До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

  • 28 410
  • 164
# 105
Здравейте! Чета и се успокоявам, че не само аз имам чувството, че съм на ръба на кризата от постоянно дерящо се бебе. Вече караме седми месец, от който няма една едничка нощ да е спал, постоянно е с колики и газове а последния хит е, че растат два зъба почти едновременно. Започна нощем да се буди през половин час, тоест почти не спи, за през деня да не говорим - той не спи от както се е родил. Стигнахме до гастроентеролог, съответно диагноза АБКМ - мъчим се с едно гадно мляко, но резултат - никакъв. Признавам си, не съм се сещала да ида на хомеопат и сега искам вашата помощ да ми дадете координати на някой вече проверен такъв  Laughing Благодаря 

Не ходете на хомеопат.От къде знаете колко е проверен ?!
По добре е да не рискувате .
Виж целия пост
# 106
Има цял подфорум за хомеопатия,поискай момичетата там да ти препоръчат лекар,сигурна съм,че ще помогнат.С очите си съм виждала много добро положително повлияване на неспящи и нервни бебета и деца от хомеопатия,също и бързо овладяване на грип и стомашни разстройства.Това с хомеопатия.Добрият хомеопат помага много,от форума можеш да си помогнеш с инфо за подходящ лекар,за да си сигурна,че е "проверен".
Виж целия пост
# 107
Здравей майче Hug Много ти съчувствам! Мисля че можеш само с промяна на нагласата си да промениш ситуацията в твоя полза. Аз сега имам бебче на 2 месеца, което ми е третото дете. От първото до третото дете много си промених възгледите за възпитанието. Сега още по време на бременността четох много книги за гледане на деца и интернет сайтове и бях подготвена за това че първите месеци са като четвъртото тримесечие на бременността, че в този период бебето има нужда от много гушкане. Сощо така четох за причините за плач на малкото бебе - както бяха изредени глад, пълен памретс и т. н., така и беше дадено като причина нуждата от гушкане. И споменаваха че всяко бебе има различна нужда от гушкане. И то е нормално като си помислиш - както всяко бебе има различна нужда от храна, така има и различна нужда от гушкане. Моето бебе е като твоето, с тази разлика че аз съм спокойна, защото приемам това положение за нормално. Иначе сега моето бебе не плраче и причината затова е че е непрекъснато на ръце. При първото заплакване го взимам и се занимавам само с него. През нощта спи, но спи при мен. Опитахме се да го държим в неговото креватче, ама не се получи и сега спи при нас, но сме спокойни всички. През деня не може да спи ако не е на ръце. Заспи уж дълбоко в ръцете ми, сложа го на креватчето и веднага се събужда. Затова вече и рядко правя опити да го оставям. Разнасям го понякога в кенгуру или просто на ръце. Сега майка ми дойде, но преди това мъжът ми готвеше и пазарумаше вечер след работа, а знаем че моето задължение е да гледам бебето. Сега също получих една статия от един ннйзлетър. Ако знаеш английски, ето я:
http://www.babycenter.com/400_should-i-worry-about-spoiling-my-b … by_505196_1000.bc

В нея пише че малко бебе не може да се разглези, че са много малки за да могат да манипулират. Малкото бебе плаче, за да изрази това че се нуждае от нещо - било то храна, сух памперс или ГУШКАНЕ. Специалистката твърди че ако бебето получава бърз отговор на своя плач, то ще се чувства повече в сигурност и по-малко тревожно, което ще му даде куража да изследва само света. И когато разбере че взимаш плача му насериозно, то ще е по-малко склонно да плаче без причина. В дългосрочна перспектива, това че реагираш бързо на плача му (т.е. го гушкаш) ще направи така че да изисква по-малко мнимание.
Като знам всичко това, аз не си поставям никакви домакински амбиции и съм спокойна. Сега не че някога не се нервирам че не мога да хапна (ама се научих да ям с него на ръце) или че не мога да му изпера дрешките, ама не ми е голям проблем.

