Бяла зима на вратата чука, а малък МАЙчо го подгони скука!

Сиска, ние с теб като се видим ще цапнем по една ракия/водка/бира/ вино (ненужното се зачертава), пък Мартин и Божа да се оправят на кой по колко играчки..    

Дени,като цапнем от всичките по едно ще забравим ,че и деца имаме
Кой е по-по-най не е моята игра!

Темата за възпитанието ми е много интересна. Следя с интерес да чуя странични мнения. Аз лично гледам да съм умерено строга. И съм съгласна с Дени че възпитанието става насаме.

Здравейте. Преди време четох различни теми в нашите деца. Там се коментираше, че е по-добре да се оставят децата сами да се оправят. Защото няма да сме с тях винаги.
Това бяха само мнения на майки - дали са верни или не - не знам. Но аз оставям Макси и Криси да се оправя. Стига да не се застрашава живота им - гледам отстрани.
Бутането на Елла звучи доста опасно. Ирка, ако сте много добро приятелки - коментирай го с майката. Много е деликатно как да се каже. Защото ако кажеш на една майка, че детето й е разглезено или че не го възпитава правилно - може да се обиди много сериозно. Но пък ако избягвате игрите с това момченце, постепенно ще избягвате и контактите с родителите.
Ние имахме/имаме подобен конфликт със съседите ни. Те гласуват много голямо доверие на децата си. А според мен са твърде малки за някои неща. Когато нещо ме притеснява говоря с бащата. Един път говорих с майката и въпреки, че синът й беше постъпил лошо, тя го защити и се разсърди. Аз изпадам в ужас когато видя дете на 5-6 години да пали огън, да играе с пиратки или да кара още 2 деца на по 4 год да ходят сами в гората.
Но винаги, когато кажа, че нещо ме притеснява, родителите реагират и ситуацията се променя. Вече не ходят сами в гората, когато са с Макси не палят огън и не си играят с пиратки. Строят база, играят с колички и на компютъра.
Няма как да му забраня да играе с тях - нали забранения плод е най-сладък.
А и виждам, че родителите им се стремят да възпитат по най-добрия начин децата си.
Иначе Макси редовно стои наказан при пералнята с вдигнати ръце.
Кристиан го наказвах 2 пъти. Защото хвърляше нарочно храна по пода. Нямам предразсъдъци да го ударя по памперса или ръцете, но няма ефект. От Макси знам, че за него е по-обидно това, че е наказан, отколкото това, че съм го ударила.

Аз уж четох, четох, четох и никъде не виждам линк за коледни играчки. Ирка, моля те - пусни няколко. Ако някой вече е купил - нека пуска линкове.
Аз чакам 13-та заплата на мъжа ми и първата моя, за да почна да купувам. Исках да ги поръчам от немските онлайн магазини, но няма да дойдат за Коледа.
Така, че Криси ще получи коли, гараж - нещо такова. Гледах в Хиполенд играчки на Wader и мисля да му взема от тях.

Дени, много ме развесели и разсмя с постинга ти. А и всичко, което си написала е много на място казано.
На мен също хич не ми допадат такива превъзнасания на отрочетата, суперлативи и сравнения. Първо, защото всяко детенце си е строго индивидуално и ако някога си позволя да превъзнасям моето, то винаги бих подчертавала това, което го прави различен.
По "глобалния"  въпрос на Ирка, аз също съм за твърдите мерки, не крайни, но достатъчно навременни и строги, особено що се отнася за човече, което вече разбира. Иначе за в бъдеще нещата се задълбочават и това не е в услуга и на двете страни.
Ние сега не общуваме много с деца, но по принцип не съм забелязала да проявява агресия, да не си дава нещата и т.н. може би ни чака и това на един етап... 

