Не иска да ходи на градина

Тед-кат, а защо не направиш картинка за всяко детенце за гардеробчето му или за легълцето, със снимка и някакво животинче. Така ще приобщиш Мони да ти помага, той да избира картинката на анимац. герой за всяко детенце. Или пък да му определиш като "задача" да пита всяко дете за любим анимац. герой. Да се ангажира вниманието му по някакъв начин.

Ted Cat, мъчно ми стана за твоето момченце, ама е хитричко  
Ох, аз се знам,че няма да мога да устискам, ако Влади се тръшка и не иска да ходи на градина(слава Богу- харесва му)
Нямам някаква конкретна идея-аз на Влади му казвам,че неговата работа е да ходи на градина, както и мама и тати ходим на работа!И подкрепям предложението да му кажеш,че и ти ходиш на работа, а братчето му на ясла(не си написала колкое голямо ) и ако остане вкъши сам няма да има с кой да си говори и играе и ще му бъде скучно
като се замисля и аз ще съм несъгласна да ходя на градина, като знам,че мама си е вкъщи и може да си седя с нея  

Джони, аз вече направих етикитчета за гардеробчетата, и при снимките за таблото ми помага Мони за имената на децата и за картинките....  вчера му изпринтих Маккуйн от Колите на самозалепващо се фолио да си го сложи от вътрешната страна на гардеробчето (на външната не дават, трудно се отлепяли после), но и това не помага ... сутринта баща му  даже ми звъня да ходя до градината, че се скъсал да плаче. Голям е вече .... никога не е бил ревлив, наистина не знам веча какво да измисля.
Тук по- надолу са снимките за таблото. Мони ги хареса много, помага ми, но дотам 
http://tedca.multiply.com/photos/album/43
И децата са големи бонбони, приеха го добре... и той изглежда щастлив с тях... не мога да проумея защо тогава изпада в ужас при мисълта за градината.
Gena, малкия е на 2 години и на пролет  ще е на ясла.
Не съществува изобщо вариант да го спра от градина, крайно време е да почна работа, а и 2 години се борихме да ни приемат в някоя градина, при тази липса на свободни места.

Тед-кат разкошно си се справила с колажите на децата, а снимките са чудни. Жалко ,че Мони не поддава за градината. Но пък ти не се предавай. Наистина говори с учителките, първо с младата после и с другата.Най-важното е да не усеща детето колебание у вас. А и учителките са ми казвали до 1-2 мес. се разбира дали едно дете ще свикне или не да посещава градина.
Моите и двамата са различни характери. Баткото така и не се вгради в колектив в ДГ. Чак предучилищната група му хареса и то, защото беше до обяд. А малкият сега се справя...

Благодаря, Джони!  И аз много се надявам разговора днес да е полезен. Тъкмо по- младата е на смяна следобеда. Лошото е, че Мони ще е наоколо, а ще е по- добре да не чува какво си говорим.
Ако някой може да ме насочи и към добър психолог...

Като чета какво пишеш за детето си, все едно майка ми разказва за мен, едно време. Всевъзможни начини измислях да не ходя на детска градина, ако все пак успееха някакси да ме оставят в градината, при първото проявено невнимание от страна на учителките избягвах, и си отивах в къщи.

Мъчиха ме така около 6 месеца с градината, имам спомени, че по едно време бях започнала да плача и аз нощем, и да си гриза ноктите до кръв, и след консултация с психолог ме оставиха в къщи при баба ми.

Дано обаче вие успеете да се справите, особено ако нямате баба наоколо.

Ще следя темата, защото съм в същото положение ...
Много ми се иска да разкажеш после какво е казала младата госпожа.
Аз вече нямам сили и желание да описвам трагедиите в къщи и в детската, които ми спретва всеки ден моята дъщеря .
Говорила съм с госпожите, едната от които е завършила и детска психология, и те ме успокояват, че постепенно ще свикне. Да, ама не....всички други деца вече спряха да плачат сутрин - моята реве едва ли не денонощно.....
Вкъщи постепенно всички се изнервихме, Рони цяла вечер се опитва да ме накара да и обещая, че вече никога няма да ходи на градина и като не успее - пак рев....
Не иска да яде, не иска да си играем, не иска да стои в една стая с нас ...лежи си на леглото и гледа в нищото ...В чудо съм се видяла....

Зомбайо, вие сте в още по- сложно положение даже. Моя поне има моменти, в които забравя за малко за градината... но като цяло картинката е същата.
Сега е решил, че иска на гости при баба си и вероятно другата седмица тя ще дойде да го вземе, да се успокои там за седмица- две, че и мойте нерви не издържат, а съм на изпит скоро  - не мога да чета...  кошмар.
За разговора с госпожата ще пиша веднага като се приберем.

