Благодаря за топлото посрещане. Този форум ми харесва повече от другите, няма светци и е по-реален. Al е прав, в па-голямата си част жените се опитват да се докарат светици и това явно ги удовлетворява, а дали са виновни в действителност...
Виж целия пост
Има ли тук такива, които само са си виновни?
- Публикувана: 11 ноем. 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2007, 11:12 ч.
# 46
12 ноем. 2007, 09:20 ч.
Имаше, Славе тема за вината, казали сме си много неща там.Както и аз казах-вина имат двама, кой повече, кой по-малко, кога по равно.Аз моята вина винаги съм си я признавала.Но аз говоря за това, оглеждам, опитвам се да погледна през очите на другия и така да я разбера.Някои категорично отказват този метод и това е просто типично за мъжкия пол.Изключенията само потвърждават правилото.Аз самата също не искам да вегетирам в брак, в който съм ненужна вещ.Борила съм се много, била съм рамо, била съм всичко!И не съм стигнала до тук, за да се откажа толкова лесно, но просто се уморих...да сънувам стария си живот.Та-аз търся, питам, говоря, а той-мълчи, не иска, защо не иска незнам, не казва-страх ли го е, срам ли го е, досадно ли му е, какво му е.Впрочем малко мъже са склонни да анализират собствените си грешки.Докато аз моите грешки ги подложих на дисекция и попитах-когато аз не ги виждах тези неща-къде беше ти-защо не изкрещя тогава?защо не каза как се чувстваш?За да го анализираме тогава, когато всичко е поправимо???М?И сега-изненадаааа, еми изненадана ще съм я!Да си казал, ма не си.И сега до ден днешен просължава да мълчи.Прави жалки опити, но без да си изчистил -няма как да започнеш наново.Това си мисля-изчисти всичко и тогава ще се получи, карайки по мръсна, кална и оипесъчена магистрала, колата не върви добре.Ако я лъснеш, ако я изчистиш-разликата ще я видиш...
Та, ако ще си говорим за вина, ок, колко пъти трябва да я призная?Да си знам, във всяка тема ли, или просто подписа си да направя такъв>това не към Славка, а към мъжете...явно са я пропуснали тази тема.
Виж целия пост
Дани,понякой път ралността за едни е една за други друга.Пример ще ти дам,за мен реалността за раздялата ми с бащата на Мария е една за него друга.Понякога(принципно говоря) всеки си има своята реалност,ама хайде да не спамим темата и да си говорим за вината 
(нашата вина) не на бившите ни полвинки 
(нашата вина) не на бившите ни полвинки Имаше, Славе тема за вината, казали сме си много неща там.Както и аз казах-вина имат двама, кой повече, кой по-малко, кога по равно.Аз моята вина винаги съм си я признавала.Но аз говоря за това, оглеждам, опитвам се да погледна през очите на другия и така да я разбера.Някои категорично отказват този метод и това е просто типично за мъжкия пол.Изключенията само потвърждават правилото.Аз самата също не искам да вегетирам в брак, в който съм ненужна вещ.Борила съм се много, била съм рамо, била съм всичко!И не съм стигнала до тук, за да се откажа толкова лесно, но просто се уморих...да сънувам стария си живот.Та-аз търся, питам, говоря, а той-мълчи, не иска, защо не иска незнам, не казва-страх ли го е, срам ли го е, досадно ли му е, какво му е.Впрочем малко мъже са склонни да анализират собствените си грешки.Докато аз моите грешки ги подложих на дисекция и попитах-когато аз не ги виждах тези неща-къде беше ти-защо не изкрещя тогава?защо не каза как се чувстваш?За да го анализираме тогава, когато всичко е поправимо???М?И сега-изненадаааа, еми изненадана ще съм я!Да си казал, ма не си.И сега до ден днешен просължава да мълчи.Прави жалки опити, но без да си изчистил -няма как да започнеш наново.Това си мисля-изчисти всичко и тогава ще се получи, карайки по мръсна, кална и оипесъчена магистрала, колата не върви добре.Ако я лъснеш, ако я изчистиш-разликата ще я видиш...
Та, ако ще си говорим за вина, ок, колко пъти трябва да я призная?Да си знам, във всяка тема ли, или просто подписа си да направя такъв>това не към Славка, а към мъжете...явно са я пропуснали тази тема.
# 47
12 ноем. 2007, 10:18 ч.