Много съм заинтригувана по въпроса с възпитанието.Аз вече се изчерпах от към идеи и мерки.Иван си е направо изтърван,а според баба му ние много сме го разлигавили.Но когато съм строга той започва да се дере,гледа много изплашено и търси да се гушне в мен.Тогава ми става жал и омеквам.Все ми се ще да съм като моите родители,никога не са ме удряли,но и до сега само един поглед на баща ми е достатъчен да замръзна на място.Питам се къде бъркам и зашо не мога да възпитавам като тях

По темата за възпитанието: Според мен точно сега е момента да ги научим какво е редно и какво не, изтърва ли я сега, мисля, че после ще е доста по-трудно. Жасмина също удря, скубе и хвърля играчки. Пробвах най-различни неща - висок тон, плясване през ръцете или памперса, но определено ефект има наказанието. Наказвам я до стената, аз съм в стаята,но тя плаче, защото знае, че е направила нещо, което не трябва и най-важното е, че има ефект. Когато сме навън или някъде на гости няма как да я накажа, но задължително правя забележка и не толерирам да удря децата / опитваше се по едно време, слава богу спря /. По отношение на играчките не се бие за тях, ако и вземат нещо от ръцете се сърди и вика " Дай,дай,дай" и се опитва да си го вземе, но не настоява много, в такива случаи не се меся, мисля че трябва да се научи да се оправя сама, само ако много се разстрои се опитвам да привлека вниманието и с нещо друго. Ако си играе я чужда играчка и детето се разплаче и обяснявам, че това не е нейно и го връщам на детето по възможно най-безболезнения за нея начин, гледам да я занимая с нещо друго. Така съм решила, че е правилно. Въпросът обаче с възпитанието на другите деца е много деликатен. И сред моите познати има разлигавени деца, но не смея да им се бъркам, знам, че ще ми се разсърдят, все пак всеки си решава как да си гледа детето.  Веднъж бяхме на площадката до нас, имаше едно момченце на около 2.5-3 годинки, буташе всички деца и то нарочно, минеше ли дете покрай него то ги буташе и то силно. Майката само вървеше след него и се извиняваша на нас, но без да му направи забележка, ей това не го разбирам. Как това дете ще разбере, че това което прави е лошо? Това ,което аз направих в случая беше да взема Жасмина и да я държа далеч от него. Когато те си тръгваха се разминаха с FY и Сиси, момченцето се опитало да удари Сиси докато се разминавали и майката пак се извинила на Ники, без обаче да направи забележка на детето си - не я познавам, но ако я познавах щях да я попитам защо така прави, въпреки че по принцип не се меся във възпитанието на чуждите деца.
А за хвалбите за децата съм далеч от мисълта, че моето е най-умното и най можещото, разрешавам ви да ми подрежете крилцата, ако ме усетите, че прекалявам. По принцип когато сме с приятели без децата избягвам да говоря за децата, ако темата не е подхватана за нещо конкретно, не мисля, че на всеки му е приятно да слуша какво яде или какво прави моето дете. Ако сме сред хора, които нямат деца гледам изобщо да не подхващам темата - спомням си на мен колко досадно ми ставаше понякога да слушам колко са "велики" някои деца.
Май се поулях, но да ви се оплача, на Жасмина и излязоха пъпчици по краката - едни такива ситнички с мехурчета отгоре. Първо реших, че се е обринала от чорапогащника, но снощи забелязах, че са излезли и по ръцете. Записах и час за доктор, но чак в 16:30, идея нямам от какво може да е - не е яла нищо по-различно, а и ако е от храна защо няма по тялото  , гледах снощи и разни сайтове за шарка, но тя не е контактувала с болни, а и пъпките са по-различни, дано не е нещо сериозно.

Ох, супер деликатна тема сте зачекнали...
Аз също съм привържаник на навременните мерки, но в бъдеще да се правят така, че да не накърняват достойнството на децата т.е. да не е пред други деца и по възможност насаме. Предпочитам да обяснявам, но на този етап не винаги се получава и понякога нервичките ми не издържат и съм шляпвала през ръчичките   лекичко разбира се, но ми се иска да не ползвам този метод, защото според мен не е възпитателен. По-добре да се лишават от нещо любимо  за определен период от време. Забелязвам, че когато се скарам за нещо Тери ме гледа много сериозно и съсредоточено и започва след това да ми се усмихва и да се гушка. Признавам си не винаги издържам на такива атаки, а трябва, за да имат възпитателен ефект. Май дългичко стана, но по-добре да се взимат мерки навреме и според темперамента на детето. Колкото и да ни се иска понякога да правим забележки на някои родители за възпитанието на децата им, мисля  че не бива да го правим , все пак са си техни деца и те са отговорни за поведението им, но когато могат да се случат опасни ситуации, тогава мисля, че намесата е наложителна.
Малко дългичко и непоследователно написано е, но ще ме извините  

