Рицарки на Червената чаша 11.11.2007 - 18.11.2007

Мила, слез кажи как си, че се притеснихме за теб 

Само се разписвам да кажа, че ви обичам и че и аз завидях на Пуки - назад не съм чела, ама тя беше почти пред мен хехехе. Аз от днес съм в отпуска до 27 - ухуууууу!!! Във вторник заминаваме за Коста Брава, Испания. Естествено, дотогава ще чистя къщата, която съм занемарила до ужас и ще стягам багажи. Нямам идея какво да взема и мразя да стягам багажи, ама това е част от нещата.

Миналата седмица бяхме на концерт на Томи Еманюел - отделно ще пусна разказче за него - напълни ми душата за сума ти време напред този човек... За концерта се наврях в една пола, черна, с едни като тантелки отдоле, до над коленцата, дето не можех да се напъхам в нея, че тясна - бях я купила за Нова Година преди 2 години и само веднъж съм я обличала, щот после... килца разни натрупах и....  Разни паласки постърчаваха оная вечер тук-таме, та не си облякох льоскавото тъмно-червено горно, което беше в комплект с нея, щото е като късо сакце такова, ами сложих едно дручко, по-длъжко, да ми покрива малко д-то, ама мъж рече, че съм била убиец - святнаха му очите, като ме видя издокаросана и на токченца, а не по дънки и маратонки, както най-често хехехе.

Днес ми се пише домакинстване. Наспах се най-накрая като хората и аз - до 10 часа хехехе, а си легнахме относително рано. Горък мъж е на работа, ама и аз ще работя на домашния фронт. Мернах Бебче и Тедка, че имат здравословни проблеми в семействата - гушки и да се оправяте. Ж не разбрах за какво е стискала левия палец на крака, ама дано е станало!

Целувки. Изядох един сандьов, останал от мъж ми, преди да се усетя какво става. Сега ще гледам първо да мисля, после да плюскам...
Някой каза кафе?   

С няколко думи да разкажа за концерта на Томи Еманюел, акустична китара,на който ходихме миналата седмица - един познавач казва, че "Томи просто е най-великият китарист на Земята използващ thumb picking техниката (извличане на звук от струните с палци/пръсти). Човек трябва да го чуе и види за да разбере за какво иде реч. Сам с китара вади звук като че ли свирят няколко души - ритъм, соло, бас линия, понякога перкусии с хлопане по китарата..."
Ето в този сайт като се отвори, има по мъничко от няколко негови композиции и изпълнения.
http://www.tommyemmanuel.com/
Оттук има възможности да се свалят негови неща:
http://www.sonymusic.com/artists/TommyEmmanuel/download.html

По едно време бях убедена, че този звук не може да го произвежда само той, че има и други хора, свирещи на плейбек. Той е австралиец, от музикално семейство. Не може да чете или пише ноти, нито има някакво музикално образование - сам го разказа. Цялото семейство е свирело, той е започнал като малък, първото му "професионално" изпълнение било на 6 годинки, когато помагал на майка си, която свирела на някаква хоризонтална китара, за да весели хората. Повечето от живота си е прекарал да свири по кръчми и клубове, но мечтата му е била да свири в концертни зали, както тази в Глазгоу. Страхотен, просто невероятен...  За четящите на английски, има доста информация в интернет за него.

Имаше едно парче, мисля че първото от сайта е подобно, после има и още - извличат се звукове от акустичната му китара, като се барабани по различни нейни части, без да се използват струните като струни. Сега чета, че бил и перкусионист - абсолютно професионално звучеше - като едно невероятно соло на голям комплект барабани - ако си затвориш очите, няма да повярваш, че това е китара. Естествено, акустичните китари са свързани с електрика с уредба, но усещането е фантастично.

Имаше едно парче, посветено на аборигените в Австралия, както той казва, истинските австралийци - цялото е от странни звуци и малко глас - абсолютно електронно звучене и фантастично.

Нямахме намерение да купуваме дискове, а да ги издърпаме от интернет, аз с таз душа пиратска хехехе, но след концерта бях толкова възхитена и въодушевена, че купихме най-големия албум, който се предлагаше - с това, което свири на концерта - 2 диска за 20 лири, за първи път в живота си купувам музика за себе си, и то с такова удоволствие, с усещането, че този човек, който прави тази невероятна музика, ще получи малка част от моя принос в парички като благодарност за това, което прави...

Извън музиката, той самият е страшно забавен за гледане, с невероятно чувство за хумор, много жив, активен и атрактивен, приказва доста, общува си с публиката - някой просто извика име на негово парче, той благодари, че са му напомнили, изсвири го. Някой го помоли да се обръща повече надясно, за да се вижда какво прави лявата му ръка... Абе общуване с публиката да ти види окото. Свири много известни неща, като им прави негови аранжименти. Направи китка от песни на Битълс – мъж ми се изкефи страхотно, той им е невероятен фен, но и много други неща. Само той свири 2 часа, а преди него подгряваше Енди МакКий - американски момък, който, ако видиш на улицата, няма да забележиш - едно такова дребновато, трътлестичко - свири невероятни неща също на акустична китара. Двамата направиха една песен заедно - страхотна.

Ето песничка от Енди:
http://www.youtube.com/watch?v=Ddn4MGaS3N4

Още с първото излизане и първата песен, която Томи изсвири - страшна енергия се усеща, как идва на талази от него към публиката. Направо останах смаяна - към цялата тази голяма концертна зала...

Ето го и него на концерт - Анджелина:
http://www.youtube.com/watch?v=AhR04kmcSXU
и Импровизация:
http://www.youtube.com/watch?v=-7wAEMIAhFs

Интересна е и историята, как разбрах за концерта - имаме една клиентка Памела - клиентката-страшилище на града. Има множествена склероза, което значи, че освен че е доста неподвижна, придвижва се с инвалиден стол, качваме я на хойст (нещо като домашен кран), за да я придвижим от стола на леглото и за да я сложим на стол-тоалетна. Тя е бивша учителка, мъжът й е авиодиспечер, но в момента май не работи, имаше проблеми с ушите, сега не знам. Тя е адски взискателна. При тях идват хора от нашата фирма по двама 2 пъти на ден, вечерта е за час и половина, сутринта май са 2 часа. През останалото време имат частно наети момичета, които също са бивши служителки на нашата фирма, но са им предложили по-високо заплащане и те са напуснали фирмата, за да работят за Памела.

Семейството е доста заможно, освен хубавата къща, тя е оборудвана за нейните нужди - модифицирана баня, сега оправят горния етаж, защото тя не се е качвала там вече 2 години и й е мъчно. Заболяването й, освен че я прави неподвижна, й причинява спазми, които минават през цялото тяло и не могат да се контролират, въпреки че тя пие медикаменти за това. По тази причина, например, когато е на тоалетния стол, трябва да остане вързана на хойста (крана) със слинга (едно като платнище, в което тя е вързана). Болна е на тема хигиена, из цялата къща има големи табели, не прави това, не прави онова. Има различни кошове за различните видове пране и не дай боже някой да обърка нещо. Кафето се прави по специален начин, в друг момент й се дава гореща вода, също по специален начин - половината гореща от чайника, другата половина ледена от машината за изстудяване на минерална вода (като онези големи автомати на гари и летища, от които натискаш чашата навътре и потича вода или сок – висока от земята до тавана). После слагаш сламка във водата и й я даваш, тя трябва да отпива сама, но ти не пускаш чашата, защото ръцете й нямат силата да я държат стабилно, а потреперват.

