Рапорт даден, рапорт приет!

Винаги съм била в отрядния съвет.  Обикновено отговорник по културно-масовата дейност. Това плакати, посещения на кино и театър и пр., нямах тайни  Обаче пък на фанфар не можах да се науча да свиря. Оказах се музикален инвалид, тези пусти копчета така и не разбрах как се натискат.
Да не говорим, че в 6 клас щяха да ме наказват за подписи по червената връзка (защото се местех в друго училище), едва ме отърва класната тогава. 
И комсомолка станах, цяла година плащах по 10 стотинки членски внос.

Ами да, точно КИД бях и аз по едно време - Клуб за(на) Интернационална(та) дружба! 

Станахме чавдарчета на площада пред Мавзолея. След това отдадохме почит на "вожда".
Пионерчета ни приеха в НДК. До всяко чавдарче, пионер, който му връзва червената връзка. Вълнуващо.
Участвахме в някакъв Конгрес на БКП в зала 1 на НДК. Бяха ни раздали различни униформи. Най-готини бяха маскировъчните.
Учех в централно Софийско училище. Престижно  - 6 СОУ. Страхотно училище. Само прекрасни спомени.
Бях звеневи, но нямам травмиращи спомени. Сигурно съм правила някакви отчети, но не поВня. Помня, че имаше някакви правила на чавдарчетата, които бяха написани на отделни плакати, разлепени на стената.
И аз доста връзки, и сини, и червени, стопих с ютията.
Мразех сините, плисирани поли.
Участвах в Олимпиади по математика.
Даже и на 2 лагера ходих - в Берковица и Равда.
А помните ли си как ни освободиха от училище за целия ден, когато умря Брежнев? Ходихме в една съученичка - Елена, да гледаме погребението. И сирени имаше.
Точно ме препитаха за Комсомола и дойдоха промените. Помня, че когато ме "изпитваха" каката комсомолка ми задаваше въпрос, а баткото комсомолец под чина ми беше отворил Устава. Подсказваше.  Не разбрах дали съм приета или не, защото "закриха" Комсомола.

Все още когато видя шоколадово яйце се сещам за опашките, които ставаха, когато пуснеха яйцата в един вход зад задния двор на училището и в Корекома. Но това е друга тема...

Еххххх...Някои от разказите тук ми навяват милност 

Аз пък бях един, дето прави и рисува таблата. Забравихмуимето.
А баба тъща цял живот е била дружинна ръководителка. С по 3 лагера на лято.

Съвсем бях забравила за този период от живота си   Като пионерче си спомням,че стоях на двора и записвах кой колко килограма хартия е донесъл.Не знам каква беше тази длъжност,но поне пропусках първите часове.В 9ти клас се записах на лагер - да ходя на море.А то се оказа лагер-школа,плаж имаше по 1-2 часа на ден,през останалото време учехме устава на комсомола   и всичко това за една шестица по история.И на манифестации съм ходила,първо няколко седмици марширувахме в двора на училището и викахме "КПСС БКП",за да не се излагаме като минаваме пред мавзолея  ,а на 24.05. винаги валеше   и не ни даваха да носим чадъри.

crazy_chick...кефиш! 
Толкова смешно-сладки спомени изрових изпод дебелите пластове..
Аз бях звеневи на незнамкоеси звено в пети клас. В шести ходих на ‘обучение’ при училищната лекарка и се преквалифицирах в отговорник по хигиената. Трябваше да проверявам за наличие на носни кърпи, излъскани обувки и изрязани нокти.
Бях средно положение между ‘отворените’ и ‘зубърите’ и се люшках рязко м/у двете крайности. Радикалната промяна дойде, когато в моя лексикон на въпроса ‘какво мислите за притежателката на този лексикон?’ най-открехнатата девойка в нашия клас беше написала ‘ами доста е задръстеничка’...тогава реших геройски да доказвам противното и до днес ме гони параноя да не би някой да си помисли такова нещо за мен!

В цялата си пионерска кариера винаги съм била звеневи на 2-ро звено. По едно време бях и асистентка на знаменосеца на училището.
За втората длъжност ме избраха заради дрехите - черна дълга пола и риза от Кореком /беше на сестра ми, но тя дребна, аз по-развита за годините си, та се възползвах от вносната дрешка/.
Събирах много хартия, ама много, колко списания заминаха на майка ми - доста грамове хвърляха на кантара
и кестени събирах и лайка, ама после не помня да съм ги предавала, луда работа


а снимката ми всяка година беше на таблото на Отличниците в баш центъра на града, на витрината на сегашната Теранова
една година, някой ми беше нарисувал мустаци и вежди 