  202uu

И аз снощи много си мислих по тази тема и е възможно според мен бебето да реагира на състоянието на майката и да изисква точно това - гушкане. Съответно колкото повече се пренебрегва желанието му толкова повече то протестира и си иска своето. Моето бебе е типичен пример че гушкането не води до разглезване, беше постоянно на ръце докато не пропълзя в 6 месец и от тогава стана самостоятелен и вече не изисква постоянното ми внимание. Heureuse може би си чела Харви Карп, защото тои има същата теория и обяснява точно нуждата на бебетата от внимание. Аз горещо го препоръчвам на всички майчета с малки бебета. Има и ДВД в което нагледно са дадени варианти за успокояване на бебето. Сега съм си купила неговата книга за възпитаване на деца от 1 до 5 годишна вързаст, защото отзивите са много добри. За хомеопатията, моят личен лекар е хомеопат и аз от две години се лекувам с хомеопатия, съответно и детето от както е родено го лекуваме с хомеопатия. Аз съм много доволна помогна ни за много неща, включително и за рефлукса, който след едномесечно лечение почти изчезна, така че ако намерите добър хомеопат аз съм за хоемопатичното лечение.  Peace
Виж целия пост
# 108
И ние ревем. Голямо реване ревем. По всякакви поводи. Ама аз си я нося. Инак не става. Не виждам смисъл да избухвам и крещя...макар, че на човек не му издържат нервите в някои моменти!!! Няколко пъти си изпуснах нервите малко, но това си е бебе. Не разбира защо повишавам тон. Усеща съвсем ясно обаче, кога съм изнервена и тогава каквото и да правя не успявам да я успокоя.

Не можеше и да спи. Само в кенгуруто спеше. После я научих на ръце, защото вече е голяма за лежащо кенгуру, а по друг начин винаги се стигаше до рев до посиняване и ако се стигне до този момент, след това усилията за успокояване са двойно по големи.

Хомеопатията помага. На нас ни помогна Chamomila vulgaris 9 потенция. Е, не сме престанали да се носим и да пореваваме, но имаме и спокойни моменти, когато си лежим и гледкаме играчките.
Въпросната chamomila се изписва на бебета, които се успокояват при носене и люшкане на ръце плюс, че имат следният признак - едната им бузка е леко по румена от другата. Изписа ми го първо педиатъра, после и личният ми хомеопат. 3 пъти по 5 гранулки, разтворени в малко водичка се дават с лъжичка. Да няма храна в устата 15 мин преди и след приема. Когато бебето започне да се повлиява приема се намалява на 2 пъти, 1 път и после даваш, когато мислиш, че е изнервен или превъзбуден...Питай все пак лекаря си.


Успех!
 
Виж целия пост
# 109
И ние бяхме от ревливите бебета. Доста ревливи и като чета какво си написала ми звучи ужасно познато, макар и не толкова, признавам си  Wink Рали все още е силно привързана към мен. До скоро не даваше друг да я храни или обслужва. Когато беше малка колкото Момчил имаше силни колики, после почнаха зъби, после и аз не знам какво, но голям рев беше... Ако знаеш колко нощи и аз не съм спала, само и само звера да спи и да почина малко. Бая книги прочетох тогава  Simple Smile Но когато дечко стане по-голям и разбира какво му говориш ще се променят нещата. Поне при нас стана така. Сега пак ме преследва по петите, но е и по-самостоятелна.. Пак когато аз съм в стаята не признава друг, но поне когато ме няма не реве, а се занимава.
Пожелавам ти кураж  Hug Ще дойдат по-добри дни! Гушкай мъника и си мисли хубави неща  Heart Eyes
Виж целия пост
# 110
Американците (които са първоизточник на всичко ТВЪРДЕ - всевъзможни изкривявания има тяхното изчанчено общество според мен) са изобретили метод за дресиране на бебета. Гушиш го, като е спокойно и не го вземаш, когато плаче. По принцип съм силно против подобно поведение, мразя идеята за дресиране на кучета, камо ли на бебета, но кой знае, може би точно в такива случаи да е необходимо. Щото аз така не правя, ама на мен ми е лесно, бебето ми плаче относително рядко и само когато наистина има някакъв физиологичен дисконфорт - гладен е или нещо го боли. Все пак, колкото и жестоко да звучи ( и на мен)  подобна тактика, не по-малко жестоко би било - включително и спрямо бебето - да си разбиете семейството.