Както Джони ти е писала, най- вероятната причина за този проблем е факта, че ти си вкъщи с братчето т.е той знае че има алтернатива и не може да разбере защо трябва да ходи на градина , като всички сте в къщи! Имах този проблем с големият син! Докато се роди малкият ходеше на градина без протести, но когато бебето дойде и аз си останах вкъщи започнаха трагедиите! Големият ми син е чувствително и много интелигентно дете и също имаше богат арсенал от идеи как да си остане в къщи , които завършваха с влизане в детсктата градина с рев!! За съжаление аз не можах да реша този проблем до завършването на детската градина т.е 2г., опитах всички варианти , с добро , с приказки, с подкупи , със заплахи -колкото и да знам че са безполезни, ефект нямаше!! Но и форум-а тогава го нямаше за мен, затова сега ти пожелавам с помощта на всички мами да намериш добър подход, който да реши бързо проблема ви! Знам колко е мъчително да оставяш детето си разплакано и да се чувстваш безпомощна да го преодолееш!! Успех!!

Всъщност той отскоро е на градина, нали?
Само лаишки предположения ще направя, но в моя случай се оказаха валидни - дано и при теб помогне.
До скоро е бил у дома - реда и дисциплината и при най строгата и сурова в това отношение майка не могат да се сравнят с реда и дисциплината в детската, които не подлежат на коментиране и обжалване.
Като направи беля в къщи му се разминава понякога, в детската стои наказан
При наличието на второ почти породено дете, ти сигурно си направила всичко възможно да не породиш ревност у баткото, което неминуемо води до лекичко разглезване.
До сега е бил пиленцето на мама, а сега е част от масовката в детската - ами трудно се слиза от трона /образно казано/
И за капак на всичко той е убеден, че пропуска нещо интересно, докато сте с малкия у дома.

Като че ли проблемът му е не че не иска в детската, а че предпочита у дома.
Но вече казах - това е опит за лаишка психоанализа на ситуацията. Не е критика, не е обвинение.

Надявам се да свикне по-бързо, че е късащо нервите. Успех и пиши като постигнеш положителни резултати. 

Ted_cat, при нас положението се усложнява от "услужливи" баби ...Рони основно е гледана от баба и една година преди тръгването на детска градина, което си доведе до проблемите сега ....поне аз така си мисля.
Синът ти като отиде при баба си, ще продължи ли да ходи на градина? Защото ако не - това ще изглежда като отстъпление от твърди позиции...знам ли, вече в нищо не съм сигурна с тези деца .
Аз спрях срещите на Рони с баба и откакто тръгна на градина - само веднъж седмично на обед за един час.

Mama_Galia_66, много правилни неща си казала! Така е - реда в детската е съвсем друг, и въпреки, че досега там не е наказван, се сърди за това, че госпожите се карали, а може просто да говорят на по- висок тон. Аз се учудвам, че се впечатлява от таки неща, защото у нас постоянно му се карам за нещо - я брат си дразни, и дребното врещи, я нещо друго.
 Обяснявала съм му многократно- Виж, мамо, тука по цял ден се карате и биете с брат си, аз се изнервям, в градината ти е по- добре, играе си с децата, следобед те взимам пръв и на Светлин му е домъчняло за тебе, играете си нормално... Не и не... 
А наистина двамата вкъщи, особенно зимата ми идват вповече, грам тишина и спокойствие няма 
Но за ревност от по- голямото към по- малкото не е имало никога. Само на изписването незнайно защо Мони цапна един шамар на бебето  , ама  винаги се е радвал, че имаме бебе, помагаше ми с памперсите, занимаваше го. Макар че от раждането на бебето започна да спи сам в детската стая, никога не е мразил малкия и не е ревнувал. Просто така се получи, не съм полагала някакви усилия.
И  наистина не е глезен, не е лишен от нищо, но не е глезен, аз съм от най- строгите майки, за съжаление.
Зомбайо, това с бабите си е нож с 2 остриета в някой случаи. Нашата е на 500км от тука и понякога го взима за седмица или две. Аз нямам нищо против, защото за него това е разнообразие, там има и котки и куче, парка е до къщата, ако има сняг ще се пързаля с шейната, точно на един голям байр ни е къщата. Братовчедките са му там, дядо му, прабаба му... изобщо е рай за едно дете.
Заминаването му при баба не го въприемам като отстъпление. по- скоро като малка ваканцийка и после с нови сили започваме борбата. сега ми се вижда прекалено изнервен и стресиран, очите му ме плашат като загoвори за градината, все едно е затвор.

Ооооо, не, не, не! Само не го давай на бабата, че и за седмица две. Това само ще влоши нещата. Изходът от ситуацията е да ходи постоянно и да знае, че няма измъкване, няма алтернативи. Най-големите кризи са след престой вкъщи. После ще знае, че има кой да го гледа и пак няма да иска да ходи.

 

И аз мисля, че не трябва да отстъпваш. Още повече след като децата в групата са го приели добре. При бабата ще отиде през коледната ваканция.

Ох, карате ме да се замисля.... май сте прави, но вчера му обещах и не знам как ще се измъкна.
Ще се опитам да го подкупя с нещо, а ще почива събота и неделя...
Много се надявам госпожата да има някаква идея.
А , и друго има - вече писах за това де-  леко е пристрастен към копютъра си. Може и 2 часа да виси на него и да си играе. Май това е едно от нещата, които най- много му липсва там. Сега е наказан една седмица без компютър, заради ревливите сценки. Прие си мълчаливо наказанието. Стои и не пипа компа.
Баща му беше заплашил, че ще го остави и гладен, ако продължава така... та вчера се опита да обяви сам гладна стачка, ама не издържа.