Стопаните на домашни любимци - добросърдечни или изверги?

Ъъъ, хм...

Напълно съгласна с Larla.В продължение на хиляди години хората са опитомявали животни по една или друга причина.Стомашните сокове не са били най-важните.Животни-пазачи,животни за впряг.И в процеса на опитомяване са били важни характеристики като тази примерно, даденият вид животно да не се страхува от човека,да не се стресира и панира в негово присъствие.(Сърничките,колкото и да ги харесвам,не са подходящи за опитомяване.) Как да върнем историята назад?
Дори за човек присъщата среда за живот не е двустайният апартамент.Но живеем в него. Привикнали сме.Така е и с животните,които винаги са ни съпътствали.От двора са се пренесли в дома ни.Както и ние - от полето в затворения офис.Може би по-редно е да питаме: Добросърдечни или изверги сме спрямо самите себе си?
Иначе за мен е издевателство пренасянето на екзотични животни в ширини с неподходящ за тях климат,дори и при създаването на перфектни условия за живот.Обикновено това са животни, по принцип неподатливи на опитомяване.Това си е мъчение,да.
Връзката дете-животно е многократно дискутирана.Дядовците ни са расли сред свине и крави и са били доста по-здрави от нас.
Колкото до егоизма...Той също е двигател.Без него щяхме да си чатим все още в пещерите без огън...

Това,което ни прави изверги според мен е старанието да превърнем животното в човек и да му натрапваме поведение,което е нетипично за него. Примерно куче,което има нужда от дълги разходки да го държим вкъщи,и то само да тлъстее и да атрофира, да го къпем всеки ден в седмицата,щото се притесняваме от зарази,а не знаем всъщност,че по този начин го караме да се чувства ужасно некомфортно и че то няма нужда от толкова много чистота, да врзъзваме панделки на котето,да го навираме в чаши, щото: О, боже виж само какви хубави снимки стават с моето писе... всичко това за мен е извергщина,а най-голямата е тази,че ако недай си боже животинчето се разболее тежко в един момент волю-неволю трябва да влезеш в ролята на Господ Бог и да решиш дали ще го оставиш още няколко седмици да се мъчи или да му биеш инжекцията.Каквото и да решиш, в този момент ставаш изверг...в собствените си очи.

Да не би да се гордееш с това? Даваш ли си сметка, че твоите "свободни" кучета по време на отсъствията си може би нападат нечии деца?
Не може да имаш животно и да отговаряш за него отвреме навреме. След като си се нагърбил с отглеждането му, редно е да носиш всички последствия от това - дори тези, които не ти харесват или не са ти удобни.

[/quote]


Не може да имаш животно и да отговаряш за него отвреме навреме. След като си се нагърбил с отглеждането му, редно е да носиш всички последствия от това - дори тези, които не ти харесват или не са ти удобни.
[/quote]
  напълно подкрепям

  В къщи, когато бях малка, сме гледали какво ли не-кучета (грозни, малки, помиярчета, прибрани от улицата от сестра ми), котки ( от същата порода , но прибрани от мен), хамстерчета, рибки. Имаме двор към къщата на родителите ми, не много голям, но беше идеален за котките и кутретата, които много често пускахме там (част от купона беше последващото къпане, особено на котките ). Не мисля, че по някакъв начин сме ги мъчили-напротив, мисля, че тези, които сме прибирали, са били големи късметлии.
  НО! Заживяхме, както си му е реда, в Студентски град, в 33 блок, после в семейните блокове (все лобни места на глутниците), подгониха ни 2-3 пъти едни грамадни, злобни страшилища ( и моля, никой да не ми казва, че сме ги провокирали, защото аз и сестра ми бяхме последните, които ще тръгнем да го правим). После видяхме с очите си от прозореца на 33 блок, как зад Пощенския, на (бившата, сега застроена) гола поляна как една такава глутница наръфа здраво един колега на сестра ми. На такъв ужас, дотогава не съм била свидетелка ...
  Оттогава станах далеч по-резервирана спрямо животните (каквото и да ми говорите, животните не са хора, не са съзнателни, повече диви са, отколкото питомни, ако ще цял живот да живеят в къща на активисти на Грийнпийс... просто не са-няма и да бъдат). Затова си имам едно наум!
  Синът ми гледа рибки и за рожд. му ден ще му купя, ако все още иска, костенурка. Тях нито имам угризения, че ще ги мъчим, гледайки ги в аквариум, нито ще ме притеснява нещо друго. Но все така ще се оглеждам по улиците за глутници и все така ще беснея, че стопаните на домашни любимци целуват кучетата си по муцунките, а децата им газят в изпр...та на същите тия животинки...

Пресен пример от преди 10 дни - взех коте на дъщерята, което не се почувства добре в апартамента. Веднага го занесохме на свеки, тя има къща, котето се сви край камината и се роди наново /предната нощ в 2 часа го затворих в банята да спи мъжа ми, такава му е работата, че трябва да е в кондиция, аз мога да си доспя пред компа/. С една дума - щеше да е мъчение за нас и за котето. Преди имахме и овчарка, мъжът ми я донесе, познайте след една седмица къде я командировахме. Окончателно се убедих - в апартамент животни не се гледат.

Съгласна съм с това мнение. Хората, които гледат животни вкъщи, трябва да се съобразяват с естествените им навици. Не е нормално да се къпе котката всеки ден, защото ежедневния душ е основна мярка за лична хигиена на стопанина му, например.

Ей това си е живо погребване на такова животно...Кво, като е гледала цял живот?Не става до гроб бе Тя и секс е правила на младини, ма вече не прави, нали?Извинете за тъпото сравнение, но такъв довод-е била гледала цял живот кучета...

Това и е доводът на бабата. Пробвали ли сте някога да промените мнението на възрастен човек, който си наумил нещо?

Трудно, Янечек, много трудно начинание. От опит знам.

По темата - за кучетата искам да споделя. Трябва да има условия за отглеждането на животно у дома и култура при извеждането навън. Не може собствениците на кучета напр. да ги пускат без каишка на оживено място, особено където има деца. Най- много ме дразни лафът "Ама не се притеснявайте, те са кротки, не хапят". Да де, ама аз не съм кротка и хапя, когато ме ядосат -особено когато животното е пуснато в градинките и пясъчниците, където играят децата. Всички пищим колко е мръсно и децата няма къде да играят, нали?

Само да вметна, че има различни породи зайци. Естествено, че е тъпо да гледаш див заек в апартамент, но има домашни, от зоомагазин, които напротив- освен в стая, другаде не могат да оцелеят.
Кофтито е, че не можеш да го пуснеш да припка из апартамента, защото има лошия навик да гризе кабели 

А ти как се осмеляваш да си извеждаш детето в пясъчника? Не си ли виждала, че там е тоалетната на домашните любимци. И хапе на всичкото отгоре. Трябва да те извеждат с намордник теб и всички други като теб.

Аз имам домашен любимец и не се определям като изверг. Който е имал знае как неизменно животинката става част от семейството. Според мен обаче не всеки е годен за стопанин, ако мога така да се изразя. Не искам и да си помислям за големи животни в апартамент и не извеждането им. А за превръщането на детски площадки в кучешка тоалетна няма какво да коментирам, всяка дума е излишна. Не стига, че уличните кучета не можем да ги спрем, ами дай и домашните там да водим   
Лично мен ме притеснява воденето на кучета без каишка, били те пудели или овчарки. Онзи ден така си отнесох една тлъста псувня от жена, на която направих забележка, за това че любимецът и не е вързан и то не в гората, ами на голям софийски булевард. Аз моето куче, дето е 15 на 20см не си позволявам без каишка да изведа, какво остава за голямо. За мен може да не е страшно, голям човек може и да не го види, но дете може както да го види така и да се изплаши.
Ох, много е обширна тази тема...