Не знам откъде ти идват тези безумни идеи за дресировки  #Crazy НО за твоя информация точно американците казват, че бебетата не могат да бъдат разглезени, че не трябва да се оставят да плачат и че трябва да се гушкат колкото се може повече. heureuse го е обяснила много добре, даже и американска статия е приложила по въпроса Laughing


Rylie,а твоето мрънкащо човече как е?Аз да се похваля,снощи от не знам колко вечери спахме спокойно!Е,ставах да го храня,а в 3 часа се приспивахме наново,защото човекът беше решил,че се е наспал.Но в сравнение с писъците от последните нощи си беше направо приказка!Моля се и довечера да е така....

Благодаря ти, Стели, горе-долу крепим положението. Гушкаме се, носим се на ръце, играем си по цял ден и така. Да чукна на дърво от няколко дни не е плакал. ooooh! Възможно ли е твоят юнак да го мъчи зъбче? Радвам се, че е по-спокоен. Аз миналата нощ ставах 5-6 пъти, но през деня бяхме по-кротки.
Виж целия пост
# 111
Миличка, това все едно аз съм го писала, с много малки разлики, вярваш ли ми, че все още си реве почти постоянно, но поне разбирам горе-долу защо, вече е по-голям, за всичко се сърди и постоянно си реве, капризничи, инати се и пак реве, като бебе е имало моменти, в които нощем едва ставах от леглото от преумора, защото той ревеше, в количката ревеше, единствената разлика при нас е, че когато го взимахме на ръце, но само аз и баща му тогава млъкваше, през деня спеше по 15 минути, след това около 40 - 60 мин. се дереше до почервеняване и след това пак 15мин. сън, първо силни колики, после зъби, откакто се е родил не съм спала дори една нощ цяла без да ми се налага да ставам по няколко пъти, сега с нищо не се заиграва, само поглежда и отминава, ами това е, понякога се чувствам много зле, мисля си, че нещо в мен не е наред, че не мога да се справя, започнах да получавам едни такива нервни изблици,  Embarassed но уж се опитвам да се контролирам.
Виж целия пост
# 112
Rylie,а твоето мрънкащо човече как е?Аз да се похваля,снощи от не знам колко вечери спахме спокойно!Е,ставах да го храня,а в 3 часа се приспивахме наново,защото човекът беше решил,че се е наспал.Но в сравнение с писъците от последните нощи си беше направо приказка!Моля се и довечера да е така....

Благодаря ти, Стели, горе-долу крепим положението. Гушкаме се, носим се на ръце, играем си по цял ден и така. Да чукна на дърво от няколко дни не е плакал. ooooh! Възможно ли е твоят юнак да го мъчи зъбче? Радвам се, че е по-спокоен. Аз миналата нощ ставах 5-6 пъти, но през деня бяхме по-кротки.
[/quote]
Да,Rylie,наистина се оказа зъбче.Зарадва ме тази сутрин.Петото зъбче.Снощи пак имахме едночасов спор по въпроса кога трябва да се спи и кога да се играе.  Laughing Накрая разбира се,победих аз,но трудничко... #CrazyДано и при вас относителното спокойствие да продължи!   bouquet
Виж целия пост
# 113
Уф,пак не се справих с цитатите.... hahaha
Виж целия пост
# 114
мило мамче,нарълно те разбирам и ти сачуствам.И с двете ми дица съм го преживяла.дъщере ми веше така,ревеше деноношно,мрънкашеи постоянно искаше да я нося.Бях изнервена затова мога да си представя как се чувстваш.Когато разврах,че чакам второ дете просто бях сигурна,че ште ми е по лесно,зостото всички казваха че ако първото е било ревливо то второто ште бъде спокойно.Ништо подобно. Синът ми е същия ревльо.моят савет е ако имаш възможност вземи с жена да ти помага.тогава ще можеш да се разходиш да пиеш кафе с преятелки и да отделиш малко време,което аз наречам време само за мен.
Виж целия пост
# 115
здравей мамче
по принцип бебоците имат нужда от много гушкане което всяка от нас трябва да осигури
споредм мен този период рано или късно ще отмине
само ще ти кажа нещо изпитано-колкото по-спокойна е майката-толкова по-спокойно е детето
в момента явно си под напрежение и това го усещат децата и го изразяват много много по-силно
пускай му музика успокояваща, носи го в кенгуро и така и двете ръце да са ти свободни пък и бебоа ще е близо до теб
ако имаш нужда да говориш с някого пиши ми
Simple Smile


Изказването ти е, меко казано, неуместно. "Като няма хляб - да ядат пасти" - казала Мария Антоанета. И ти така.

