колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете

и тогава не бих взела - ако не мога да имам мои няма да имам деца изобщо. 

Аз бих взела, макар решението да е адски отговорно и трудно. Много съм мислила по въпроса, особено преди раждането на второто ми дете / разликата им е 14,5години/

Аз го направих. Имам 2 родени от мен деца и си взех трето. Не заради мен,  а заради него. Да му помогна, да му дам шанс и добър старт в живота. Знам,че ще е  трудно, но и с моите  не е било лесно. Бих искала да са повече хората, които го правят заради изоставените деца, а не заради себе си.

monda, без да се заяждам, четох една книга за осиновяването (американска) и там социалните посочваха, че мразят, когато кандидат осиновителите посочват като причина за осиновяването желанието да помогнат. според изследването, осиновителите (независимо дали имат свои деца, или не) имат същата нужда да осиновят, колкото и децата - да бъдат осиновени. разбира се, един от основните мотиви да се осинови е именно да се помогне, но има нещо истинно и в горепосоченото.

иначе, поздравления за стореното!   

Първична рана се казва книгата. Чела съм я и не с всичко съм съгласна в нея, като се има предвидм че отраява американската действителност. Ако авторката беше ходила в Могилино, книгата и никак нямаше да бъде така написана. Аз не съм осиновител, детето е настанено при   мен безсрочно. То има баща, който трайно не полага грижи за него. Аз по принцип съм против осиновяването, а за приемната гржа, имам си своите виждания отпреди много годин, но няма да ги споделям тук , не искам да разбунвам духовете.

на мен обаче определено ще ми е интересно да ги чуя, монда, така де-прочета. може и в осиновителския форум. не става дума за разбунване на духове, а за гледна точка. наистина ще е интересно.

монда, не е първична рана. антропологично изследване за китайските осиновявания в америка. както и да е. знам за първична рана от форума, но не съм имала възможността да я прочета все още.

на мнение съм, че човек прави винаги всичко заради себе си.
колкото и благородно да е и да е от полза за другите. просто изпитва вътрешна необходимост от това.
аз смятам да взема още 4 деца, надявам се това да стане в много близко бъдеще. минимум две циганета, едно детенце с даун и още едно-не съм решила точно.
дали ще ги осиновявам пълно, непълно или ще ставам приемно семейство е друг въпрос.
но ще го направя заради себе си, защото изпитвам вътрешна потребност от това и то осъзната. считам, че това ще даде още повече смисъл на живота ми, ще е полезно за семейството ми и ще е добро за децата.

Аз не се бях замисляла да взема дете, но  преди 2 години това дете ме избра направо, привърза се към мен и при първата възможност реших да го взема. Все още не знам дали бих взела още деца. Аз исках да спася Емито от ада на следващия дом, в който трябваше да постъпи. Нищо друго нямаше значение. Следващата Коледа тя вече нямаше да е същото мило момиченце.

Не зная защо се поставя така въпроса, че едва ли не е лошо когато осиновителите имат нужда да го направят за себе си.

По същия начин жената изпитва вътрешна нужда да има деца. Да ги отглежда, да ги храни, да се грижи за тях.
Ражда ги за да задоволи това свое първично желание. Да не би всички жени да са лоши майки?
С какво е по-различна една осиновителка - има същото желание да се грижи за дадено дете, както и за своето собствено.

За мен поне няма разлика.
А що се отнася до американският мироглед по някои въпроси за отглеждането на децата, съм изключително скептична.

Монда, мога само да си мечтая някое дете да ме избере да му стана родител.

е, нека не елементаризираме нещата. не е до първичното желание.
това е ясно, че почти всяка жена иска да има дете. осиновяването е много по-сложен процес, за който сега-след година и половина стаж като осиновителка мога да говоря с часове.
има много осиновители, с претенции и определени представи за бъдещото им дете. списъка на изискванията им е доста дълъг. установен произход, пол, възраст, здравословно състояние.