Сама съм си виновна единствено за това, че прекалено прибързано се омъжих, без да преценя достатъчно добре стуацията. Ако бях изчакала, някои неща щаха да ми се изяснят още тогава и едва ли щях да предприема тази крачка. От друга страна, различията помежду ни лъснаха с пълана сила, когато се роди детето. Тогава вродения егоизъм и безоотговорност веднага излизат наяве.
Виж целия пост
# 48
12 ноем. 2007, 10:33 ч.
Пенелопа, благодаря ти за изчерпателния отговор!
Разбирам те напълно, но също така съм съгласна, че мъжете като цяло не говорят за нещата, които не им харесват. Когато една жена е неудовлетворена във връзката си, тя обикновено чопли, мрънка и се опитва да промени нещата, да промени другарчето. Докато мъжете стоят и траят, и траят ... и траят, докато в един момент си събират багажа и е необратимо.
През последната година аз неведнъж съм дискутирала със съпруга си нещата, които ми липсват или ме дразнят, но той смяташе, че това са дребнави глупости... Стигала съм дотам да му казвам: "Ще се намери някой, дето ще ми ги предложи тези неща и тогава ще хлътна!" Не съм очаквала, че това наистина ще се случи, ама ай го на...
А той самият ми казваше, че ако нещо го дразни в мен, той си се нагаждал по мен и нямало да ми дудне и да ми го казва... затова не споделят мъжете явно... нагаждат се до някъде... докъдето могат и като не могат, айде...
Сега говорим... много... обсъждаме всичко вече 3 седмици... само за това говорим... и се чудим, ако бяхме говорили толкова много преди 2-3 месеца дали щеше да се стигне до тук. И дали сега е твърде късно? Или е поправимо?
Аз все си мисля, че може би на този етап все още е поправимо!
Виж целия пост
Разбирам те напълно, но също така съм съгласна, че мъжете като цяло не говорят за нещата, които не им харесват. Когато една жена е неудовлетворена във връзката си, тя обикновено чопли, мрънка и се опитва да промени нещата, да промени другарчето. Докато мъжете стоят и траят, и траят ... и траят, докато в един момент си събират багажа и е необратимо.
През последната година аз неведнъж съм дискутирала със съпруга си нещата, които ми липсват или ме дразнят, но той смяташе, че това са дребнави глупости... Стигала съм дотам да му казвам: "Ще се намери някой, дето ще ми ги предложи тези неща и тогава ще хлътна!" Не съм очаквала, че това наистина ще се случи, ама ай го на...
А той самият ми казваше, че ако нещо го дразни в мен, той си се нагаждал по мен и нямало да ми дудне и да ми го казва... затова не споделят мъжете явно... нагаждат се до някъде... докъдето могат и като не могат, айде...
Сега говорим... много... обсъждаме всичко вече 3 седмици... само за това говорим... и се чудим, ако бяхме говорили толкова много преди 2-3 месеца дали щеше да се стигне до тук. И дали сега е твърде късно? Или е поправимо?
Аз все си мисля, че може би на този етап все още е поправимо!
# 49
12 ноем. 2007, 10:38 ч.
Грешката ти е била, че не си приключила една връзка, за да започнеш друга.Това е ...гадно.Никой иначе не казва да стоим във връзките си неудовлетворени.Изчисти магистралата, досипи масло и тогава тръгни на път.
Виж целия пост
# 50
12 ноем. 2007, 11:02 ч.
Айде и аз при виновните. На мен само ми се повтаря - ти знаеш, че ти си виновна за всичко. Сега съм виновна, че не вижда детето си.
Ами виновна съм. Че съм искала семейство, че съм мислила само как да се оправим с финансите, че съм мислила как на детето да му е сравнително добре... Много съм виновна.
Но си признавам, че съм мрънкала, че съм си казала думата и съм налагала вето много често.
Виж целия пост
Ами виновна съм. Че съм искала семейство, че съм мислила само как да се оправим с финансите, че съм мислила как на детето да му е сравнително добре... Много съм виновна.
Но си признавам, че съм мрънкала, че съм си казала думата и съм налагала вето много често.
# 51
12 ноем. 2007, 15:55 ч.
Повечето активно пишещи тук са били изоставени. Така че не са си развалили сами семействата, а инициативата е била от другата страна. Това никого не онеивнява разбира се, но наистина е малко по-далеч от идеята на авторката.