Спокойно, миличка, дръж се, говори с таткото, той трябва да ти е опора и да издържа и за двамата. Кажи му как се чувстваш. Пак и пак, и пак. Натовари другите със собствените си проблеми, за да се разтовариш, че иначе е страшно направо. Знам какво е, само чукам на дърво, че моят не е такъв.

Струва си да оставяш малкия да се дере в друга стая, а ти с големия или сама да правите нещо релаксиращо. Ще не ще, трябва и сам да се оправя с живота и никога не е рано да го приучваш към самостоятелност. Нищо няма да му стане, ако си реве в кошарата, вместо в ръцете ти.
Виж целия пост
# 116
Здравей мила майчице. Като чета тези редове сякаш откривам своя образ и част от своя живот. Моя син беше същия до около 6 месец.След това се поуспокои но честно казано аз сега съм на успокоителни,защото толкова много се изтощих, че взех да припадам почти всеки ден. За моя радост майка ми много ми помага, както и съпруга ми, но сега съм пак по цял ден сама и се побърквам. И мен са ме питали съседите какво го правя това дете та реве толкова. Но всичко ще се успокои с времето. При нас стана точно така. Надявам се да си силна и да се справиш.     bouquet
Виж целия пост
# 117
И Йоан беше така ...коликите му продължиха до 6- ти месец, дереше се ужасно, аз вече бях решила, че има някакво срастване на черва или кой знае какъв ужас ... всичко отмина, но беше ад, въпреки че непрекъснато гушках , кърмех на поискване, спеше до мен ...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 118
Големия ми син е болен от два дни. Вкъщи си е, а аз не мога да го гледам никак. Ревала съм снощи от яд, че детето ми е зле и сам си се гледа - едвам го накарвам да яде по нещичко. Кашля и се е задръстил със сополи. На доктор не можах да го заведа, естествено!, защото няма как да заведа и Момчил в болницата, където е пълно с болни деца.
Както и да е, сутринта мъжа ми го заведе рано. Пак сме на лекарства  Cry

А тоя малкия е нон-стоп в ръцете ми - свлича се, дърпа се рязко назад, реве, с брат му не се чуваме - направо ми писна от вчера. Докато Алекс беше на детска, положението се траеше криво-ляво. Но сега - болен, у нас, зависещ от мен, а аз - не мога да се справя! Има-няма 3-4 пъти плеснах "шамарчета" на Момчил от вчера. Не мога никакво внимание да обърна на Алекс. Ега ти хлапето! Направо ме отвращава вече. Не стига, че съм си зарязала всичко заради него, ами не мога и чаша чай да сипя на брат му. Само да го оставя и - рев! до небето. Алекс го боли глава от Момчил вече. Направо не го понасям това дете в тази една ситуация.

Накарах мъжа ми да пита доктора за хомеопат, а той е казал, че за такова малко бебе хомеопатите са забранени и не е разрешено да им се изписват лекарства от такива лекари. И е казал на мъжа ми, че добре познава детенцето кво представлява и да знаем, че за характера лек няма!

И сега ми седи в ръцете и се кълчи рязко наляво-надясно и се свлича от краката ми, вика, дразни се. Иска само с него да се занимавам. Добре, че големия заспа поне, та се успокои кашлицата.

Ама това малкото зверче - ей, не заспива, ей! И жълт кантарион пих, и капсула пих от сутринта - няма ни една. Само се дърпа в ръцете ми и се сърди нещо си. Иде ми да го нашамаросам вече. Изнервена съм и ми е много мъчно за Алекс.
Виж целия пост
# 119
Уф, че ситуация....
Нали имало някакъв чай за спане, на Блевит мисля (освен ако вече не го е предложила като вариант някоя мама). Макар че не е съвсем ясно дали действа, ама....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия