшиво и че той е гузен и затова е толкова добър /а през годините на връзката ни е имало и доста кофти държание спрямо мен което аз съм преглъщала без да кажа дума/. Извинете за дългия пост, но имам нужда от помощ. За нова година ще получа пръстен Аз ако бях на твое място щях да си му кажа направо че не съм сигурна и бих поискала време(може би 2-3 седмици)в което да не се виждаме и чуваме въобще.Можеш да идеш при родителите си на гости или при някой роднина,да се дистанцираш и да помислиш.Когато останеш сама без него да ти влияее най-вероятно ще погледнеш от друг ъгъл на нещата,също ще видиш и неговата реакция - дали ще прояви разбиране,дали няма да се ядоса и т.н. Но според мене ако и тогава не си напълно сигурна и убедена по-добре не го прави
успех
# 40
28 ноем. 2007, 16:27 ч.
И ние бяхме така с разликата че се запознахме 6 месеца преди сватбата ни 
Виж целия пост
Не ми е предлагал Той Забременях, поговорихме си, решихме да се оженим и туй то. Романтиката ми е противопоказна
Забременях, поговорихме си, решихме да се оженим и туй то. Романтиката ми е противопоказна
# 41
3 дек. 2007, 17:45 ч.
Не съм неясна. Според мен е добре да поживее с момчето, вместо да бърза с брак. Една от мамите много добре го каза : едно е да са гаджета, съвсем друго да поживеят заедно 2-3 години. А да се жени само "От мерак.Просто много искам да бъда с него завинаги и всички да видят и да разберат колко много се обичаме и да си заживеем заедно." ми се струва гледано през прекалено розови очила. И когато дойдат кофти моментите? Поне от моя гледна точка ми се струва по-добре първо да си напаснат характерите, да синхронизират навиците си, и чак след като видят, че нещата наистина имат бъдеще, да действат. За това смятам че бърза.
Но може и да бъркам, знаеш - при всеки е различно
Виж целия пост
InaV,малко си неясна.Поне за мен.Казваш на момичето,че бърза а на края обесняваш,че ти не съжеляваш дето си бързала и не си изпуснала мъжа
Не съм неясна. Според мен е добре да поживее с момчето, вместо да бърза с брак. Една от мамите много добре го каза : едно е да са гаджета, съвсем друго да поживеят заедно 2-3 години. А да се жени само "От мерак.Просто много искам да бъда с него завинаги и всички да видят и да разберат колко много се обичаме и да си заживеем заедно." ми се струва гледано през прекалено розови очила. И когато дойдат кофти моментите? Поне от моя гледна точка ми се струва по-добре първо да си напаснат характерите, да синхронизират навиците си, и чак след като видят, че нещата наистина имат бъдеще, да действат. За това смятам че бърза.
Но може и да бъркам, знаеш - при всеки е различно
# 42
4 дек. 2007, 08:44 ч.
О,нашето беше авантюра.Между две маневри с колата ми предложи.Предстоеше му рейс и може би се е притеснявал,че няма да го дочакам.Не ми е хрумвало,че можем да се оженим,но казах "да" без много,много да му мисля.След няколко часа се замислих,де.
Виж целия пост
# 43
11 дек. 2007, 02:11 ч.
Хайде и аз да разкажа......семейни сме от 4 години.Връзката ни беше много спонтанна както и брака ни всъщност,запознахме се и на 3 месец,след едно спречкване между нас,решихме да сключим брак!По ирония на съдбата още не се бях ме сдобрили а вече въртяхме по тел. на родителите си,че ще се женим!!!Идеята ми хрумна в мига когато той ми разказваше случки от миналото си,в миг на/ОТКРОВЕНИЕ/..познато вие за какво пиша,тези мигове са винаги преди сватбата!!!!Как тази или онази,искала да го "върже"с брак!И за да проверя дали отношението му към мен е по специално изръсих"а ми за мен би ли се оженил"и като на майтап,нещата се случиха!!!ДНЕС СЪМ ЩАСТЛИВА ЖЕНА С ИЗБОРА СИ ЗА КОЕТО И БЛАГОДАРНА!!!!!!!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 44
11 дек. 2007, 18:05 ч.
Ние пък бяхме 6 години заедно,карахме си я така,докато не се появи Вики и ни побутна да се женим,иначе,ако не бях забременяла кой знае какво и кога щеше да се случи.А една година преди това съпругът ми твърди,че ми е предложил,дори ми подари диамантен пръстен 
ама аз не съм разбрала,че ми предлага
Виж целия пост
ама аз не съм разбрала,че ми предлага Препоръчани теми