Тя си затяга слинга сама, макар че минава известно време, докато го уцели, но стоиш търпеливо и не помагаш. Тя движи хойста (крана) сама нагоре и надолу. Когато се сменя торбичката с урина, също си има специална процедура, макар че торбичката е същата като на доста други клиенти - там се отсъединява торбичката, за да се прекъсне вакуума, пак се съединява обратно, за да се провери дали продължава нещо да тече. През това време си като хирург, не докосваш нищо никъде с ръцете си, държиш ги във въздуха. После я отсъединяваш изцяло, проверяваш количеството урина, казваш й го и го записваш в книгата, като приключиш...

Дрехите винаги се слагат за пране с лицевото навътре, а с опаковото навънка. Никога не се събличат отзад напред, а винаги отпред назад... това са само нещата, за които се сещам, а не са и една 10-та от вечерната й процедура.  Абе описанието на това, какво се прави само вечер, е на 9 ламинирани листа, от двете страни...

Мъжът й е голям сладур, всичко прави за нея. Докато я чакахме една вечер каза, че планирали излизане с нея вечер - дневните момичета ще дойдат с тях. Тя все още се придвижва със собствената й кола, на която на номера пише ПАМ, но не я кара, естествено, те я карат, а той си има друга кола. Та щели да излязат на концерт в Глазгоу. Следващият път като бях там вечерта, го попитах дали вече са уредили вечерта - ей тъй на, да става мохабет, че той много си говори с шотландките, а тази вечер бях с едно полско момиче и тишината беше малко тягостна. Той много се въодушеви, разказа ми за концерта на Томи Еманюел, дори ми домъкна ДВД-плейър като малък лаптоп от горния етаж да ми пусне негови изпълнения. Аз страшно харесах музиката и му казах, че това е едно от нещата, които най-много ми липсват от България, защото там ходехме на всякакво подобно мероприятие, обясних за Пловдив, как е културно средище и т.н. Той видя, че наистина се кефя и отърча да донесе информация за билетите и каза, че има още да се продават – явно беше звънял да провери. На всичкото отгоре не са й скъпи, аз като чух цената и полудях - мислех си, че ще са някакви фантастични суми, защото човекът е австралиец, пък и световно известен, ама не. Той ми написа на лист всичко - на кой телефон да направим резервацията, в колко почва, в колко почват да пускат в залата, къде се паркира и т.н. Много се трогнах. Дори по едно време домъкна тонколони, защото звукът без тях не бил точно какъвто трябва, да съм го чуела хубаво...

Следващата вечер ме попита дали сме успели за билетите - трябваше да видим дали Джон работи или почива по това време - той почиваше, за щастие и купихме билети. Не можахме да вземем два един до друг, взехме ги един зад друг, но хората до мен имаха 1 свободен билет, че техен приятел не дошъл, та ни поканиха да седнем с Джон заедно, като видяха, че си приказваме - много мило.

Като тръгвахме за концерта, му викам на мъж ми - дано да не сме някъде близо до Памела, че да се наслаждавам на концерта спокойно. Оказа се, че техните места са точно до нашите, но на малко възвишение отстрани, около половин метър по-високо. Има 4 места за инвалиди в тая зала, едното беше точно до нашите места, видяхме го още като купувахме билетите, но това бяха най-хубавите места от останалите. Аз в началото се чувствах малко неловко, защото не бях сигурна дали искат да си приказвам с тях или предпочитат да си общуват помежду си - бяха Памела, мъжът й, и отпред двете момичета, ама ми мина бързо, като почна концертът. Като свърши, специално им благодарих много горещо за страхотното удоволствие, което никога нямаше да изпитам, ако не бяха те двамата. Видях задоволството в очите на Памела, а и мъжът й беше видимо доволен, че ни е харесало толкова много това, което той ни препоръча.

После си мислех.... клиентката, която е кошмар за всичките ми колежки, особено в началото, защото тя умее по специален начин да те накара да се почувстваш като пълен глупак, тъй като изискванията при нея са толкова много и различни, че няма как да ги запомниш веднага, обикновено трябват няколко месеца редовно ходене с друг, за да запомниш всичко - та точно тя стана причина да отида на първия ми концерт в Шотландия и да изпитам такова безмерно удоволствие, да се почувствам част от световния музикален свят, да си дам сметка колко напред се е придвижило музикалното изкуство, как границите между акустичната китара и другите инструменти, жанрове и видове изкуства се размиват.... невероятно... Животът е такова чудо... Да сме благодарни, че го имаме...