 

За възпитанието-много обширна и деликатна тема..Колкото време имам ще пиша и каквото се сетя,после може да допълвам..
За хвалбите не съм и аз от тия дето говорят за децата си,изобщо не отварям тема освен ако не ме попитат..Странно ми е как някои майки виждат гениалност в обикновени постижения на децата си,може би така е по-добре и за децата,но аз не съм от тия.Все съм критична и обикновените постижения не мога да видя като върхови..
Сиске -не съм като бащата на оная потребителка 
И мен не са възпитавали така..Имах и още имам респект ,особено от баща ми..
Аз също съм за строгите и навременни мерки,още не съм наказвала Жули, не знам дали ще разбере изобщо,но вчера я пернах през ръката и казах,че е лоша,защото от любопитство счупи едно цвете в къщи..После ,когато никой не я гледаше ходи да го милва и вика-ОО оо..
За чуждите деца-много е деликтно особено,когато са приятели родителите.Зависи и от конкретната ситуация,но ще реагирам ако ми блъснат детето .Но не съм и от тия майки ,които стоят над децата и не дават с пръст да им бутнат отрочето..
Ирка ако избягвате игрите с това дете,родителите ще се усетят рано или късно и ще се обидят,по-добре намери начин и рейгирай в конкретната ситуация,ако трябва ти му се скарай..Не знам,деликатно е..А Петър си го представям дори и без да го познавам,моя мъж,то май си е типично за много мъже ,също избягва конфронтации.Ще предпочете да не водим детето там ,отколкото да реагира по някакъв начин в подходящ момент..
Друга грешка в нашето семейство предпочитаме да се караме на нашите деца,дори и да не са виновни ,защото ни е неудобно да се караме на чуждите,а родителите на др. деца много пъти се карат точно на нашите без да им е неудобно.Яд ме е понякога ,че не съм реагирала в такива ситуации.Вече гледам да реагирам адекватно дори ако трябва да се скарам на чуждо дете,ако удря моето или се държи агресивно особено пък без причина.
Жулиана все още не е удряла или хапала деца,но оня ден в ресторанта имаше още 2 деца-ейййй дума не даде да си даде топката на др. дете.. Но тая тема говорим и показваме ,но досега трябваше основно батко и да възпитаваме относно даването и деленето на играчки и вещи..

Бая дълго стана..

Мимоз,защо мислиш,че съм те сравнила с бащата на въпросната потребителка

Имарче, май има нещо общо рождената им дата  Мойто също е от изтърваните побойници 
Калината бая бой горката е отнесла от него, и хапане, и щипане.. Ама напоследък и тя започна бая да отвръща на своя територия - дебне го и току го тупне с нещо.. Само дето мойто много не й се връзва и не й обръща внимание  .. Със змейката гледаме да не ги оставяме двамата без надзор, макар че пък като са сами много добре май се разбират  Особено на компютъра 
Иначе и на детската площадка, и на пясъка, и по пързалките - предпочитам да го оставям да се оправя сам с децата.. Не мисля, че трябва да има особено вмешателство на големите в детските взаимоотношения.. Спомням си от детската градина - "Моят татко е по-силен и ще нябие твоя  ".. Не мисля, че това е начина 
А за шляпването и аз го ляпосвам - и по ръцете, и по гъзето, даже се е случвало и на бузата да отнесе един-два пъти.. Не го бия и не го пребивам, ама по друг начин по някога изобщо не успявам да го кротна.. Не се разревава, идва и ме гушка и започва да мис е умилква и да ме целува.. И общо взето не повтаря вече белята.. Баща си пък слуша - от него има авторитет - само да му се скара и застава мирно.. А никога нем у е посягал даже.. Мен си ме прави луда калинка  Ама така сме майките 

Интересна тема сте подхванали... много интересна даже!
Аз, обаче, май ще се присъединя към отбора на Имар...
На това моето нищо не му влияе. Нито мъмрене, нито удряне, нито наказание. Ние с баща му наказваме по по-различен начин от дотук изброените. Забраняваме да прави любимите му неща. Иначе въобще не го виждам в ъгъла с вдигнати ръце. Просто няма да стане, НИКОГА! Много е своенравен и въобще не чува какво му се говори... Мъжът ми казва, че бил зодия "магаре". Та по тази причина ние сме избрали друг възпитателен метод. Поощряване на доброто поведение - когато ни слуша му обръщаме внимание, играем си с него, казваме му колко е послушен и че е добро дете и т.н. А когато е тръшка и се чуди каква простотия да направи въобще не му обръщам внимание - да се оправя! Естествено, не всеки път ми издържат нервите и аз съм пошляпвала.... и то май доста честичко 
Никола само веднъж е ударил баща си и то такъв як шамар му отпра, че на мен ми стана адски смешно. Чак очилата щяха да му отхвръкнат. Но баща му стана от леглото, каза му че му е сърдит и няма да си играе с него и излезна от стаята.
Ники други деца не удря, нито нас удря, с изключение на горепосоченото  Не скубе, хапе ме закачливо, когато си играем... Иначе като излезнем навън и само гледа чуждите играчки. От това ми е много гадно и се чувствам доста неприятно. Колкото и да му обяснявам, че това не са негови играчки нищо не става.... търчи напред и си знае неговата. За това рядко го пускам на пясъчник с другите деца и гледам да се събираме само познати майки..

Случва се да вдигна ръце и да наблюдавам колко съм безпомощна и неспособна да възпитам собственото си дете. Разбирам, че той е отделен индивид със собствен характер, над който аз нямам никакъв контрол. Осъзнавам, че изпускам нещата, независимо от това колко теория съм изчела... Трудно е да си родител и да искаш най-доброто за детето си, не за друго, а защото всеки влага различен смисъл в това и има различни критерии. За едни едно е добро, за други същото нещо е лошо.
Няма рецепта за това как да бъдеш добър родител и да възпитаваш детето си добре, за това съм склонна да приема мнения от други майки и съвети. Това не би ме обидило.

Харесва ми хората да са искрени, а не да прилагат криво разбрано добро поведение - да ти се усмихват и кимат в знак за одобрение, а зад гърба ти да те изкъпят от плюене... Та предпочитам да ми се казва в очите, отколкото да разбирам по друг начин!

Сложно е, многооооо сложно се оказа да се отглежда и възпитава дете. Едно е да четеш книжки, друго е да го правиш на практика със своенравно дете 

И аз се отплеснах много в писане...

Привет. Да изкажа и аз някои мисли по отношение на възпитанието. Според мен бебето се възпитава от първия миг - с всяко наше действие и реакция малко или много оказваме влияние върху формирането на личността на малкото човече. Винаги си мисля за това, когато обяснявам нещо на Мия, когато й показвам, че нещо ми харесва или че не ми харесва. Имахме случка лятото подобна на тази на Ирка. На морето бяхме с приятелско семейство и тяхното момиченце с 6 месеца по-голямо от Мия, е супер бойна и бута, удря и замалко не бръкна в очите на Мия. Андрей вътрешно беше полудял и ми каза много да внимавам и повече да не разрешавам на малката разбойничка да се доближава до Мия. На родителите на въпросното дете им е хем гадно, че дъщеря им е толкова как да кажа -дива, хем обаче й се кефат по някакъв начин.  Не мисля, че има родител, който ще приеме добре забележка от друг родител как да си гледа детето, но все пак трябва да има някакви граници и да не се толерира подобно поведение, което е опасно за другите деца. Мия досега сме я наказвали веднъж. Тя нещо ми се ядоса и почна да ме скубе и да ме удря, аз моментално я свалих на земята, съответно последва истерия и тръшкане. Тогава баща й я грабна и я сложи в леглото й и каза, че е наказана. Тя моментално прекрати истерията. Иначе тя е добродушна и навън не създава никакви проблеми. Не е имало случай досега нито тя да не дава играчка, нито на нея някой да й взима играчка. Виждала съм обаче едно дете, което никога не носи свои играчки и винаги дърпа от ръцете на другите техните, но баба му седи и си пуши на пейката без да прави нищо. Въпросното дете не е виновно, то така е научено, и ако дръпне нещо от ръцете на Мия, аз бих се обърнала към бабата, макар че тя едва ли ще ме разбере, щом така гледа детето.
Иначе и аз избягвам да говоря за детето, освен ако не ме питат разбира се. Имам досег отпреди да забременея с такива супер досадни майки, които не успяват да говорят за нищо друго освен за детето и още тогава съм си мислила, че няма да позволя да се превърна в такава. Освен това споделям мнението, че всяко дете е уникално и не бива да се сравнява с другите. Няма по-порочна практика във възпитанието от тази от типа: Виж еди кой колко е добър или как се справя с това, а пък ти..."
Извинявам се за дългото писане, ама все пак рядко ви пиша, та ще ме изтърпите, надявам се

Ох,че интересно станало тук
Като гледам колко хора четат днес....
И аз ще се опитам да кажа нещичко,ако не се събуди зверчето
Моето дете само бели прави напоследък,а аз доста си викам по него ,минах и през пляскането-никакъв ефект,нито от думи,нито от бой(той ако продължава ще види какво значи тази дума ).Дразни ме ,че го прави нарочно-когато му кажеш"не" само те поглежда в очите и го прави точно това Е как да не се ядосвам.Почнах да обяснявам,а той започна да се прави,че не му говоря-дори не ме поглежда в такъв момент.Накрая почнох и да наказвам-извеждам го в коридора и затварям вратата-докато не се научи да си отваря ....Сега обяснявам защо и му казвам,че ще го накажа....следва жесток рев и гушкане в мен или баща си....Жал ми става много,а ефект пак не виждам Май при нас е изтървана работата.Сега се правя,че не го виждам и не реагирам като пипа където не трябва...да видим дали ще му е интересно така.
Играчки чужди взима,но аз ги оставям да се оправят сами до момента,ако стане напечено взимам от ръцете му и предлагам друга играчка.Той се съгласяваше доскоро без да се сърди,но сега се появи едно момиченце дето е по-малко и той се бори с нея за играчки докрай-разбирай дърпане на играчката и писъци от двете страни.Слава богу още не е започнал да бута децата или удря-тогава ще се намесвам много строго А нашата приятелка е на две години и се опитва да го бута за играчки и аз и се карам и правя забележки-майка и е на същото мнение и няма нищо против-но сме го обсъдили вече с нея.Май разговор между големите му е майката на деликатните ситуации-те децата я те разбрали от дума,я не.
Не хваля моето "гардже",защото съм далеч от уникалност,гениалност и т.н.Дори съм правила забележки на майка ми и свекърва ми по този повод-дете като всички други.Макар да си го обичам много знам,че не най-красивия и най-умния...
Целувам ви всички,че "шефа "се събуди

Много сериозно сте се захванали с въпросите за възпитанието. 
Иначе аз мисля така, много е важен личния пример. Какво имам предвид. При нас има една майка, чието дете бие и скубе наред останалите деца, а тя само лекичко го придърпва, без дори да му направи забележка. А ако случайно друго детенце посегне на нейното, се е случвало въпросната майка да го удря. Нейното момченце според мен хич не разбира, че прави лошо, а дори насърчен от родителката си ще става все по-лош. Скоро ми се оплакваше, че почнал наред да ги бие вкъщи. Е все още е малък, ама като порасне....
Иначе не мисля, че толкова малки деца могат сами да се оправят, защото няма да сме с тях винаги. Ами нали точно това е целта на възпитанието, да им покажем докато са малки, кое е редно и кое не. Иначе възпитаваме саможивляци, пробиващи си път в живота с лакти и зъби.
И друго нещо, има огромна разлика между невъзпитано дете и дете което е по-палаво и прави повече бели.