донякъде съм съгласна с монда-това, че този акт трябва да е в името на самото дете, а не на нашата липса на такова.
взимане на дете с цел заместване на несъществуващото биологично такова е грешна нагласа дотолкова, доколкото е продиктувано само от тази потребност. това означава, че задоволяваме само и единствено своето желание.
в този случай нерядко става така, че когато детето не оправдае очакванията ни за поведение и външност сме склонни да оттдадем това на факта, че не сме го родили ние.
и именно там е голямата опасност едно осиновяване да се превърне в мъка за детето и за осиновителя.

в българия процедурата по осиновяването е безумно лека. говоря за прочуването и събеседването със социалния работник и психолози.
който не е подал документи-той не е бил вписан в регистъра за пълно осиновяване.

може би това е продиктувано от броя на децата в домовете.
за жалост тази политика обаче не намалява драстично нарастването му.
нагласата на българина спрямо децата лишени от родителски грижи е просто грешна. детето не се приема просто като дете, а като заместител на нашето перфектно такова, което бихме могли да имаме, но нямаме.
много от нас не са си взели поука от урока, който живота ни е дал-съдбата по една или друга причина да нямаме собствени деца.
балансът между нуждата от собствено дете и осъзнатото желание да дадем на едно дете дом и бъдеще и да го предпазим от деградация и влачене по домовете е най-идеалният вариант за мотиви за осиновяване. когато превес в желанието ни взима основно бъдещето на детето и неговото добро.
но, такъв е живота. както има добри и лоши биологични родители, така има и добри и лоши осиновители и приемни родители. някои узравят бързо, други бавно, трети никога.

Тук ставаше въпрос за родители, които вече имат биологични деца, дали са склонни да осиновят дете.
Значи въпросът за заместване на детето, което нямаме с осиновено такова, въобще не може да бъде поставян.

Имам няколко познати бездетни двойки, които от дълги години чакат да осиновят дете и когато дойде момента наистина да вземат детето, се отказват. Иначе са минали през всички етапи на процедурата, обиколили са всички домове, харесали са дете и т.н и т.н., а накрая се отказват.
Това за мен е необяснимо 

Луда, аз ти отговорих, но ти реши, че поставям накриво въпроса. Единствените ми мотиви бяха да отърва това дете, което беше привързано към мен от следващия дом, в който трябваше да постъпи. В момента, в който това стана възможно, веднага го направих.. Но също така съм готова- ако се появи БР и изяви желание  да и я гледа- да помагам с всички средства за това  и ще следя отблизо дали детето е гледано добре. Бих искала да мога да нашравя това за повее деца,  за съжаление тази година 12 такива деца ще отидат в първи клас в следващ дом, който за разлика от този, в който бяха е  отвращаващ / не  намирам други думи/.Тайно се надявам като първа ,решила се на това нещо от познатите си и момичетата от нашето сдружение, да повлека крак. От всичко най- много желая да се намерят домове за тез деца,  хора ,които да ги обичат и възпитават. Какви ли  не варианти са ми в главата, не спирам да мисля за това как тези 11 деца да не  отидат в Дом "Дъга" в Добрич тази година.

луда, тъй като твоите разсъждения взеха тази насока и аз поех по нея. но дори и със собствени деца, мотивите на осиновители могат да са същите. и тези на приемните родители.
аз още не съм стигнала тази нирвана в мисленето да направя нещо единствено и само заради едно дете в дом. за мен балансирането на собствените желания и потребностите на едно такова дете е засега отправната ми точка.
искам да взема следващите деца именно по тези причини. зная колко мога, зная с какво мога да се нагърбя, зная докъде ми стигат силите. в случая имам вече мое дете, така че влизам в тази графа, на бъдещи осиновители със свои деца. за мен биологичният произход е възможно най-маловажното нещо. мъжът ми не съм го родила аз, но въпреки това го обичам безрезервно..........това естествено е в кръга на майтапа.

Ако имах финансовата жъзмовност бих взела не едно,а десет деца.Защото децата са най-важното нещо в нашия живот и не бива да страдат