Хахахаха-"с няколко думи"....  Милла  Тамън прочетох първия постинг и викам-я да напиша- и  ферман..ама първо ще пиша,после ще чета  . И супер-поздравления за полето 
Силви какво да  ти кажа. То имаше май подобни теми преди. Аз просто така си пия сутрин,защото ми харесва и ме разсънва по-бързо. Пък нали съм пушач,но не мога със ставането да захапя цигарата. Първо от въпросната вода, после глътки кафе и накрая фаса. 
Пия топла (доста) вода с изстискан вътре лимон- 1/4 или 1/2 - както дойде. Просто си ми е навик. НО днес или беше много оцета,или си е много гадно попринцип 
Пуки   страхотно. Радвам се,че имаш такова настроение и си изкарала страхотно 
Тед абсолютно никакви зелета-мелета и подобни. Сухар, препечени филиики, сирене. Даже би трябвало и без мляко да минеш   
Завиждам на тези,които са си поспали доста, а на Мила за Испания завиждам най-много 

Редактирам се. Повече завиждам за концерта,отклолкото за Испания  страхотно описано-все едно бях там- чак ми се напълни душата от кеф  Нямам думи    Мила

Милла         В момента слушам " Angelina "Благодаря ти  И прияно изкарване в Испания - моля те , гледай и с моите очи ( аз все това казвам на хората, които отиват на места , където мечтая да отида ) А и не се съмнявам, че после ще опишеш пътешествието , така , все едно сме били там 
Пуки    И аз благородно ти завидях . Все повече такива моменти да имаш
Ванче , всичко да свърши добре 

Тийна го няма и съм окупирала неделно компа  Сама съм , ям телешка саздърма и пия черна бира  Мерките не помръдват ( ни нагоре , ни надолу ) Което е и добре . Пилатес си казва своето .
Танчето ми се губи вече 2 дена 
До после

Целувам ви момичета. Благодаря за пожеланията,много сте мили.
Баща ми е по-добре вече. Дано вече минава.Прибрахме мама от  село,че вече изнемогва-не спала,не яла...
Сега хапнах зелева салатка,че не бях яла нищо,ще си почина малко(пред компа,с вас! ) и почвам да шетам .

 

Еви,ще ти пиша на лични ,но всичко,което ми кажеш ще ми е от полза.Пиши на воля. 

Божичко, каква съм зАспа - Ванче, мила, извинявай, не съм чела назад, меля глупости тука за концерти и Испания, не видях на какъв огън се печеш! Много гуш ти пращам и  положителна енергия да издържиш, много ти е зор сега. Страхотно ме е яд в такива случаи, защото в човешките страни семействата не са подложени на този кошмар, има си хора за всичко и държавата го плаща... Няма нужда семейството да търчи сутрин, обед и вечер, за да обгрижва някой, който на всичкото отгоре е в болница, а не е вкъщи... После, като се прибере, има си хора, които го посещават по 3-4 пъти на ден, ако се налага. Отделно идват медицинска сестра на посещение 1-2 пъти в седмицата, отделно - лекарят... тъпа работа. Божеее, кога ще се оправим!

Ванче, да не забравя - знам, че в момента хич не ти е да мислиш за себе си, но се опитай да организираш нещата така, че да спиш достатъчно и да си почиваш поне санитарния минимум. Защото в критични ситуации лесно забравяме за себе си, а ако не се погрижим за нас си, после кой ще се грижи за другите, които разчитат на нас? Гледай на това не като на егоизъм, а като на смазването и зареждането с гориво на колата, която ще караш на другия ден - ако не го направиш, тя просто няма да тръгне.
 
Ванче миличка, дано да е кратко това положение и татко ти да се оправи бързо. Стискам ти палци и отново - голямо гуш! 