Аз лично си поемам отговорността, че съм станала самотен родител, но не съм имала семейство, което да разваля. И там беше основният проблем... А вината - след толквоа време няма никакво значение, важно е бъдещето, не миналото.
Виж целия пост
Аз лично си поемам отговорността, че съм станала самотен родител, но не съм имала семейство, което да разваля. И там беше основният проблем... А вината - след толквоа време няма никакво значение, важно е бъдещето, не миналото.
# 52
12 ноем. 2007, 16:24 ч.
Все си мисля, без да искам да съдя когото и да било, че човек кривва от пътеката по причина скука или защото нещата са вече изпуснати и не се вижда оправя.
Пак казвам, че никого не съдя, нито оправдавам.
За себе си мога да кажа, че когато осъзнах, че съм захвърлена в 99та глуха, вече бе минала година горе-долу от началото на събитията. То не става за ден-два, а постепенно, неусетно, а като го усетиш, си задаваш въпроса кога е започнало. И аз ревах, опитвах се да говоря, слушах обещания, ама на, не стават, мамка му и прасе. Вината ми е, че не съм усетила началото, че не съм реагирала адекватно, че съм креснала примерно, вместо да се ухиля и да се умилквам....ама как да се усети, поне за мен, с две бебета, на работа, къща, емиграционна процедура, продажба на жилище, купуване на друго, с една дума целия ежедневен панаир.
Спомням си към днешна дата първото осъзнаване, че майтапа ...не ми беше вече смешен , а поредно обиден и гаден. Явно това е било първото осъзнаване, че вече не е това, което беше.После,.....то само си идва...........спомням си как бях като зомби: на работа, да си почина от бебета, в къщи, да си почина от работа, а реална почивка нямаше.
А колко безкрайно много се обичахме............
Виж целия пост
Пак казвам, че никого не съдя, нито оправдавам.
За себе си мога да кажа, че когато осъзнах, че съм захвърлена в 99та глуха, вече бе минала година горе-долу от началото на събитията. То не става за ден-два, а постепенно, неусетно, а като го усетиш, си задаваш въпроса кога е започнало. И аз ревах, опитвах се да говоря, слушах обещания, ама на, не стават, мамка му и прасе. Вината ми е, че не съм усетила началото, че не съм реагирала адекватно, че съм креснала примерно, вместо да се ухиля и да се умилквам....ама как да се усети, поне за мен, с две бебета, на работа, къща, емиграционна процедура, продажба на жилище, купуване на друго, с една дума целия ежедневен панаир.
Спомням си към днешна дата първото осъзнаване, че майтапа ...не ми беше вече смешен , а поредно обиден и гаден. Явно това е било първото осъзнаване, че вече не е това, което беше.После,.....то само си идва...........спомням си как бях като зомби: на работа, да си почина от бебета, в къщи, да си почина от работа, а реална почивка нямаше.
А колко безкрайно много се обичахме............
# 55
12 ноем. 2007, 17:54 ч.
смени името на темата щото тука в нашия форум 'сами сме си виновни' има друго значение
щото тука всички сме от тия, дето сами са си виновни - стигнали сме до консенсус даже по въпроса - спор няма
така че задай нещо по-конкретно като питане
Виж целия пост
щото тука всички сме от тия, дето сами са си виновни - стигнали сме до консенсус даже по въпроса - спор няма
така че задай нещо по-конкретно като питане
# 56
12 ноем. 2007, 18:28 ч.
Ся, аз предлагам да си го сложим в подписите това за вината, щото аман. 
Виж целия пост
# 57
12 ноем. 2007, 18:32 ч.
Е,Пенепопче,аз само те гоня днес из темите 
и се съгласявам с теб(единомислие) 
Виж целия пост
и се съгласявам с теб(единомислие)
# 58
12 ноем. 2007, 18:51 ч.
Аз като се сетя сега колко съм виновна, че не разбрах че на ЕРД му се живее и няма значение дали има ядене и платени ли са сметките. Важното е да се иде, където ни се ходи.
Пък после съм била много задръстена и не съм искала да излизам...
Та по въпроса за вината под подписа съм много затруднена коя да напиша. Толкова съм виновна, че ...
Виж целия пост
Пък после съм била много задръстена и не съм искала да излизам...
Та по въпроса за вината под подписа съм много затруднена коя да напиша. Толкова съм виновна, че ...
Препоръчани теми