Осиновени и осиновители, обичайте се!

  • 8 623
  • 127
# 15
Miraetta ,
Аз съм абсолютно убедена че децата обичат родителите си, биологични или осиновители, по презумпция. Това е нормалното състояние при връзката деца-родители. Липсата на обич и озлоблението идват по-късно. Понякога родителите са виновни, понякога децата. Според мен най-лошото което може да се направи от едни осиновители е да крият от децата си че са осиновени. Това със сигурност води до катастрофа. Всяка връзка трябва да се основава на честност и доверие, иначе кучета я яли.
Колкото до втория въпрос, предполагам че ти си осиновено дете. Ще ти отговоря така:
Мисля че подобни мисли ви идват когато не се чувствате обичани, или когато имате проблеми със осиновителите си. Ако се чувствате добре с тях, най-вероятно няма да мислите за това. По-скоро смятам че се питате други неща, а ако това е така, то проблемът е в осиновителите. Те са хората, които трябва да могат винаги да разсеят съмненията ви. Всъщност, това е основното задължение на всеки родител.
Виж целия пост
# 16
Miraetta  и останалите. Нямам навик да правя солови изпълнения и после да се скатавам. Просто не бях  на линия.
Виж целия пост
# 17
Fussii, ако виждаш всичко толкова розово, то може би е добре да си махнеш розовите очила и да четеш малко по внимателно. Колкото до бонбонените думи, то надали са такива, когато излизат от един хроничен песимист (за съжаление). И все пак смятам че  има доста объркани хора, които имат нужда от малко внимание.
Виж целия пост
# 18
Според мен най-лошото което може да се направи от едни осиновители е да крият от децата си че са осиновени. Това със сигурност води до катастрофа. Всяка връзка трябва да се основава на честност и доверие, иначе кучета я яли.
С това не съм съгласна.Честност и доверие-да,но ako осиновителите крият истината ,то не е от липсата на такива,а от други съображения,които за мен са най-често просто проява на чисто човешка слабост.
Родителите ми са крили от мен доста време факта,че съм осиновена от страх,но аз ги разбирам прекрасно и научаването и за мен не доведе до катастрофа в никакъв случай.
Мисля че подобни мисли ви идват когато не се чувствате обичани, или когато имате проблеми със осиновителите си. Ако се чувствате добре с тях, най-вероятно няма да мислите за това. По-скоро смятам че се питате други неща, а ако това е така, то проблемът е в осиновителите.
Тук също не съм съгласна.Просто при мен не е така.
Виж целия пост
# 19
Miraetta  и останалите. Нямам навик да правя солови изпълнения и после да се скатавам. Просто не бях  на линия.

E, и аз да спечеля един бас!
Бях се обзаложила, че няма да отговориш на нито един въпрос.

Не отговаряш на въпросите,  а тон обяснения.

Аз си чакам отговорите.
Виж целия пост
# 20
Miraetta , какви са ти въпросите, защото или аз не ги виждам, или не си ги задала.
Виж целия пост
# 21
Бианка, много се радвам за теб. Знаеш обаче че случаи като твоя не са чак толкова често срещани. Явно и ти и родителите ти се заслужавате една с други.
Виж целия пост
# 22

Имам два въпроса:

А)  Ти  си убедена, че ние не си обичаме родителите по презумпция

или

това, което четеш от деца тук, те води до този извод ?

Б)  Казваш :"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители?" - Според теб там ли ни е болката, че не сме с био-родителите ?

 


Това са въпросите й.
Виж целия пост
# 23
Мамче Галя, на тези въпроси е отговорено. Ето ги отговорите:

Miraetta ,
Аз съм абсолютно убедена че децата обичат родителите си, биологични или осиновители, по презумпция. Това е нормалното състояние при връзката деца-родители. Липсата на обич и озлоблението идват по-късно. Понякога родителите са виновни, понякога децата. Според мен най-лошото което може да се направи от едни осиновители е да крият от децата си че са осиновени. Това със сигурност води до катастрофа. Всяка връзка трябва да се основава на честност и доверие, иначе кучета я яли.
Колкото до втория въпрос, предполагам че ти си осиновено дете. Ще ти отговоря така:
Мисля че подобни мисли ви идват когато не се чувствате обичани, или когато имате проблеми със осиновителите си. Ако се чувствате добре с тях, най-вероятно няма да мислите за това. По-скоро смятам че се питате други неща, а ако това е така, то проблемът е в осиновителите. Те са хората, които трябва да могат винаги да разсеят съмненията ви. Всъщност, това е основното задължение на всеки родител.