Две години асистентка на знаменосеца на училището,
една-отряден председател,
една-културно масовик.
Незнам как ме избираха постоянно .
През целият си ученически период бях в компанията на черните овце на училището,на батковците от по-горните класове или на пушкома със спортната паралелка...
Хулиганка,но пък отличничка .
До осми клас се мъдрех все начело на таблото:"Наша гордост"

Не бях за онзи строй. Исках всичко или нищо-самогласувах за себе си за отряден председател, а другите си оттеглиха вота, защото така не било редно  Не ме избраха и оттам дойде разривът със системата.
ПРедложиха ми да стана асистентка на знаменосеца, но отвърнах, че сервитьорка няма да ставам, още повече, че щом съм била предложена за отряден председател, няма да стана асистентка. Баща ми и досега се залива от смях като се сети за мен.
Поради отличничество ме натириха да се занимавам с политдейността. След като направих чинно пано за октомврийската революция (с баба, дето нищо не разбира от комунизъм), обърках датата 
След това трябваше да чета новини пред класа (класната се потруди да ми изреже от вестник какво да чета, милата), аз отрязох, че никому не е интересно кой умрял и ням да ги чета тия тъпотии.
Решиха да не ме отписват напълно и ме нахакаха отговорник по трудовата дейност. Аз съм си изпълнителна и на едно събиране на хартия така организирах класа, че от три тона на училището, един беше нащ  Горката баба на един съученик, как плачеше-това са ми губерите, а той-Бабо, трябва да събираме хартия  Поради щото дружинната искаше друг клас да спечели, каза, че сме излъгали (а купът зад нея). Тогава стана страшно-още се борех за чужди каузи. Освен неблагонадеждна станах и невъзпитана.
И последната ми надежда-момчето, което харесвах, с него имахме дружинен съвет по едно и също време, но той все не идваше.
В дневника класната беше написала за мен-Нахална, нагла, невъзпитана, слага си краката върху чина, отлична ученичка, добри битови условия. Още не мога да го забравя 
Не се разбрахме със системата

Била съм всичко, и на лагер-школи ходех, с други активисти от страната и чужбина. Какво научих там ли? Ами да се целувам с език 
Най-обичах да съм асистентка на знамето. Носех зашеметяващо къси поли, слагах бели ръкавици и трикольорна лента през гърдите  Красота!

Бях абонирана за Учебната дейност, защото бях отличничка. Дейността ми се състоеше в това да подсказвам на другарчетата, да им пиша домашните и да ги псувам наум, че са тъпи и ги мързи. Кофти парче съм си от малка.

Дам, Кранево, любим спомен. Намазах едно лято, награда за нито едно отсъствие в хора. Ти явно си била от каките , спяхме с 2-3 такива в бунгало, а сутрин ни будеха с бесен рок. Вечерната проверка, връзките, рапортите и тях помня...

А иначе звеневи бях 2 години, голямо натискане падаше. И дневника съм пазила, разнасяла. Голям майтап

До комсомола не стигнах, бях 6-ти клас като дойде 10.11.

"Редактор" му викаха при нас. И бях абонирана за тази длъжност от 1 до 10 клас, защото с баща ми рисувахме хубаво. Само че на него във втори клас му омръзна да прави табла, научи ме как да работя с шаблон, направихме картончета с шаблони на малки и големи букви (захващахме ги с кламери едно за друго), подари ми бояджийско мече и си отдъхна. А аз влязох в печатарската манифактура... .

И комсомолка бях, още в 7 клас. В университета тъкмо си платих първия членски внос и дойде 10-ти. И 5 лв. за студентска шапка кихнах, а такава не видях .

Благодарение на темата нахлуха мили спомени.
Винаги съм била звеневи. Една година бях отряден председател. Червената връзка беше задължителна иначе ни връщаха от училище. Една година бях и асистенка на знамето (в осми клас). Не знам с какво съм заслужила тази чест, може би заради отличния си успех. Но ми беше хубаво. Само дето не обичах да нося черна тясна пола и малко ме стягаше. До комсомола не стигнах, системата се разпадна.

Ех, млади-зелени...
Аз пък имах шеметна кариера - отряден председател, комсомолски секретар на класа, комсомолски секретар на гимназията - ама като студентка ми дойде акълът и вместо в университетската, влязох в комсомолската организация на Кабинета на младия писател-студент (!). И като се почнаха едни пътувания из страната - всяка седмица - уж за литературни четения и конкурси, пък си беше живо надпиване и... друго. И кабинетските бригади -  Равда - до обед в лозята, след обед - на нуди плажа в студентския лагер. Мда-а, да си дойде пак онова време... и онази ми фигура...
Като започнах работа, ме поканиха за член на БКП. А аз - не, благодаря, не се чувствам готова... Вярно не бях готова - за компромисите, дето се искаше да направя със себе си...