Диче, вярно че имах намерение да е кратко за концерта - ама... като почнах, та не можах да се спра, сигурно си личи колко съм била впечатлена 
Раче, благодаря за пожеланията. Пиша списъци сега - на нещата, които трябва да вземем за почивката - апаратът, зарядното за него и нов комплект батерии - та да наснимам на воля и после да разказвам по картинка хехехе.

Мила  Мила ,благодаря и на теб.Мисля утре да заредя с гориво.Майка ми си е вече в къщи ,  и част от търчането отпада.Ще се редуваме.
сега готвя пилешка супичка за тати.Едничък си ми е ,ще си го гледам. Няма време да чакам системата да се оправи.
И добре,че имам мъж на място ,да го позлатя малко ще му е .Толкова много ми помага.И много си го обичам.
И вас много обичам!  Вие сте ми като второ семейство. Знаете повече за мен от доста хора около мен.
Сега изчезвам,че ще ми превтаса маята -не,никой не ме е карал.Ама като ме сърбят ръцете! Слабост,ко да праЙш!

Излезнах ужким да купя продукти за една салата , която смятам да правя , а вижте с какво се върнах . 



Рождения ден продължава ...

Ох, здравейте, аз от сутринта не съм се спряла, дори не съм обядвала, то бива работа, ама чак пък толкова! Уж събота било по-спокойно!

Ванче, бързо да се оправя татко ти!
Пуки, много се радвам, че си изкарала супер рожден ден! Така трябва!
Мила, разказа ти ме впечатли и за концерта и за всичко останало! Блазе ти, че отиваш в Испания! Приятно изкарване!

Поздрави и целувки на всички! Сега тепърва ще ям, ама не съм много гладна!

МММММ, Пукииии!
Супер!!!!!!!!!

Ванче съжалявам , че и аз чак сега прочетох назад и тук пускам разни снимки какво съм си взела без да помисля , че други хора сега си имат сериозни проблеми .
Почуствах се много тъпо ...
Подкрепям Мила , обръщай си повече внимание , за да си здрава и да можеш да им помагаш !
 
Мила много ми стана интересно и със сигурност , ако имам възможност ще отида да го гледам този образ !
Ако всичко върви по план и се преместя в Дъблин , там гостуват всевъзможни звезди и звездички , току виж и този се появил .
Силви мерси , на живо са по хубави .
В часовника ми останаха очите .
Беше на витрината и аз естествено влезнах , мерих и после с едни тъжни очи към мама .
А майка ми милата толкова ме обича , че само трябва да кажа - а и тя вече е изредила цялата азбука .
Но , уви пак си имаме страхотни търкания заради разликата в годините , която при нас е съществена .
После пък портмонето забелязах и отдавна писахте , че червено е на пари ...
Доста ме одраха за това портмоне , чак си се чудя на акъла . 

Ванче, чета че татко ти вече е по-добре...мога само да ти пожелая много сила, но както много пъти съм казвала,човек има космически възможности на издръжливост,които разбира в моменти като този. Дано всичко скоро да приключи благоприятно за цялото семейство

Ванче 
Леле, кога ще я изям тази тиква?. Два дена вече си преяждам с нея, поливам си я с карамелено сиропче и нехая за кантара....
Пуки, страхотно настроение ми създаде, едно такова ми се купонясва и на мен.... Уви единственото ми развлечение днес бе да си заведа Ирина на тренировка по тенис и после да изчета Мила. По това време гледам вече да се гушна на топло до камината. Мислех и за чаша вино, ама след сладка тиква хич не върви май

Страдам от любовни мъки ...
Неприятно е да разбереш , че отсрещната страна слабо се вълнува от теб .
Нарциса в мен бе ядосан , но разбирам горкото момче , пада си по мацки , не по затлъстели с фигура на лелка .
Нищо де , после ще вика , искам Пуки , ама Пуки ще си вири нослето и ще чатка с токчета .