Виж целия пост
# 24
Дарена,

И двете с мама Галя сме грамотни, аз съм по-неграмотна технически , де, но да чета мога.

Помолих за отговор, това са разсъждения, а аз моля за простички отговори.
Виж целия пост
# 25
Дарена,
И двете с мама Галя сме грамотни, аз съм по-неграмотна технически , де, но да чета мога.
Помолих за отговор, това са разсъждения, а аз моля за простички отговори.

Предлагам ти да си отговориш сама - хем ще ти хареса отговорът, хем ще го разбереш.

Регистрирана съм, но ти отговарям "безлично", защото на фона на ширещата се тук кореспонденция "на лични", безличното писане в този форум доста добре отвращава.
Виж целия пост
# 26
Аз ли нещо не вдявам или... не мога да разбера от къде се пръкват от време на време темички, водещи до дискусия относно форума.
на лични, ми не чети бе.
Смея да твърдя, че съм кротък и търпелив човек, ама взе да ми писва #Cussing out
Виж целия пост
# 27
Идеята да повдигна тази тема беше поне малко да се по разсъждава върху проблемите на осиновените, осиновителите и биологичните родители. За да е ясно аз съм както биологичен родител, така и осиновител. Честна съм към двете си деца. Обичам и двете, но осиновеното повече.
На Miraetta  ще кажа:
1. Убедена съм че обичате родителите си, но ги намразвате като разберете че сте осиновени.
2. Не зная коя е твоята болка. Май че и ти не си наясно.
Не ми пишете повече, защото няма повече да влизам в този форум или който и да е друг. Откровено казано, не си струва човек да се противопоставя на ниски страсти. Тук виждам толкова объркани хора, че чак ми е жал. Всеки от нас има неговите трагедии, но е жалко че някой хора сами си ги правят, а още по-лошо е че имат нужда от тях.
При всички случаи пожелавам на всички да сте щастливи.
Виж целия пост
# 28
Идеята да повдигна тази тема беше поне малко да се по разсъждава върху проблемите на осиновените, осиновителите и биологичните родители.
Интересно... аз пък да не зная, че ние тук не разсъждаваме върху проблемите на осиновените, осиновителите и биологичните родители newsm78. Е, благодаря ти, може и да се замислим и да поразсъждаваме.
За да е ясно аз съм както биологичен родител, така и осиновител. Честна съм към двете си деца. Обичам и двете, но осиновеното повече.
Ау ти си някакъв рядък екземпляр, хем биологичен родител, хем осиновител. Моля ва-ва да пусне фанфарите, щото нямахме такъв случай до момента.  Mr. Green

Ще спра до тук, но за мен самото заглавие на темата ти е обидно. Както казах аз съм кротък човек и мразя конфронтацията, особено за глупости, затова и си замълчах, но ми писна. Възпитанието изисква когато влезеш в нов форум първо да попрочетеш насам - натам, да видиш, какво обсъждат хората, да разбереш дали с темата си ще кажеш нещо ново, да се представиш, все такива ми ти работи. Много е лесно да влезнеш и да цвъкнеш една нова темичка в нищото, призоваваща към всеобща любов, все едно ние тук изпитваме единствено и само омраза.

Последно
На Miraetta  ще кажа:
1. Убедена съм че обичате родителите си, но ги намразвате като разберете че сте осиновени.

Съжалявам те и се моля някой ден и аз да не стана като теб.

Айде, със здраве.
Виж целия пост
# 29
Бамбола,

Друг  ден ще напиша какво преживах като ти прочетох първи постинг.



Сега само питам, абе ти к"во пиеш докато ги сътворяваш тия бисери ? doh

Не можеш да ми развалиш настроението - кефя се много за Таня и пак гоня от тука Фоксчето, че да не се трови на лошия въздух.

А, че имаш две деца и че те боли, личи,
 мерси на нашите, че ми отговориха на молбите и ме пратиха на математика за напреднали от 2 клас,  разбрах го преди да го напишеш.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия